Решение по дело №1148/2021 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 215
Дата: 29 ноември 2021 г. (в сила от 20 декември 2021 г.)
Съдия: Пламен Стоянов Георгиев
Дело: 20215640201148
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. гр. Хасково, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20215640201148 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Г. П. Г. от с. Г., обл. Х., чрез адв. В. Л. от АК
– Хасково срещу Наказателно постановление № 21 – 1253 –
001081/04.08.2021 г. на Началник – група в Сектор „ПП” към ОД на МВР -
Хасково, с което на основание чл. 638, ал. 2, предл. 1, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането на жалбоподателя е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 800 лева за нарушение по
чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. В жалбата се релевират оплаквания за
незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради
допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния
закон. Твърди се от жалбоподателя, че при издаване на санкционния акт била
нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както и чл. 42, т. 3, т. 4
и т. 5 от ЗАНН, като развива конкретни съображения по този пункт от
жалбата в какво именно се изразяват допуснатите процесуални нарушения,
които обобщава, че били довели до накърняване правото на защита на
1
жалбоподателя и лишаването му от възможността да разбере в какво точно се
състои нарушението. Отправя се искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление от съда. Претендира се и присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален
представител – адв. В. Л. заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество
развива конкретни съображения за нейната основателност и в подкрепа на
искането за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор „ПП”
към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. В съпроводителното писмо до съда заявява становище по
жалбата, която моли да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 28.04.2021 г., Г. Т. К., към онзи момент на длъжност „полицейски
инспектор в РУ на МВР – Хасково, заедно със свид. П. Д. Д., на длъжност
„мл. експерт“ в Група „Териториална полиция“ в РУ на МВР - Хасково били
на работа и участвали в специализирана полицейска операция. В около 13:30
часа възприели движението в с. М., обл. Хасково по ул. „****“ в посока с. К.,
обл. Х. управлявания от жалбоподателя лек автомобил марка „****“, модел
„*****“, с рег. № **** и го спрели за проверка. В хода на проверката,
контролните органи установили, че превозното средство, към датата на
извършването й, било собственост именно на жалбоподателя Г. П. Г. от с. Г.,
обл. Хасково. При извършената проверка било установено, след справка със
служебен таблет, че за автомобила липсвала сключена валидна полица за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за 2021 г. Поради това,
контролните органи достигнали до извод за извършено нарушение по чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ и срещу жалбоподателя, като собственик на превозното
2
средство бил съставен на същата дата – 28.04.2021 г., в негово присъствие, от
свид. Г. Т. К., Акт за установяване на административно нарушение, серия Д с
бл. № 888484, който жалбоподателят подписал, а в съответната, предвидена
за обяснения и/или възражения графа вписал, че няма такива.
При издаване на наказателното постановление наказващият орган
възприел фактите, изложени в обстоятелствената част на съставения АУАН,
след което посочил, че бил извършил: „физическо лице, което притежава
МПС, което е регистрирано на територията на Р. България и не е спряно от
движение, повторно не е сключило договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите“ – нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и
на основание чл. 638, ал. 2, предл. 1, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от
КЗ наложил процесната глоба в размер на 800 лева.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по-горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото
свидетел. Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. Т. К. и П. Д. Д.
относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на процесната
проверка и за действията, предприети от тях като контролни органи по
установяване на описаното административно нарушение и тези, свързани със
съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен
материал, като изложеното се отнася в пълна степен и за възприятията на тези
свидетели за фактите, осъществени след съставяне на процесния акт за
установяване на административно нарушение.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да
сключи всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на
територията на РБ и не е спряно от движение, а съгласно разпоредбата на чл.
638, ал. 1 от КЗ на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението
си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. за ФЛ, а при повторно нарушение
наказанието е 800 лв, според предвиденото в чл. 638, ал. 2, предл. 1 от КЗ.
Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя
3
административно наказание е обявено от закона за наказуемо, съобразно
приложимия материален закон към твърдяната дата на извършването му.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални
нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на
санкционния акт на процесуално основание. При съставяне на процесния
АУАН са спазени изискванията на чл. 40 от ЗАНН и на жалбоподателя е
осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да
направи възражения, от която се е възползвал. Съставеният акт за
установяване на административно нарушение формално отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити, като
налице е описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението
от гледна точка изискванията на фактическия състав на разпоредбата, под
която е подведено деянието с едно необходимо уточнение. То е в насока, че
не е налице в достатъчна степен точно и ясно описание на визираното в
АУАН административно нарушение. Липсва ясно и недвусмислено посочване
в процесия АУАН, а и не се установи по категоричен начин дали
жалбоподателят е имал въобще сключен договор за задължителна застраховка
„ГО”, дали е имал сключен такъв, но същият е бил невалиден, дали въобще е
представил някаква застрахователна полица, като твърденията в тази насока
са неконкретизирани, но не до степен, да обосновава тезата, че допуснатото
процесуално нарушение е от категорията на съществените. Принципно, при
наличието на съмнение относно естеството на твърдяното нарушение не може
да се направи извод за това, обективните и субективните признаци на кой
състав на административно нарушение са осъществени, а оттам и коя е
кореспондиращата санкционна норма, но в случая въпросите, предмет на
настоящото изложение следва да се отнесат по - скоро по същество, като
проблем на обосноваността на тези твърдения. Аргументи в тази насока
обаче, поради допуснато съществено процесуално нарушение в процеса на
реализиране на отговорността не е необходимо да бъдат излагани. В тази
връзка следва да се отбележи, че, обжалваното наказателно постановление
действително е издадено от компетентен орган - лице, изпълняващо
длъжността „Началник - група в Сектор ПП“ при ОД на МВР – Хасково”,
при спазване на установената форма, но както бе отбелязано, в процеса на
ангажиране на административно – наказателната отговорност е допуснато
4
процесуално нарушение от категорията на съществените, което налага
отмяната на санкционния акт на процесуално основание без обсъждане на
доводи по същество. Нарушението на процесуалните правила се изразява в
навеждането на нови фактически твърдения и респ. различната правна
квалификация от описаното в АУАН деяние за пръв път едва със санкционния
акт. Административнонаказващият орган релевира доводи за наличие на
повторно несключване на застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите от страна на нарушителя. „Повторността” на нарушението е
обективен факт, за наличието на който е необходимо и достатъчно
извършване на второ по ред нарушение в едногодишен срок от влизането в
сила на наказателно постановление, с което е санкционирано предходно
нарушение от същия вид, но такива твърдения не могат да бъдат релевирани в
НП, при все че липсва съответно повдигнато административно – наказателно
обвинение в АУАН. „Повторността“ е квалифициращ признак, който
несъмнено утежнява отговорността на нарушителя и не може да бъде
обективирана за първи път едва с издаването на НП. По този начин се
препятства правото на жалбоподателя да реализира защитата си в пълен
предоставен от закона обем при повдигане на административнонаказателното
обвинение. Ето защо, съдът счита, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест
на административнонаказващия орган следва да бъдат възложени
направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на
упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че
същите са действително сторени от страната по делото, като не е отправено
искане на другата страна за намаляването му, поради прекомерност, което да
налага се изследва въпросът за съответствието с фактическата и права
сложност на делото.
Мотивиран така, Хасковският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21 – 1253 – 001081/04.08.2021
г. на Началник – група в Сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на Г. П. Г. от с. Гарваново,
5
обл. Хасково, ЕГН: ********** сумата в размер на 300 лева, представляваща
направени по делото разноски за възнаграждение на упълномощен адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С._
6