№ 3590
гр. София, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20221110151425 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 09.03.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на седми март 2023 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
51425/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът „. твърди, че с договор за потребителски кредит № 30040182542/23.10.2019 г. със
1
заемател ответника Т. В. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1000, ул. „. е дал на последния
сумата от 5 000 лв. , като ответникът е следвало да изплати обратно 36 х 240,27 лв. Твърди
още, че с договора за кредит ответника се задължил да заплати на ищеца сумата от 1 500 лв.
– възнаграждение за предоставена допълнителна услуга „фаст“: приоритетно разглеждане на
молбата и отпускане на кредита. Твърди още, че с договора за кредит ответника се задължил
да заплати на ищеца сумата от 2 900 лв. – възнаграждение за предоставена допълнителна
услуга „флекси“: възможност за отлагане на определен брой вноски, възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за промяна датата на падеж.
Общата сума на възнагражденията за предоставените услуги „фаст“ и „флекси“ възлизала на
4 400 лв. и се разсрочвала на 36 х 122,23 лв. Така общото задължение на ответника по
кредита се формирало като сбор от предоставената главница, задължението за
възнаградителна лихва и възнагражденията за предоставените услуги „фаст“ и „флекси“,
което било разсрочено на 36 равни месечни вноски от по 362,50 лв. Твърди, че с Анекс №
1/17.12.2019 г. страните се съгласили да се отложи погасителна вноска № 2, която следвало
да се заплати като 37-ма вноска. Твърди, че с Анекс № 2/08.04.2020 г. страните се съгласили
да се отложат погасителни вноски № 13 и № 14, които следвало да се заплатят като 38-ма и
39-та вноска. Твърди, че с Анекс № 3/15.04.2020 г. страните се съгласили да се намалят
погасителни вноски № 7, № 8 и № 9 на 92,50 лв. , като остатъците се разсрочили на 40-та,
41-ва и 42-ра вноски. Твърди, че съгласно чл. 12.3 от ОУ при просрочие на поне 2 месечни
вноски, целият кредит ставал предсрочно изискуем след писменото уведомяване на
кредитополучателя за това. Твърди, че ответника не изпълнил договор за заем точно,
доколкото заплатил само общо 3 010,32 лв. , поради което предсрочната изискуемост била
обявена на 05.10.2021 г. с уведомление до ответника и последният останал задължен за
сумите от 4 539,79 лв. главница, 2 259,59 лв. – договорна лихва, 1 259,76 лв. –
възнаграждение за допълнителна услуга „фаст“, 2 435,53 лв. – възнаграждение за
допълнителна услуга „флекси“, 432,21 лв. законна лихва за забава за периода 05.10.2021 г. –
28.06.2022 г. Ето защо, твърди, че поискал присъждане на сумите по реда на чл. 410 и сл. от
ГПК, като подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но срещу издадената
заповед за изпълнение ответникът подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което
попречило заповедта да влезе в сила. Ето защо, предявява настоящия иск, с който моли да
бъде признато за установено, че ответника му дължи горепосочените суми от 4 539,79 лв.
главница, 2 259,59 лв. – договорна лихва, 1 259,76 лв. – възнаграждение за допълнителна
услуга „фаст“, 2 435,53 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „флекси“, 432,21 лв.
законна лихва за забава за периода 05.10.2021 г. – 28.06.2022 г. , ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до
окончателното изплащане на сумите. Моли присъждане на деловодни разноски.
Ответникът оспорва иска изцяло по съображения по отговор на исковата молба. Моли
присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
2
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
С договор за потребителски кредит № 30040182542/23.10.2019 г. /л. № 6/ със заемател
ответника, ищецът е дал на последния сумата от 5 000 лв. , като ответникът е следвало да
изплати обратно 36 х 240,27 лв. С договора за кредит ответникът се е задължил да заплати
на ищеца сумата от 1 500 лв. – възнаграждение за предоставена допълнителна услуга „фаст“:
приоритетно разглеждане на молбата и отпускане на кредита. С договора за кредит
ответникът се задължил да заплати на ищеца сумата от 2 900 лв. – възнаграждение за
предоставена допълнителна услуга „флекси“: възможност за отлагане на определен брой
вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за
промяна датата на падеж. Общата сума на възнагражденията за предоставените услуги
„фаст“ и „флекси“ възлиза на 4 400 лв. и се разсрочва на 36 х 122,23 лв. Така общото
задължение на ответника по кредита се е формирало като сбор от предоставената главница,
задължението за възнаградителна лихва и възнагражденията за предоставените услуги
„фаст“ и „флекси“, което е било разсрочено на 36 равни месечни вноски от по 362,50 лв. С
Анекс № 1/17.12.2019 г. страните са се съгласили да се отложи погасителна вноска № 2,
която е следвало да се заплати като 37-ма вноска. С Анекс № 2/08.04.2020 г. страните са се
съгласили да се отложат погасителни вноски № 13 и № 14, които е следвало да се заплатят
като 38-ма и 39-та вноска. С Анекс № 3/15.04.2020 г. страните са се съгласили да се намалят
погасителни вноски № 7, № 8 и № 9 на 92,50 лв. , като остатъците се разсрочили на 40-та,
41-ва и 42-ра вноски /анексите са приложени под л.л. №№ 17-22/. Съгласно чл. 12.3 от ОУ
/л.л. №№ 7-11/ при просрочие на поне 2 месечни вноски, целият кредит става предсрочно
изискуем след писменото уведомяване на кредитополучателя за това. Безспорно е, че
ответникът не е изпълнил договор за заем точно, доколкото е заплатил само общо 3 010,32
лв. , поради което предсрочната изискуемост е била обявена на 05.10.2021 г. с уведомление
до ответника /л.л. №№ 25-27/. Не се оспорва от ответника, че съгласно платеното от него по
договора за кредит и изчисленията на база на договора а кредит, към обявената предсрочна
изискуемост ответникът е останал задължен за претендираните суми от 4 539,79 лв.
главница, 2 259,59 лв. – договорна лихва, 1 259,76 лв. – възнаграждение за допълнителна
услуга „фаст“, 2 435,53 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „флекси“, 432,21 лв.
законна лихва за забава за периода 05.10.2021 г. – 28.06.2022 г. Безспорно е, че за тези суми
ищецът е поискал присъждане по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, като е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение, но срещу издадената заповед за изпълнение ответникът
е подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което е попречило заповедта да влезе в сила.
Видно от ССЕ /л.л. №№ 97-98/, годишният процент на уговорената договорна лихва възлиза
на 41 %, като само той е включен от ищеца в ГПР по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, а
годишният процент на разходите с включен процента на договорната лихва и
възнагражденията за допълнителни услуги възлиза общо на 114,73 %, което е превишаване с
над 5 пъти процента на законната лихва по смисъла на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съдът приема, че
в ГПР следва да се включат и възнагражденията за допълнителни услуги „фаст и флекси“,
тъй като чл. 19, ал. 1 от ЗПК посочва, че в ГПР се включват „възнаграждения от всякакъв
3
вид“. С тази обща формулировка законодателят иска да предотврати всякакви възможни
опити за заобикаляне на императивните разпоредби на ГПР, като се оскъпява кредите
недопустимо, включително с възнаграждения за допълнителни услуги във връзка с кредита.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК:
В производството по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът проверява
дължимостта на съответното вземане, като преценява материално-правните предпоставки за
възникването му. В конкретния случай, съдът следва да прецени материално-правните
предпоставки за претендиране от заемодателя на отдадена в заем главница и договорена
лихва, както и лихва за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, задължение
на заемателя по договор за заем е да върне заетата сума, а съгласно разпоредбата на ал. 2 от
същия член, заемателят дължи лихва, ако това е уговорено писмено. Или, материално-
правни предпоставки за основателност на процесната претенция са наличието на валиден
договор за заем, както и писмена уговорка за лихва. Както се установи по-горе, между
страните е налице облигационна връзка, породена от договор за паричен заем, по който
договор за заем ответника е получил сума, като в писмения договор се е задължил да върне
по-голяма сума на вноски. Писмената уговорка за връщане на сума, надвишаваща
получената, е уговорката за лихва по смисъла на чл. 240, ал. 2 от ЗЗД. Задължението за лихва
за забава следва от падежа на неплатените седмични вноски – чл. 84, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД. По делото се установи, че хипотезата на предсрочната изискуемост по чл. 12.3
от договора е настъпила, като ответника е останал задължен за сумите от 4 539,79 лв.
главница, 2 259,59 лв. – договорна лихва, 1 259,76 лв. – възнаграждение за допълнителна
услуга „фаст“, 2 435,53 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „флекси“, 432,21 лв.
законна лихва за забава за периода 05.10.2021 г. – 28.06.2022 г. По делото, обаче, се
установи, че годишният процент на уговорената договорна лихва възлиза на 41 %, като само
той е включен от ищеца в ГПР по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Съдът приема това за
счетоводно неправилно, доколкото в ГПР следва да се включи и възнаграждението за
допълнителни услуги „фаст и флекси“, което е вземане по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК,
както се аргументира по-горе. По делото се установи, че годишният процент на разходите с
включен процента на договорната лихва и възнаграждението за допълнителни услуги „фаст
и флекси“, възлиза общо на 114,73 %, което е превишаване с над 5 пъти процента на
законната лихва. Това налага извода, че клаузите за договорната лихва и възнаграждението
за допълнително избрани услуги „фаст и флекси“ са нищожни по смисъла на чл. 19, ал. 4 и
ал. 5 от ЗПК, доколкото взети заедно формират печалба на ищеца в размери над законно
лимитираните. Съдът не може да разделя клаузите за допълнителни услуги „фаст и флекси“
и договорна лихва и да приема частична недействителност на договора за кредит, доколкото
тези клаузи са неразривно свързани и не може да се предпочитат. От друга страна,
4
отпуснатата сума е 5 000 лв. , а уговорената възнаградителна лихва е 3 649,72 лв. , което
показва един значителен дисбаланс на насрещните престации по смисъла на цитираната в
отговора на исковата молба съдебна практика /реш. № 452/25.06.2010 г. по гр.д. № 4277/2008
г. на ВКС, IV-то ГО/, което определя клаузата, като нищожна, накърняваща добрите нрави –
чл. 26, ал. 1 , предл. 3 от ЗЗД. Със същите мотиви следва да се приеме, че и уговорката за
възнаграждение за услугите „фаст и флекси“ в размер общо на 4 400 лв. е накърняващо
добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1 , предл. 3 от ЗЗД, при отпуснат заем от 5 000 лв.
Или, не може да се приеме, че добрите нрави не се накърнени по смисъла на чл. 26, ал. 1 ,
предл. 3 от ЗЗД, като се разгледа дисбаланса от 5 000 лв. отпуснат заем и задължение за
връщане, и от при изправност на кредитополучателя, на сумата от 8 049,72 лв. – договорна
лихва и възнаграждение за услугите „фаст и флекси“. Следователно, ответникът е плащал на
ищеца по валидна клауза – само тази за връщане на отпуснатата в заем главница, като
отнасянето на пратеното към нищожните клаузи е незаконно. По делото се установи, че
ответникът е заплатил на ищеца общо 3 010,32 лв. , която сума следва да се прихване то
претендираната главница от 4 539,79 лв. Предвид това, съдът приема, че искът по чл. 415,
ал. 1 от ГПК следва да се уважи само за претендираната главница и то до размера от 1 529,40
лв. , но не и за договорната лихва и възнагражденията за услугите „фаст и флекси“, поради
нищожност на клаузите. Искът в частта за законната лихва също следва да се отхвърли
частично, доколкото се изчислява на база на главници, които съдът не установява по делото.
Ето защо, и на основание чл. 162 от ГПК, съдът приема, че искът за законната лихва е
основателен за 100 лв. – лихва върху задължението за връщане на главница.
Възраженията на ответника с правно основание чл. 11, ал. 1, т.т. 9 и 10 от ЗПК, чл. 22 и чл.
23 от ЗПК, свързани с яснотата на договора за кредит и изискуемия шрифт, съдът не приема
като основателни.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в
размер на 52,37 лв. по настоящото производство. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на
ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 40,04 лв. по заповедното
производство. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят
деловодни разноски в размер на 170,17 лв. по настоящото производство. На основание чл.
38, ал. 2 от ЗАдв във вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК, на процесуалния представител на ответника
адв. Н. И. И., ЕГН: **********, адр. гр. София, ул. „.р следва да се присъдят деловодни
разноски в размер на 1 177,12 лв. по настоящото производство. На основание чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв във вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК, на процесуалния представител на ответника адв.
Красимира Игнатова Билева, адр. гр. София, ул. „.р следва да се присъдят деловодни
разноски в размер на 578,59 лв. по настоящото производство. При прилагането на чл. 78 от
ГПК съдът взема предвид общата цена на исковете, а не всеки съединен иск по отделно.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
5
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответника Т. В.
П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1000, ул. „. дължи на ищеца „. сумите от 1 529,40 лв. –
главница и 100 лв. - законна лихва за периода 05.10.2021 г. – 28.06.2022 г. , като задължение
по Договор за потребителски кредит № 30040182542/23.10.2019 г. , като отхвърля иска в
частите за сумата над 1 529,40 лв. до пълния предявен размер от 4 539,79 лв. – главница, от 2
259,59 лв. - договорна лихва, 1 259,76 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „фаст“,
2 435,52 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „флекси“, за сумата над 100 лв. до
пълния предявен размер от 432,21 лв. – законна лихва.
Ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника Т. В. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1000, ул. „. да заплати на
ищеца „., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 52,37 лв. – деловодни разноски по
настоящото производство.
ОСЪЖДА ответника Т. В. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1000, ул. „. да заплати на
ищеца „., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 40,04 лв. – деловодни разноски по
заповедното производство.
ОСЪЖДА ищеца „. да заплати на ответника Т. В. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1000,
ул. „., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 170,17 лв. – деловодни разноски по
настоящото производство.
ОСЪЖДА ищеца „. да заплати на процесуалния представител на ответника адв. Н. И. И.,
ЕГН: **********, адр. гр. София, ул. „.р, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв във вр. чл. 78,
ал. 3 от ГПК, сумата от 1 177,12 лв. – деловодни разноски по настоящото производство.
ОСЪЖДА ищеца „. да заплати на процесуалния представител на ответника адв. Красимира
Игнатова Билева, адр. гр. София, ул. „.р, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв във вр. чл. 78, ал.
3 от ГПК, сумата от 578,59 лв. – деловодни разноски по заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7