Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
4 за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.278 от ГПК във вр. с чл.396 от ГПК по направено искане на основание чл.389 от ГПК във вр. с чл.397, ал.1, т.3, предложение последно от ГПК. С Определение №1024 от 23.12.2010 година, постановено по ГР.Д.№5699 по описа за 2010 година на Великотърновски районен съд, е отхвърлена молбата за допускане на обезпечение на предявен на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД иск, чрез спиране на производството по изпълнително дело №*0437/2010 г. на ЧСИ Силвия Косева, рег.№809, с район на действие ВТОС, по отношение на недвижимия имот. Постъпила е частна жалба от ищцовата страна, чрез процесуалния й представител. Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Моли да бъде отменено определението и да бъде допуснато исканото обезпечение чрез посочената обезпечителна мярка. Съдът като взе предвид оплакванията в частната жалба, доводите и съображенията, изложени в нея, и като разгледа и прецени приложените по делото доказателства, намира частната жалба за процесуално допустима и неоснователна. По процесуалната допустимост на частната жалба. Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт и във визирания в чл.396, ал.1 от ГПК срок. По основателността на частната жалба. Преценявайки обжалваното определение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК във вр. с ал.4 на чл.278 от ГПК, въззивният съд констатира, че определението е валидно и допустимо. Относно валидността на определението. Определението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта на определението. Определението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: Налице е правото на искане по реда на чл.389, ал.1 от ГПК и същото е надлежно упражнено. Преценявайки обжалваното определение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК във вр. с ал.4 на чл.278 от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК във вр. с ал.4 на чл.278 от ГПК, въззивният съд счита определението за правилно. Въззивният съд също стига до извод, че направеното по реда на чл.389, ал.1 от ГПК искане да бъде допуснато обезпечение на предявения с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД иск чрез спиране на принудително изпълнението по отношение на недвижим имот, предмет на исковата претенция, следва да бъде отхвърлено. За този извод съдът е мотивиран от следното: За да бъде допуснато обезпечение на предявен иск е необходимо да се установи, че ищецът има право на обезпечение. Такова право съществува, ако искът е процесуално допустим и вероятно основателен; да е налице интерес - нужда от обезпечение; сочената обезпечителна мярка да е една от визираните в чл.397, ал.1 от ГПК видове обезпечения и да съответства на обезпечителната нужда, да е подходяща. Трябва да са налице всички посочени предпоставки за да възникне право на обезпечение. Достатъчно е да не е налице една от кумулативно изискуемите се предпоставки, посочени по-горе, за да не може да възникне право на обезпечение. В настоящия казус не е налице интерес - нужда от допускане на обезпечение чрез налагане на сочената обезпечителна мярка - спиране напринудително изпълнението по отношение на недвижим имот, предмет на исковата претенция. Съображенията за този извод са следните: От една страна иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД е от категорията актове, подлежащи на вписване. Аргумент за този извод е разпоредбата на чл.11, ал.1, б.”б” от Правилника за вписванията и разпоредбата на чл.114, ал.1, б.”б” от ЗС. С вписването на исковата молба са настъпили визираните с разпоредбата на чл.114, ал.2 от ЗС правни последици – придобитите от трети лица вещни права след вписванÕто не могат да се противопоставят на ищеца. В.Ч.ГР.Д.№155/2011 г. ВТОС От друга страна обезпечителна нужда е налице, когато е необходимо чрез исканата обезпечителна мярка да се осигури осъществяването на правата по едно позитивно решение, което би се постановило по предявения иск, чието обезпечение се иска. Правната същност и правните последици от влязло в сила позитивно решение, постановено по искова претенция с правно основание чл.19, ал.3 от ЗДД, са единствено и само, че с влизане в сила на решението ищецът придобива право на собственост върху имота, предмет на иска. Съдът счита, че в настоящия казус са налице обстоятелства, които да опровергават обезпечителната нужда чрез сочената обезпечителна мярка. Това е така защото: При учредена ипотека върху имот, предмет на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД, преди подаване на исковата молба, спиране на принудително изпълнение върху имота, няма да „помогне” за реализиране правата, произтичащи от постановеното позитивно решение. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл.173 от ЗЗД. „Ипотеката следва имота, не зависимо кой е придобил правото на собственост след учредяването й”. Освен това съдът не е „издирвал посочените обстоятелства”, а те се съдържат не само в приложените към исковата молба документи, но и са изложени в частната жалба, като твърдения, поради което имат и правния характер на „признание на факти”. Съдът при преценка дали е налице обезпечителна нужда чрез сочената обезпечителна мярка е задължен да преценява дали не са налице обстоятелства, които да я опровергават. А, както се посочи по-горе обезпечителна нужда е налице, когато е необходимо чрез исканата обезпечителна мярка да се осигури осъществяването на правата по едно позитивно решение, което би се постановило по предявения иск, чието обезпечение се иска. С оглед на горното становището, изложено в частната жалба, че обезпечителната нужда се преценява към момента на предявяване на иска, а не към момента на постановяване на решението по него, не почива на правна норма. Разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК изисква обратното. И на последно място посочените в частната жалба съдебни актове са постановени по правоотношения, които коренно се различават от настоящия казус. Единият съдебен акт е постановен във връзка с допускане на обезпечение на предявен иск по чл.336 от ГПК, отменен. А, другият съдебен акт е постановен по искане за обезпечаване на бъдещ иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД, „няма вписване” и при липса на данни, които опровергават обезпечителната нужда. По изложените съображения обжалваното определение е законосъобразно. Частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а определението следва да бъде потвърдено, като валидно, допустимо и правилно. На основание чл.396, ал.2 от ГПК настоящото определение не подлежи на касационно обжалване. Водим от горното и по реда на чл.278 от ГПК и на основание чл. 391, ал.1 от ГПК във вр. с чл.397, ал.1, т.3, предложение последно от ГПК Великотърновският окръжен съд О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЧАСТНАТА ЖАЛБА, подадена от п р о т и в ОПРЕДЕЛЕНИЕ №1024 от 23.12.2010 година, постановено по ГР.Д.№5699 по описа за 2010 година на Великотърновски районен съд, с което е отхвърлена молбата за допускане на обезпечение на предявен на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД иск, чрез спиране на производството по изпълнително дело №*0437/2010 г. на ЧСИ Силвия Косева, рег.№809, с район на действие ВТОС, по отношение на недвижимия имот, предмет на предявения иск, като НЕОСНОВАТЕЛНА. ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ №1024 от 23.12.2010 година, постановено по ГР.Д.№5699 по описа за 2010 година на Великотърновски районен съд, с което е отхвърлена молбата за допускане на обезпечение на предявен на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД иск, чрез спиране на производството по изпълнително дело №*0437/2010 г. на ЧСИ Силвия Косева, рег.№809, с район на действие ВТОС, по отношение на недвижимия имот, предмет на предявения иск. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ____________ЧЛЕНОВЕ: 1.________________ 2._________________ |