Решение по дело №166/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „П.“ ООД, ЕИК: , адрес: [населено място], [улица], партер, представлявано от В. С. Д., чрез адв. К. Д. Т., [тел. номер], e-mail: [електронна поща], с адрес за призоваване: [населено място], район Ц., п.к. , [улица], ет. 4, ап. 7, против Решение № 11/02.04.2024 г., постановено по АНД № 133/2023 г. по описа на Районен съд - гр. [община].

В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението на районния съд, поради неправилно приложение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Прави се искане обжалваното решение да се отмени.

В съдебно заседание, касаторът „П.“ ООД, [населено място], редовно призовано, не се представлява. В представени по делото писмени бележки надлежно упълномощеният му процесуален представител адвокат Т. излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение и моли същото да се отмени. Прави искане да се осъди НАП за направените разноски.

Ответникът по касационната жалба - Началник на Отдел „Оперативни дейности“ [населено място] „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция за приходите, редовно призован, не се явява и не се представлява. В постъпили по делото отговор на касационна жалба и молба надлежно упълномощеният му процесуален представител юрисконсулт Д. излага съображения за законосъобразност на обжалваното решение и моли същото да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Счита, че с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, адвокатско възнаграждение на жалбоподателя следва да бъде присъдено в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура - [населено място] дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.

Касационната жалба е подадена в установения със закона срок и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал.1 от АПК, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Административен съд - гр. [област], като провери данните по делото във връзка с оплакванията в касационната жалба и извърши проверка по чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 220 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, намира същата за ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Предмет на разглеждане пред Районен съд - гр. Ч. е било Наказателно постановление № 731882-[рег. номер]/17.10.2023 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ [населено място] „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на касационният жалбоподател „П.“ ООД, [населено място] е наложена имуществена санкция в размер на 800 лв. на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение (неизпълнение на задължение към държавата по смисъла на чл. 83 от ЗАНН) по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

За да постанови обжалваното решение и потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че развитието на административнонаказателното производство, дали ще бъде издадено наказателно постановление, дали и кога ще влезе в сила, т. е. дали нарушението ще бъде санкционирано или не, е независимо от налагането на принудителна административна мярка от административния орган по чл. 186 от ЗДДС, като двете производства - по ЗАНН и по АПК, са различни по своя характер и се развиват независимо едно от друго. Принудителната административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, но не съставлява административно наказание и няма санкционен характер за разлика от наказанията, налагани в хода на АНП. Съдът е приел за безспорно установено, че с описаната в АУАН и НП деятелност, дружеството - жалбоподател е осъществило състава на регламентираното в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС неизпълнение на задължение към държавата, което ангажира и предвидената в цитираната правна норма административнонаказателна отговорност. Приел е, че нарушението е безспорно установено, същото е правилно квалифицирано съобразно предвидените законови норми, визиращи състава и наказанието за извършено такова нарушение. Съдът е приел, че нарушението е осъществено чрез бездействие - неиздаване на фискална касова бележка (фискален бон) за установена по безспорен начин сума. Според районния съд правилно и законосъобразно наказващият орган е приел, че в случая не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Приел е, че наложеното наказание е съобразено със закона, тежестта на нарушението и неговата специфика, и съответства на целите на чл. 12 от ЗАНН. Съдът е приел, че законосъобразно за извършеното нарушение е наложена имуществена санкция на нарушителя под средния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС (в редакцията към датата на нарушението), както и че същото е справедливо и ще изпълни целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Поради изложеното, районният съд е потвърдил наказателното постановление и е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение

Настоящият касационен състав намира, че решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради следното:

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за немотивираност на обжалваното решение.

Изводите на съда са направени при спазване на изискването по чл. 305, ал.3 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, след преценка на всички доказателства по делото и по вътрешно убеждение, поради което не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Изложени са съображения по всички възражения на жалбоподателя.

Настоящият касационен състав не споделя решаващия извод на Районен съд - гр. [община].

В административнонаказателното производство, следва да се установи: има ли административно нарушение (неизпълнение на задължение към държавата по смисъла на чл. 83 от ЗАНН); извършено ли е то от лицето, сочено като нарушител; каква е формата на вината, при която е извършено и т. н. Трябва да бъдат спазени и всички изисквания относно процедурата по издаване на акта и наказателното постановление. Неспазването на съответните процесуални изисквания води до отмяна на наказателното постановлание като незаконосъобразно.

Районният съд, като е изследвал въпросите по-горе е приел, че развитието на административнонаказателното производство, дали ще бъде издадено наказателно постановление, дали и кога ще влезе в сила, т. е. дали нарушението ще бъде санкционирано или не, е независимо от налагането на принудителна административна мярка от административния орган по чл. 186 от ЗДДС, като двете производства - по ЗАНН и по АПК, са различни по своя характер и се развиват независимо едно от друго. Принудителната административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, но не съставлява административно наказание и няма санкционен характер за разлика от наказанията, налагани в хода на АНП.

Настоящата инстанция не споделя тези изводи.

Районният съд не се е съобразил с Решение от 04.05.2023 г. на СЕС по дело С-97/21, като е налице идентичност между предмета по настоящото дело и този по дело С-97/21, доколкото и в двете производства се касае за случай, при който за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице е наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища. Необходимо е да се отбележи, че преюдициалните заключения на Съда са правнообвързващи и създават задължение за тяхното спазване от всички национални юрисдикции на запитващата държава.

Според посоченото решение на СЕС, член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

В т. 55 на Решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/21, СЕС посочва, че в случая, видно от данните, предоставени от запитващата юрисдикция и от българското правителство, кумулирането на двете мерки, предвидени съответно в чл. 185 и в чл. 186 от ЗДДС, изглежда, е автоматично, тъй като в хипотезата на извършване на едно и също нарушение на чл. 118, ал. 1 от този закон, данъчният орган е длъжен систематично да прилага и едната, и другата от тези мерки. Следователно, такова кумулиране сякаш не зависи от изчерпателно определени условия по смисъла на посочената в т. 53 от настоящото решение съдебна практика, поради което разглежданата в главното производство национална правна уредба не изглежда да съдържа необходимата рамка, за да се гарантира зачитането на основното съдържание на правото, предвидено в чл. 50 от Хартата.

Налагането на принудителна административна мярка и имуществената санкция се извършва в два самостоятелни процеса (по АПК и по ЗАНН), пред различни органи и подлежи на обжалване пред различни съдилища, като и двата процеса приключват в различен времеви интервал.

На настоящия касационен състав е служебно известно, че с Решение № 6893/05.06.2024 г., постановено по адм. д. № 1516/2024 г. по описа на ВАС, е оставено в сила Решение № 1250/08.12.2023 г., постановено по адм. д. № 892/2023 г. по описа на Административен съд - гр. [област], с което е отхвърлена жалбата на „П.“ ООД, [населено място] срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-118-0127923/10.03.2023 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ [област], Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. „а“ ЗДДС е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект - нощен бар „План Б“, находящ се в к.к. П., община [област], хотел „П.“, стопанисван от „П.“ ООД и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни, която заповед е приета като ново писмено доказателство по делото.

Предвид всичко изложено, настоящият касационен състав на Административен съд - [област] намира наказателното постановление, предмет на съдебен контрол за незаконосъобразно. Като е стигнал до друг извод, Районен съд -[населено място] е приложил неправилно закона, поради което е налице касационно основание чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН за отмяна на постановеното от него решение.

На основание чл. 222, ал. 1 от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се отмени наказателното постановление.

С оглед изхода от спора, и предвид разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, но не в претендирания размер от 600 лв. В тази връзка настоящият касационен състав намира за основателно възражението на ответника по касационната жалба за прекомерност на същото, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и обемът осъществена защита - по делото пред касационната инстанция е проведено едно съдебно заседание, на което са докладвани писмените бележки на процесуалния представител на касатора, който не се е явил. При това положение съдът, с оглед правомощията си по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, намира, че на „П.“ ООД, [населено място] следва да бъдат присъдени разноски в минималния размер по чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, в размер на 500 лв. Искането е направено своевременно, а по делото са налице категорични доказателства за действителното заплащане на адвокатско възнаграждение. Не следва да се присъждат разноски за заплатена държавна такса в размер на 50 лв. за разглеждане на делото, тъй като съгласно чл. 227а, ал. 5 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН държавна такса не се дължи за касационното производство по реда на ЗАНН. Ето защо, искането следва да бъде уважено до посоченият по-горе размер, като Национална агенция за приходите - [населено място], следва да бъде осъдена да заплати на „П.“ ООД, ЕИК: , адрес: [населено място], [улица], партер, представлявано от В. С. Д., разноски по делото в размер на 500 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Смолянският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 11/02.04.2024 г., постановено по Административно наказателно дело № 133/2023 г. по описа на Районен съд - гр. [община], И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 731882-[рег. номер]/17.10.2023 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ [населено място], Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „П.“ ООД, ЕИК: , адрес (седалище и адрес на управление): [населено място], [улица], ет. партер, е наложена имуществена санкция в размер на 800 лв. на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите - [населено място], [улица], № 52, да заплати на „П.“ ООД, ЕИК: , адрес (седалище и адрес на управление): [населено място], [улица], ет. партер, представлявано от управителя В. С. Д., сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща направени разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.