№ 105
гр. Раднево, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20245520100474 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
материалноправно основание чл. 99 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33 ЗПК.
Производството е образувано по искова молба на „АПС Бета България”
ЕООД срещу И. Ж. И.. Ищецът твърди, че с договор за потребителски кредит
№ 395979 от 07.02.2020г. „Сити Кеш“ ООД е отпуснало на ответника И. Ж. И.
потребителски кредит в размер на 400 лв., който бил изцяло усвоен, срещу
задължението за връщането му на 23 седмични вноски съобразно погасителен
план, с краен срок на погасяване до срок до 7.07.2020 г., като всички вноски
били падежирали. Твърди, че бил договорен годишен лихвен процент в размер
на 40,05 % и ГПР от 49,83 %. Твърди, че ответникът не изпълнявал
задълженията си по договора за погашение на месечните погасителни вноски.
Твърди, че горепосочения договор бил сключен по електронен път при
условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/. Твърди, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 01.04.2022 г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания
към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Твърди, че длъжникът бил уведомен за
цесията на посочения от него настоящ адрес на дата 27.05.2022 година, както и
със СМС на посочен от него телефонен номер. Твърди, че за вземането е
1
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 326/2024 г. на РС-
Раднево, но ответникът не бил открит на известните по делото адреси и
предявява иска на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съгласно указания на
заповедния съд. Твърди, че до момента плащане по заема няма. Твърди, че за
забавата на вноските ответникът дължи законна лихва съгласно чл. 33 ЗПК.
Поради това иска да се установи вземането му от ответника по издадената
заповед за изпълнение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И.
Ж. И., чрез особения представител адв. М. С., в който взема становище за
допустимост на иска, но оспорва същия по основание и размер. Твърди, че
определени клаузи от договора и общите условия, уреждащи задължение за
плащане на неустойка за недаване на обезпечение, са нищожни като
противоречащи на ЗПК, за което излага съображения. Твърди, че договора за
кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК поради непокрИ.е на
минималните изисквания на ЗПК, за което също излага съображения. Твърди,
че поради това ответникът дължи връщане само на чистата сума по кредита,
но не и на други суми, както и че вече била платена от него сума от 400 лв.,
каквато е усвоената по кредита. Иска отхвърляне на исковете като
неоснователни.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта и предмета на производството:
От приетото за послужване ч.гр.д. № 326 по описа за 2024 г. на РС-
Раднево се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 190/10.04.2024 г. срещу длъжника И.
Ж. И. за сумата 241,13 лв. - главница, представляваща незаплатени суми по
договор за паричен заем № 395979 от 07.02.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 09.04.2024 г. до погасяване на задължението, сумата от
55,86 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 17.07.2020 г.
до 02.04.2024 г.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което с разпореждане на съда от 27.05.2024 г. на основание чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си
2
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен
настоящият иск. Налице е идентитет между претенциите, за които е издадена
заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова
предявените искове са допустими.
По правната легитимация на ищеца като кредитор на вземането:
Въпросът за материалната легитимацията на ищеца е общ по отношение
на всички обективно кумулативно съединени искове, поради което следва да
бъде изследван преди разглеждане на предпоставките за основателността на
всеки един от тях.
Ищецът извлича правото си да претендира процесните суми от факта, че
е придобил претендираните вземания по договор за паричен заем № 395979 от
07.02.2020 г., въз основа на рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 01.04.2022 г., сключен между „Сити кеш“ ООД и „АПС Бета
България“ ЕООД /л.15-20/, като с пълномощно /л.21/ цедентът и
упълномощил цесионера да уведомява длъжниците за цесията съгласно чл. 99
ЗЗД. Вземането на цедента по договора за кредит е включено в приложение №
1 към договора за цесия /л.22-23/, тоест е предмет на договора за цесия и е
прехвърлено. Съставено е от ищеца уведомление за цесията /л.26/, но няма
никакви данни същото да е пращано на ответника. По делото няма
представени от ищеца доказателства за уведомяване за извършена цесия на
длъжника по заповедното производство И. Ж. И., поради което съдът приема
за установено, че ищецът не доказа уведомяване на ответника за извършената
цесия.
За да има действие прехвърлянето на вземането по отношение на
длъжника, а и спрямо третите лица, същото следва да му бъде съобщено
надлежно – чл. 99, ал. 4 ЗЗД. До момента на уведомяване за извършеното
прехвърляне на вземанията, за длъжника надлежен кредитор е цедентът.
Нормата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД задължава предишния кредитор да извърши
посоченото уведомяване. Затова съобщението от новия кредитор няма
предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД действие. Това обаче не означава, че
предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщаването до длъжника като негов пълномощник. Това
упълномощаване не противоречи на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.
Длъжникът би могъл да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на
3
трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на новия
кредитор. В посочения смисъл е съдебната практика на ВКС, обективирана в
решение № 137/2.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г.о. Затова
представеното от ищеца уведомление за цесия /л.42/ към исковата молба,
изходящо от него, в качеството му на цесионер, както и в качеството му на
пълномощник на цедента, е годно да уведоми длъжника за извършената цесия
на процесното вземане. По делото обаче ищцовото дружество не е
представило доказателства въобще да е уведомяван длъжникът за цесиите или
в последствие неговите наследници, конституирани в хода на процеса като
страни-ответници, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. От значение за уведомяването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД
е достигането до знанието на длъжника на данни за сключените договори за
цесия с оглед обстоятелството на „замяна” на страна в заемното
правоотношение.
Принципно утвърдителна е съдебната практика през последните години,
че връчването на уведомлението за цесия е възможно чрез връчване в хода на
процеса на длъжника, било то чрез приложение на уведомлението към
исковата молба, било чрез изрично волеизявление за цесията в исковата молба.
В решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, 2-ро ТО, е
посочено, че установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да
съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да
защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.
е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
С оглед спора в съдебната практика за уведомлението за цесия чрез
връчване на особен представител, съдът намира, че следва да даде отговор на
правния въпрос: „При предявен установителен иск по реда чл. 422, ал. 1 ГПК
възможно ли е връчване на уведомлението за извършена цесия в
производството по чл. 422, ал. 1 ГПК при представителство на ответника от
особен представител, назначен в процедура по чл. 47, ал. 6 ГПК?“.
В законодателството липсва изричен отговор на посочения по-горе
правен въпрос, поради което съдебната практика е тази, която е формирала
отговор на въпроса, при тълкуване на законовата уредба. В решение от
22.01.2019 г., постановено по в.т.д. № 1342/2018 г. на ОС-Стара Загора, ТО,
влязло в законна сила на 22.01.2019 г., съдебният състав е извел заключение,
4
че ответникът е бил представляван от назначен от съда представител, след
провеждане на процедура по чл. 47 ГПК, на който са били връчени съдебните
книжа, следователно до фактическо връчване на книжата, сред които и
уведомлението за прехвърлянето на вземането, с материалноправен ефект по
чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването на уведомлението на
процесуалния представител на ответника не може да се приравни на
надлежно уведомяване на длъжника, поради особения характер на
представителството, осъществявано от назначен от съда представител по чл.
47, ал. 6 ГПК. В решение № 74 от 27.07.2017 г., постановено по в.т.д. №
154/2017 г. на Апелативен съд – Бургас, ТО, влязло в законна сила на
18.09.2018 г. поради недопускането му до касационно обжалване с
определение № 567/18.09.2018 по к.д. № 3153/2017 г. на ВКС, 2 ТО, съдебният
състав е извел заключение, че не е налице известяване чрез връчване на
уведомленията до длъжниците, като приложения към исковата молба, които са
били представлявани от назначени от съда представители, след провеждане на
процедура по чл. 47 ГПК, на които са били връчени съдебните книжа, тоест до
фактическо връчване на книжата, сред които и уведомленията за
прехвърлянето на вземането, с материалноправен ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не
се е стигнало и предаването на уведомленията на процесуалните
представители не може да се приравни на нотифициране на длъжниците,
поради особения характер на представителството, осъществявано от назначен
от съда представител по чл. 47, ал. 6 ГПК. В този смисъл са също и: решение
№ 2 от 06.01.2020 г. по в.гр.д. № 1370/2019 г. на ОС-Стара Загора, решение №
639 от 02.12.2019 г. по в.гр.д. № 1353/2019 г. на ОС-Стара Загора, решение от
08.11.2019 г. по в.т.д. № 1246/2019 г. на ОС-Стара Загора, решение от
29.10.2019 г. по в.т.д. № 1263/2019 г. на ОС-Стара Загора, решение № 144 от
09.06.2022 г. по в.т.д. 20225501000086/2022 г. на ОС-Стара Загора, решение №
166 от 27.06.2022 г. по в.т.д. 20225501000087/2022 г. на ОС-Стара Загора, и
други.
В решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, 1 ТО,
съдебният състав е посочил, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане
на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано
изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг
по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в
договора или закона предпоставки, връчването на особения представител
5
представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. Действително, в
това съдебно решение се касае за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, а не на уведомление за извършена
цесия по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, но съдебният състав е заключил, че
връчването на уведомлението на особения представител е надлежно, тоест
настъпват материалните предпоставки на връчването. Съдебният състав,
вероятно, е обосновал този свой правен извод въз основа на това, че
последователно в практиката на ВКС: решение № 148/02.12.2016г. по т.д. №
2072/2015г. на ВКС, I т.о., решение № 25/03.05.2017г. по гр.д. № 60208/2016г.
на ВКС, II г.о. и др. се застъпвало становище, че банката, ако не е уговорено
друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление на
длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако
е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД /идентичен с чл. 43 ЗЧСИ/ вр. чл.
47, ал. 1-5 ГПК - отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от
длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т.е. и без да е
необходимо назначаване на особен представител в нотариалното
производство. Тази практика обаче е изолирана и отдавна е изоставена от
всички съдилища в страната.
Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на съставите на
ОС-Стара Загора и АС-Бургас, като не може да се съгласи с правните изводи,
изведени от съдебния състав в решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. №
193/2018 г. на ВКС, 1 ТО, по следните съображения: На първо място тези
правни съображения не са задължителна съдебна практика съгласно
изричното правило на чл. 290, ал. 3 ГПК и след отмяната на чл. 291 ГПК,
поради което същите не са задължителни за долустоящите съдилища. От друга
страна съдът намира, че процедурата по връчване на книжа по чл. 50 ЗННД е
изрично уредена в законодателна възможност за нотариуса за връчване на
книжа по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс /което е
напълно идентично като правен извод с оглед идентичната разпоредба на чл.
43 ЗЧСИ/, като следва да се държи сметка за компетентността на нотариуса да
извършва определени действия с правни последици – чл. 569 ГПК, едно от
които е по т.3 - връчването на нотариални покани, които имат изцяло
материално правно действие, с каквато компетентност съдът не разполага. По
същите съображения и компетентността на ЧСИ да осъществява
принудително събиране на вземания, в която връзка има правомощия да
6
връчва книжа по реда на изпълнителния процес в ГПК. ЧСИ обаче нямат
законово възложена компетентност да връчват книжа с материалноправно
действие, извън компетентността да връчва книжа във връзка с движението на
изпълнителните дела. Принципно разпоредбите в глава 6 на ГПК касаят
връчването в производствата по ГПК, каквито са и производствата по
принудително събиране на вземания /изпълнителния процес/. Но следва да се
държи сметка за компетентността на органа, извършващ връчването. Съгласно
чл. 2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до
тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права –
компетентността е изцяло процесуално правна. Връчване от съда в хода на
висящ съдебен процес принципно има процесуално правно действие.
Връчването може да има и материално правно действие, ако са налице
предпоставките за това – връчено е лично на ответника документ, съдържащ
изявление на ищеца или на друг правен субект с материално правно значение.
Не е възможно обаче без законодателно предвидена възможност, например
каквато е предвидена за нотариуса съгласно чл. 50 ЗННД или за ЧСИ съгласно
чл. 43 ЗЧСИ, да се придаде компетентност на съда да връчва книжа по
правилата на чл. 47 ГПК с материално правно значение, било то и чрез
връчване на особен представител, чиито функции са само с процесуално
правно естество и в хода на процеса, но не и извън него. Поради това съдът
намира, че принципно няма предвидена законодателна възможност съдът да
притежава компетентност да връчва на ответника книжа с материално правни
последици по реда на чл. 47 ГПК, в това число и чрез връчването им на
назначен по чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител.
По изложените съображения съдът намира, че следва да отхвърли
обективно съединените искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК като
неоснователни поради липсата на действие на извършената цесия спрямо
ответника, който не се установи да е уведомен за това по смисъла на чл. 99, ал.
4 ЗЗД.
При така изложените съображения не е необходимо развИ.е на
съображения по същество за съществуването на материалното право и
възраженията на ответника за недействителност на договора за кредит.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ответника, но такива не
7
са сторени, не са и поискани, поради което и не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „АПС Бета България”
ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес гр. София,
бул. „България“ № 81 В, действащо чрез юрисконсулт Т., срещу И. Ж. И., ЕГН
**********, с адрес гр. Раднево, ул. ********, установителен иск по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9,
ал. 1 ЗПК и чл. 33 ЗПК за признаване за установено наличието на вземане
спрямо ответника за сумата 241,13 лв. - главница, представляваща
незаплатени суми по договор за паричен заем № 395979 от 07.02.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 09.04.2024 г. до погасяване на
задължението, сумата от 55,86 лв. – обезщетение за забава върху главницата за
периода от 17.07.2020 г. до 02.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за процесните суми по чл. 410 ГПК № №
190/10.04.2024 г. по ч.гр.д. № 326 по описа за 2024 г. на РС-Раднево.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
8