Р Е Ш Е
Н И Е
№ 564
гр.
Бургас, 14.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на втори май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 1794 по описа на РС - Бургас за
2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
и е образувано по жалба на И.Г.А. с ЕГН: ********** против Заповед за задържане
на лице рег. № 3388зз-103/21.04.2019г., издадена от мл. разузнавач М.В.Л. в
Сектор КП при Пето РУ при ОД на МВР – Бургас.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност
на обжалваната заповед. Оспорва се, извършено от жалбоподателя престъпление по
чл. 325, ал. 2 НК, като в тази връзка се сочи, че задържането е било
немотивирано. Излагат се твърдения, че спрямо жалбоподателя е било упражнено
насилие в РУ от полицейски служители. Поддържа, че е била нарушена разпоредбата
на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, тъй като в заповедта не е посочено основанието на
задържането, т.е. не са били конкретизирани непристойните действия грубо
нарушаващи обществения ред. Счита, че е било нарушено правото на защита на
жалбоподателя, като се препятства проверката дали са били спазени
предпоставките на чл. 72 ЗМВР. Сочи, че наложената на жалбоподателя
принудителна административна мярка не е била съобразена с целите на закона, тъй
като няма данни, че жалбоподателят е извършил престъпление, както и че няма
данни, че ще се укрие или препятства разследването. Жалбоподателят, редовно
уведомен, явява се лично и с адв. К.. Поддържа жалбата и доразвива изложените в
нея доводи.
Ответникът по жалбата оспорва жалбата и счита издадената
заповед за правомерна, като моли да не бъде отменена. Излага твърдения, че е издал
заповедта срещу жалбоподателя за това, че същият попречил и осуетил полицейска
проверка.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията
на страните, намира за установено следното:
Жалбата е депозирана в
рамките на срока за обжалване, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК.
Обжалваната заповед
е издадена от компетентен орган - младши разузнавач в Сектор Криминална полиция
при Перо РУ при ОД на МВР – Бургас и в рамките на упражняваните от него
правомощия.
При издаването на
заповедта е спазена предвидената в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма. Заповедта
съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2
от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя,
издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите
имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са
правата на задържаното лице и му е предоставена за подпис, като жалбоподателят
я е подписал.
В настоящия случай
заповедта е била издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР при наличие на
данни за извършено от жалбоподателя престъпление по чл. 325, ал. 2 НК. Освен
посочване на правната квалификация на деянието, от фактическа страна в
заповедта е отразено, че на 21.04.2019 г. жалбоподателят е извършил непристойни
действия грубо нарушаващи обществения ред в гр. Бургас, к-с „З.“ к-е „М.“,
съпроводени със съпротива на полицейски орган след надлежното му представяне. Съдът
намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на
заповедта поради непосочване на фактическите основания за издаване на същата.
Изложените в заповедта факти, във връзка с които е бил задържан жалбоподателят
съдът намира за достатъчно ясни, за да се разбере поради каква причина спрямо
жалбоподателя е било предприето принудително ограничаване на правото му на
свободно придвижване. В тази връзка съдът не споделя защитния довод на
жалбоподателя, че е било нарушено правото му на защита. Издателят на заповедта
и ответник в производството детайлно е посочил мястото и времето на
престъплението, за което се твърди, че има данни, че е било извършено от
жалбоподателя, както и конкретно е посочено, че жалбоподателят е нарушил грубо
обществения ред и е оказал съпротива на полицейски орган. Така изложените
фактически положения в заповедта в достатъчна степен дават възможност на
жалбоподателя да разбере защо е бил задържан. В настоящия случай съдът намира,
че непосочването на конкретните непристойни действия не представлява съществено
процесуално нарушение, което да води до
отмяна на обжалвания акт. Безспорно за да се приеме, че заповедта е мотивирана,
в нея следва да се съдържа фактическото основание за издаването й. При
извършената проверка на процесната заповед съдът достигна до извод, че
фактическото й съдържание е ясно и достатъчно предвид степента на засягане на
правата на гражданите. В случая не е необходимо подробно и изчерпателно
описание на всички данни относно деянието, съдържащи се в доказателствата по
преписката.
Нормата на чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат лица в случаи,
определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление,
като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По
правна си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с
чл. 73 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.
22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено
засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се
предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да
извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието
на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че
задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е
задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице
да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително
разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат
принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е
дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече
доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или
да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането.
Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от
полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането
на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил
необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин
вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само
наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при
условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се
поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е
задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът
дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от
него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките
на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя
със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не
поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. Следователно
изискването за мотивиране на административния акт изисква в него да се съдържат
достатъчно данни, от които да може да се направи обосновано предположение, че
задържаното лице е извършило противоправно деяние.
От събраните по
делото доказателства съдът достигна до извод, че в конкретната хипотеза са
налице достатъчно данни за извършено от жалбоподателя престъпление. По делото
са приети писмени доказателства – докладни записки от полицейски служители, приложени
към образуваното досъдебно производство № 262/2019 г. от полицейските служители
в Пето РУ при ОД на МВР – Бургас М.Ч.и П.П., от които се установява, че на
21.04.2019 г. във връзка с получен в ОДЧ сигнал за нарушена заповед за защита
от домашно насилие в кафе „М.“, находящо се в гр. Бургас, ж.к. „З.“ полицейски служители посетили адреса. При опит
да изведат от заведението лицето, срещу което е бил подаден сигналът, за да
извършат проверка жалбоподателят започнал да крещи срещу полицаите и се
доближил заплашително до един от полицейските служители и между двамата
възникнало пререкание. Жалбоподателят
оказал съпротива и при опит да бъде задържан последвал физически контакт с
полицейския служител, при който същият получил прорезна рана. Предвид
агресивното поведение спрямо полицейски служители и опитите да осуети извършване
на полицейска проверка жалбоподателят бил отведен в сградата на Пето РУ.
Последвало издаване на обжалваната в настоящото производство заповед за задържане
на жалбоподателя.
Така установените по
делото факти изцяло подкрепят извода на административния орган, че задържаният
е евентуален извършител или съпричастен към престъплението, описано в
заповедта.
Задържането за срок
от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел
постигане на правно определен резултат. Мярката по чл. 72 от ЗМВР, в зависимост
от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен
характер. Прилагането на принудителната административна мярка в случая е
съобразено и с целта на закона - да се даде възможност на органите на МВР и
прокуратурата да разкрият евентуално извършеното престъпление. Задържането на жалбоподателя
е осъществено в момент, когато в резултат от неговите противообществени
действия е пострадал полицейски служител, който изпълнявайки служебните си
задължения се е опитал да усмири агресивното му поведение. Ето защо налагането
на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24
часа" спрямо жалбоподателя в случая е било оправдано. Предвид това
правилен е бил изводът на ответника полицейския служител М.Л., че лицето следва
да се задържи, за да може да се проведат действия, за потвърждаване или
оборване на съпричастността му към деянието.
След задържането на
лицето веднага е било образувано бързо досъдебно производство № 262/2019 г. по
описа на Пето РУ при ОД на МВР – Бургас, което обективно сочи, че полицейските
органи са действали активно и целта на задържането е била да се разкрие
обективната истина, а не да се въздейства неправомерно върху задържания. Жалбоподателят
е бил освободен на 22.04.2019 г. в 19 часа.
Настоящият състав
намира, че в случая не е налице и нарушаване на принципа за съразмерност при
упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл.
6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК
прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от
гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за
постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна
мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, тъй като в случая
са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения
интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява
над правилото за зачитане на личната свобода.
На последно място за
пълнота на изложението следва да се отбележи, че твърденията, изложени в
жалбата за упражнено насилие срещу жалбоподателя от полицейски служители след
задържането му са ирелевантни за настоящото производство. Соченото основание за
оспорване на издадения административен акт не попада в нито една от хипотезите
на чл. 146 АПК.
Предвид
гореизложеното подадената от И.Г.А. жалба против Заповед за задържане на лице
рег. № 3388зз-103/21.04.2019г., издадена от мл. разузнавач М.В.Л. в Сектор КП
при Пето РУ при ОД на МВР – Бургас е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба, подадена от И.Г.А. с ЕГН: ********** против Заповед
за задържане на лице рег. № 3388зз-103/21.04.2019г., издадена от мл. разузнавач
М.В.Л. в Сектор КП при Пето РУ при ОД на МВР – Бургас.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС