Решение по дело №476/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 275
Дата: 22 юли 2019 г. (в сила от 14 август 2019 г.)
Съдия: Ели Георгиева Скоклева
Дело: 20191510200476
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

22.07.2019г.

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                     Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Іс-НО

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

 

06.06

 

2019

 
 


на                                                                                                           Година

Ели Скоклева

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Сашка Вукадинова

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Н.а.х.

 

476

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

                                                           Р  Е  Ш  И:

                       

 

ОТМЕНЯ  НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0332-000178/ 05.04.2019г. ., издадено от началник група  ОДМВР Кюстендил, РУ гр.Рила, в частта, в която  е наложено административно наказание  „глоба” в размер на 200лв. за нарушение по чл.179,ал.2  ЗДвП   на К.Л.И.   с ЕГН  ********** ***.

В останалата част-наказателното постановление е влязло в сила.

         Решението подлежи на касационно обжалване, пред Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

МОТИВИ: К.Л.И.   , обжалва наказателно постановление  №19-0332-000178/ 05.04.2019г. ., издадено от началник група  ОДМВР Кюстендил, РУ гр.Рила, в частта, в която му е наложено административно наказание  „глоба” в размер на 200лв. за нарушение по чл.179,ал.2  ЗДвП   Прави оплаквания за незаконосъобразност и моли да бъде отменено ,като излага доводи ,за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че не е извършил горното нарушение..

Административно наказващия орган не изразява становище по жалбата.

                  Съдът, като взе предвид доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства-  показанията на разпитаните свидетели и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

                  На 09.02.2019г. жалбоподателят управлявал мотоциклет в гр.Рила. На ул.“Спротива“, куче излязло пред мотоциклета ,поради което жалбоподателя завил надясно и се ударил в бетонен стълб, в резултат на което получил фрактура на дясната ръка. Насъбрали се хора, които съобщили на тел.112 за произшествието ,като водача бил транспортиран  от екип на ФСМП гр.Рила до болнично заведение в гр.Благоевград.На място били изпратени и свид.А. и З.-***, които снели сведения от свидетел очевидец,след което установили жалбоподателя в болницата в гр.Благоевград, където установили,че жалбоподателя не носи свидетелство за управление и свидетелство за регистрация на мотоциклета. На същия бил съставен АУАН за нарушения по чл.20,ал.2 ЗДвП и по чл.100,ал.1,т.1  ЗДвП, въз основа на който е издадено атакуваното наказателно постановление ,с което са му наложени административни наказания по чл.179,ал.2 ЗДвП глоба в размер на 200лв. и две глоби в размер на по 10лв., на осн.чл.183,ал.1,т.1 ЗДвП.

                   Съдът прие за установена горната фактическа обстановка като даде вяра на показанията на разпитаните свидетели. Същите не си противоречат, установяват различни обстоятелства и се подкрепят от писмените доказателства. Свид.Йовев е непосредствен свидетел на настъпилото пътнотранспортно произшествие, като установи обстоятелствата, при които е причинено, а свид. А.  и З. са посетили ПТП-то след като водача е бил закаран в болница.

                   С оглед на така установеното, съдът счете,че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е основателна и съдът отмени  наказателното постановление в обжалваната част, по следните съображения.

                   Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г., издадена от министъра на вътрешните работи.АУАН съдържа всички реквизити, визирани в чл.42 ЗАНН, а НП е съобразено с изискванията на чл.57 ЗАНН. Неоснователно е възражението, че в процедурата по съставяне на акта е допуснато нарушение на чл.40 ЗАНН, доколкото гласните доказателства установиха,че АУАН е съставен на датата, на която е извършено нарушението и същия е бил предявен и връчен на жалбоподателят на същата дата, макар и в болничното заведение.

         Събраните по делото доказателства не установиха,че жалбоподателя е нарушил изискванията на чл.20,ал.2 ЗДвП, движейки се с несъобразена скорост, в резултат на което е причинил ПТП. На първо място, не са събраха каквито и да било доказателства с каква скорост се е движел мотоциклета, управляван от последния, за да се направи съответно извод дали е била съобразена или не, с пътната обстановка и атмосферните условия. Както бе посочено по-горе ,актосъставителя е посетил местопроизшествието  впоследствие, след като жалбоподателя е бил закаран в болнично заведение, като акта е съставен по свидетелски показания/ без да се сочи кой е очевидеца и какви показания е дал,като независимо от последния, същия не и могъл да установи скоростта на движение/. Не на последно място, свид.Йовев установи,че причината за настъпване на произшествието не е нарушение на правилата за движение по пътищата , а непредвидено обстоятелство- куче, което е изскочило пред мотоциклета ,като жалбоподателят е завил надясно,за да избегне удара, в резултат на което е настъпило и пътнотранспортното произшествие т.е. не е налице обективната страна на нарушението. Липсата на обективна страна, води и до неосъществяване на субективната такава- жалбоподателя не е могъл  и не е бил длъжен да предвиди , настъпването на общественоопасните последици.

         Предвид изложеното, съдът отмени наказателното постановление в тази част като незаконосъобразно, поради недоказаност на нарушението

Относно нарушенията  по чл.183,ал.1 ЗдвП, същото не е обжалвано и наказателното постановление е влязло в сила, поради което съдът не следва да се произнася по неговата законосъобразност.

         По горните съображения, съдът постанови решението си.