Р Е Ш Е Н И
Е
№ 5186
гр. Варна, 19.11.2013г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, X – ти
състав, в публично заседание проведено на единадесети
ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15555 по описа за 2011г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявени от А.Г.Г. с ЕГН **********
*** и със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Драгоман” № 43, чрез пълномощника му
адв. Кремена Маринова срещу Е.И.П. с
ЕГН ********** *** и Х.С.П. с ЕГН **********
***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно и пасивно
субективно съединяване на осъдителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. ІІ
от ЗЗД за осъждане на ответниците солидарно
да заплатят на ищеца сумата от 14 000.00
лева, представляваща претенция за компенсаторно обезщетение за неизпълнение
на задълженията на ответниците, като приобретатели в режим на съпружеска
имуществена общност по алеаторен договор, обективиран в НА № 119, т. VІІ, д. І
2945/1979г., за гледане и издръжка на ищеца – прехвърлител по договора за
периода от 04.12.2008г. до 04.10.2011г.,
ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 13.10.2011г. до окончателното изплащане на
задължението, както и иск за
трансформиране на натуралните задължения на ответниците за гледане и
издръжка, произтичащи от същия договор в парични задължения, посредством
осъждане на длъжниците да заплащат солидарно на ищеца сумата от 400 лева месечно, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 13.10.2011г.
Ищецът основава активната си материалноправна
легитимация по осъдителните искове, основан на следните фактически твърдения:
по силата на сключен между него и ответницата П. на 17.08.1979г. договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
обективиран в НА № 119, т. VІІ, д. № 2945/1979г., ищецът прехвърлил на
ответницата правото на собственост върху недвижим имот, представляващ лозе,
находящо се в гр. Варна, м. „Кемер дере”, с площ от 1000 кв.м., при граници:
Стоянка Михова, Васил Г., Николай Г. и Георги Г., срещу задължението на
приобретателката да поеме гледането и издръжката му. Към момента на сключване
на договора, приобретателката е била в граждански брак с ответника Х.П.. В
рамките на исковия период, ответниците не са изпълнявали поетите от тях
задължения по силата на договора. На 12.03.2008г. ищецът предал на ответницата
информация за новата си банкова сметка, ***чния еквивалент на задължението за
грижи и издръжка във времето, когато реално не е могла да ги престира в натура,
предвид пребиваването на ищеца в Република Германия. Въпреки това, никой от
ответниците не е проявил грижа и заинтересованост за нуждите на ищеца, като не
са изпълнявали поетите задължения. Същевременно нуждите на ищеца от обгрижване
и материална подкрепа са били осезаеми, поради влошеното му здравословно
състояние, причинено от множество физически травми на крайниците. Ищецът е
заболял от хиперплазия, от хронично възпаление на щитовидната жлеза, сърдечна
недостатъчност – І степен и възпаление на гръбначния стълб, които налагали
особени грижи, от които ищецът е бил лишен. Предвид дезинтересираността, която
ответниците проявяват към потребностите на ищеца и желанието му да съхрани
договорната обвързаност между страните, за ищеца е налице правен интерес от
провеждане на осъдителните искове за компенсаторно обезщетяване поради
неизпълнение на договора в исковия период. Солидарната отговорност между
ответниците възниква на основание чл. 25, ал. 2 от СК /отм./, доколкото към
момента на възмездното придобиване на имота са били в граждански брак,
независимо от обстоятелството, че същият е прекратен с развод. Същевременно с
оглед липсата на воля за изпълнение на задълженията им в бъдеще, то за ищеца е
налице и интерес от трансформиране на натуралното им задължение за гледане и
издръжка в паричния еквивалент на дължимата грижа за в бъдеще. В този смисъл
моли за постановяване на положително решение по предявените искове в негова
полза.
В отговор на исковата молба, депозиран в
срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответницата Е.П. оспорва предявените искове
по същество като неоснователни. Твърди, че ищецът – прехвърлител по алеаторния
договор е неизправна страна по договора, доколкото не й е оказал необходимото
съдействие за изпълнение на задълженията й в натура. Неизпълнението на
последните в исковия период се дължи единствено на поведението на ищеца,
доколкото същият не живее в страната. При многократните й посещения на адреса
на жилището му в гр. Варна, не е откривала ищеца, поради което е била в
обективна невъзможност да изпълнява поетите задължения за грижи и издръжка.
Налице са хипотезите на забава на кредитора по смисъла на чл. 95 и чл. 96 вр.
чл. 81 и чл. 83 от ЗЗД, поради което отговорността й за неизпълнение е
отпаднала. Страните не поддържат никакви отношения по между си повече от 15
години, поради незнанието й за местонахождението на ищеца и за конкретните му
нужди, която е и причината да не е плащала паричния еквивалент на задълженията
си за издръжка. По договора за издръжка и гледане, изпълнението на задължението
на приобретателя следва да се осъществява в дома на последния, доколкото
задължението за гледане и издръжка на прехвърлителя е търсимо. Освен
изложеното, ответницата е в обективна невъзможност да изпълнява поетите
задължения предвид влошеното й здравословно състояние. Оспорва исковете по
размер като прекомерни и несъобразени с материалната обезпеченост на двете
страни. Ищецът получава пенсия в РБ, както и в Германия в размер на 2000 евро
месечно. Оспорва солидарността между ответниците, доколкото алеаторният договор
е договор, сключен с оглед личността на приобретателя, като същият не поражда
задължения за грижи и издръжка в тежест на съпруга му. Ето защо моли за
постановяване на решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Въпреки предоставената му възможност, в
рамките на срока по чл. 131 от ГПК, ответникът Х.П. не е депозирал отговор на
исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на
предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават същите; не е
изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на
които същите се основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните
обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства,
с които евентуално разполага.
В хода на проведените по делото съдебни
заседания ищецът, представляван от адв. Кремена маринова поддържа предявените
искове и моли за положително произнасяне по същите.
Ответницата, чрез особен представител по реда
на чл. 95, ал. 2 от ГПК адв. Невена Стефанова поддържа предприетото оспорване
на исковете в отговора на исковата молба и моли за постановяване на решение, с
което същите бъдат отхвърлени като неоснователни.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по
делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал. 2
от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Сключен е договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в НА № 119, т. VІІ, д.
№ 2945/1979г. на Нотариус Ст. Попов, по силата на който на 17.08.1979г. ищецът
прехвърлил на Елена П. собствения си недвижим имот, представляващ лозе,
находящо се в м. „Кемер дере”, Варненско землище, с площ от 1000 кв.м. и при
граници: А.Г. и от две страни път, цялото с площ от 2000 кв.м. и при граници на
цялото: Стоянка Михова, Васил Г., Николай Г. и Георги Г. срещу задължението на
Елена П. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя.
Към момента на придобиване на собствеността
върху описания имот, Елена П. е била в граждански брак с Х.П., сключен на
12.12.1971г. с акт за сключен граждански брак № 795 пред длъжностното лице по
гражданско състояние при Община Добрич, прекратен с развод, постановен с
решение по гр.д. № 1942/2000г. по описа на ВРС, ХVІ-ти състав, влязло в законна
сила на 02.03.2001г., видно от Удостоверение от 17.07.2009г., издадено от
Районен съд, гр. Варна.
От писмо изх. № КО-11-264/1/06.07.2012г. на
Столична община, Район „Люлин” се установява, че ищецът А.Г.Г. е освободен от
българско гражданство с Указ № 90/31.10.2005г.
От писмо изх. № 11-32-1/18.06.2012г. на
Управителя на НОИ се установява, че ищецът получава германска пенсия за
старост, отпусната с начална дата от 01.11.2007г. Същият получава българска
пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната с начална дата 24.08.3009г.,
определена в размерите посочени в справката.
В хода на делото са ангажирани специални
знания в областта на медицината и икономиката посредством проведената комплексна
съдебно медицинска и икономическа експертиза. В заключението си по същата,
вещото лице Д.Р. и Ели Т. установяват следното: ищецът А.Г. е на 69 години,
като след 2002г. има редица заболявания, сред които и счупени дясно коляно и
ляв крак. Всички заболявания са хронични, вкл. и тези, които са усложнения на
счупванията. Част от установените диагнози са възрастово обусловени и не
изискват конкретно лечение, нито е възможно тяхното съществено повлияване. Няма
данни същият да провежда системно лечение и за характера на последното. Размерът
на месечната издръжка на едно лице съгласно данни от НСИ на база среден разход
на домакинство за исковия период от 04.12.2008г. до 31.03.2011г. е 7 730.61 лв.
Проведена е повторна комплексна съдебно
медицинска и икономическа експертиза с участието на вещите лица д-р Д.Д. и Д.П.,
в заключението по която експертите установяват следното: от допълнително
представената медицинска документация се установява, че ищецът страда от редица
заболявания, включително и хронични такива, ангажиращи сърдечносъдовата система
и опорнодвигателния апарат. Същите налагат провеждане на системно
антихипертензивно лечение, лечение по отношение на исхемичната болест на
сърцето, което лечение продължава и към момента. Заболяванията на
сърдечносъдовата система налагат системна употреба на отразените в документите
лекарствени средства завинаги. Доброкачествената хиперплазия на простата
изисква системна употреба на препарата „Омник”, както и системни консулти със
специалист уролог с цел предпазване от развитие на злокачествено заболяване.
Налице е тежко увреждане на дясната колянна става, с развитие на десностранна
гонартроза, което налага протезиране на дясната колянна става. Налице е
състояние след счупване на пета предходилна кост на лявото стъпало, както и
състояние след отстраняване на вътрешния мениск на лявото коляно и развило се
възпалително усложнение на дясното коляно. Налице са тежки артрозни промени на
поясните прешлени, изкривяване на гръбначния стълб, изместване на трети спрямо
четвърти поясни прешлени и синдром на увреда на коренчетата на нервите на ниво
4-5 поясни прешлени в ляво. Всички налични заболявания на опорнодвигателния
апарат налагат системен прием на нестероидни противовъзпалителни и обезболяващи
средства, налагат провеждане на физиотерапевтични и рехабилитационни процедури.
Тези травматични увреждания са с хроничен прогресивен ход и в този смисъл
експертът – медик счита, че лечението на тези заболявания и приема на лекарства
би бил завинаги. Заболяването на щитовидната жлеза, налага системни консулти
при специалист ендокринолог. Размерът на необходимите средства за месечна
издръжка на ищеца в рамките на исковия период на база минималния разход за едно
лице за същия период по методиката за бедно социални по статистиките на НСИ, експертът
– счетоводител определя като възлизащ над 370 лв., а общо за периода - 13
123.71 лева, описан по конкретен размер за всяка година в табличен вид. В
частност, експертът установява, че размерът на постоянно поддържащата месечна медикаментозна
терапия е 95.06 лв.
В хода на делото ищецът е ангажирал и гласни
доказателства посредством разпит в качеството на свидетели на Иван Михов и
Никола Г. /брат на ищеца/. В изложението си първият свидетел, добър приятел на
ищеца сочи, че последния е бил блъснат от кола на пешеходна пътека в гр. София,
като има счупвания на крайниците. В последно време се оплаквал от сърце и от
простата, като изпитвал болки в краката. Свидетелят често му е купувал
лекарства по рецепта по молба на ищеца, често го е посещавал в жилището в гр.
Варна на ул. „Генерал Колев”, като понякога е оставал да спи в жилището му.
Твърди, че ищецът употребява доста и различни лекарства и има нужда от чужда
помощ.
Свидетелят Г. установява, че брат му от
2008г. живее в гр. Варна. Ответницата е тяхна първа братовчедка, като с
договора за грижи е поела задължение да почиства жилището на ищеца, да мие
чинии, да му помага в домакинството, а когато го няма – да поддържа къщата. От
2008г. не е виждал Елена да идва в жилището на ищеца, като свидетелят е помагал
на последния в домакинството и в пазаруването, прането /..”той не може да носи
тежко”…,”…не може да се навежда….”, „….има счупен крак, счупена ръка, сърцето
му е слабо”/. Поради оплакванията, които има от сърце, простата, щитовидна
жлеза, счупванията, често ходи до София на профилактични прегледи. В момента
отношенията между страните са много лоши, като те не си говорят изобщо.
Ангажираната от ответницата свидетелка Емилия
Дачева – близка нейна приятелка, установява, че от 2006г. до м. септември
2012г. често е придружавала ответницата до жилището на ул. „Генерал Колев” № 59,
на петия етаж. Елена споделила, че на този адрес живее братовчед й, за който
трябва да се грижи, но никой път не са откривали човек при позвъняванията.
Често са питали живущите в блока за А., които казвали, че е в Германия.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
Съгласно Тълкувателно решение № 96 от 28.VI.1966г.
по гр.д. № 65/66г., ОСГК, в случай, че неизправна страна по договор за
прехвърляне на вещни права срещу задължение за даване на издръжка в натура е длъжникът, т.е.
той не изпълнява задълженията си точно, кредиторът има право на основание чл.
79, ал. 1, пр. ІІ от ЗЗД във форма на компенсаторно обезщетение да иска вместо
изпълнение в натура, заплащането на паричния му еквивалент. Такова право
кредиторът има не само за минало време, но и за бъдеще, щом длъжникът не
изпълнява точно задължението си и с поведението си е направил невъзможно
прякото изпълнение на поетото задължение за издръжка в натура с оглед на
съдържанието му и нравствено-етичните и социално-битовите изисквания. При недаване от
кредитора на необходимото съдействие за изпълнението на задължението в натура и
длъжникът, който държи за изпълнението на договора, има право да трансформира
задължението си за даване на издръжка в натура в паричния й еквивалент и да
изпълнява задължението си чрез заплащане по установения ред на съответната
сума. Тази възможност следва да се счете, че съществува, защото с изпадането на
кредитора в забава, като не дава необходимото съдействие за изпълнението на
задължението за издръжка в натура, длъжникът не се освобождава от задължението,
а изпълнението на същото в натура не може да стане без съдействието на
кредитора /Определение № 506 от 21.10.2010г. по ч.гр.д. № 519/2010г. на ВКС,
ІІІ ГО/.
В конкретния случай, установено с писмени
доказателства по делото и прието за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните по реда на чл.
146, ал. 1, т. 3 от ГПК са следните правно релевантни факти и
обстоятелства: между ищеца и първата ответница е валидно сключен договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка по НА №
119/1979г., по време на барака й с втория ответник. Ищеца е изправен по отношение
на поетото от него задължение по договора за прехвърляне правото на собственост
върху имота, предмет на договора. Доколкото в нотариалния акт задължението на
приобретателката е описано бланкетно /като издръжка и гледане/, то издръжката
включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на
прехвърлителя /без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и
доходите си/, и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на
прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. Поетото
задължение за издръжка и гледане е единно и неделимо и следва да се осъществява
чрез престиране на грижа и издръжка ежедневно, редовно и в пълен обем докогато
е необходимо. Този обем и интезитет на дължимите грижи и
издръжка е в най-пълно съответствие с нормата на чл. 63 от ЗЗД, изискваща
договорните задължения да се изпълняват добросъвестно и в съответствие с морала.
Доколкото договорът за издръжка и гледане е алеаторен, при сключването му за
приобретателя на имота не съществува определеност относно продължителността и
характера на грижите и издръжката, които ще следва да престира в бъдеще. В
редица случаи в резултат на настъпили промени в здравословното състояние на
прехвърлителя и др. обстоятелства свързани с него, се налага промяна във вида,
обема и интензитета на дължимата грижа и издръжка. С оглед на това, за да бъде
изправен, приобретателят следва да предоставя целия обем от грижи, продиктувани
от промяната в състоянието на прехвърлителя и ако в един период от действието
на договора определени грижи са били достатъчни за нормалното му съществуване,
в последващ момент същите могат да се окажат недостатъчни, което на практика би
представлявало неизпълнение на договора /в този смисъл Решение №
70/05.07.2011г. по гр.д. № 612/2010г. на ВКС, ІІІ ГО/. В конкретния случай, от
заключението на повторната комплексна СМИЕ, както и от показанията на
свидетелите Михов и Г., се установява, че в релевантния период, здравословното
състояние на ищеца е било влошено, вследствие настъпилите травми в миналото,
предизвикали посттравматични и обусловени увреждания на други органи от тялото
му /на сърдечносъдовата система, на опорнодвигателния апарат, на простата и на
щитовидната жлеза/, изискващи ежедневни грижи, лечение, консултации и издръжка.
За да обоснове изводи в тази насока, съдът кредитира заключението на повторната експертиза,
доколкото същата е основана, както на непосредствения преглед на ищеца /за
разлика от първата/, така и на по-широк обем от писмени доказателства, приети
след изготвяне на първата експертиза. От показанията на свидетелите Михов и Г.,
последните ценени при условията на чл. 172 от ГПК с оглед на всички други
доказателства по делото, се установява, че ищецът е изпитвал болки, трудно е
обслужвал собствените си ежедневни битови и здравословни нужди. Същевременно нужната
месечна издръжка за ищеца възлиза над 370 лв., съгласно приетото по делото
експертно заключение на повторната СМИЕ. Следователно нуждите на ищеца от грижи
и издръжка са били осезаеми, като ответниците е следвало да полагат значително
по-голям обем и вид грижи, за да бъдат изправна стана по договора - да пазаруват,
да го придружават при прегледи, да приготвят храна, да се грижат за чистотата и
подредеността на дома му, да му осигуряват чисти дрехи, каквито данни по делото
изобщо липсват. Необосновани в тази връзка са възраженията на ответницата
сочещи на възможността на ищеца да се грижи за себе си с оглед получаваните от
него доходи, както и на неоказано съдействие на кредитора за изпълнение на тези
задължения, поради незнание от нейна страна на местонахождението и
потребностите му в този период. Обстоятелството, че ищецът разполага с доходи
от пенсия, които му позволяват да се издържа сам, е ирелевантно. При забава на
кредитора, задължението за издръжка следва да се изпълнява в пари, а
задължението за полагане на грижи се погасява поради невиновна невъзможност за
длъжника. Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗЗД, ако кредиторът изпадне в забава,
длъжникът се освобождава само занапред от последиците на своята забава, но
продължава да бъде в неизпълнение. Кредиторът не изпада в забава при всяко
несъдействие, а само при неоправдано неприемане или несъдействие. Ако
кредиторът правомерно отказва приемане или съдействие, той не изпада в забава.
За да бъде изправен, длъжникът трябва ежедневно да предоставя издръжка,
включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други; и полага грижи за
здравето, хигиената и домакинството на кредитора /според нуждата и възможностите
му да се справя сам/. Кредиторът не е длъжен да приема частично изпълнение /нерегулярно
и в непълен размер издръжка и грижи/. Неприемането съответно неоказването на
съдействие от страна на кредитора на следващо място, не освобождава длъжника от
задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според
обстоятелствата – в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва
необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура,
длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака съдебно решение
за трансформация. Т.е. на трансформиране подлежи задължението за даване на
издръжка – от натурална в парична – и длъжникът трябва да извърши
трансформацията сам и веднага, след като забавата на кредитора стане факт
/Решение № 494 от 16.11.2011г. по гр.д. № 642/2011г. на ВКС, ІV ГО/. Нуждата на
кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена, докато
трае производството за трансформация на задължението за издръжка. Задължението
за полагане на грижи може да бъде изпълнявано само в натура и затова, ако
кредиторът е в забава, то се погасява поради невъзможност, за която длъжникът
не отговаря, т.е. ако кредиторът неоправдано /по своя вина/ не приема
изпълнение или не оказва необходимото съдействие /Решение № 82 от
05.04.2011г. по гр.д. № 1313/2009г. на ВКС, ІV ГО/. В случая липсват
доказателства, а напротив прието е за безспорно и за ненуждаещо се от доказване
в отношенията между страните обстоятелството, че в рамките на исковия период от
04.12.2008г. до 04.10.2011г., ответницата не е изпълнявала поетите от нея
задължения да гледа и издържа ищеца нито в натура, нито с пари. Неоснователни в
тази връзка са възраженията на ответницата, произтичащи от собствените й
възможности да предостави договореното, които са без значение, както е без
значение и дали прехвърлителят има собствени средства за издръжка – издръжката
се дължи винаги в пълен обем /в този смисъл са решения на ВКС № 863/22.12.2010г.
по гр.д. № 1534/2009г., ІV ГО и решение № 82/05.04.2011г. по гр.д. № 1313/2009г.,
ІV ГО/. Поради това дори да се приеме, че ищецът по договора да е изпаднал в
забава, доколкото безспорно в рамките на исковия период същият е пребивава и в
Германия, трансформирането на натуралното задължение на приобретателите в
парично е трябвало да бъде в обем от най-малко 370 лв. месечно, каквито данни
липсват по делото. Ето защо и на основание Тълкувателно решение
№ 96 от 28.VI.1966г. по гр.д. № 65/66г., ОСГК, съдът приема, че ищецът –
кредитор по алеаторния договор има право във форма на компенсаторно обезщетение
да иска вместо изпълнение в натура, заплащането на паричния му еквивалент.
Размерът на обезщетението за исковия минал период съгласно заключението на
повторната комплексна СМИЕ е 13 123.71 лева. Разходите за санитарно и
физиотерапевтично лечение не се включват в последната, доколкото заключението
на СМИЕ по тези въпроси не се основава на доказателства за проведени от ищеца
процедури в този смисъл, както и от нуждата му от терапия конкретно в хотела в
гр. Павел Баня.
Установено е на следващо място, че гражданският
брак между ответниците е прекратен с развод на 02.03.2001г. На това основание възникналата
имуществената общност по отношение на придобития по силата на алеаторния
договор имот е била прекратена считано от 02.03.2001г., на основание чл. 26,
ал. 1 от СК /1985г./, като на нейно
място между ответниците е възникнала обикновена съсобственост при равни дялове
/чл. 27 от СК /1985г./. Следователно в рамките на исковия период между
ответниците не съществува хипотезата на чл. 121, ал. 1 от ЗЗД за възникване на
солидарна отговорност – липсва законова разпоредба, както и уговорка между
ответниците. Ето защо отговорността на ответниците за неизпълнение на договора
е разделна и равна. Всеки от тях следва да бъде осъден да плати на ищеца 1/2 от
13 123.71 лева, като обезщетение за неизпълнение на договора за минал период.
За разликата до пълния предявен размер от 14 000 лв. исковете следва да бъдат
отхвърлени, като недоказани по размер.
Същевременно, доколкото към момента на
приключване на устните състезания по делото, ответниците не са предложили
изпълнение на задължението за издръжка в натура, нито са трансформирали същото
в паричен еквивалент, то са налице предпоставките за трансформиране на
задължението за издръжка за бъдеще. Ответниците следва да бъдат осъдени да
плащат в полза на ищеца сумата от 1/2 от 386.06 лева всеки, представляваща
паричен еквивалент на дължимото задължение за издръжка, платима до 5-то число
на месеца, за който се дължи, считано от влизане на настоящето решение в
законна сила. За разликата до пълния предявен размер на месечната издръжка от
400 лв. исковете следва да бъдат отхвърлени като недоказани по размер. Искът за
трансформиране на задължението за гледане в паричен еквивалент следва да бъде
отхвърлен като неоснователен с оглед вече изложените съображения, че задължението
за полагане на грижи може да бъде изпълнявано само в натура.
Постановеният правен резултат и искането на
ищеца, обуславят в тежест на ответника П. да бъдат възложени по реда на чл. 78,
ал. 1 от ГПК 1/2 от стойността на действително сторените от ищеца съдебно
деловодни разноски съразмерно с уважената част на предявените срещу него искове
в размер на 1 667.46 лв. Доколкото ответницата П. е освободена от заплащане на
разноски по делото с Определение № 443/20.02.2012г. по ч.гр.д. № 417/2012г. на
ВОС, то същата не дължи плащане на сторените от ищеца разноски по делото.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. ІІ от ЗЗД ответниците Е.И.П. с ЕГН ********** *** и
Х.С.П. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на ищеца А.Г.Г. с ЕГН ********** *** и със
съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Драгоман” № 43, чрез пълномощника му адв.
Кремена Маринова сумата от 13 123.71 /тринадесет
хиляди сто двадесет и три лв. и седемдесет и една ст./ лева ПО РАВНО,
представляваща компенсаторно обезщетение за неизпълнение на задълженията им,
като приобретатели в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с
развод на 02.03.2001г. по алеаторен договор, обективиран в НА № 119, т. VІІ, д.
І 2945/1979г., за издръжка на ищеца – прехвърлител по договора за периода от 04.12.2008г. до 04.10.2011г., ведно
със законната лихва върху сумите считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда – 13.10.2011г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата до пълния им предявен размер от 14 000 лева.
ТРАНСФОРМИРА на основание ТР № 96 от 28.VI.1966г. по гр.д.
№ 65/66г., ОСГК задължението
на ответниците Е.И.П. с ЕГН **********
*** и Х.С.П. с ЕГН ********** *** за издръжка по договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу гледане и издръжка, сключен на 17.08.1979г. и обективиран в
НА № 119, т. VІІ, д. № 2945/1979г. на Нотариус Ст. Попов при ВРС от натурално в парично, като ОСЪЖДА Е.И.П.
с ЕГН ********** и Х.С.П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩАТ на ищеца А.Г.Г. с ЕГН ********** *** и със
съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Драгоман” № 43, чрез пълномощника му адв.
Кремена Маринова сумата от 386.06 /триста
осемдесет и шест лв. и шест ст./ лева ПО РАВНО и МЕСЕЧНО, с падеж 5-то
число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от датата на влизане на
настоящето решение в законна сила, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния им предявен
размер от 400 лева месечно, както и иска за трансформиране на задължението за
гледане по същия договор в паричния му еквивалент.
ОСЪЖДА Х.С.П.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.Г. с ЕГН ********** *** и със съдебен
адрес: гр. Варна, ул. „Драгоман” № 43, чрез пълномощника му адв. Кремена
Маринова сумата от 1 667.46 /хиляда
шестстотин шестдесет и седем лв. и четиридесет и шест ст./ лева,
представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски под формата на платена
държавна такса, възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, депозит
за вещи лица, съразмерно с уважената част на исковете, предявени срещу него, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: