№ 157
гр. Плевен, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря М.С.Й.
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500145 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 82/24.01.2022г. Пл.РС , по гр. дело № 4087/2021 г. по
описа на същия съд ,е признал за установено на осн.чл.422,ал.1 от ГПК вр.124
от ГПК,че К.Л.П. ,гр.Плевен ,ЕГН********** дължи на „Топлофикация
Плевен“ ЕАД ,************, гр. Плевен, сума в размер на 827,85лв.-
главница ,представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.11.2019г. до 30.11.2020г., сумата от 39,81лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 03.01.2020г. до 11.01.2021г.,за
които вземания е издадена Заповед №254/14.01.2021г. за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №330/2021г. по описа на Пл.РС, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК-13.01.2021г., до
окончателното погасяване на задължението.
Осъдил е на осн.чл.78,ал.1 от ГПК К.Л.П.,гр.Плевен да заплати на
„Топлофикация Плевен“ ЕАД , направените от дружеството деловодни
1
разноски ,както в заповедното производство в размер на 75лв., така и в
исковото производство в размер на 805лв.
Постъпила е въззивна жалба от К.Л.П. ,гр.Плевен ,ЕГН********** ,чрез
назначения й особен представител на осн.чл.47,ал.6 от ГПК адв.С.М. от
Пл.АК против горепосоченото решение на Пл.РС. В жалбата се излагат
доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
решение.Твърди се, че няма ангажирани по делото доказателства,че
въззивницата или мнозинството от съсобствениците в сградата-етажна
собственост,са заявили желание да бъдат потребители на топлинна енергия и
съответно да е основателно искането за заплащане на нейното
доставяне.Също така К.Л.П. е оспорила изцяло предявения иск,а не както
неправилно съдът е приел,че е налице изявление за частична неоснователност
на исковата претенция.Приложените по делото писмени доказателства са
частни свидетелстващи документи,които удостоверяват изгодни за
издателите им факти.Същите не доказват,че носител на задължението за
заплащане на цената на описаните в тях количества топлинна енергия е на
К.Л.П.,а вещото лице,изготвило заключение по СТЕ не е посещавало
имота,поради което правните изводи на РС за основателност на предявения
иск по чл.422 от ГПК,са необосновани и неправилни.
Моли окръжния съд да отмени решението на Пл.РС , постановено по
гр. дело № 4087/2021 г. по описа на същия съд като неправилно и
незаконосъобразно и да постанови решение по съществото на спора,с което да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна „Топлофикация
Плевен“ ЕАД,Плевен, чрез юрк.С.С. по подадената жалба. В писмения
отговор се излагат подробни доводи за неоснователност на подадената жалба,
липса на посочените пороци в обжалваното решение, постановено от Пл.РС,
както и правилност на изложените правни доводи от решаващия съд по
предмета на спора. По делото са представени доказателства относно всички
възражения и оспорвания в жалбата,а именно: договор,сключен между
собствениците/ползвателите на имоти в сграда-етажна собственост,находяща
се в гр.Плевен,*********** и фирмата за дялово разпределение.Съгласно
заключението на вещото лице по назначената СТЕ сградата е присъединен
към топлопреносната мрежа на гр.Плевен.По делото са назначени СИЕ и
2
СТЕ именно във връзка с направените оспорвания от ответната
страна,касаещи основанието и размера на исковата претенция.Ответницата
чрез назначения й особен представител не е оспорила изготвените заключения
и не е поставила други въпроси към вещите лица,както и не е поискала
назначаването на друга експертиза.По делото е представен и НА за
учредяване право на строеж,удостоверяващ,че носител на задължението за
заплащане цената на доставената топлоенергия е именно ответницата и
въззивница.Не са налице посочените в жалбата нарушения на материалния
закон при постановяване на обжалваното решение на ПЛ.РС,поради което
същото е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е неоснователна.
Решението на Районен съд-Плевен е правилно и законосъобразно.
Видно от приложеното ч.гр.д.№330/2021г. по описа на Пл.РС е подадено
Заявление по реда на чл.410 от ГПК за издаване на Заповед за изпълнение от
„Топлофикация Плевен“ ЕАД , гр.Плевен, ************ против К.Л.П. за
парично вземане,представляващо стойността на ползвана и незаплатена
топлинна енергия,доставена до имот,находящ се в гр.Плевен,
***************,както и слуга „дялово разпределение“ за периода
01.11.2019г.-30.11.2020г.,като в полза на ищцовото дружество е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение №254/14.01.2021г. по ч.гр.д.
№330/2021г. по описа на Пл.РС за следните суми: 827,85лв.-главница за
потребена топлинна енергия за периода 01.11.2019г. до 30.11.2020г., сумата
от 39,81лв.- лихва за забава за периода от 03.01.2020г. до 11.01.2021г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК-13.01.2021г.,
до окончателното погасяване на задължението,както и разноски в
заповедното производство-25лв. ДТ и 50лв.юрк.възнаграждение.
Съобщението за издадената Заповед за изпълнение до длъжницата е
връчено по реда на чл.47, ал.5 ГПК.С разпореждане №3096 от 11.05.2021г.
Пл.РС е дал указания на заявителя да предяви иск относно вземането си по
3
отношение на длъжника К.Л.П. ,гр.Плевен ,ЕГН**********,като в противен
случай издадената срещу нея заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.
В изпълнение на указанията на съда ,заявителят в законовия преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането си срещу длъжника К.Л.П.,
поради което предявеният иск с пр.основание чл.422,ал.1 от ГПК е допустим.
Пред РС са събрани писмени доказателства,както и са изготвени
заключения по назначените СИЕ и СТЕ.
Безспорно е установено,че ответницата и въззивница пред ОС е
собственик на процесния имот-апартамент ***,находящ се в сграда-етажна
собственост на адрес:гр.Плевен, ***********,както и е клиент на топлинна
енергия по см. на чл.153 ,ал.1 от ЗЕ.Налице е валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между ищеца и
етажните собственици,в т.ч. и ответницата.По делото като писмени
доказателства са представени заверени копия от договор
№127/25.11.2015г.,сключен между собствениците/ползвателите на имоти в
сграда-етажна собственост от една страна и от друга-„Техем Сървисис“ЕООД
за доставка и монтаж на уреди-индивидуални разпределители/апартаментни
топломери/водомери за топла вода,Протокол от 24.11.2015г.за проведено ОС
на етажните собственици в същата сграда за избор на фирма за извършване на
услугата „дялово разпределение на топлина“ и избор на упълномощен
представител на ЕС,който да подпише договора за доставка и монтаж на
уредите за дялово разпределение,Споразумителен протокол от 25.11.2015г.
От заключението на ВЛ по назначената СТЕ инж.Й.Й.,е установено,че
сградата-етажна собственост ,в която се намира процесния имот,е
присъединена към топлопреносната мрежа.До имота на ответника е доставяна
топлинна енергия,тъй като абонатната станция е работила през процесния
период.Извършеното разпределение на ТЕ в сградата е направено съгласно
действащата Методика за разпределение на топлинна енергия в сгради,етажна
собственост,Приложение към чл.61,ал.1 от Наредба за топлоснабдяване №16-
334 от 06.04.2007г., т.е. разпределението на ТЕ е извършено правилно,в
съответствие с нормативната база.Начислените суми за процесния период са
отразени коректно за всеки месец,в индивидуалния мейлинг,ежемесечните
отчети на общия топломер са дадени в индивидуалните сметки на
абоната.Топломерът е монтиран съгласно техническите изисквания на
4
производителя.
От заключението по назначената СИЕ се установява,че размерът на
главницата като дължима сума-стойност на консумирана и незаплатена ТЕ за
процесния период ,е 827,85лв.,а лихвата за забава за претендирания период по
ИМ е в размер на 39,85лв.Не са извършени плащания на дължимите суми от
ответницата.
Изготвените заключения не са оспорени от ответницата пред РС,както и
не са представени доказателства ,че същата е изпълнила задължението си да
заплати претендираните от ищцовото дружество суми.
Правилни са изводите на РС за доказаност на предявения иск по
основание и размер.Ответницата в качеството си на потребител на ТЕ дължи
заплащане на същата,като размерът на задължението като главница и лихви е
установен от представените писмени доказателства,заключения по
назначените СТЕ и СИЕ .Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ от
топлопреносното предприятие на клиенти на ТЕ за битови нужди,се
осъществява при публично известни ОУ,предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР към МС.ОУ са публикувани на 13-
14.12.2007г. във в-к „Нощен труд“ и в-к „Посоки“.Задължението на
въззивницата за заплащане на дължимите суми за ТЕ в размера,посочен в
ежемесечните фактури е най-късно до края на текущия месец,следващ месеца
на доставките на ТЕ.С изтичане на последния ден от месеца,потребителят на
ТЕ изпада в забава за тази сума на осн.чл.31,ал.6 от ОУ,като се начислява
ежедневно законна лихва за забава върху дължимата сума.
Предвид изложеното въззивната инстанция споделя изводите на
Пл.РС,че ответницата в качеството й на потребител на топлинна енергия по
реда на чл.153 ЗЕ има задължението да заплаща месечните дължими суми за
ползването на топлинната енергия. Не са представени доказателства от
ответницата да е изпълнила задължението си към „Топлофикация Плевен“
ЕАД , гр.Плевен,поради което предявеният положителен установителен иск с
пр.осн.чл.422,ал.1 от ГПК ,се явява основателен и доказан.
Правилно са определени и дължимите от ответницата разноски в
заповедното и исковото производство.
Предвид изложеното следва да бъде потвърдено обжалваното решение на
Пл.РС като правилно.
5
При този изход на делото въззивницата
К.Л.П.,гр.Плевен,ЕГН**********, следва да заплати на „Топлофикация
Плевен“ ЕАД, гр. Плевен,направените деловодни разноски за настоящата
инстанция в размер на 100лв.-юрк.възнаграждение и 300лв. депозит за особен
представител съгласно представения Списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.272 от ГПК Решение № 82/24.01.2022г. на
Пл.РС , постановено по гр. дело № 4087/2021 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА К.Л.П. ,гр.Плевен ,ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на
„Топлофикация Плевен“ ЕАД, ************, гр. Плевен деловодни
разноски за настоящата инстанция в размер на 100лв.-юрк.възнаграждение и
300лв. депозит за особен представител съгласно представения Списък по
чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС на
РБ съгласно чл.280,ал.3,т.1,пр.първо от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6