РЕШЕНИЕ
№ 1521
гр. Пловдив, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300502572 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК .
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Община К., с
адрес: град К., ул. Петко Събев № 1, представлявана от к.а Е. К., против
решение № 232 от 18.07.2022 г., постановено по гр.д. № 483/2021 г., по описа
на Районен съд-К., с което е осъдена да заплати на П. М. Х., с ЕГН
**********, от град С., община С., област Пловдив, улица ***, сумата от 9
251 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди,
изразяващи се в стойността на собствения на П. М. Х. лек автомобил Хонда
ЦР-В, с рег.№ ***, двигател ***, рама ***, които имуществени вреди са били
причинени вследствие пътнотранспортно произшествие, настъпило на
18.06.2020 г. в село В., община К., на улицата, водеща към село Г. Д., в
близост до мелницата, стопанисвана от фирма „Итали“, посочена в
документите като ул. ***, а според к.а на селото – ул. ***, при пропадане на
лекия автомобил в необозначена и необезопасена шахта без капак на пътното
платно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2020 г.
до окончателното плащане.
Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение поради допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, довели до необоснованост на формираните правни
изводи за основателност на предявения иск. Излага доводи относно
неправилната преценка на съда, досежно доказателствената същност на
1
протокола за ПТП, доколкото той е изготвен от длъжностни лица, които не са
очевидци на произшествието , поради което не се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила. Поддържа се от жалбоподателя, че ищецът не е
установил по категоричен начин в процеса мястото на процесното ПТП, като
разпитаните по делото свидетели не са единодушни по отношение на
административния адрес на неговото настъпване.Твърди, че никой от
разпитаните по делото свидетели не е бил и очевидец на настъпилото ПТП,
за да се установи по категоричен начин механизма на настъпването му,
скоростта на процесното МПС, поведението на водача, като по делото е
останало неизяснено и местонахождението на капака на процесната шахта
към момента на ПТП , след това и връщането му на мястото. Жалбоподателят
оспорва изводите на първоинстганционния съд, че липсва съпричиняване на
вредоносения резултат от ищеца.Твърди,че същият е нарушил ЗДвП, като е
допуснал навлизане на управляваното от него ППС в лентата за насрещно
движение , като същевременно от приложената по делото справка е
установено , че ищецът не зачита въведените правила за движение, като е
санкциониран за пет нарушение на ЗДвП. Жалбоподателят поддържа, че при
полагане на дължимата грижа ищецът е бил в състояние да забележи
процесната шахта, след като тя не е била покрита с вода и управляваното от
него ППС се е движило със скорост 30-40 км.ч. Въз основа на тези
оплаквания жалбоподателят отправя искане до въззивния съд за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество на
правния спор, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна с присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемия П. М. Х., с ЕГН **********, с който се взема становище за
нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение с присъждане на направените пред въззивната
инстанция разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД , предявен от П. М. Х., с ЕГН **********, против
Община К., за заплащане на сумата от 9251 лева, съставляваща обезщетение
за имуществени вреди, причинени на лек автомобил марка Хонда ЦР-В, с рег.
№ ***, собственост на ищеца, произтекли от ПТП на *** г. в село В.,
община К., ул. ***, в следствие на попадане на лекия автомобил в
необезопасена и необозначена шахта без капак на пътното платно , поради
неизпълнение на задължението на ответника да поддържа в изправност
2
общинската пътна мрежа.
Ответната Община К. е оспорила предявения иск с настояване за
отхвърлянето му от съда като неоснователен. В отговор на исковата молба,
страната е оспорила представеният с исковата молба протокол за ПТП, с
възраженията, че същият е изготвен от длъжностни лица, които не са
очевидци на произшествието, поради което не се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила. В същия липсвало описание на препятствието на
пътното платно (дупка или шахта), в което попаднал въпросният автомобил, а
именно - дължина, широчина, дълбочина на същата, точното й
местоположение, както и скоростта на движение на автомобила. На следващо
място ответникът е заявил, че от представения протокол за ПТП не можело да
се установи дали водачът на МПС действал правомерно в създалата се
ситуация като е спазил разпоредби те на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал.1 от Закона
за движението по пътищата и дали с поведението си не е допринесъл за
настъпване на произшествието. Видно било също така, че при настъпването
на ПТП, процесният автомобил бил управляван с теглено ремарке, за което в
протокола за ПТП не било отразено да е регистрирано съгласно изискванията
на ЗДвП. На следващо място, в съставеният протокол за ПТП липсвало
отбелязване, че мястото на ПТП е посетено от служителите на РУ К.,
липсвали и подписи на последните върху протокола.
Предявеният иск, предмет на настоящото дело, черпи правното си
основание от разпоредбите на чл. 49 от ЗЗД , съгласно която възложителят
на някаква работа, отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по
повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗДД е
акцесорна и има обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е
отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия и
настъпва в резултат на виновно причинени вреди от страна на натовареното
лице при или по повод изпълнението на възложената му работа.
Кумулативните предпоставки, за да се породи тази отговорност са вреди,
причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД, е
възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или по повод на
изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка
между тях.
Настоящият въззивен състав намира, че дадената от
първоинстанционния съд правна квалификация на иска – по чл. 50 ЗЗД, е
неправилна, но доколкото съдът се е произнесъл по релевантните за спора
обстоятелства, така както са заявени от ищеца, следва да се приеме, че в
случая е налице хипотезата, при която първоинстанционният съд е дал
погрешна правна квалификация на заявените в исковата молба факти, поради
което е постановил неправилно съдебно решение. В тези случаи въззивният
съд дължи произнасяне независимо от дадената от районния съд неправилна
правна квалификация на иска, като е длъжен сам да определи точната правна
квалификация на иска и да се произнесе по съществото на делото.
Настоящият въззивен състав намира, че в конкретния случай са налице
предпоставките по чл. 49 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответната
3
Община К. в качеството й на юридическо лице.
В обсъжданата хипотеза безспорно е установено по делото, че на
18.06.2020г., лек автомобил марка Хонда ЦР-В, с рег.№ ***, собственост на
ищеца и управляван от него , при движение по ул. ***, в село В., Община К. ,
в тъмната част от денонощието на неосветен участък от пътя, преминава през
необозначена шахта без капак на пътното платно, в резултат на което водачът
губи контрол над МПС и се удря в паркиран товарен автомобил. Вследствие
на произшествието на собствения на ищеца автомобил са причинени
материални щети. Фактът на настъпване на твърдяното от ищеца ПТП,
наличието на препятствие на пътното платно- шахта без капак,
преминаването на автомобила през препятствието и липсата на надлежно
обозначение на същото от страна на служители на ответната община ,
настъпилите вследствие на произшествието имуществени вреди, както и
причинността между наличието на необезопасено препятствие на пътното
покритие и последвалото вредоносно събитие, са безспорно установени по
делото от приложения протокол за ПТП, от събраните гласни доказателства
и приетото заключението на САТЕ, което съдът кредитира изцяло като
обективно изготвено, почиващо на знанията и опита на експерта и неоспорено
от страните.Неоснователни са възраженията на жалбоподателя,че протоколът
за ПТП не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. Съгласно
задължителната съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК
/решение № 15/25.07.2014 г. по т.д.№ 1 506/2013 г. на ВКС, I ТО; решение №
85/28.05. 2009 г. по т.д № 768/2008 г. на ВКС, II ТО; решение № 24/10.03.2011
г. по т.д.№ 444/2010 г. на ВКС, I ТО; решение № 73/22.06.2012 г. по т.д.№
423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т.д.№ 750/2011 г. на
ВКС, II ТО и др./, протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга
на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща
формална доказателствена сила относно авторството на документа, но
съгласно чл.179, ал.1 ГПК – и със задължителна материална такава, като
съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя
изявления и за извършените от него и пред него действия. Съставителят
удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за
определяне на механизма на ПТП, като състоянието на пътното платно,
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и пр. В процесния протокол за ПТП в предвидената за това
графа е отразено, че местопроизшествието е било посетено на място от
неговия съставител, предвид което същият се ползва с материална
доказателствена сила относно възприетите от съставителя му обстоятелства,
свързани с произшествието, удостоверени в него. Посоченият в протокола за
ПТП механизъм напълно кореспондира с ангажираните от ищеца гласни
доказателства.Разпитаните по делото свидетели Л. Г. и Д. П., служители в
РУ на МВР гр.К. , потвърждават пред съда , че са съставили процесния
протокол за ПТП след посещение на местопроизшествието. Адресът на
инцидента установили трудно с помощта на Гугъл - картите на телефона си,
4
тъй като в село В., нямало табели с означения на улици и техните
номера.Мястото на инцидента било тъмно, без улично осветление, след
паднал обилен дъжд.При огледа констатирали шахта на пътното платно,без
капак , който се намирал на около 10 метра , до оградата на близкия
завод.Наличието на препятствие на пътя не било обозначено по съответния
ред.Управляваният от ищеца автомобил преминал през отворената шахта, при
което се скъсало окачването му и се ударил в паркиран товарен автомобил.
Собственикът на последния бил уведомен за ПТП, но не предявил претенции
за щети. Идентични факти досежно механизма на ПТП се установяват и от
показанията на свидетеля В. П.,без родство с ищеца, работещ в офис на
фирма, находящ се в непосредствена близост до мястото на инцидента, и
който свидетел е оказал помощ на ищеца непосредствено след
инцидента.Свидетелят също потвърждава пред съда , че
местопроизшествието е станало в село В., ул. ***, като в селото нямало
указателни табели на имената на улиците и техните номера.На уличното
платно имало шахта без капак, като ищецът преминал през нея с автомобила
си и се ударил в камион.Същите сведения дава пред съда и свидетелят Л. Р.,
присъствал на огледа на местопроизшествието извършен от служителите на
реда. И този свидетел потвърждава,че на пътното платно е имало шахта, без
капак,като липсвала сигнализация за препятствие на пътя. Съдът дава вяра на
техните показания като последователни , непосредствени и логични в частта
им, касаеща предмета на доказване и останали неопровергани от насрещната
страна.Същевременно техните показания кореспондират и с неоспореното
заключение на вещото лице по САТЕ, според което увредите в задното
окачване на автомобила съответстват на сочения от ищеца механизъм –
попадане на отворена шахта на пътното платно и е невъзможно да се получат
при преминаване през изкуствената неравност.
С оглед изложеното следва да се приеме, че по делото е установен
механизмът на пътнотранспортното произшествие, в резултат на което на
собственото на ищеца МПС са били нанесени твърдените имуществени
вреди, техния размер и причинно-следствената връзка между произшествието
и вредите. Възражението на жалбоподателя,че адресът на
местопроизшествието е останал неизяснен по делото въззивният съд намира
за неоснователно.Същият е категорично установен –с.В.,ул.“***“, както от
съставения протокол за ПТП, така от показанията на разпитаните по делото
свидетели и вещото лице М. по допуснатата от съда САТЕ. При установеното
по делото, че в село В. няма табели с означения на улиците и номерата, факт
по който не се спори от страните и се установява и от показанията на
свидетеля К. М.-к. на селото , релевантно за правния спор е обстоятелството
къде е настъпило действителното местопроизшествие, а не дали то
съответства на адреса, сочен от ищеца и в протокола за ПТП.
Не остава никакво съмнение по делото , че процесното ПТП-то е
настъпило в село В., при движение по път, отворен за обществено ползване,
като на местопроизшествието е извършен и двукратен оглед от
първоинстанционния съд. Следователно се касае до ПТП, възникнало
на общински път съгласно чл. 8, ал.3 от Закона за пътищата, чието
5
управление е възложено на общината, в случая Община - К.. Съгласно чл. 31
от Закона за пътищата ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществява от общините. Нормата на чл. 167, ал.1 от Закона за движението
по пътищата задължава лицата, които стопанисват пътя да го поддържат в
изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. Според параграф 1, т.19 от ДР на
Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата "препятствие
на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети,
вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за
движението. От обстоятелството, че на платно за движение, към момента на
настъпване на ПТП е имало необозначена и необезопасена шахта без капак, се
налага извода, че общината не е изпълнила законовото си задължение да
поддържа в изправност общинската пътна мрежа, да сигнализират незабавно
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия,
респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за
причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на
възложената им работа /чл. 49 ЗЗД/. В случая натоварените лица не са
извършили необходимите действия за привеждане на пътната настилка в
състояние, годно за поемане на пътен трафик и от това тяхно бездействие са
настъпили вреди в правната сфера на собственика на лекия автомобил ,
поради което следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на
възложителя – Община К. за обезщетяване на вредите. Бездействието на
натоварените от общината лица по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира да е
виновно.
Причината, поради която процесната шахта е била оставена без капак,
местонахождението му след ПТП и връщането му на място, са обстоятелства
ирелевантни за ангажиране на деликтната отговорност на общината, тъй като
ЗП предвижда общо и абстрактно задължение на ответника да поддържа
републиканските пътища, без значение под въздействието на какви фактори е
настъпила частичната им негодност за осигуряване на безопасен пътен
трафик.С оглед изложеното и предвид правилата за разпределение на
доказателствената тежест съдът приема за установено противоправното
бездействие на лица, за които ответникът следва да носи гаранционно-
обезпечителна отговорност.
Относно довода на въззивника за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на автомобила, съдът счита, че за да се определи дали е
налице съпричиняване на вредоносния резултат, респ. степента на участие на
водача на автомобила в цялостния съпричинителен процес, е необходимо да
се изследва механизма на настъпване на процесното ПТП. Намаляването на
обезщетението за вреди би било допустимо само при наличието на
категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха настъпили,
в случай че по време на произшествието водачът на автомобила е спазил
правилата за движение по пътищата. Доказателствената тежест за
установяването на този правнорелевантен факт принадлежи на страната,
която навежда това възражение, като доказването трябва да е пълно и главно
6
съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК. В
процесния случай не се доказа от ответника по делото да е било налице
такова поведение на водача на МПС, което да е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат, респективно че вредите са настъпили по вина на
водача на МПС или вследствие на обикновено потребление и износване на
частите или по друг механизъм различен от установения по делото, като без
правно значение по делото е твърдението на жалбоподателя, че спрямо ищеца
са били установени предходни нарушения на ЗДвП. Не може да се сподели и
възражението на жалбоподателя, че при полагане на дължимата грижа
ищецът е бил в състояние да забележи процесната шахта, след като тя не е
била покрита с вода и управляваното от него ППС се е движило със скорост
30-40 км.ч. Няма как да се приеме, че в конкретния случай липсващият капак
на шахта на пътя е "предвидимо препятствие". Според легалната дефиниция
по § 1, т. 19 от ДР на ППЗДвП "препятствие на пътя" представлява и всяко
нарушаване целостта на пътното покритие. За да е предвидимо това
препятствие обаче, съответно за да се породи задължение по чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, е необходимо и ответникът да е изпълнил задължението си по чл. 167,
ал. 1 от ЗДвП да сигнализира посочените препятствия по пътя. В конкретния
случай не се установява в процесният участък да е бил поставен знак "А23"
или "Г11", които да предупреждава за възможни неравности или препятствия
на пътя. В този смисъл липсата на надлежна сигнализация за препятствията
по пътя води до извод, че за водача в конкретната ситуация не е възникнало
задължение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, неизпълнението на което да съставлява
съпричиняване на вредите от негова страна. Да се приеме обратното би
означавало да се разреши на ответника да черпи права от собственото си
неправомерно поведение, като се уважат противопоставените възражения за
съпричиняване на вреди, настъпили именно в резултат на бездействието му
при неизпълнение на задълженията му, визирани ЗП и ЗДвП.
По отношение на размера на дължимото обезщетение от заключението
на вещото лице инж.М. прието в производството по чл.207 от ГПК по ч. гр.
д. № 794/20 г. по описа на КРС , справедливата пазарна стойност на лекия
автомобил към датата на увреждането възлиза на 9614 лв., а стойността на
разходите за ремонта на увредените му части възлиза на 11085 лв., поради
което възстановяването му е икономически нецелесъобразно, а причинената
на ищеца материална щета е в размер на сумата от 9251 лв.
При съобразяване на посочените релевантни обстоятелства се налага
изводът, че дължимото от Община Пловдив обезщетение на собственика на
увреденото МПС възлиза на сумата от 9251 лв., в който размер предявеният
иск по чл.49,ал.1 от ЗЗД като доказан по основание и по размер следва да
бъде уважен. Дължимото обезщетение следва да бъде присъдено ведно със
законната лихва от датата на деликта-18.06.2020г. до окончателното му
изплащане, съгласно разпоредбата на чл.84,ал.3 от ЗЗД, според която при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана.
С оглед на изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на
настоящата инстанция с тези на КРС, решението следва да се потвърди, но
7
при правилна правна квалификация на иска по чл.49 ЗЗД.
При този изход на делото пред настоящата инстанция и с оглед
претенцията за разноски на въззиваемата страна, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК,
такива следва да й бъдат присъдени.
Страната доказва направени по делото разноски в размер от 850 лева за
адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност релевирано от
жалбоподателя съдът намира за обосновано, тъй като делото не се отличава
с правна и фактическа сложност. Поради това настоящата съдебна инстанция
счита, че договореното и заплатено от въззиваемия адвокатско
възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено до минималния
дължим размер от 792,55 лв. съгласно по чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложените съображения , Пловдивският окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 232 от 18.07.2022 г., постановено по
гр.д. № 483/2021 г., по описа на Районен съд-К., с което Община К., с адрес:
град К., ул. Петко Събев № 1, представлявана от к.а Е. К. е осъдена да заплати
на П. М. Х., с ЕГН **********, от град С., община С., област Пловдив, улица
***, при правилна правна квалификация на иска по чл.49,ал.1 от ЗЗД , сумата
от 9 251 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени
вреди на собствения на П. М. Х. лек автомобил Хонда ЦР-В, с рег.№ ***,
двигател ***, рама ***, които имуществени вреди са били причинени
вследствие пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.06.2020 г. в
село В., община К., ул. *** , при преминаване на лекия автомобил през
необозначена и необезопасена шахта без капак на пътното платно, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2020 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА Община К., с адрес: град К., ул. Петко Събев № 1,
представлявана от к.а Е. К. да заплати на П. М. Х., с ЕГН **********, от град
С., община С., област Пловдив, улица ***, сумата от 792,55 лева- разноски
пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните по реда и условията на чл.280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9