Решение по дело №36840/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14580
Дата: 31 август 2023 г.
Съдия: Валерия Боянова Ватева
Дело: 20221110136840
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14580
гр. София, 31.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110136840 по
описа за 2022 година
Предмет на делото са предявени от „Т.С.” ЕАД с ЕИК ***********, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ разделно срещу П. В. Ц. с ЕГН
********** и И. В. Ц. с ЕГН ********** /като наследници на П. Г. Д. за осъждане на
същите да заплатят сумите за потребление за периода 01.05.2019г. – 01.04.2021г. в имота ап.
52, находящ се в гр. София, ж.к. Н. 1, бл. *****, вх. В, ет. 3, аб. № ****** в съотношение
всеки по ½ част, равняваща се на 1849,29 лева главница ведно със законната лихва от
07.07.2022г. до окончателното й изплащане, 225,39 лева мораторна лихва за периода
15.09.2020г. – 30.05.2022г., 27,26 лева главница топлинно разпределение за периода
01.05.2019г. – 01.04.2021г., и 5,41 лихва върху нея за периода 01.07.2019г. – 30.05.2022г.
Претендира разноски.
Ответницата П. Ц., чрез адв. К. К., сочи, че тъй като се била отказала от наследството на П.
Д. искът спрямо нея бил недопустим. Моли изцяло искът да бъде отхвърлен, претендира
разноски.
Ответникът И. Ц. оспорва иска, като сочи, че същи бил направил отказ от наследството на
П. Д.. Отделно навежда, че в процесния период собственик на апартамента, за който е
начислено вземането, е била П. Ц., както и че на 21.02.2022г. същата продала апартамента
на трето лице, като купувачът се задължил да заплати висящите задължения към ищцовото
дружество. Иска отхвърлянето на исковете, претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД излага, че в
посочения период за цитирания абонатен номер е било изготвено дялово разпределение в
съответствие с всички действащи нормативни актове. .

1
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
По делото не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че до
21.02.2022г. собственик на имота, за който се иска незаплатена топлоенергия, е била П. Ц.
/така съгласно Дарение, обективирано в Нотариален акт от 22.10.2009г. – л. 15-16 от делото/.
Същата е наследник на П. Д.. Имотът ап. 52 е продаден на 21.02.2022г. от П. Ц. на К.О.Ч. и
С.А.П., която сделка е обективирана в нотариален акт № 73, том І, рег. № 708, дело №
42/2022г. на нотариус П.Т., надлежно вписан в Службата по вписванията – л. 9-10. Съгласно
приетият Споразумителен протокол от 21.02.2022г. сумите по всички сметки, изготвени и от
ищеца за имота, се заплащат от продавача, т.е. от П. Ц..
Видно от Съдебно удостоверение изх. № 80363/12.12.2022г. под номер
2445/12.12.2022г. в Особената книга на СРС е вписан отказ на П. Г. Д. от наследството на П.
Г. Д. – л. 44 от делото.
Видно от Съдебно удостоверение изх. № 43964/19.07.2022г. под номер
1419/19.07.2022г. в Особената книга на СРС е вписан отказ на И. Ц. от наследството на П.
Г. Д..
Видно от Съдебно удостоверение от 08.06.2020г. под номер 699/09.06.2020г. в
Особената книга на СРС е вписан отказ на И. Ц. от наследството на В.Ц.В..
По Договор от 20.09.2009г. на л. 24 и следв. се установява връзката в топлинния
счетоводител – трето лице помагач по делото за етажната собственост, часто от която е и
процесния апартамент. Приложен е Протокол от проведено Общо събрание на етажните
собственици от 28.08.2001г.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Съдът намира исковете за недоказани по основание. Не се спори по делото за наличие на
облигационна връзка и чия собственост е бил имотът в процесния период. Доказа се, че П.
Ц. е притежавала жилището, за което начислена топлоенергията – като факта дали е била
гол собственик по учреденото право на ползване, е ирелевантен. Титуляр на партидата пък е
била наследодателката й П. Д.. Вторият ответник И. Ц. е нейн наследник, но не е бил
собственик на процесния имот, което означава, че би отговарял за наследените задължения
на общо основание.
Що са касае до довода на ответницата П. Ц., че поради вписания за нея отказ от наследство,
искът срещу нея е недопустим, съдът намира за необходимо да изложи следното. Видно от
доказателствата по делото П. Д. е починала на 21.03.2021г. П. Ц. подава заявление и
съответно се вписва отказ от наследство на 12.12.2022г. – дата след края на процесния
период, за който е начислено вземането – до 01.04.2021г. Отказът от наследство действа
занапред, именно затова има дата на вписване, в противен случай нямаше да се отбелязва
номер и дата, а само вписване без дата. Това означава, че за периода преди 12.12.2022г. П. Ц.
2
е напълно пасивно легитимирана да отговаря за задълженията на наследодателя си. Освен
това видно от книжата по делото същото е образувано на 07.07.2022г., П. Ц. е получила
съобщението с препис от исковата молба на 02.12.2022г. и действията й след това по
подаване и вписване на отказ от наследство имат пряката цел да не отговаря за
задълженията си на своя наследодател. Така направеният отказ може да е недействителен
спрямо кредитори като ищцовото дружество. Освен това, изминавайки повече от година
след смъртта на П. Д., не е изяснено дали нейните наследници не са приели наследството
пряко или чрез конклудентни действия, което автоматично прави отказът нищожен. Веднъж
прието наследството, не може да има отказ от него. В случая с този ответник пък изрично
има представено Споразумение – действително с облигационен характер – с което тя се
задължава да заплати сметките за топлоенергия за процесното жилище. Ето защо според
настоящия състав възниква отговорност за П. Ц. да заплати задълженията по бившата й
собственост и като собственик, и като наследник на П. Д. - ползвател на жилището.
И. Ц. е получил препис от исковата молба на 09.01.2023г. Подал е искането си за вписване
на отказ от наследство на 19.07.2022г. и така за него няма данни недобросъвестно да е
предприел действия формално да се откаже от наследството само да не плаща процесните
вземания. Той безспорно обаче има качеството на наследник отново до датата на вписване
на отказа. Просто няма индиции за недействителност на изявлението му за отказ.
При тези данни ищцовото дружество демонстрира пасивното процесуално поведение, което
води до неизготвяне на процесните експертизи. Това единствено е попречило на същото да
проведе пълно и главно доказване – по основание и размер да се докаже колко се дължи.
Доказана е връзката с топлинния счетоводител и извършеното надлежно разпределение.
При дадената и неизползвана процесуална възможност ищеца да се проведе пълно и главно
доказване на указаните факти, за които ищецът не представи доказателства, не може да се
направи извод за основателност.
Ето защо главните искове подлежат на отхвърляне поради неустановено основание, а оттам
- и акцесорните за мораторна лихва.

По разноските
С оглед изхода на спора и при заявената претенция само от единия ответник – П. Ц. за
разноски съдът счете следното. Доказани са сторени разноски по Договор от 01.03.2023г. /на
л. 62 от делото/, имплициран в Пълномощното в размер на 700,00 лева за адвокатски
хонорар. Другият ответник не претендира разноски.
Така мотивиран съдът

РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *********** по чл. чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ разделно срещу П. В. Ц. с ЕГН ********** и И. В. Ц. с ЕГН
********** /като наследници на П. Г. Д./ за осъждане на същите да заплатят сумите за
потребление за периода 01.05.2019г. – 01.04.2021г. в имота ап. 52, находящ се в гр. София,
ж.к. Н. 1, бл. *****, вх. В, ет. 3, аб. № ****** в съотношение всеки по ½ част, равняваща се
на 1849,29 лева главница ведно със законната лихва от 07.07.2022г. до окончателното й
изплащане, 225,39 лева мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 30.05.2022г., 27,26 лева
главница топлинно разпределение за периода 01.05.2019г. – 01.04.2021г., и 5,41 лихва върху
нея за периода 01.07.2019г. – 30.05.2022г. като НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД ДА ЗАПЛАТИ на П. В. Ц. с ЕГН
********** сумата 700,00 /седемстотин/ лева сторени разноски.

Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4