Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1328
гр.Варна,
12.03.2020год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ , в публично съдебно заседание на дванадесети февруари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ :РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА като разгледа докладваното
от съдията гр.дело №3916 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по настоящото дело е образувано по
искове с правно основание чл.415, ал.4 от ГПК вр.чл.422
от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
В.А.К., ЕГН ********** в качеството си на потребител на ВиК
услуги, които се отчитат по партида с абонатен №*, дължи на „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД сума в общ размер 602,72
лв., представляващ остатък от главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 19.03.2015г. до 23.05.2018г. на
адрес: *; сума в общ размер на 93,93 лв., представляваща остатък от лихва за забава върху
тази главница за периода от 30.10.2016г. до 10.09.2018г., както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
12.09.2018г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №6833
за изпълнение на парично задължение по ЧГД №13761/2018г. по описа на ВРС.
Ищецът претендира за присъждане на сторените по настоящото производство
разноски, както и на сторените разноски в заповедното производство.
Всички суми - предмет на настоящото производство, сочи
че могат да бъдат платени по сметка на „В.и к." ООД в „Централна
кооперативна банка" АД, IB AN *; BIC ***.
Ищецът
аргументира правен интерес от заявените искове навеждайки следните фактически
твърдения:
„Водоснабдяване
и канализация - Варна" ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно
чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с посл.
изм.), предоставя В и К услуги на В.А.К. ЕГН ********** за имот на адрес ***,
който в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес.
Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен номер *,
чийто титуляр е ответникът.
Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са
длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега
ответник) не е правил.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е
длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.
На 12.09.2018г. В и К операторът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу К.,
въз основа на което било образувано ЧГД № 13761/2018г. по описа на ВРС, ГК - 30
състав.
На 14.09.2018г. съдът е издал заповед № 6833 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на К. да
заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 676.72лв., представляваща главница
за ползвани и незаплатени В и К услуги, за които са издадени фактури за периода
от 30.09.2016г. до 25.05.2018г.; сумата от 97.93лв., представляваща лихва за
забава върху тази главница за периода от 30.10.2016г. до 10.09.2018г.;
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 12.09.2018г. до окончателното плащане, както и сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса
в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50лв.
На 04.10.2018г. са платени доброволно следните суми:
- фактура
№ ********** от 28.08.2017г.-главница-14.63лв., лихва-1.51лв.
На 08.11.2018г. са платени доброволно следните суми:
- фактура
№ ********** от 25.01.2018г. – главница - 14.76лв., лихва - 1.05лв.
- фактура
№ ********** от 26.02.2018г. – главница - 14.87лв., лихва - 0.93лв.
- фактура
№ ********** от 20.03.2018г. – главница - 14.87лв., лихва - 0.84лв.
- фактура №
********** от 12.04.2018г. – главница - 14.87лв., лихва - 0.74лв.
На 13.02.2019г. заявителят (сега ищец) е бил уведомен,
че на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на
вземането си.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения от съда особен
представител. Изразява становище за допустимост и неоснователност на исковете.
Счита, че същите са недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
В съдебното заседание ищецът, чрез проц.
представител юк.Пл.Василева, поддържа исковете. В хода по същество на делото, моли съда да
уважи исковете, както и да присъди на ищеца сторените разноски, съобразно
представения списък по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, за
него се явява назначения от съда особен представител. В хода по същество на
делото моли съда да постанови решение, съобразно събраните по делото
доказателства.
Съдът след
като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз
основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна
следното:
Настоящото производство се развива след проведено
заповедно такова по реда на чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№13761/2018г. по описа на Районен съд Варна, където в полза на заявителя
- ищец, против длъжника-ответник е издадена Заповед за изпълнение №6833 от 14.09.2018г.,
за следните суми : сумата 676,72 лв. /шестстотин седемдесет и шест лева и
седемдесет и две стотинки/ – представляваща главница за потребени
ВиК услуги по партида с абонатен номер 1747693, за
която има издадени фактури за периода 30.09.2016 г. – 25.05.2018 г., за обект, находящ се на адрес: *2, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 12.09.2018 г. до окончателното й
изплащане, и сумата 97,93 лв. /деветдесет и седем лева и деветдесет и три
стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 30.10.2016 г. до
10.09.2018 г. както и сумата 75,00 лв. /седемдесет и пет лева/ – разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Вземането произтича от следните обстоятелства: потребени ВиК услуги по партида с абонатен номер *, за която има
издадени фактури за периода 30.09.2016 г. – 25.05.2018 г., за обект, находящ се на адрес: *.
След връчване заповедта на
длъжника в хипотезата на чл.47,ал.5 от ГПК, с разпореждане №4171/29.01.2019год.
е указано на заявителя, че може да предяви иск , на основание чл.415,ал.1,т.2
от ГПК.Съобщение за това разпореждане е връчено на заявителя на 13.02.2019год.В
указания от заповедния съд срок, на 12.03.2019год., заявителят предявява
настоящия иск.
По делото са приети следните писмени доказателства: ОУ
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от Вик
Оператор; решение №ОУ-09 от 11.08.2014г.; публикация във вестник; решение №Ц-23
от 30.06.2016г.; публикация във вестник; решение №БП-Ц-3 от 28.04.2017г.; обява
във вестник; решение №Ц-34 от 15.12.2017г.; публикация във вестник; справка за
недобора и плащанията на частен абонат за период от 30.09.2016г. до
10.09.2018г. за клиентски №1747693; справка за недобора и плащанията на частен
абонат за период от 30.09.2016г. до 10.09.2018г. за клиентски №*; Справка по
лице от Служба по вписванията – Варна за В.А.К.; карнет – партида на В.А.К. – 2
л; констативен протокол №1000 от 16.04.2018г.
Прието по делото е заключение на
ВЛ по съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и съдът
цени като обективно и компетентно дадено.
Съгласно заключението на ВЛ по ССч.Е. размерът на всяко едно от месечните задължения по
главницата до 10.09.2018г. за ползваните ВиК услуги
по партида №1747693 по посочените фактури в периода от 30.09.2016г. -
25.05.2018г. са констатирани в колона 4 от Таблица 1. Общият им сбор е 602,72 лв. Издадените фактури по номера
и дати са описани в колона 5 от таблица 1.
Размерът на лихвата за забава
върху всяко едно от установените в т. 1 месечни задължения за ползвани ВиК услуги по абонатен № *, считано от съответния им падеж
до 10.09.2018г. е изчислена в колона 7 от Таблица 1 и е 93,93 лв.
Титуляр към датата на проверката
30.01.2020г. според справката за недобора и справката за облога издадени от „ВиК" Варна ООД за абонат с №: * е В.А.К. ЕГН **********.
По счетоводни данни от системата
на „В и К-Варна" ООД - Справка за облога и плащанията на частен абонат към
31.01.2020г. ССЕ констатира, че има извършени плащания на 04.01.2020г. като:
На 04.01.2020г. има плащане, с
което са покрити задължения по главница
и законова лихва за следните фактури:
- по фактура ********** / 26.9.2017. - 17,88 лв., от които
главница - 14,63 лв. и лихва 3,25 лв. за периода 27.10.2017 - 03.01.2020г.
- по фактура ********** / 18.10.2017. - 17,79 лв., от които
главница - 14,63 лв. и лихва 3,16 лв. за периода 18.11.2017 - 03.01.2020г.
- по фактура ********** / 27.11.2017. - 17,63 лв., от които
главница - 14,63 лв. и лихва 3,00 лв. за периода 28.12.2017 - 03.01.2020г.
- по фактура **********/ 14.12.2017. - 17,56 лв., от които
главница - 14,63 лв. и лихва 2,93 лв. за периода 14.01.2018 - 03.01.2020г.
- по фактура **********/25.05.2018г. - 17,18 лв., от които
главница - 14,87 лв. и лихва 2,31 лв. за периода 25.06.2018 - 03.01.2020г.
Общият размер на платената
главница по партида с абонатен №: 1747693 е 73.39 лв. Остатъкът на неплатена
главница към 30.01.2020г. (датата на проверката) е 529,33 лв.
ССЕ извършва посещение на място
на адрес *на 01.02.2020г. и на 04.02.2020г. При позвъняване на звънеца на
къщата, не е отворено. Експертизата не успява да констатира показанието на
водомера.
С оглед
установеното от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи:
Разпределението на доказателствената
тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен
иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а ответникът следва да
докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.
Няма
спор между страните, че Общите условия на „Водоснабдяване и канализация” ООД,
гр. Варна, приложени по делото са в сила.
Няма
спор между страните, че титуляр на процесната партида
е ответникът. Това обстоятелство се установява и от заключението на ВЛ по ССч.Е.,приетите по делото карнети
по партида, констативен –двустранен протокол и справка по лице.
Не
е спорен и въпроса, относно изправността на доставчика по правоотношението, по
отношение на поетите от него задължения ,по силата на обвързващите страните ОУ,
в т.ч. за реална доставка на твърдяните количества и
отчитане показанията на средството за измерване при уговорените правила,
условия и срокове.
Възраженията
на особения представител на ответника, за недоказаност на исковете се
опровергават от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Тази
съвкупна преценка налага следните правни изводи:
Съгласно чл.5, т.6
от ОУ потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги,
съгласно чл.33,ал.2, т.е. в 30 дневен срок след датата на фактуриране.
Същевременно съобразно чл.182 от ГПК при надлежно
водено счетоводство, вписванията в счетоводните книги могат да служат за
доказателство в полза на лицето водило книгите. Ето защо като взе предвид заключението на вещото лице,съдът
приема, че ССЕ е годна да установи наличие на незаплатени месечни задължение за
ползвани В и К услуги през процесният период, ведно с
обезщетение за забава.
Фактът, че след издаване на заповедта за изпълнение и
образуване на настоящото производство са извършени частични плащания от страна
на ответника говори, че ответникът признава вземанията.
С оглед отрицателният характер на твърдението на
ищеца, че претендираните суми не са заплатени в
цялост, в тежест на ответника е да
установи плащане в цялост, като доказателства за това не са ангажирани по
делото.
От заключението на ВЛ по ССч.Е
се установява, че остават дължими вземанията за незаплатени ВИК услуги в общ
размер от 529.33лв.за периода от
19.03.2015год. до 23.05.2017год. , разбити по фактури, както следва: 364.27лв. за периода от
19.03.2015год. до 26.09.2016год. по фактура № ********** от 30.09.2016год. и 165.06лв. за
периода от 26.09.2016год. до 23.05.2017год. по фактура №********** от 26.05.2017год. и
вземането за лихва в общ размер от 89.06лв.,
от което 68.80лв. лихва по фактура №
********** от 30.09.2016год. и 20.26лв. лихва по фактура №********** от
26.05.2017год. До този размер следва да се отхвърлят исковете като за разликата
по претендираните суми следва де се отхвърлят.
С оглед изхода от делото пред настоящата инстанция и
отчитайки факти, че всички направени от
страна на ответника плащания са след
издаване на заповедта за изпълнение, на
ищеца следва да се присъдят разноски, както следва: 75лв. разноски за
заповедното производство, от които 25лв. държавна такса и 50лв.юк.възнаграждение и 625лв. разноски за настоящото
производство, представляващи:държавна такса в размер от 75лв., депозит за ВЛ
-150лв. , юк.възнаграждение в размер на 100лв. и
300лв. депозит за особен представител.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът В.А.К., ЕГН **********
*** дължи на ищеца "Водоснабдяване и канализация -
Варна" ООД *, ЕИК *, представлявано от В. В. - Управител чрез пълномощник
юрисконсулт П. В., в качеството си на потребител на ВиК услуги, които се отчитат по партида с абонатен №*, на
адрес: *, сума в общ 529.33лв. , представляваща
остатък от главница за ползвани и незаплатени ВИК услуги, за периода
от 19.03.2015год. до 23.05.2017год., разбити по фактури, както следва:
364.27лв. за периода от 19.03.2015год. до 26.09.2016год. по фактура № ********** от 30.09.2016год. и 165.06лв. за
периода от 26.09.2016год. до 23.05.2017год. по фактура №********** от 26.05.2017год.,
като за разликата до претендираните 602.72лв., която
разлика е формира като сбор от направените след образуване на настоящото дело
суми по фактури, издадени в периода от 26.09.2017год. до 25.05.2018год. ОТХВЪРЛЯ иска и сума в общ
размер от 89.06лв., представляваща
остатък от лихва за забава върху неизплатени главници по фактура
№ ********** от 30.09.2016год. и
по фактура №********** от 26.05.2017год., като за разликата до претендираните 93.93лв., формирана, като сбор от направените
плащания за лихва по фактури, издадени в периода от 26.09.2017год. до 25.05.2018год. ОТХВЪРЛЯ иска, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
12.09.2018г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №6833
за изпълнение на парично задължение по ЧГД №13761/2018г. по описа на ВРС, на основание
чл. 415, ал.4 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК и чл.79 ЗЗД във вр.
с 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
В.А.К.,
ЕГН ********** *** да заплати на
"Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД *, ЕИК *,
представлявано от В. В. - Управител чрез пълномощник юрисконсулт П. В., сумата
от 75лв. разноски за заповедното
производство по ч.гр.дело №13761/2018г. по описа на ВРС,от които 25лв. държавна
такса и 50лв.юк.възнаграждение и 625лв. разноски за настоящото производство, представляващи:държавна
такса в размер от 75лв., депозит за ВЛ -150лв. , юк.възнаграждение
в размер на 100лв. и 300лв. депозит за особен представител, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
съобщаването на страните , ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА /