ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 253
гр. ХАСКОВО, 04.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА
в присъствието на прокурора В. Р. Р.
като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА
Въззивно частно наказателно дело № 20225600600362 по описа за 2022
година
Производството е по глава ХХI от НПК.
С протоколно определение № 381 от 14.06.2022 година, постановено по н.ч.д.
№ 157/2022г. РС Димитровград на осн. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК определил на Р. А.
Б. едно общо наказание измежду наложените му по НОХД No 537/2020г. по описа на
Районен съд Димитровград с влязла в сила Присъда на 16.03.2022г. НОХД No 3111/2021г.
по описа на Районен съд Пловдив с влязла в сила Присъда на 05.11.2021г., НОХД No
232/2021г. по описа на Районен съд Кърджали с влязла в сила Присъда на 13.05.2021г.,
НОХД No 150/2021г. по описа на Районен съд Пазарджик с влязло в сила Споразумение от
08.03.2021г., НОХД No 664/2020г. по описа на Районен съд Асеновград с влязла в сила
Присъда на 22.02.2021г., в размера на най-тежкото от тях, а именно: „лишаване от свобода“
в размер на 6 години и 6 месеца, което да изтърпи, при първоначален „строг“ режим.
На основание чл. 59, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 от НК приспаднал от определеното
общо наказание времето, през което е бил задържан под стража
или е търпял изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ по която и да е от присъдите,
включени в съвкупността.
Недоволен от съдебния акт, в частта в която е било отказано приложението на
чл. 24, ал. 1 НК е останал прокурор от РП Хасково, ТО Димитровград който го протестира в
законовия срок с оплаквания за незаконосъобразност. Предвид изключително обремененото
1
съдебно минало на осъдения се настоява за увеличение на общото наказание лишаване от
свобода с ½.
Участващият във въззивното производство прокурор от ОП-Хасково поддържа
протеста по изложените в него доводи и пледира за изменение на съдебния акт, като
контролната инстанция увеличи размера на общото наказание в предложения размер.
Защитникът на осъдения изразява становище за неоснователност на протеста и
иска от съда да потвърди определението на РС.
Такова е становището и на Р.Б., изразено и в последната му дума.
Хасковският окръжен съд, като прецени събраните доказателства, доводите на
страните и след проверка на обжалваното определение, прие за установено от фактическа
страна следното:
Р. А. Б. е осъждан общо 16 (шестнадесет) пъти, последните пет от които както
следва:
С влязла в сила на 22.02.2021г. Присъда № 28/17.11.2020г. на РС- Асеновград
по н.о.х.д. № 644/2020г. му е било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 2
години и 8 месеца за извършено на 27.04.2020г. престъпление по чл. 211 вр. чл. 209, ал. 1 вр.
чл. 29, ал. 1, б.“а“ от НК. С присъдата е приспаднато времето, през което е бил задържан по
ЗМВР и с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 06.08.2020г.
С влязло в сила на 08.03.2021г. Определение от същата дата с № 39 на РС-
Пазарджик по н.о.х.д. № 150/2021 г. му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок
от 2 години за извършено на 18.06.2020г. престъпление по чл. 211 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл.
29, ал. 1, б.“а“ от НК.
С влязла в сила на 13.05.2021г. Присъда № 260047/27.04.2021г. на РС-
Кърджали по н.о.х.д. № 232/2021 г. му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок
от 4 години месеца за извършено в периода 17 – 18.05.2020г. престъпление по чл. 211 вр. чл.
209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ от НК.
С влязла в сила на 05.11.2021г. Присъда № 105/20.10.2021г. на РС- Пловдив по
н.о.х.д.№ 3111/2021г. му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и
6 месеца за извършено на 26.06.202г. престъпление по чл. 211 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 29, ал.
1, б.“а“ от НК.
С влязла в сила на 16.03.2022г. Присъда № 260031/25.11.2021г. на РС-
Димитровград по н.о.х.д.№ 537/2020г. му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 6 години и 6 месеца за извършено на 05.05.2020г. престъпление по чл. 211 вр. чл.
209, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ от НК.
Видно от представената във въззивното производство справка от Затвора –
Пазарджик е, че Б. изтърпява общо наказание „лишаване от свобода" по н.о.х.д. №№
664/20г. на РС Асеновград, 150/21г. на РС Пазарджик, 232/21г. на РС Кърджали и
3111/2011г. на РС Пловдив в размер на 4 години, считано от 06.08.2020г.
2
При тези установени от събраните в производството пред РС доказателства,
първостепенният съд (с изключение на правното положение на осъдения, каквато липсва в
първоинстанционното дело) е приел, че са налице условията и предпоставките по чл. 25, ал.
1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на общо наказание между наложените му по
различните, посочени в предложението на осъдения наказания, в размер на най-тежкото,
това по н.о.х.д.№ 537/2020г. на ДРС. С това се изчерпват изложените от РС съображения,
касаещи всички предпоставки за определяне на едно общо наказание. Дефицитът на
съображения защо съдът приема, че са налице условията за кумулиране на наказанията и
препратката към предложените на прокурора представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви. Известно е, че във всички случаи
на ново осъждане, престъплението, по което е било извършено преди влизане в сила на
някои от предишните присъди и даващо основание за пререшаване на въпроса за
определеното общо наказание, съдът дължи произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1 от НПК.
Във всички тези случаи, без значение дали възприема или отхвърля предложените от
прокурора варианти за групиране на наказанията, съдът е длъжен ясно и коректно в
обстоятелствената част на своя акт да посочи наказанията по кои дела групира, респ. кои от
наказанията остават извън съвкупността. Недопустимо е, в производство по чл. 306, ал. 1, т.
1 от НПК, без значение дали е бил сезиран от страните или определя общо наказание
служебно, съдът да не изложи мотиви за групираните наказания, времето на извършване на
престъпленията, включени в съвкупността, изтърпените части от тях и необходимостта от
приспадане на времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение. Процедирайки
така, на практика съдът е отказал да се занимае с въпросите, предмет на производството и
това налага отмяна на протестирания съдебен акт изцяло. Нарушението може и следва да
бъди преодоляно от ОС с мотивиране на съдебния акт на въззивната инстанция, след
отмяната на протестираното определение.
При изложените по-горе факти настоящият състав прие, че са налице
условията и предпоставките визирани в чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на
едно общо наказание, наложени на осъдения Б. с влезли в сила на: 22.02.2021г. Присъда №
28/17.11.2020г. на РС-Асеновград по н.о.х.д. № 644/2020г., 08.03.2021г. Определение № 39
от същата дата на РС- Пазарджик по н.о.х.д. № 150/2021г., 13.05.2021г. Присъда №
260047/27.04.2021г. на РС- Кърджали по н.о.х.д. № 232/2021г., 05.11.2021г. Присъда №
105/20.10.2021г. на РС- Пловдив по н.о.х.д.№ 3111/2021г. и 16.03.2022г. Присъда №
260031/25.11.2021г. на РС- Димитровград по н.о.х.д.№ 537/2020г., в размер на най-тежкото
от тях, а именно – „лишаване от свобода” за срок от 6 години и 6 месеца, доколкото
престъпленията предмет на всяко едно от тези пет наказателни общ характер дела са били
извършени от осъдения преди влизане в сила на който и да е от съдебните актове
(присъдите/определенията) постановени по тях.
С оглед дадените задължителни указания в Постановление на пленума на ВС
на Р. България № 4/28.05.1968г. и предвид завишената обществена опасност на деянията и
еднотипният им характер /посегателства против собствеността - квалифицирани състави на
3
измама/ и на осъдения Б. /осъждан е 16 пъти/, а проявената снизходителност при
предишните му осъждания е станала причина да се стигне до неефикасно въздействие на
наказателната репресия по отношение на него, поради което определеното общо наказание
следва да бъде увеличено на основание чл. 24 от НК със срок от 2 години. Увеличението е
наложително, защото деянията, за които на Б. са наложени наказанията, включени в
съвкупността, са извършени едва месеци след като е изтърпял общо наказание лишаване от
свобода за срок от 7 години при предходно групиране за предходни осъждания и
престъпната му деятелност е преустановена със задържането по н.о.х.д.№ 664/20г. на РС-
Асеновград. Увеличеното общо наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 (осем) години
и 6 (шест) месеца осъденият следва да изтърпи при първоначален „строг” режим.
От така определеното и увеличено общо наказание ”лишаване от свобода” за
срок от 8 години и 6 месеца, следва да бъде приспаднато на основание чл. 25, ал. 2 от НК
времето, през което осъдения е търпял наказание „лишаване от свобода”/бил е задържан по
н.о.х.д.№ 664/20г. на РС Асеновград, считано от 06.08.2020г. Известно е, че в
производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК и когато съдът преценява предпоставките по
чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК основанието за приспадане от определеното общо
наказание на времето, през което осъденият е търпял наказание лишаване от свобода и/или е
бил задържан с мярка за неотклонение, по някое от включените в съвкупността дела, е чл.
25, ал. 2 от НК. Приложението на чл. 59, ал. 1 от НПК е възможно единствено при
постановяване на присъдата/определение (в случай на диференцирана процедура), но не и в
производство по определяне на общо наказание.
Така мотивиран ОС- Хасково
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 381/14.06.2022г. на РС-Димитровград, постановено
по ч.н.д.№ 157/2022г. вместо което
На осн. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК определя на осъдения Р. А. Б., ЕГН
**********, понастоящем в ***** едно общо наказание по наложените му с влезли в сила на
22.02.2021г. Присъда № 28/17.11.2020г. на РС Асеновград по н.о.х.д. № 644/2020г., на
08.03.2021г. Определение № 39 от същата дата на РС Пазарджик по н.о.х.д. № 150/2021г., на
13.05.2021г. Присъда № 260047/27.04.2021г. на РС Кърджали по н.о.х.д. № 232/2021г., на
05.11.2021г. Присъда № 105/20.10.2021г. на РС Пловдив по н.о.х.д.№ 3111/2021г. и на
16.03.2022г. Присъда № 260031/25.11.2021г. на РС Димитровград по н.о.х.д.№ 537/2020г., в
размер на най-тежкото от тях, а именно – „лишаване от свобода” за срок от 6 години и 6
месеца.
На основание чл. 24 от НК УВЕЛИЧАВА размера на определеното общо
наказание с 2 /две/ години, което общо и увеличено наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 8 /осем/ години и 6 (шест) месеца да се изтърпи при първоначален „строг” режим.
На основание чл. 25, ал. 2 НК ПРИСПАДА от така определеното и увеличено
4
общо наказание „лишаване от свобода за срок от осем години и шест месеца, времето през
което осъденият Р. А. Б. е търпял наказание „лишаване от свобода”/бил е задържан с мярка
за неотклонение „Задържане под стража” по н.о.х.д.№ 644/20г. на РС Асеновград.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5