РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1265
град
Пловдив, 3 юли 2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, XI с., в открито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й. и участието на прокурора………………,
като разгледа докладваното от
председателя адм.
дело № 796 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял
Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.405 от КТ.
Образувано е по жалба на „Триера“ООД,
ЕИК ***, гр.***представлявано от управителя Ч.И.П., чрез адв.П.,
против предписания, обективирани в протокол за
извършена проверка изх. № ПР2305659/06.03.2023 г. на ДИТ – Пловдив, издаден от инж.И.Б.
***.
Твърди се
незаконосъобразност на оспорените предписания с доводи, че проверка по начина,
по който е описана в предписанията, въобще не е извършвана, че няма мотокар,
съответно дадените предписания са незаконосъобразни и се иска тяхната отмяна.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.
Представят
се подробни писмени бележки.
За ответната
страна, Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив, се заема становище за
законосъобразност на оспорените предписания.
Представят
се писмени бележки.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото писмени
и гласни доказателства, обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши
проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за
установено следното:
Жалбата е
допустима като подадена в законоустановения срок и от
лице, притежаващо правен интерес от направеното оспорване, като търпящо
неблагоприятните последици от налагането на процесната
ПАМ.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство са
предписания, обективирани в протокол за извършена проверка изх. № ПР 2305659/06.03.2023
г., дадени от инж. И.Б. ***.
С оспорените
предписания, за отстраняване на констатираните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на основание
чл.404, ал.1, т.1 от КТ, е предписано на жалбоподателя, в качеството му на
работодател, по т.1 и т.2 на предписанията да осигури на Н. К.Д. и Х. П.Т. обучение за поддържане и
актуализиране на придобита правоспособност за управление на мотокари съобразно
изискванията на чл.2, ал.2 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за
провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд във връзка
с чл.6, т.2 от Наредба № 1 за придобиване и признаване на правоспособност за
работа с електрокари и мотокари в предприятията. С т.3 от процесните
предписания е предписано на жалбоподателя да осигури експлоатирания в склада
мотокар с пожарогасител в съответствие с изискванията на т.27 от Приложение №2
към чл.7, т.2 от Наредба № 10 за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при работа с електрокари и мотокари; с т.4 – да обозначи с
установените постоянни знаци за безопасност и здраве при работа местата на
неавтоматичните пожаротехнически средства за
първоначално пожарогасене, осигурени в склада, в
съответствие с изискванията на чл.225, ал.3 от Наредба № 7 за минималните
изисквания да здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работно оборудване; с т.5 – да осигури периодично измерване на импеданса на защитния контур „Фаза защитен проводник“ на
съоръженията в обекта склад и магазин за лагери в гр.***съгласно изискванията
на чл.200, ал.1, т.2 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване във връзка с чл.267, ал.1, т.3 от Наредба № 16-116 за техническата
експлоатация на енергообзавеждането.
Оспорените
предписания са издадени от компетентни органи (доказателства на л.67.) при
спазване на административно- производствените правила.
Неоснователни
са оплакванията по жалбата за нарушение на материалния закон.
По
никакъв начин в хода на процеса не се доказа, че проверка въобще не е
осъществена. От показанията на всички разпитани по делото свидетели по
безспорен начин се установява извършването на проверка на място в склад на
ул.“Бяло море“ №2. Еднозначни са свидетелските показания, че проверката в
склада на жалбоподателя е осъществена. По категоричен начин от свидетелските
показания на всички свидетели се установява, че въпросната проверка е
осъществена в склада, който е на нивото на улицата/зад магазина. Не е спорно,
че контролните органи в подземни складове не са влизали. Твърденията по писмената
защита на процесуалния представител, че след като от три склада на този адрес е
проверен само един от контролните органи, тъй като не е разбрала инж. Б., че
има и други два склада, по никакъв начин не разколебават констатациите ѝ
дотолкова доколкото по несъмнен начин осъществяването на проверката именно в
този склад се установи на база на показанията и на всички свидетели. В крайна
сметка следва да се отчете обстоятелството, че констатациите (без тези касателно предписанието по т.3 и т.4) са базирани на
проверени документи, а не на установявания, направени в хода на проверката. От
друга страна точно по констатациите предписанията на т.3 и т.4 жалбоподателят не
ангажира доказателства, които да ги оборят.
Направените
предписания по т.1 и т.2 са в съответствие със законовите изисквания. Безспорно
се установи по делото, на база свидетелствата
за правоспособност за работа с кари, с които са
разполагали двамата работници, управляващи кара, че тези свидетелства са от
2017 г. - свидетелството на Х.Т. е с рег. № 2843-196/06.12.2017г., а на Н.Д. с
рег. № 2839-192/06.12.2017г. Съгласно
предвиденото в чл.2, ал.2 от Наредба РД-07-2 работодателят осигурява на всеки
работещ подходящо обучение в съответствие със спецификата на
професията/извършваната дейност и на работното място, а съгласно чл.6, т.2 от
Наредба № 1 професионално обучение за придобиване на правоспособност за работа с
електрокари и мотокари в предприятията след първоначалното придобиване на
правоспособност следва да се прави на всеки 5 години за поддържане и актуализиране
на придобитата правоспособност. Предвид придобитата на 06.12.2017г.
първоначална правоспособност е видно, че такова обучение за поддържане и
актуализиране не е осигурено, с оглед на което предписания под т.1 и т.2 от
Протокола са правилни и законосъобразни. Дали карът е
електрокар - както твърдяха св. Д. и св. Пенев, или мотокар - както е описано в
протокола, няма никакво отношение към законосъобразността на предписанията,
доколкото свидетелството е за правоспособност за работа и с електро и с мотокари,
а разпоредбите на Наредба № 1 се прилагат и за електро, и за мотокарите,
включително.
Неоснователни са и изложените доводи за
немотивираност на горните предписания, тъй като работата с кар
не била вменена на горепосочените две лица дотолкова доколкото предвид
свидетелските им показания се установи по безспорен начин, че те изпълняват
част от работните си задължения посредством кари.
Законосъобразно е и предписанието по
т.3.
В т.27 от Приложение № 2 към
чл.7, т.2 от Наредба № 10 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд при работа с електрокари и мотокари, изрично е регламентирано, че всеки кар се осигурява с пожарогасител. Тоест, отново е ирелевантно дали се касае за електрокар или мотокар - всеки
кар следва да е оборудван с пожарогасител, а от
показанията на Б. се установява, че използваният в склада кар
не е бил оборудван с такъв, поради което е предписала работодателят да осигури
експлоатирания мотокар /кар/ с пожарогасител.
Обстоятелството, че в склада е имало осигурени други неавтоматични пожаротехнически средства за първоначално пожарогасене /не на самия кар/
също е без значение по отношение на законосъобразността на предписанието,
доколкото законовото изискване е самият кар да бъде
осигурен с пожарогасител.
При
проверката на място
в склада инж.Б. е констатирала, че в помещението
са били осигурени неавтоматични пожаротехнически средства
за първоначално пожарогасене, но местата, на
които са разположени не са обозначение с установените постоянни знаци за
безопасност в нарушение на изискванията на чл.225, ал.З от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване. Съгласно тази норма
работодателят е длъжен да стори така, че неавтоматичните пожаротехнически
средства за първоначално пожарогасене да са
обозначени на подходящи места с установените постоянни знаци за безопасност и
здраве при работа.
При проверката инж.Б. е констатирала, че
работодателят не е осигурил периодично измерване на импеданса
на защитния контур „Фаза защитен проводник" на съоръженията в обекта -
склад и магазин за лагери в гр. Пловдив, ул. „Бяло море", на период, не
по-дълъг от 5 години, като е посочила, че последният протокол /представен при
проверката по документи в ДИТ - Пловдив на 22.02.2023г./ е от 28.08.2012г. При
проверката в обекта на контрол е изготвена и връчена призовка, с която са
изискани определени документи, необходими за осъществяване на контрола. Под т.
4 в Призовката е посочено, че следва да бъдат представени протоколи от електроизмервания за обекта /каквото е измерването на импеданса на защитния контур „Фаза защитен проводник“/. В
резултат на призовката на 22.02.2023г. адв. А.Д. -
упълномощено лице, е представил в ДИТ - Пловдив по опис документи, като в описа
под т. 6 е посочено „Оригинал на протоколи за електрозахранване".
Представените протоколи са: Протокол за контрол на съпротивлението на защитна заземителна уредба № ОКА-02.6741/26.07.2022г.; Протокол за
контрол на микроклимат № ОКА-06-336б/28.08.2012г.; Протокол за контрол на
осветеност № ОКА-05-6742/26.07.2022г. и протокол за контрол на импеданс на контура „фаза -защитен проводник" №
ОКА-03.3364/28.08.2012г. Друг протокол, установяващ резултатите от това,
последно измерване / на импеданс Zs
на контура „фаза -защитен проводник"/, при проверката не е представен. Съгласно
чл.200, ал.1, т. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване, във връзка с чл.267, ал.1, т.3 от Наредба № 16-116 за техническата
експлоатация на енергообзавеждането, периодично
измерване на импеданса на защитния контур „Фаза
защитен проводник" следва да се извършва на период не по-дълъг от 5
години, поради което с предписание под № 5 работодателят е задължен да осигури
такова измерване, след като представеният от негова страна протокол е от
2012г., а друг протокол, касаещ това измерване, в
хода на проверката не е представен.
Съобразявайки тези фактически
установявания, съдът счита за законосъобразно и предписанието по т.5. Този
извод не се променя макар и в хода на съдебното производство да е представен
сертификат за контрол импеданс Zs
на контура „фаза -защитен проводник" с дата на издаване 27.05.2020 г. –
л.77, дотолкова доколкото съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му – чл.142, ал.1 от АПК . След като към момента на издаването на предписанието този сертификат не е
представен, то самото предписание е
правилно. В този случай не намира приложение нормата на ал.2 от тази
разпоредба, тъй като въпросният сертификат е с дата на издаване 27.05.2020 г.,
съответно не е нов факт от значение за делото, който да бъде установен след
издаване на акта. Няма пречка въпросния сертификат да бъде представен в ДИТ –
Пловдив и към настоящия или по-късен момент с оглед доказване извършването на
въпросната дейност, съответно, за да се избегне налагането на административно
наказание за неизпълнение на това предписание.
По
изложените съображения съдът намери оспорените предписания за законосъобразни, за които не е налице някое от отменителните основания по чл. 146 АПК.
Този извод обосновава неоснователност на жалбата, която следва да бъде
отхвърлена.
По
разноските:
При
този изход на спора претенцията на ответника за разноски е основателна и следва
да бъде уважена в размер на 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение, съобразно посоченото в чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Пловдив
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Триера“ООД,
ЕИК ***, гр.***представлявано от управителя Ч.И.П., против предписания, обективирани в протокол за извършена проверка изх. №
ПР2305659/06.03.2023 г. на ДИТ – Пловдив, издаден от инж.И.Б. ***.
ОСЪЖДА „Триера“ООД,
ЕИК ***, гр.***представлявано от управителя Ч.И.П., да заплати на ДИТ – Пловдив
разноски по делото в размер на 100 лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: