РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Ямбол, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Васил М. Атанасов
при участието на секретаря Г.
като разгледа докладваното от Васил М. Атанасов Административно
наказателно дело № 20252330200180 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. С. С., ЕГН -**********, с адрес - гр. Б.,
срещу Наказателно постановление № ...-.... г. на Началник Група ПП при ОД
МВР-Б., с което на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.
137А, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.1 ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 50/петдесет/ лева, като на
основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР е постановено отнемането
на общо 10 контролни точки.
С жалбата се навеждат доводи за несправедливост и неправилност на
атакуваното наказателно постановление, о оглед на което се иска неговата
отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Административно-наказващият орган – Началник група ПП при ОД-
МВР-Б., редовно и своевременно призовани, не ангажират представители по
делото и не изразяват становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по
делото доказателствен материал и закона, постанови следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество
основателна.
Съдът, след преценка на събраните доказателства по делото, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа
1
обстановка:
На 08.08.2024 година длъжностно лице при ОД-МВР-Б.-
актосъставителят Д. Т., в присъствието на свидетеля по акта Д. К., съставил на
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение Серия GA
№ ..., затова, че на същата дата - 08.08.2024 г. в 20.30 ч. по бул. С. С. /.../, до
бензиностанция П. в посока хотел М. управлява лек автомобил Р.... без да
ползва обезопасителен колан, с какъвто е бил оборудван автомобила, с което
нарушил разпоредбата на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.
Актът е бил връчен лично на жалбоподателя срещу негов подпис в деня
на съставянето му и подписан от него без възражения.
Въз основа на този акт Началник група ПП при ОД-МВР-Б. е издал
атакуваното НП № .г.с ..което на жалбоподателя за извършено от него
нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.1
ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на
50/петдесет/ лева, като на основание Наредба № Iз2539/17.12.2012 г. на МВР е
постановено отнемането на общо 10 контролни точки.
НП е било връчено лично на жалбоподателя на 08.10.2024 г., видно от
отбелязването в разписката върху самото НП, приложено по делото.
В законовия срок е депозирана разглежданата в настоящото
производство жалба.
Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на
актосъставителя Т.., които са категорични, че към момента на проверката
жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, следното:
В хода на административно - наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление
са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, а и не се спори и
между страните, че на процесната дата, жалбоподателят е управлявал лек
автомобил марка Р. в посочения пътен участък, без поставен обезопасителен
колан. Доводът на жалбоподателя за отмяна на НП е, че е налице хипотезата на
чл. 137а ал. 2 т. 2 от ЗДвП, освобождаваща го от това задължение, в подкрепа
на което представя писмени доказателства –епикриза от първо отделение по
хирургия на УМБАЛ-Б..
Разпоредбата на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП императивно повелява, че
водачите и пътниците в МПС от категории M1, M2, M3 и №1, №2 и №3,
когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани. Това, на което се противопоставя
жалбоподателят, е обстоятелството, че причината, поради която не е спазил
предвиденото в закона задължение да шофира с колан е неговото
2
здравословно състояние, като в тази насока са представени доказателства.
Нормата на чл. 137а ал. 2 от ЗДвП предвижда изключения при
изпълнение на задължението за поставяне на предпазен колан при управление
на МПС, поради което задължението вменено на водачите на МПС, не е
безусловно. Съгласно чл. 137, ал. 2 т. 2 от ЗДвП могат да не използват
обезопасителни колани лицата, чието физическо състояние не позволява
използването на такъв. Видно е от представените и приети от съда писмени
доказателства, предоставени на административно наказващия орган още при
разглеждане на преписката, че жалбоподателят е претърпял хирургична
интервенция по спешност в областта на корема на тънки и дебели черва във
връзка със заболяване по-малко от месец от деня на проверката. Същият е
престоял в болничното заведение три дни и е бил изписан с препоръки за
терапия и амбулаторно проследяване. С оглед събраните в хода на съдебното
следствие писмени доказателства може да бъде направен извод, че
физическото състояние на жалбоподателя предвид претърпяната скорошна
операция е такова, което го освобождава от поставянето на предпазен колан
при шофиране. Издадената епикриза представена в съдебното производство и
пред АНО на името на жалбоподателя, не се оспорва от насрещната страна.
Задължение на органа, налагащ административни наказания, е да събере
всички необходими доказателства във връзка с констатираното нарушение и
едва след това да пристъпи към преценка дали да издаде наказателно
постановление, правило изрично предвидено в чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
С оглед тези доказателства съдът счита, че жалбоподателят е сред
лицата, попадащи в хипотезата на чл. 137а ал. 2 т. 2 от ЗДвП, т.е. физическото
му състояние не е позволявало използването на обезопасителен колан, поради
което не е бил задължено лице по чл. 137а ал. 1 от ЗДвП. По изложените
съображения съдът приема, че не е извършил виновно вмененото му
административно нарушение и същият не следва да бъде санкциониран за
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Материалният закон е приложен
неправилно от страна на административнонаказващия орган, поради което
наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № ....г. на
Началник група ПП при ОД-МВР-Б. с което на жалбоподателя Н. С. С., , ЕГН -
**********, с адрес - гр. Б. за извършено от него нарушение по чл. 137А, ал. 1
от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.1 ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 50/петдесет/ лева, като на
основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР е постановено отнемането
на общо 10 контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд -Я., по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на
3
страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4