Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
гр. П., 28.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина
Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ:Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при участието на секретаря Галина Младенова ,
като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. № 877 по описа за 2019 г. , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд П. , постановено
по гр.д.№ 2340 по описа на съда за 2018 година е отхвърлен иска на Г.М.И., ЕГН **********, и Г.К.И.,
ЕГН **********,***, за признаване за установено по отношение на ответника
Община П., ЕИК *********, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ
празно дворно място – парцел ІV в квартал 1 по плана на с. О., урегулиран,
целият с площ от 620 кв.м., при съседи на парцела: наследници на Г.С.Б. –
парцел ІІІ-1, парцел V, от изток – улица и от запад – общински терен.
Отхвърлен е иска на Г.М.И., ЕГН **********,
и Г.К.И., ЕГН **********,***, за признаване за установено по отношение на
ответницата М.Я.В., ЕГН **********,***, че ищците са собственици на недвижим
имот, представляващ празно дворно място – парцел ІV в квартал 1 по плана на с. О.,
урегулиран, целият с площ от 620 кв.м., при съседи на парцела: наследници на Г.С.Б.
– парцел ІІІ-1, парцел V, от изток – улица и от запад – общински терен, и за
осъждане на М.Я.В. да им предаде владението върху имота.
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение
е обжалвано от Г.И. и Г.И. с искане да бъде отменено и постановено
ново,с което предявените искове – уважени.
Излагат оплаквания,че
първоинстанционното решение е неправилно -постановено в нарушение на закона при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила,както и необосновано.
Решението било постановено в
нарушение на материалния закон- чл.6 от
ЗС, съгласно който държавна собственост ставали имотите , които са с неизвестен
собственик.Съдът неправилно приложил тази разпоредба,
По делото било установено ,че
процесният имот към момента на издаването на Акт за държавна собственост от
1972 год. не е бил с неизвестен собственик, т.е безстопанствен , какъвто смисъл
е вложил законодателят в разпоредбата на чл.6 от ЗС.
В охранителното производство
по издаването на нот.акт №178 , том трети по н.д.№ 1295/1977 год. в полза на
наследодателя на праводателите на ищците били събрани доказателства за неговото
владение върху имота ,т.е. за факта че имотът не е бил с неизвестен собственик
към момента на издаването на АДС.
Установено било по делото , че имота е бил владян като
собственост и не е бил с неизвестен собственик за да се придобие същият „екс
леге" като държавна собственост.
Чрез съставянето на акта за
държавна собственост не възниквали права. За да породи правните последици чл.6
от ЗС е необходимо ,според съдебната практика, имотът да е безстопанствен, т.е.
да не се владее и стопанисва от друго лице , за да възникне „екс леге"
правото на собственост за държавата.
Съдът допуснал и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила.
В нарушение на чл.146 , ал.1 т.5
от ГПК докладът не съдържал разпределение на доказателствената тежест спрямо
ищците относно факта на владението на ответницата М.В. ,поради което и не били
събрани доказателства в тази насока.
В мотивите на съда не се съдържало обсъждане на факта на
владението на ответницата ,поради което считат ,че в тази част липсват мотиви.
Втория допуснат по искане на
ищците свидетел не бил разпитан и не бил заличен от съда.
Съдът не разпределил
доказателствена тежест за ответниците и относно обстоятелствата за придобиването на
имота от Държавата в хипотезата на чл.6 от ЗС.
Не били обсъдени всички доводи
на страните , нито доказателствата относно релевантния факт , а именно, дали и
в какъв период от време и от кого е бил владян процесния имот ,предвид
доказателствата по проведеното нотариално производство по обстоятелствена
проверка във връзка с приложението на чл.6 от ЗС.
Считат още,че поради
изложеното в жалбата като пороци на решенето , то се явява и необосновано.
Направено е доказателствено
искане за разпит на втория допуснат свидетел,по което съдът се е произнесъл в
съдебно заседание.
Поради неотстраняване на нередовности на въззивната жалба ,отнасяща
се до тази част на решението ,в която съдът се е произнесъл ,отхвърляйки ревандикационен
иск против М.В., е разпоредено връщане на жалбата срещу решението в тази част и
това разпореждане е влязло в сила.
При това положение предмет на
въззивното производство е само спора
между жалбоподателите и Община П..
В срок е постъпил писмен
отговор от Община П..
Считат,че решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Законодателството ни винаги било приемало,че държавни
са недвижимите имоти, които нямат друг собственик /чл. 3 от Закона за
държавните имоти от 1941 г.-отм. 1951 г./; както и чл. 6 от Закона за
собствеността в редакцията от 1951 г.
По делото не било установено имотът да е имал
собственик.
Без значение било осъществяваното държане, а не
владение на имота, от ищеца и от неговия баща.
Липсвали данни имотът да е бил нечия собственост към
момента на включването му в регулацията на селото или към момента на актуване
на имота като държавен, поради което и не било възможно придобиването му по
давност.
Считат още ,че съдът не е допуснал съществени
нарушения на съдопроизводствените правила.
Съдът правилно разпределил доказателствената тежест.
Нямало основание и за събиране на доказателства пред
въззивната инстанция.
Решението било обосновано.
В съответствие с нормативните актове и с установени
положения в съдебната практика и въз основа на събраните по делото доказателства, /вкл.
показанията на свидетеля Д. в с.з. на 05.07.2019 г./ , било установено,че този
имот е бил мера .
Молят решението да бъде потвърдено.
Претендират разноски.
Съдът като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение ,за
да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:
В исковата си
молба първоначално против Община П. и М.В. ,ищците Г.И. и Г.И. твърдят,че са
собственици на недвижим имот в с.О., представляващ празно дворно място – парцел ІV в
квартал 1 по плана на с. О., урегулиран, целият с площ от 620 кв.м., при съседи
на парцела: наследници на Г.С.Б. – парцел ІІІ-1, парцел V, от изток – улица и
от запад – общински терен.
Известно време
преди предявяване на иска случайно разбрали,че с договор от 9.05.2018 година
имота бил продаден чрез публичен търг с
явно наддаване от Общината на М.В.,като преди това бил актуван с акт за частна
общинска собственост от 2008 година.
Ответницата В.
не допускала ищците до имота.
Твърдят,че от
покупката през 1995 година до месец преди предявяване на иска са ползвали имота
безпрепятствено,плащали данъци.
Предявили са
установителен иск за собственост против Общината и ревандикационен против В..
По отношение на М.В.
ревандикационния иск е отхвърлен и решението е влязло в сила.
В срок е подаден
писмен отговор от Община П..
Подържа се,че установителния
иск срещу нея е недопустим , тъй като Общината се е разпоредила с този
имот.Евентуално подържат ,че иска е неоснователен,тъй като имота е бил държавна
собственост и актуван като такъв още през 1972 година.
През 2008 година
е отписан от актовите книги за държавна собственост и вписан като такъв –
частна общинска собственост.
Твърдят,че
ищците не са собственици на имота , тъй като праводателят по сделката не е
могъл да придобие права върху такъв имот.
След като се
проследява регулационния статут на имота и правата върху него се прави извод,че
имота не е могъл да бъде придобит от праводателите на ищците ,нито от самите
тях.
С допълнителна
молба ответната Община е въвела още и
твърдението ,че имота е бил държавна собственост по силата на чл.6 от ЗС , тъй
като към момента на включването му в регулация през 1927 година не е имал друг
собственик.Тъй като имота е бил незастроен ,той не могъл да бъде и предмет на
сделки.
При действието
на всички правни норми през този период не било възможно придобиването по
давност на имот държавна или общинска
собственост.
Съдът ,като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните , прие за установено
следното:
С нотариален акт
№ …. том VІ н.д.№ …./…година описания в исковата молба имот е закупен от Г.М.И..От
представеното удостоверение за сключен граждански брак е видно ,че сделката е
сключена по време на брака между двамата ищци.
Продавачи по
сделката са Б.К. и Д.К..Правата си върху имота те са удостоверили с нотариален
акт № ..нот.дело № …/… година.
Приложено е
цитираното нотариално дело и от него е видно ,че се касае за констативен нотариален
акт ,издаден по молба – декларация на И.К..В приложеното по делото
удостоверение от сектор „Държавни имоти“ конкретна информация не се съдържа.
За да бъде
издаден този акт в постановлението си нотариуса е направил извод,че имота е
придобит по давност от наследодателя на праводателите на ищците,като е владян
повече от 15 години.Като се има предвид ,че нотариалното производство е
извършвано през 1977 година , а имота е бил включен за първи път в регулацията
през 1967 година ,то би могъл да се постави въпроса и за характера на имота
преди 1967 година и в този смисъл за ефекта от осъщствявана фактическа власт
върху него , ако е имало такава и съответно евентуално за приложението на
специалния реституционен закон – ЗСПЗЗЗ,като се има предвид ,че имота е
незастроен.Тези въпроси обаче не са поставени и не са изяснени от страните в
хода на производството.
Прието е за безспорно
от съда ,че продавачките по сделката от 1995 година са наследници на И.К..
За същия имот
още преди провеждане на охранителното производство е съставен акт за държавна
собственост - № 5487 от 30.07.1972 година.В т.3 на този акт ръкописно е изписано
името В. Д.К.,като видно от представения нотариален акт от 1977 година бащиното
име на наследодателят на продавачите по сделката от 1995 година е Б..Това лице
е участвала в охранителното производство,като от съставения протокол се разбира
,че той е брат на бащата на И.К. – Б. К..
В този акт е
посочено още ,че върху имота е отстъпено и право на строеж на П.А..Очевидно това право не
е реализирано ,тъй като е безспорно по делото ,че имота не е застроен.
Със заповед на
Областния управител на Пазарджишка област
от 23.06.2018 година е разпоредено отписването на имота от актовите
книги за държавна собственост,което е дало основание на Община П. , позовавайки
се на заповедта и нормите на §42 ПЗР на ЗОС и чл.56 ал.1 от ЗОС с акт № 1039 от
1.09.2008 година да актува имота като частна общинска собственост.
След проведен
публичен търг имота е закупен от М.В..
От
заключението на експерта , прието по делото и неоспорено от страните е
установено,че по действащият
кадастрален и регулационен план на с.О. , одобрен със Заповед №5079 от
14.09.1967 г. имота ,предмет на иска представлява парцел IV, кв.1 с площ 611
кв.м., като парцела е обособен върху терен без кадастрален номер.
Идейно
застроителния план на с.О. е одобрен със Заповед №5078 от 14.09.1967г. ,като по
него за парцел IV, кв.1 е предвидено ниско жилищно застрояване, с височина до
един жилищен етаж
Съседи на парцел
IV, кв.1 са: на североизток парцел 111-1, на югозапад парцел V и на югоизток
улица с о.т. №№1-2-3. В имота няма заснети и отразени сгради.
Това е
единствения план и промени не са настъпили и до момента.
През 2018г. е изработена КККР на с.О., която към
настоящия момента не е одобрена. По данни от геодезическите измервания,
извършени през 2018г. по неодобрената КК на с.О. имота е заснет с пл.№168, с
площ 632 кв.м.
Тъй като имота - УПИ IV, кв.1 по действащия регулационен план
на с.О., одобрен със Заповед №5079 от 14.09.1967 г и действащия застроителен
план, одобрен със Заповед №5078 от 14.09.1967 г е отреден за жилищно
строителство - „ниско застрояване", с височина - до един жилищен етаж, по
отношение на него е приложена нормата на § 42 от ПЗР на ЗОС.
Към 1999г., когато е влязъл в сила параграф 42 от
ПЗРЗОС, както и към датата на съставяне на АОС №24/ 01.09.2008 г отреждането на
УПИ IV, кв.1 е за жилищно строителство, което мероприятие е посочено в параграф
42 от ПЗРЗОС.
Разпитания по делото свидетел Щ. сочи,че имота е бил
обработван от наследодателя на праводателя на ищците ,като не уточнява колко
време и на какво основание.Категоричен е обаче в показанията си,че имота е бил
мера,там са вършеели ,правили са тухли за къщите си,като не може да каже ,чия
собственост е бил имота.
При така установената фактическа обстановка , съдът
намира предявения иск срещу Общината за допустим,доколкото с действията си тя е
оспорила правата на ищците.
Разгледан по същество – иска е неоснователен.
Ищците основават правата си на сделка ,като освен това
твърдят ,че от момента на закупуване на имота до преди предявяване на иска са
упражнявали владение по отношение на него.
Ответната Община е оспорила правата им ,като подържа
,че праводателите им не са били собственици на имота ,тъй като този имот е бил
държавна собственост и наследодателят на праводателите им не е могъл да го
придобие по давност.И след като това е така ,тъй като никой не може да
прехвърли повече права отколкото притежава ,а и самите ищци не са могли да
придобият имота по давност поради забраната за това / наложен мораториум/ ,относима
към държавни и общински имоти ,то иска е неоснователен.
От събраните по делото доказателства е установено
,че имота е посочен в плана на населеното място от 1967 година , който е и
единствения план.Имота е бил без кадастрален номер ,като липсват данни за
записване на собственик ,което е видно и от доказателствата ,съдържащи се в
проведеното нотариално производство.Бил е отреден за ниско застрояване.През
1972 година е актуван като държавен ,като дори върху него е отстъпено право на
строеж на трето лице.Няма спор,че имота е незастроен.
Дори разпитания свидетел не установява упражняване
на фактическа власт върху имота за конкретен период от наследодателя на
продавачите по сделката от 1995 година а още по-малко на самите ищци.
Актовете за държавна и за общинска
собственост са официални документи, съставени от длъжностно лице по ред и
форма, определени в закон- чл.5 ал.2 от ЗДС и чл. 5, ал. 2 от
Закона за общинската собственост /ЗОбС/. Те
обаче съгласно чл.
5, ал. 3 ЗДС и чл. 5, ал. 3
ЗОбС само констатират правото на собственост на
държавата или общината и нямат правопораждащо действие за правото на
собственост, както няма правопораждащо действие и констативния нотариален акт
за собственост по чл.
587 ГПК. За да се ползват съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, като официални документи, с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно удостовереното право на собственост,
тези актове следва да съдържат не само описание на имота и местонахождението
му, но и посочване на фактическото и правно основание, по силата на което
имотът е придобит от държавата или от общината.
Акт за държавна собственост е съставен през
1972 година преди наследодателят на праводателите на ищците да предприеме
действия по снабдяването си с констативен нотариален акт.В него като основание
за актуване на имота е посочена нормата на чл.4 от действащия тогава Правилник
за държавните имоти.Този текст очертава само правомощията на ОС относно
имотите,държавна собственост.
Общината се позовава на чл.6 от ЗС.Според
този текст в редакцията му към 1990 година държавна собственост са имотите
които нямат друг собственик.
От доказателствата по делото не е установено
към момента на съставяне на акта за държавна собственост имота да е имал друг
собственик.Не е установено по делото наследодателят И.К./нито пък неговия баща Б.
К./ да го е владял и то за себе си за период годен да го направи собственик до
момента на актуване на имота като държавна собственост.Нещо повече – свидетелят
установява,че имота е бил мера и се е ползвал за определени дейности от всички
жители на населеното място. Мерите и пасищата за общо ползване са историческа
характеристика на земеделието в България, базираща се на правото на населението
от дадено населено място да ги ползва за паша и изхранване на добитъка.
Анализирайки
доказателствата по делото , съдът приема ,че е установено по делото ,че имота ,
предмет на спора не е имал друг собственик ,което обосновава правата на от
Държавата , респективно на Общината върху него.
След
включването му в регулация е било възможно придобиването му по давност , ако
обаче не беше държавна собственост.Той е актуван като такава и дори върху него
е отстъпено право на строеж ,което очевидно не е реализирано.
Видно
е още от данните по делото ,че напълно приложим е § 42 от ПЗР на ЗОС и след
изпълнение на процедурата имота е актуван като частна общинска собственост и
общината е предприела действия на разпореждане с него.
По
изложените съображения ,съдът намира ,че не е установено по делото ищците да са
собственици на имота , поради което решението ,с което е отхвърлен иска за
установяване на това им право против Община П. е правилно.
С
оглед изхода на спора и в отговор на направеното искане на Общината се дължат
разноски , представляващи юрисконсултско възнаграждение.То следва да бъде
определено в съответствие с нормата на чл.78 ал.8 ат ГПК.
Съобразявайки чл.25 ал.1 от Наредбата за правната
помощ съдът определя възнаграждение за явяването на юрисконсулт в размер на 150
лева.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 2340 по описа на съда за 2018 година,с
което е отхвърлен иска на Г.М.И., ЕГН **********, и Г.К.И.,
ЕГН **********,***, за признаване за установено по отношение на ответника
Община П., ЕИК *********, че ищците са собственици на недвижим имот,
представляващ празно дворно място – парцел ІV в квартал 1 по плана на с. О.,
урегулиран, целият с площ от 620 кв.м., при съседи на парцела: наследници на Г.С.Б.
– парцел ІІІ-1, парцел V, от изток – улица и от запад – общински терен.
Осъжда Г.М.И., ЕГН **********, и Г.К.И., ЕГН **********,***
да заплатят на Община П. разноски по делото – 150 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.