Решение по дело №420/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 424
Дата: 19 март 2021 г.
Съдия: Чавдар Димитров Димитров
Дело: 20217040700420
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер     424              19.03.2021  година        град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на четвърти март, две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР Д.

ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ

                           2. МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  И. Г.

прокурор: Андрей Червеняков

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Д. КАНД номер 420 по описа за 2021 година.

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

         Производството е образувано по касационна жалба от Д.М.Д. *** против решение № 6/15.01.2021г. постановено по а.н.д. № 751/2020г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е изменено наказателно постановление (НП) № 20-0304-001144/31.07.2020г. издадено от началник сектор към ОД на МВР- Бургас, РУ Несебър, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.174, ал.1, т.2 от с.з. на Д.Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като е намалил размера на наказанието „лишаване от право да управлява МПС от 24 месеца на 12 месеца.

         В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е незаконосъобразно, необосновано, противоречащо на закона. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде отменено НП.

         В съдебно заседание, касаторът редовно призован, чрез процесуалния си представител, не се представлява

         Ответникът по касация – РУ Несебър при ОД на МВР - Бургас, редовно призован, не се явява лично и не се предсртавлява от процесуален представител.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава становище за неоснователност на касационната жалба.

 

         Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

         Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С наказателното постановление, отговорността на Д. е ангажирана за това, че на 11.07.2020г., в 15:55 часа в гр. Несебър, на ул. „без име“ в к.к. Сл. Бряг, на главната алея пред х-л Перла , посока х-л Чайка управлява лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег.№ А 5550 НА, собственост на Манол Демиров Д., след употреба на алкохол. На водача е направен тест с техническо средство алкотест Дрегер 7410 с № 0325, който е отчел 0,99 примила алкохол в издишания въздух. Издаден е талон за медицинско изследване № 0067569, кат отказал да даде кръвна проба за химичен анализ.

 За така установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който е предявен и подписан от Д. без възражения. Въз основа на акта е съставено процесното НП.

За да постанови оспореното съдебно решение районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните норми посочени в чл.42 и чл.52 от ЗАНН, като правилно е приложен и материалният закон. Счел , че

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Възраженията на касаторът са неоснователни. Настоящият касационен състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, с които е обосновал изменение на наказателно постановление.

От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е осъществил състава на санкционираното нарушение на чл.5, ал.3, т.1, доколкото се установява по безспорен начин, че Д. в качеството на водач на МПС е управлявал същото с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила – 0,99% промила, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер 7410 като не е оборил тази правнорелевантна констатация по единствения възможен начин - чрез предоставяне на кръвна проба за изследване.

От процесуална страна, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на административното наказание на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не съдържа неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя, включително правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Видно от даденото в акта словесно описание на деянието, същото е изчерпателно посочено както относно, време, място, така също и с конкретно поведение – управление на л. а. с концентрация на алкохол над 0,5 %. Правилно е посочена и нарушената от водача правна норма, възпроизведена като задължение в  чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съгласно която „На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.“

От съществено значение за съставомерността на деянието е да се установи дали по делото е доказано управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила. Такова доказване безспорно е налице. Освен това следва да се отбележи, че актът е съставен в присъствието и подписан лично от санкционираното лице като му е предоставен и талон за медицинско изследване, от който същият не се е възползвал. Надлежно му е връчен препис от АУАН, в чието съдържание е нарочно отбелязана възможността за допълнителни възражения и обяснение на водача. Не е спорно между страните, че такива не са постъпили, поради което и съдът счита, че актът и издаденото въз основа на него постановление съдържат законовоизискуемите реквизити като не се установи в хода на административнонаказателното производство наличие на съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на наказания.

Основен принцип в административнонаказателния процес е, че отговорността на отговорните лица се ангажира само за извършени от тях безсъмнено установени административни нарушения. Съгласно чл. 174, ал.4 от ЗДвП, редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на Министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Съгласно чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато: лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; лицето не приема показанията на техническото средство или теста или когато физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

В настоящия случай, касаторът е отказал да получи талон за изследване, с което се е съгласил с резултата на дрегера. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при съставянето на АУАН за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество длъжностното лице от съответната служба за контрол по ЗДвП съставя и талон за медицинско изследване, първият екземпляр от който се връчва на водача срещу подпис, като в него се посочват лечебното заведение, в което трябва да се яви за вземане на кръвна проба за изследване и срокът, в който трябва да стори това.

От материална страна, съгласно разпоредбата на  чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на водача на пътното превозно средство е забранено да управлява пътното превозно средство под въздействие на алкохол. С оглед доказателствата по делото, съдът приема, че ответникът е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение. Безспорно установено е, че на посочената в акта и НП дата, Д. е управлявал автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, което е установено по надлежния ред – с техническо средство, чиято изправност не е оспорена. Ето защо и съдът намира, че за така установеното, правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на водача за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, като в АУАН и НП е изричновписан по-високоят (над 0,8 промила ) размер на алкохол в кръвта на водача. Същият се явява квалифициращо обстоятелство, предпоставка, за да му бъде наложено наказанието по чл. 174, ал.1 от ЗДвП.

За пълнота на изложението следва да бъде допълнено и това, че спореното НП правилно е било изменено до предвидения в закона минимум, предвид отчетените от съдебния състав обстоятелства.

Процесният случай не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН. Осъщественото нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП е от тези, които носят висок риск за допускане на пътно-транспортни произшествия, застрашаващи живота и здравето не само на самия нарушител, но и на останалите участници в пътното движение, като в случая не се установяват извънредни смекчаващи обстоятелства и се касае за деяние, което не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от други административни нарушения от същия вид, изключват приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид това, следва да се подкрепят изцяло правните изводи на първоинстанционния съд, довели до потвърждаване на НП. С оглед на това, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Поради тези съображения и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд - Бургас,

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение решение № 6/15.01.2021г. постановено по а.н.д. № 751/2020г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е изменено наказателно постановление (НП) № 20-0304-001144/31.07.2020г. издадено от началник сектор към ОД на МВР- Бургас, РУ Несебър, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.174, ал.1, т.2 от с.з. на Д.  М.Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като е намалил размера на наказанието „лишаване от право да управлява МПС от 24 месеца на 12 месеца.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

                    2.