РЕШЕНИЕ
№ 556
гр. Бургас, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря СтА. Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20242100500604 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е пред настоящата съдебна инстанция по въззивната жалба на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, действащ чрез
упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Н. В. против решение № 16 от
02.02.2024 г., постановено по гр. дело № 151/2023 г. по описа на РС-Царево, с което са
отхвърлени исковете му за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците
А. Р. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***** и С. Р. Р., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: *****, че същите дължат на ищцовото дружество- въззивник сумата от по
400.55 лв. за всеки от тях от общата сума от 2002.74 лв., представляваща задължение по
издадена фактура в периода на облагане от 07.07.2020 г. до 06.07.2021 г., произтичащо от
установено незаконно присъединяване към водопроводните и канализационни системи от
страна на абоната, както и законната лихва в размер на сумата от по 51.96 лв. /за всеки от
тях/ от общо претендираната сума от 259.81 лв, дължима за периода от 14.08.2021 г. до
05.01.2023 г. /с изключение за периода на действие на извънредно положение от 13.03.2020
г. до 13.05.2020 г. за който не се претендира лихва/, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 12.01.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед по чл. 410 от ГПК с № 9
от 13.01.2023 г. по ч.гр.д. № 09/2023 г. по описа на Районен съд- Царево. Със същото
решение ищецът е осъден да заплати на ответниците направените от тях по делото разноски
в размер на сумата от 500 лв.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение, като се
твърди, че е неправилно и законосъобразно. Излагат се съображения за неправилност на
1
изводите на първоинстанционния съд, че ответниците не следва да отговарят за процесните
задължения по извършения от всяка от тях отказ от наследство. Сочи,че по делото няма
спор,че ответниците са титуляри на правото на собственост на процесния водоснабден имот
за исковия период по силата на наследствено правоприемство от наследодателя им Р.Р.,
поч.на 11.02.2016г.,въпреки,че след придобиване на имота същите не са легитимирали пред
ВиК оператора като собственици, нито са извършили отказ от права към датата на откриване
на наследството, а в по-късен момент –едва на 23.01.2023г. Подчертава се, че предмет на
исковата претенция е вземане на ищеца по облагателна сметка в резултат на извършено
незаконно присъединяване,като след изпълнение на процедурата по чл. 37, ал. 3 от Наредба
№4/2004г. именно ответниците като собственици в процесния имот следва да отговарят за
стойността на престираните в имота ВиК услуги и за заплащане на вземанията на ищеца по
облагателната сметка. По подробно изложените в жалбата съображения, се иска отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени.
Възразява се и против решението, в частта за разноските, като се сочи,че доколкото отказът
от наследство е направен от ответниците в хода на делото, той представлява злоупотреба с
права, доколкото същите не са уведомили ищеца своевременно за него. Предвид това се
счита, че в тяхна полза не следва да се присъждат разноски по делото, а същите следва да
останат за тяхна сметка. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция в размер на 300 лв. В съдебното заседание въззивното дружество не
изпраща представител. Представя писмено становище по съществото на спора с искане за
присъждане на разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата С. Р. Р., чрез упълномощения си
процесуален представител адв. Мария Балева е депозирала писмен отговор на въззивната
жалба. Сочи, че по делото няма ангажирани каквито и да е доказателства,че ответницата С.
Р. е собственик на процесния водоснабден имот, респ.няма и данни да е налице възникнало
между нея, респ. наследодателя й облигационно отношение с ищеца. Излага съображения за
несъответствие в датата на съставяне на протокола по чл. 37,ал. 1 от Наредба 4, както и
липса на данни кое точно лице е извършило незаконното присъединяване. Възразява се по
отношение на квотите на собственост в процесния имот, твърдени от ищеца. Твърди се
също, че няма данни С. Р. да е приела изобщо с каквито и да е действия наследството на
баща си, преди извършения от нея отказ от наследство. Оспорва се и наличието на
незаконно присъединяване към водопроводната система и нерегламентирано потребление
на вода, като за тези действия счита, че следва да отговарят други лица- наследници на
титуляра на партидата. По подробно изложените в писмения отговор съображения моли за
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските и за двете инстанции.
В съдебно заседание въззиваемата Р. не се явява и не се представлява. Депозира, чрез
адвокатския си представител писмено становище по съществото на спора, с искане за
присъждане на разноските по делото
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата А. Р. С. не е представила писмен
отговор на въззивната жалба, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районният съд ищцовото дружество е предявило искове за приемане за
установено на основание чл. 422 от ГПК по отношение на ответниците А. Р. и С. Р., че всяка
от тях му дължи сумата от по 400.55 лв. от общо претендираната сума от 2002.74 лв.
съгласно издадена фактура в периода на облагане от 07.07.2020 год. до 06.07.2021 год. въз
основа на установено незаконно присъединяване към водопроводните и канализационни
системи от страна на абоната, както и сумата от по 51,96 лв., представляваща мораторна
лихва за забава общо претендираната сума от 259.81 лв., начислена за периода от 14.08.2021
2
г. до 05.01.2023 г. /с изключение за периода на действие на извънредно положение от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. за който не се претендира лихва/, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 12.01.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед по чл. 410
от ГПК, № 9 от 13.01.2023 г. по ч.гр.д. № 09/2023 г. по описа на Районен съд- Царево.
В исковата молба се твърди, че ответниците са част от наследниците на Р.Д.Р., като
всяка от тях е придобила по наследство от починалия си наследодател собствеността върху
по 1/5 ид.ч. от процесния водоснабден имот, находящ се в гр. Ахтопол,ул. „Яна“ № 25 за
който е открита партида с абонатен номер 872507. Сочи се, че за същият имот е установено
незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи, за което е
съставен констативен протокол № КП 21 от 08.07.2021г., установяващ незаконно
присъединяване към водопроводно отклонение с диаметър ф 3/4. Излага се,че за така
установеното нерегламентирано присъединяване за процесния абонатен номер е изготвена
облагателна сметка по реда на чл. 37 от наредба № 4/2004г., въз основа на която за периода
от една година назад от 07.07.2020г.до 07.07.2021г. е начислено дневно потребление от 2.52
куб.м. вода при двучасово изтичане на вода за денонощие. Сочи се, че за това е издадена
фактура от 15.07.2021г. на обща стойност 2002.74лв., върху която сума ответниците дължат
и мораторна лихва за забавено плащане за горепосочения период, като се претендира и
законна лихва за забава от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на дължимите суми, за които вземания ищецът сочи, че се е снабдил със заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9/2023г. по описа на РС-Царево.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са подали писмен отговор по исковата молба
и не е оспорила исковете, по съображения, че по делото не е доказано, че те са собственици
на процесния водоснабден имот и, че няма данни да е налице облигационна връзка между
тях и ищеца. Сочи се,че ответниците обитават други имоти, различни от процесния.
Оспорена е и процедурата и съставените при провеждането й доказателства по установяване
наличието на твърдяното незаконно присъединяване към соченото водопроводно
отклонение, като се възразява и по отношение наличието на несъответствие между датата на
съставяне на протокола и извършване на проверката. Възразява се също и, че няма данни да
е установено кой е извършителят на незаконното присъединяване. Не се оспорва,че
ответниците са наследници на починалия наследодател на 11.02.2016г.Р.Д.Р., заедно с още
техни четирима братя и сестри, поради което се твърди, че всяка от ищците е наследила не
по 1/5,а по 1/6 ид.ч. от имота, до който размер дължимите от всяка от тях суми следва да се
намали,ако иска бъде доказан по основание. На следващо място ответниците са заявили, че
са направили отказ от наследството на баща си, поч. през 2016г., като считат, че макар да е
извършен и вписан на 23.01.2023г. същият следва да бъде зачетен, доколкото няма данни
нито една от ответниците да е извършила преди това действия по приемането на
наследството. По подробно изложените в писмения си отговор съображения ответниците
молят за отхвърляне на исковете срещу тях.
С обжалваното съдебно решение, зачитайките направения от ответниците отказ от
наследство първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявените исковете, без да
разглежда останалите твърдения и възражения на страните.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните
и като съобрази закона намира, че районният съд е установил правилно фактическата
обстановка по делото, въз основа на която е направил правилни и обосновани фактически и
3
правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и към които тя
препраща на основание чл. 272 от ГПК. В допълнение по направените във въззивната жалба
оплаквания съдът намира следното:
По делото няма спор,че двете ответници са част от наследиците по закон на
наследодателя си Р.Д.Р., поч.на 11.02.2016г., който преживе е бил носител на правото на
собственост на процесния водоснабден имот. Безспорно е също, че никоя от ответниците не
се е легитимирала пред ищцовото дружество като собственик на имота след смъртта на
наследодателя си. От данните по делото се установява също и, че след смъртта на Р.Д.Р.
никоя от ответниците не е подавала декларация по чл. 14 от ЗМДТ пред Община Царево за
процесния имот.
Тъй като съдебното производство по процесната исковата претенция по чл. 422 от
ГПК е започнало чрез първоначално образувано срещу всички наследници на починалия
наследодател заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК, в подадените от двете
ответници възражения по чл. 414 от ГПК, депозирани на 23.01.2024г. те са посочили, че не
живеят в имота и, че са в процедура по отказ от наследството на Р.Д.Р.. Видно от
представените съдебни удостоверения, издадени по ч.гр.д. №9/2023г. и ч.гр.д. №31/2023г.
по описа на РС-Царево и двете ответници са направили откази от наследството на
починалия си наследодател, които са вписани в особената книга на РС-Царево на същата
дата - 23.01.2023г. по реда на чл. 52 вр. с чл. 49, ал. 1 от ЗН.
На следващо място от извършената служебна справка в заповедното производство е
видно, че адресна регистрация на процесния адрес в гр. Ахтопол, ул. „Яна“№ 25 има само
ответницата С. Р., като свидетелските показания и експертното заключение свидетелстват,
че на този адрес има четири основни постройки, във всяка от които живеят отделни
семейства, като няма данни сградата, която преживе е притежавал наследодателят Райков да
е била обитавана от някоя от ответниците. Предвид това и тъй като делото не бе установено,
че за периода от смъртта на наследодателя до момента на направения отказ от наследство
която и да е от ответниците да е извършила каквито и да е действия по приемане на
наследството, настоящата инстанция намира, че правилно извършените откази от наследство
са зачетени като валидни от районния съд. Тъй като поради направения отказ от наследство
ответниците са отказали да приемат в правната си сфера полагащите им се дялове от
наследството на починалия наследодател, и доколкото отказът от наследство има обратно
действия към момента на откриване на наследството през 2016г., се налага извода, до който
е стигнал и районния съд, въпреки, че са законни наследници на починалия наследодател,
ответниците не са пасивно легитимирани да отговарят за задължения, свързани с процесния
имот, в който те поради направения отказ от наследство не притежават каквито и да е права.
Това означава, че ответниците не могат да носят отговорност за твърдяното от въззивника
незаконно присъединяване към горепосоченото водопроводно отклонение и съответно да
дължат заплащане на претендираните суми по издадената от ВиК оператора облагателна
сметка по чл. 37 от Наредба №4/2004г.
С оглед горните съображения предявените искове се явяват неоснователни само на
4
това основание и правилно са отхвърлени от районния съд, без да се разглеждат останалите
предпоставки за уважаване на исковете.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на оплакванията досежно разноските: В жалбата се твърди, че въпреки
отхвърляне на исковете, разноските в първата инстанция следва да бъдат възложени в
тежест на ответниците, респ. че в тяхна полза не следва да се присъждат направените от тях
разноски, тъй като отказът от наследство е направен от ответниците в хода на делото и
представлява злоупотреба с права, доколкото за него те не са уведомили ищеца
своевременно. В тази връзка следва да се има предвид, че отказът от наследство е направен
още в заповедното производство в деня на подаване на възраженията по чл. 414 от ГПК от
всеки от ответниците, в които е посочено, че е налице процедура по отказ от наследство.
Доколкото липсва законово задължение за ответниците да уведомяват ищеца за направения
отказ от наследство, а такъв е бил налице още на 23.01.2024г ответниците не са станалите
причина за завеждане на исковото производствопо чл. 422 от ГПК, образувано след това - на
20.04.2023г. и тъй като именно направения отказ от наследство се явява причината за
отхвърляне на исковете, се налага извода, че на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да понесе както собствените си разноски, така и отговорността за направените от
ответниците в първата инстанция разноски. Затова и в тази част решението се явява
правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК в тежест на въззивника следва да бъде възложено заплащане и на разноските, които
въззиваемата С. Р. е направила за въззивното производство за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 400лв. Разноски в полза на въззиваемата А. С. не следва да се
присъждат поради липсва на искане и доказателства за направени такива.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 16 от 02.02.2024 г., постановено по гр. дело №
151/2023 г. по описа на РС-Царево.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3
ДА ЗАПЛАТИ на С. Р. Р., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***** направените във
въззивното производство разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на
400лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5