№ 8903
гр. С., 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20231110138241 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 51 ЗУЕС, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 50 ЗУЕС и
с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Е.С. намираща се в гр. С., ул. “Т.В.” № *** твърди, че на 17.02.2023г. е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника С.О. за сумата 684,38
лева, представляваща задължения към етажната собственост, от които сумата 527,25 лева,
представляваща вноски за управление и поддръжка на етажната собственост за периода
01.02.2021г.- 28.02.2023г., сумата 6,30 лева, представляваща разходи за закупуване на
дренажна помпа, сумата 63 лева, представляваща вноски във фонд “Ремонт и обновяване” за
периода 01.12.2021г.- 28.02.2023г., сумата 87,73 лева, представляваща разходи за ремонт
гаражна врата. Въз основа на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр. дело № 8729/ 2023г. по описа на Софийския районен
съд, 170 състав, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение. В срока по
чл. 414 ГПК ответникът е подал възражения срещу заповедта за изпълнение.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че ответникът е собственик на
самостоятелен обект в сградата- етажна собственост. Същият навежда твърдения, че на
28.12.2020г. Общото събрание на етажните собственици взело решение управлението на
етажната собственост да се извършва от професионален домоуправител. Със същото
решение етажните собственици решили таксата за управление да бъде в размер на 21,09
лева месечно. С решение 11.11.2021г. на Общото събрание на етажната собственост е взето
решение размерът на вноската във фонд “Ремонт и обновяване” да бъде в размер на 3 лева
1
на процент идеални части, като за гараж 1 размерът на вноската да бъде 4,20 лева. С
решение от 11.11.2021г. на Общото събрание на етажните собственици е взело решение да
бъде извършен разход за дренажна помпа в размер на сумата 450 лева, която да се
разпредели между етажните собственици съобразно притежаваните от същите идеални
части, като за гараж № 1 дължимите разходи са в размер на 6,30 лева. През м. февруари
2023г. бил извършен ремонт на гаражна врата, който разход бил одобрен с решение на
Общото събрание на етажната собственост от 28.02.2023г. Припадащата се в тежест на
ответника част от посочения разход бил в размер на 87,23 лева. В исковата молба са
релевирани твърдения, че ответникът не изпълнил задължението си да плати посочените
задължения към етажната собственост.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на
вземането му за сумата 684,38 лева, представляваща задължения към етажната собственост,
от които сумата 527,25 лева, представляваща вноски за управление и поддръжка на етажната
собственост за периода 01.02.2021г.- 28.02.2023г., сумата 6,30 лева, представляваща разходи
за закупуване на дренажна помпа, сумата 63 лева, представляваща вноски във фонд “Ремонт
и обновяване” за периода 01.12.2021г.- 28.02.2023г., сумата 87,73 лева, представляваща
разходи за ремонт гаражна врата, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 01.04.2023г. по ч.гр.д. No 8729/ 2023г. по описа на Софийския
районен съд, 170 състав.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниека, в който се
изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска. Ответникът счита, че
ищецът не е активно процесуално легитимиран да предяви исковете. В отговора на исковата
молба са наведени възражения, с които се оспорва законосъобразността на решенията, с
които е определен размерът на задълженията към етажната собственост.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
Не се спори по делото, а и се установява от събраните по делото доказателства-
регистър на придобитите от С.О. имоти чрез правна сделка, че ответникът е носител на
правото на собственост върху процесния недвижим имот- гараж № 1, намиращ се в гр. С.,
ул. “Т.В.” № *** ведно с 1,40 % ид.ч. от общите части на сградата.
От събраните по делото писмени доказателства- протокол от общото събрание на
етажните собственици, се установява, че на 28.12.2020г. Общото събрание на етажните
собственици е взело решение управлението на етажната собственост да се извършва от
професионален домоуправител. Със същото решение етажните собственици решили таксата
за управление да бъде в размер на 21,09 лева месечно.
С решение 11.11.2021г. на Общото събрание на етажната собственост е взето решение
размерът на вноската във фонд “Ремонт и обновяване” да бъде в размер на 3 лева на
процент идеални части, като за гараж 1 размерът на вноската да бъде 4,20 лева. Със същото
2
решение Общото събрание на етажните собственици е взело решение да бъде извършен
разход за дренажна помпа в размер на сумата 450 лева, която да се разпредели между
етажните собственици съобразно притежаваните от същите идеални части, като за гараж № 1
дължимите разходи са в размер на 6,30 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено
следното от правна страна:
По общите факти:
По делото не е спорно, че ответникът е собственик на процесния обект в сграда в
режим на етажната собственост. Наличието на облигационно правоотношение, възникнало
въз основа на договор за наем, с предмет процесния обект, касае вътрешните отношения
между наемател и наемодател, касаещи разходите във връзка с ползването на вещта.
Относно общите правни въпроси:
Основният спор между страните е концентриран върху въпросите притежава ли
процесуална легитимация ищецът да представлява етажната собственост по иск срещу
собствениците на самостоятелни обекти в сградата във връзка с изпълнение на решение на
общото събрание по управлението на общите части и допустимо ли е оспорване
законосъобразността на решението на общото събрание по управление и поддръжка на
общите части на сградата след изтичане на сроковете, предвидени в разпоредбата на чл. 40
ЗУЕС.
Управителният съвет (управителят) е изпълнителен орган на етажната собственост (чл.
19 ЗУЕС), който представлява етажните собственици в отношенията им с органите на
местната власт и с други правни субекти (чл. 23, т. 5 ЗУЕС) при извършването на всички
действия, които са във връзка с обикновеното управление на общите части (чл. 23, ал. 3
ЗУЕС), вкл. и пред съда по искове, предявени срещу тях във връзка с общите части и по
искове, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение
на общото събрание или задълженията си по ЗУЕС (чл. 23, ал. 4 ЗУЕС). За действия по
учредяване на право на ползване, строеж, надстрояване, пристрояване или промяна на
предназначението на общи части на сградата обаче управителният съвет (управителят)
представлява собствениците на самостоятелни обекти, само ако бъде упълномощен от
общото събрание (чл. 23, ал. 3, изр. второ ЗУЕС).
По искове, предявени от или срещу собствениците на самостоятелни обекти в сградата
във връзка с изпълнение на решение на общото събрание по управлението на общите части
обаче в определение № 62/ 26.01.2012г. по ч. гр. дело № 713/ 2011г. на ВКС, III г.о. на ВКС е
прието, че управителят е законен представител на собствениците и не е необходимо личното
им участие в делото, освен по тяхно желание.
В обобщение сред нормативно предвидените правомощия на председателя на
управителния съвет (управителя) са да представлява собствениците и ползвателите при
извършване на всички действия, които са във връзка с обикновеното управление на етажната
собственост- чл. 23, ал. 3 ЗУЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС същият
3
осъществява законно процесуално представителство от името и за сметка на етажните
собственици пред съда по искове, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по
исковете, предявени срещу собственика, ползвател или обитател, който не изпълнява
решението на общото събрание или задълженията си по този закон. Единствено по искове
срещу трети лица, във връзка с общите части, председателят на УС (управителят)
представлява собствениците, ако бъде упълномощен от ОС.
В светлината на изложеното следва да се приеме, че упълномощаване на управителя от
общото събрание на етажните собственици е необходимо единствено по искове срещу трети
лица, както и по искове за вещни права. Следователно, не е необходимо упълномощаване на
управителя на етажната собственост, за да представлява етажните собственици по иск срещу
собствениците на самостоятелни обекти в сградата във връзка с изпълнение на решение на
общото събрание по управлението на общите части.
Възраженията за нищожност и незаконосъобразност на взетите решения на общите
събрания на ЕС не могат да се разглеждат в настоящото производство по реда на
инцидентния съдебен контрол. Същите следва да се релевират по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС-
с иск за отмяна на решението на общото събрание. Производството по отмяна на решението
на общото събрание има конститутивен характер, като за да не се приложи едно решение, е
нужно същото да бъде отменено в хода на нарочно производство и е недопустимо неговата
законосъобразност да се проверява косвено в други производства. До отмяната на
решението на общото събрание то следва да се прилага и същото обвързва етажните
собственици. За разлика от нищожността на сделките, контролът за законосъобразност на
решенията на етажната собственост е съдебен и ограничен с преклузивен срок за
предявяване на иска, който срок тече от узнаването на решението, извършено по реда за
уведомяването за събранието- чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Определянето на срок за предявяване на
иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразен и с обстоятелството, че тези решения засягат широк кръг
лица и отношения, включително и трети лица, което изисква сигурност и бързина при
изпълнение на решенията. Затова извън регламентирания в закона срок не може да се иска
отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения.
С оглед изложеното, настоящият състав приема, че само в срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС и
то по този ред (чрез предявяване на конститутивен иск) може да се иска отмяна на
решенията на общо събрание на етажна собственост независимо от това дали се твърди
нищожност, или незаконосъобразност, като в тази насока е и константната съдебна
практика. След влизане в сила на решенията на общото събрание същите са задължителни за
всички собственици, независимо как и дали са гласували и дали са присъствали на
събранието (в този смисъл решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС, I ГО,
Определение № 108 от 27.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2842/2017 г., II г. о., ГК и др.)
Предвид горното и доколкото от страна на ответника не се сочат и не се ангажират
доказателства тези решения на общото събрание да са били атакувани в предвидения за това
срок, то в отговора на исковата молба са неоснователни.
Относно иска за установяване на вземането на етажната собственост за такса за
4
поддръжка и управление, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 50 ЗУЕС:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
докаже, че ответниците са собственици на процесния обект в процесната сграда в режим на
етажната собственост, че е валидно и стабилизирано решение от общото събрание на
етажната собственост, определящо размера на вноските за фонд "Ремонт и обновяване" на
ЕС.
Съобразно чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС етажните собственици са длъжни да плащат разходите
за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите
части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за
фонд "Ремонт и обновяване".
Ответникът не оспорва обстоятелството, че е собственик на самостоятелен обект в
сграда в режим на Е.С. находяща се на посочения адрес.
Ищецът основава претенцията си на взето решение на проведено на 11.11.2021г.
събрание на общото събрание на етажните собственици от етажната собственост, на които е
взето решение вноската във фонд “Ремонт и обновяване” да бъде в размер на 3 лева на
процент идеални части, като за гараж 1 размерът на вноската да бъде 4,20 лева. Със същото
решение Общото събрание на етажните собственици е взело решение да бъде извършен
разход за дренажна помпа в размер на сумата 450 лева, която да се разпредели между
етажните собственици съобразно притежаваните от същите идеални части, като за гараж № 1
дължимите разходи са в размер на 6,30 лева.
За основателността на иска в доказателствена тежест на ищеца по реда на чл. 154 ГПК е
да установи, пълно и главно, че ответникът в първоинстанционното производство е
собственик на процесния обект в сграда в режим на етажната собственост и че е взето
решение на ЕС за конкретен размер на вноските за фонд "Ремонт и обновяване" на ЕС, в
процесния период, че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. В
тежест на ответника, при установяване на горепосочените факти, е да докаже плащане на
дължимите суми.
В конкретния случай от събраните доказателства се установява, че с влезли в сила
решения на проведеното на 11.11.2021г. събрание на общото събрание на етажните
собственици от етажната собственост, са взети решения вноската във фонд “Ремонт и
обновяване” да бъде в размер на 3 лева на процент идеални части и да бъде извършен
разход за дренажна помпа в размер на сумата 450 лева. Посоченото решение е влязло в сила,
като ответникът не е представил доказателства да е оспорил законосъобразността му в
предвидения в разпоредбата на чл. 40 ЗУЕС срок.
В обобщение, в случая са налице всички предпоставки от фактическия състав на иска
по чл. 50 ЗУЕС, което обуславя извод за основателност на предявения иск. Предвид
изложеното, предявеният иск за установяване на вземането на етажната собственост за
вноски във фонд “Ремонт и обновяване” е основателен до пълния предявен размер.
5
Относно иска за установяване на вземането на етажната собственост за такса за
поддръжка и управление, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 51 ЗУЕС:
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на
етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.
Изключенията за лицата (собственици, ползватели и обитатели), във връзка със
задълженията им за разноските по управление и поддръжка на общите части в етажната
собственост, са предвидени в хипотезите на чл. 51, ал. 2 и ал. 3 ЗУЕС, т.е. разходите не се
заплащат за деца, ненавършили 6- годишна възраст, както и от лица, пребиваващи в
етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година (ал. 2), а по
решение на общото събрание, разходите се заплащат частично- 50 на сто от разходите за
управление и поддържане, когато собственик, ползвател или обитател отсъства повече от 30
дни в рамките на една календарна година за времето на отсъствие (ал. 3).
Тълкуването на нормите на чл. 51, ал. 2 и ал. 3 ЗУЕС е еднозначно- решенията по
управлението и поддържането на общите части по правило се вземат от общото събрание на
етажната собственост, в което е длъжен да участва всеки собственик, съразмерно на дела си
в общите части, освен в предвидените от закона изключения. Общото събрание определя
размера на паричните вноски за управление и поддържане на общите части на сградата, но
по отношение на кръга от лицата, които могат да бъдат освободени от заплащане на тези
разходи, неговите правомощия са ограничени от повелителния характер на нормата на чл.
51, ал. 2 ЗУЕС.
Настоящият съдебен състав съд намира, че за доказване основателността на заявената
искова претенция, при съобразяване на правилата за разпределяне на доказателствената
тежест, следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване, че
ответникът е собственик на самостоятелен обект в процесната сграда Е.С. че е взето валидно
и стабилизирано решение от общото събрание на етажната собственост за възлагане на
управлението на професионален домоуправител и размера на възнаграждението му, за
заплащане на консумативи, поддръжка и управление на общи части в определен размер,
като и че тези задължения са изискуеми.
Конкретиката на случая сочи, че по силата на решение на общото събрание на етажните
собственици от 28.12.2020г. е определен размерът на разходите за управление и поддръжка
на общите части да бъде в размер на 21,09 лева месечно. Посоченото решение е влязло в
сила, като ответникът не е представил доказателства да е оспорил законосъобразността му в
предвидения в разпоредбата на чл. 40 ЗУЕС срок.
В обобщение, в конкретния случай е установено съществуването на всички
предпоставки на фактическия състав на иска с правно основание чл. 51 ЗУЕС, което
обуславя основателността на иска за установяване на вземането на етажната собственост за
такса за управление и поддръжка на етажната собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
6
присъдени извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 25
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Ищецът е представил доказателства, че действително е направил разноски и е поискал
присъждането им своевременно.
Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от
изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на
спора съдът се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция. В конкретния случай ответникът е поискал да
бъдат присъдени направените разноски до приключване на устните състезания, като е
представил доказателства за извършването им.
Изложеното обуславя извод за основателност на искането на ответника за присъждане
на разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.О., Р.Т., с ЕИК *************,
съществуването на вземането на Етажните собственици на сграда в режим на Е.С. намираща
се в гр. С., ул. “Т.В.” № *** за сумата 527,25 лева, представляваща вноски за управление и
поддръжка на етажната собственост за периода 01.02.2021г.- 28.02.2023г., сумата 6,30 лева,
представляваща разходи за закупуване на дренажна помпа, сумата 63 лева, представляваща
вноски във фонд “Ремонт и обновяване” за периода 01.12.2021г.- 28.02.2023г., сумата 87,73
лева, представляваща разходи за ремонт гаражна врата, за което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 8729/ 2023г. по описа на Софийския районен
съд, 170 състав.
ОСЪЖДА С.О., Р.Т., с ЕИК *************, да плати на Етажните собственици на
сграда в режим на Е.С. намираща се в гр. С., ул. “Т.В.” № *** сумата 425 лева,
представляваща направени в производството по ч.гр. дело № 8729/ 2023г., разноски и сумата
425 лева, представляваща направени в първоинстанционното исково производство разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8