РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. Плевен, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, осми състав, в публично съдебно заседание на девети май две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател: Недялко Иванов
при секретар Милена Кръстева
изслуша докладваното от съдията Недялко Иванов по адм. дело № 223 по описа за
2022 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК).
Административното дело е образувано по жалба на И.Н.П.,
чрез адв. Д.М.- САК, със служебен адрес *** срещу заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0248-000092/08.03.2021 г. на началник РУ
Бяла Слатина, с която е временно отнето свидетелство за управление на МПС до
решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се посочва, че заповедта е неправилна,
незаконосъобразна и необоснована, че са налице всички пороци, посочени в
разпоредбата на чл. 146 от АПК, като се моли за нейната отмяна. Посочено е, че
е издадена от некомпетентен орган при съществено нарушение на процедурните
правила, тъй като съставеният АУАН не отговаря на законовите изисквания за
форма и реквизит съгласно ЗАНН. Посочва се, че заповедта противоречи на
материалния закон, тъй като в нея са посочени три нарушения, а в диспозитивната
част не е посочено за кое деяние се налага ПАМ. В жалбата се посочва, че
документите за които се твърди, че не са носени от оспорващия П., били в него и
същите са иззети от полицейските органи и са задържани като веществени
доказателства по водено срещу П. досъдебно производство. Според оспорващия
полицейските служители, които са осъществили пробата с дрегер „Алкотест 7510“
не разполагат с компетентност да боравят с техническото средство за да съставят
АУАН, като техническото средство не отговаря на законовите изисквания за
неговата валидност. Моли за отмяна на заповедта
като незаконосъобразна, неправилна и необоснована.
В съдебно заседание оспорващият - И.Н.П., чрез адв. Д.М.- САК, не се явява, не се представлява,
представена е молба от преупълномощения адв. Емануил Бастрев, с която заявява
да се даде ход на делото в негово отсъствие, поддържа се подадената жалба и
заявява, че няма да се сочат нови доказателства.
В съдебно заседание ответникът
– Началник РУ Бяла Слатина, не се явява, не се представлява.
Административният съд - Плевен, осми състав, като
обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа
страна:
На 08.03.2021 година е съставен акт за установяване на
административно нарушение, серия GА № 287032 (лист 8) по делото, тъй като при проверка
на същата дата в гр. Бяла Слатина, ул. „Латинка“ до дом №1 П. управлява лек
автомобил Мерцедес Ц 220 ЦДИ с рег. № ****** след употреба на алкохол и е
изпробван с техническо средство Алкотест 7510 с фабр. № 0018 и уредът отчита 1,44
промила алкохол и не носи СУМПС, КТ към СУМПС и СРМПС. Издаден е талон за медицинско изследване
№0047801.
По делото е приложена
и заповед № 316з-108/17.01.2020 г. на
директора на ОД на МВР Враца (лист 32) за компетентност на длъжностни лица от
ОД на МВР – Враца, да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171,
т.1, т.2, т.2а, т. 4, т.5 буква „а“ и т.
6 от ЗДвП, като в т. 1.5 такава
компетентност имат и началниците на РУ при ОД на МВР Враца – за нарушения
извършени на територията обслужвана от съответното РУ.
Със заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0248-000092/08.03.2021 г. на началник РУ Бяла
Слатина, спрямо И.Н.П. е наложена ПАМ - временно отнето свидетелство за
управление на МПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18
месеца поради управление на МПС с алкохол в кръвта.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима
като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и
неоснователно е възражението на оспорващия, че актът е издаден от некомпетентен
орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т.4, т. 5, буква "а" и т. 6 и 7 от ЗДвП
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е приложена заповед № 316з-108/17.01.2020
г. на директора на ОД на МВР Враца (лист
32) за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Враца, да прилагат
принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т. 4, т.5 буква „а“ и т. 6 от ЗДвП, като в т.
1.5 такава компетентност имат и
началниците на РУ при ОД на МВР Враца – за нарушения извършени на територията
обслужвана от съответното РУ, а оспорената заповед е издадена от началник РУ
Бяла Слатина към ОДМВР Враца, за нарушение извършено в гр. Бяла Слатина, ул. „Латинка“
до дом №1.
Съдът намира, че заповедта е издадена в установената форма и при спазване на административно-производствените правила и при правилно прилагане на закона.
Съгласно чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ
"временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство", включително на водач, който управлява моторно превозно средство
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В случая по делото е безспорно
установено, че П. управлява МПС под въздействие на алкохол, тъй като при проверката
с Алкотест е отчетено 1,44 промила алкохол в кръвта и същият отказва да му бъде
извършено медицинско и химическо изследване.
Обстоятелството, че оспорващият е управлявал моторното
превозно средство, се установява от съставения АУАН, който като официален
свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила
относно неговата вярност до доказване на противното по аргумент от чл. 189, ал.
2 ЗДвП, като не са ангажирани доказателства, които да опровергават констатациите в АУАН.
Настоящият състав намира, че наложената принудителна
административна мярка съответства и с целта на закона и с принципите за
съразмерност по чл. 6 от АПК.
Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже
нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се
постигане правно определен резултат – подобряване на пътната обстановка в
страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Временното
отнемане на свидетелството за управление на МПС препятства възможността за
водача да управлява МПС по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново
и/или повторно нарушение. Предвидената мярка е израз на държавната политика за
ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол,
което е и обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали.
Предвид установените факти по делото съдът намира, че отмяната на процесната
ПАМ би се явила в противоречие с целта на закона.
С оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед
е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса
на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта
на закона и следва оспорването да бъде
отхвърлено.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 ,
предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, осми състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба на
И.Н.П. с адрес *** чрез адв. Д.М.- САК, със служебен адрес *** срещу заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0248-000092/08.03.2021 г.
на началник РУ Бяла Слатина, с която е временно отнето свидетелство за
управление на МПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18
месеца.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/