Р Е Ш Е Н И Е
№ 743
гр.Пловдив, 16.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното
от съдия Василев в.ч.гр.д. № 1196/2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.
Постъпила е жалба от длъжника по изпълнението С.К.Д., чрез адв.М.Г. против отказа на ЧСИ Константин Павлов
рег. № 824, район на действие ОС Пловдив, обективиран в постановление изх. №
17893/27.02.2020г. по изпълнително дело № 20128240401171, с което е оставено
без уважение искането на длъжника по изпълнението С.К.Д. с ЕГН ********** за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
В жалбата се поддържа, че постановлението е
неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че е изтекъл двугодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК в периода на висящност на
изпълнителното дело, когато не са поискани от взискателя да се извършат никакви
изпълнителни действия, а исканията за справки за имущественото състояние и
насрочването на описи на движими вещи не са изпълнителни действия и не
прекъсват срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Въззиваемият взискател «СГГруп» АД, гр.София не
взема становище по жалбата.
Съдебният изпълнител е дал писмени мотиви по
обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е допустима, но
неоснователна по подробно изложени съображения.
ПОС след като взе предвид оплакванията в жалбата и
извърши преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е в срок. Същата е против обжалваемо
действие на ЧСИ по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК и е допустима, като разгледана по същество е основателна.
Изпълнителното дело е образувано на 16.05.2012г.
под номер 20128240401171 по описа на ЧСИ Константин Павлов рег. № 824, район на
действие ОС Пловдив по молба на взискателя «Кредибул» ЕАД, гр.София по представен
изпълнителен лист от 05.01.2010г., по ч.гр.д.№ 18374/2009г. на Районен съд Пловдив,
с което С.К.Д. е осъдена да плати на взискателя сумата от 880,32 лева по запис на заповед, ведно с лихвите и разноските по
делото.
На 21.02.2013г. за взискател по делото е
конституирано дружеството „Агенция за събиране на вземания“ ООД, като придобило
вземането по договор за цесия. ПДИ по делото е връчена на 25.02.2013г. на
длъжника. Като на дати 29.04.2014г. /л.67/, 13.02.2015г. /л.89/, 03.05.2016г. /л.94/
са искани от взискателя извършване на изпълнителни действия, поради което за
това време по нормата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК не тече преклузивен срок, водещ
до прекратяване на изпълнителното дело.
Не така стои въпроса за периода от 04.08.2016г.,
когато е последното искане на „Агенция за събиране на вземания“ ООД за
извършване на изпълнително действие – опис и продажба на движими вещи /л.113/,
до 20.02.2019г. /л.124/, когато постъпва молба за конституиране на новия
взискател „СГГруп“ ООД придобило вземането по договор за цесия. В този над две
годишен период от време нито има искания за извършване на изпълнителни
действия, нито са извършвани такива. Разпореждането на ЧСИ от 04.04.2017г.
/л.121/ от делото за насрочване на опис на движими вещи, не се явява
изпълнително действие прекъсващо теченето на преклузивния срок по чл.433 ал.1
т.8 от ГПК. Това е така защото т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно
дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС приема за изпълнително действие извършването на
опис на движими вещи, но не и насрочването на такова действие, без реалното му
извършване. Това е така и защото в чл.465 от ГПК, това е първото действие от
производството по изпълнение върху движими вещи, като неговата подготовка, не
съставлява отделно и самостоятелно изпълнително действие. Ето защо при
неизвършване на опис на движими вещи, неговата подготовка е без правно
значение, като някакво извършено изпълнително действие. Ето защо в периода
05.08.2016г. – 05.08.2018г. не са искани или извършвани изпълнителни действия
по това дело.
Съгласно трайно установената съдебна практика, включително приетото по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на бездействие от страна на взискателя през период от две години изпълнителното производство се прекратява по право към датата, последваща тази, на която е изтекъл посоченият двугодишен период. В казуса това е 06.08.2018г. Предвид гореизложените съображения настоящият въззивен състав приема, че отказът на съдебния изпълнител да издаде надлежен акт, с който да констатира прекратяването на изпълнителното производство по процесното изпълнително дело, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, като делото следва да бъде върнато на съдебния изпълнител с указания за постановяване на надлежен акт /постановление/, с който да констатира прекратяването на изпълнителното производство по изпълнително дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Водим от горното съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Константин Павлов
рег. № 824, район на действие ОС Пловдив, обективиран в постановление изх. №
17893/27.02.2020г. по изпълнително дело № 20128240401171, с което е оставено
без уважение искането на длъжника по изпълнението С.К.Д. с ЕГН ********** за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
ВРЪЩА
делото
на ЧСИ Константин Павлов рег. № 824, район на действие
ОС Пловдив, за издаване на надлежен акт, с който да констатира
прекратяване на изпълнително производство по изпълнително дело № 20128240401171, на основание чл.
433 ал. 1 т. 8 от ГПК, поради неизвършване на изпълнителни действия в
продължение на две години.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.