Р Е Ш Е Н И Е № 1380
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно отделение – девети състав, на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година, след публично съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Светослав Узунов и при участието на секретар Пенка Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя в.гр.дело № 2264 по описа за 2019 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 258 и сл.о т ГПК.
Постъпила е ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от Л.Ц.И., с ЕГН **********,***, чрез А.К.,***, срещу Решение № 2717/28.06.2019г. на Районен съд Пловдив, ІVгр. състав, постановено по гр. дело № 16495/2018г.Счита се, че решението е незаконосъобразно,необосновано, неправилно. В тази връзка, излагат следните съображения:
На първо място, са заявява, че от страна на жалбоподателя, ответник в първоинстанционното производство, че от негова страна не се отрича наличието на първата предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно, наличието на задължение на ответника към ищеца И.К.. Действително, ответникът Л.И. заедно с ищеца И.К. са били солидарни длъжници по цитирания в съдебното решение Договор за кредит, по който кредитополучател е П. П. С.. Действително, доколкото е известно на жалбоподателя, ищецът е платил дължимата от тримата солидарни длъжници сума и е бил конституиран като кредитор в изпълнителното дело срещу длъжника Л.И. за половината от платената от него сума. В този смисъл, безспорно, се явява обстоятелството, че Л.И. има задължение към И.К..
Същевременно, се заявява от жалбоподателя, че в настоящето производство не се доказва наличието на втората предпоставка за уважаване на заведения иск, а именно, липсата на друго имущество у ответника Л.И., от което кредиторът да може да се удовлетвори. По делото не били събрани каквито и да било доказателства в тази насока. Нещо повече, дори не било представено удостоверение от съдебния изпълнител, при който се води изпълнителното дело, което да докаже липсата на имущество на Л.И.. В този смисъл, се счита от жалбоподателя, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че ответникът Л.И. следва да докаже наличието на друго имущество; по тази начин на практика, съдът обръщал доказателствената тежест по делото, която правилно е разпределил в доклада по делото.
В тази насока, сочи, че следва да се има
предвид, че съгласно проекто-доклада, обективиран в определението от
08.05.2019г., е посочено, че в тежест на ищеца е да установи…невъзможност за
удовлетворяване от имуществото на длъжника, като въпросният проекто-доклад е
приет без забележки от страните по делото на проведеното съдебно заседание и се
превръщал в доклад по делото. В същото време, обаче, в хода на съдебното дирене
доказателства за невъзможност за
удовлетворяване от имуществото на длъжника не са представени/поискани от ищеца,
респективно, не са събрани от съда. При това положение, необоснован се явявал
изводът за липса на имущество, от което ищецът може да се удовлетвори. Заявява се, че отмяната на действия на
длъжника по съществото си представлявало много сериозна намеса в правната сфера
на длъжника, поради което следва да бъде извършвано изключително внимателно.
Именно, поради това жалбоподателят счита, че решението по настоящето дело не
можело да стъпва на „невъзможност от събраните по делото доказателства да се
направи извод, че длъжникът има и друго имущество, което е достатъчно за
удовлетворяване на кредитора“; последното, най-малкото, противоречало на
разпределението на доказателствената тежест по делото.С оглед на гореизложеното
се моли да бъде отменено обжалваното решение на районния съд, както и да бъде
постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск. Моли се да се
присъдят разноските по настоящето производство. Не са направени доказателствени
искания по въззивното дело.
С писмен отговор въззиваемият И.П.К. чрез пълномощник адв. Т.М., оспорва възизвната жалба като неоснователна, при което моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Не се сочат нови доказателства. Прилага договор за правна защита и съдействие по въззивното дело.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, поради следното:
За да постанови обжалваното решение, с което уважава предявения иск по чл. 56 от Закона за наследството, районният съд излага съображения: Приема, че се установява, че с плащане солидарно дължимото задължение в полза на „Банка ДСК“ ЕАД ищецът е придобил качеството на кредитор спрямо другия солидарен длъжник-ответника за размера на заплатената част от общото задължение, дължима от двамата като поръчители, както и, че това обстоятелство е настъпило преди вписване на отказа от наследство, при което и приема, че е налице първата предпоставка на разпоредбата на чл. 56 от ЗН. По отношение втората предпоставка- липсата на друго имущество у ответника, освен наследеното, което да е достатъчно да удовлетвори кредитора, съобразно установеното вземане, приема, че следва да се има предвид, че с отказа от наследство, останало от покойния й баща, след насочване на изпълнението спрямо нея, несъмнено ответницата намалява имуществото, от което ищецът би могъл да се удовлетвори. След като констатира, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че длъжникът има и друго имущество, което е достатъчно за удовлетворяване на кредитора, приема, че не може да се обоснове извод за липса на необходимост от прилагане на тази форма на защита на кредитора. Предвид изложеното, приема, предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи.
Въззивният съд намира за правилен извода на районния съд за основателност на предявения иск с правно основание чл. 56 от ЗН, както и изложените от него мотиви, към които препраща съгласно чл. 272 от ГПК.
От своя страна, въззивният съд след като разгледа оплакванията във въззивната жалба съгласно чл.269 изр. второ от ГПК, становището на въззиваемата страна, както и след преценка съгласно чл. 235 ал. 2 от ГПК на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят относно установени с допустими доказателствени средства в първоинстанционното производство, обстоятелства:
Ищецът е
кредитор на ответника, считано към дата 05.08.2012г., когато
взискателят по изпълнително дело №00196/2008г.-„БАНКА ДСК“ ЕАД гр.София, по
описа на ЧСИ А. Атанасов, с рег.№757 на КЧСИ, район на действие-Окръжен съд
Пловдив, с молба от същата дата е представил доказателства за пълно погасяване
на дълга от страна на поръчителя и солидарен съдлъжник И.П.К., с ЕГН **********. Установява се, че по изпълнителен лист от
28.02.2008 г., издаден по ч. гр. д. № 3959/2008 г., ищецът и ответницата, като
поръчители, както и П. П. С. -кредитополучател, са осъдени да заплатя солидарно
на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 8406,33 лв. –главница по договор за кредит от
21.03.2005 г., ведно със законната лихва от 25.02.2008 г. ; сумата от 1877,22
лв.-лихва за периода 22.12.2006-25.02.2008 г.
и сумата от 205,57 лв. разноски.
Тъй като на осн.чл. 127 от ЗЗД поръчителят
и солидарен съдлъжник Л.Ц.И. дължи на изплатилия дълга поръчител и солидарен
съдлъжник И.П.К., 1/ 2 от дължимата по изпълнителния лист сума, възлизаща към
04.10.2012г. на 9 515.99 лева. При което изплатилият дълга И.П.К. е имал
право и се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор/взискател, като на
същата дата 04.10.2012г. е подал молба с вх. № 04833, и е направил искане на
основание чл. 429 ал. 1 от ГПК да бъдат зачетени правата му; като изпълнителното дело е било продължено с него
като взискател и длъжници, досегашните му солидарни съдлъжници П. П. С. и Л.Ц.,
ответницата по настоящия иск.
По горецитираното изп. дело, длъжникът Л.Ц.И.
е представила на 05.10.2018г. заявление до ЧСИ А. Атанасов, с което, от една
страна, прилага съдебни удостоверения, вкл. и съдебно удостоверение издадено от РС-Пловдив по
ч.гр.д.№15285/2018г.Ігр. с., в уверение на това, че с Определение №
9558/27.09.2018г. по ч.гр.д.№ 15285/2018г.,Ігр.с., по описа на ПРС, е вписан в
особената книга на съда под № 636/2018г.,ОТКАЗ на същата от наследство,
останало от покойния наследодател Ц. Н. И., бивш жител ***, с ЕГН **********,
починал на 25.08.2018г. Същевременно, в заявлението от 05.10.2018г., от страна
на Л.Ц. И.асе заявява, че с оглед на представените съдебни удостоверения,
същата НЕ ПРИТЕЖАВА недвижимо имущество, върху което да бъдат предприети изпълнителни
действия, /заверено копие, от което е приложено на лист 9 от
първоинстанционното дело/.
Спорът въведен в оплакванията на
жалбоподателя е дали ответницата притежава имущество, от което кредиторът да
може да се удовлетвори, което обстоятелство би довело и до неоснователност на
предявения иск по чл. 56 от ЗН за унищожение на направения от ответника отказ
от наследство от починалия й баща.
Въззивният съд констатира, че при
доказателствена тежест за ответника, съгласно чл. 154 ал. 1 предл. второ от ГПК, по делото не са налице, каквито и да е доказателства, от които съдът да
направи извод, че ответникът притежава имущество, от което да се удовлетвори
вземането на ищеца, кредитор.
Поначало, ищецът не би могъл да
знае със сигурност какъв е активът на имуществото на неговия длъжник, за да
може по категоричен начин да докаже пред съда, че той е недостатъчен. Обратно,
ответникът може да възразява, че притежава достатъчно имущество за
удовлетворяване на кредитора.; тези твърдения са в негова полза и той следва да
ги установи пред съда. В тази насока, следва да се посочи, че дори да е уважен
иск по чл. 56 от ЗН, в рамките на самия
изпълнителен процес длъжникът може да направи избор кое от имуществата си да
предложи за удовлетворяване на кредитора; т.е., при наличие на достатъчно друго
имущество, изпълнението може да се насочи върху него, а не, непременно, върху
наследственото имущество по унищожения отказ от наследство.
Неоснователно е оплакването, че съдът не спазил указаното в доклада
относно доказателствената тежест, разпределена върху страните. Следва да се
посочи, че съгласно определение, постановено в з.з. на 08.05.2019г., с което се
изготвя от съда проекто- доклад по делото, респективно, в частта на
разпределение на доказателствената тежест, /одобрен като окончателен доклад по
делото/, е посочено, че:“В тежест на ищеца е да установи качеството си на
кредитор спрямо ответника, извършването на отказ от наследство от ответника и
невъзможност за удовлетворяване от имуществото на длъжника. В тежест на
ответника е да докаже твърдения опровергаващи фактите, изложени от ищеца“.
Доколкото, въпреки редакционна неточност относно лежаща доказателствена тежест
за ищеца, като от страна на същия е достатъчно да се твърди отрицателния факт –
невъзможност за удовлетворяване от имуществото на длъжника, то относно
доказателствената тежест лежаща върху ответника, следва да се посочи, че същата
е прецизно посочена, но въпреки това ответникът не се е възползвал, изобщо, да
въведе положителни факти за наличие на имущество, от което ищецът да може да
бъде удовлетворен,още по-малко, да е ангажирал доказателства за такива
положителни факти, които биха били изцяло в негов интерес. Вместо това,
въпреки, че, изобщо, не е бил налице писмен отговор на исковата молба, от
страна на ответника, то в единственото съдебно заседание пред районния съд адв.
К., пълномощник на ответника, отново, не въвежда такива положителни факти и
доказателства, които биха могли да бъдат в интерес на ответника. В т.н., следва
да се посочи, че е важно, независимо от конкретната неточност в доклада, че при
извършване на преценката на събраните по делото доказателства, районният съд
правилно е отчел, че не може да се направи извод, че длъжникът има и друго
имущество, което да е достатъчно за удовлетворяване на кредитора.
В самата въззивна жалба, отново, не се сочи от ответника, жалбоподател,
наличие на друго имущество, от което кредиторът да може да се удовлетвори,
което, отново, води до извода за необоснованост на направените във въззивната
жалба оплаквания, а оттам и за неоснователност на въззивната жалба.
Предвид изложените съображения въззивният съд намира, че са налице по
делото предпоставки за уважаване на предявения конститутивен иск по чл. 56 от ЗН, поради което обжалваното решение следва изцяло да бъде потвърдено като
правилно, ведно със законните последици- присъдени разноски с оглед изхода от
спора.
Поради неоснователност на въззивната жалба и по арг. от чл. 78 ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на направени по въззивното дело разноски за
платено адвокатско възнаграждение от 1000 лева, съгласно договор за правна
защита и съдействие по въззивното дело, платими от жалбоподателя.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК,
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло, постановеното на 28.06.2019г. Решение № 2717 на Пловдивския районен съд, ІV гр. състав, по гражданско дело № 16495 по описа на съда за 2018 година, с което УНИЩОЖАВА по отношение на И.П.К. с ЕГН ********** *** извършения от Л.Ц.И. с ЕГН ********** *** отказ от наследство, останало от покойния й баща Ц. Н. И., починал на 25.08.2018г. , вписан в особената книга на Районен съд - Пловдив под № 639/ 2018г. с Определение № 9558/ 27.09.2018г. по ЧГД № 15285/ 2018г.; и ОСЪЖДА Л.Ц.И. с ЕГН ********** *** да заплати на И.П.К. с ЕГН ********** *** сумата от 813,71 лева /осемстотин и тринадесет лева и седемдесет и една ст./ разноски по настоящото производство.
ОСЪЖДА Л.Ц.И. с ЕГН ********** ***, да заплати на И.П.К. с ЕГН ********** ***, сумата от 1000 /хиляда/, лева, разноски по въззивното производство за платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на въззивния съд може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/