Р Е Ш
Е Н И
Е
№ / 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІVс.
,в публично съдебно заседание на 04.11.2019г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ : КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
Секретар
: ПЕТЯ ПЕТРОВА
Разгледа
докладваното от председателя на състава
В.гр.д.№
1844 по описа за 2019г.
Производството е образувано по въззивна жалба на И.Л.Т., предявена чрез
пълномощник, срещу решение №3101/ 08.07.2019г. по гр.д.№ 3010/ 2019г. на Варненски районен съд, 24-ти състав, с което
е изменен размера на издръжките, дължими от бащата в полза на децата Л. И. Т. и
Д. И. Т., чрез тяхната майка и законен представител К. Т., съответно от 110лв.
на 220лв. и от 105 лв. на 220лв., считано от датата на исковата
молба-22.02.2019г., със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на
основание чл. 150 от СК, присъдена е държавна такса върху уважените искови
претенции и съдебни разноски, на основание чл.78, ал.1 и ал.6 ГПК.
Жалбоподателят счита решението за неправилно ,
поради несъобразяване възможностите на задълженото лице да дава издръжка в
посочените размери. Твърди, че получава месечно възнаграждение от 560лв., няма
други доходи и имущество. Счита, че майката следва да понесе по-голяма тежест
при осигуряване издръжките на двете деца, защото получава по-голямо основно трудово възнаграждение. По
същество,чрез процесуалния представител,поддържа искане за намаляване размера
на увеличените издръжки.
Въззиваемата страна- К.Д. Т., в качеството й на
майка и законен представител на децата Д. И. Т. и Л. И. Т.,чрез упълномощен
представител, оспорва въззивната жалба и всички възражения за материалните
възможности на бащата да осигурява издръжка. С изложените в п.II, т.1 и 2 доводи счита, че той притежава
качества, образование и умения, които му позволяват да реализира
по-високи трудови доходи; няма финансови задължения към други деца, не полага
грижи за родители и близки; притежава жилище с голяма площ и обитаемо таванско
помещение, които са подходящи за отдаване под наем. В определен от съда срок
представя писмени бележки, с които доразвива становището си за правилност и
законосъобразност на решението. По отношение на твърденията на жалбоподателя за
трудовия му доход посочва, че по делото не е предоставена информация за
действително брутно трудово възнаграждение на заеманата длъжност като готвач,
което да включва всички надбавки към основното трудово възнаграждение по
Кодекса на труда.
Становище от Дирекция „ Социално
подпомагане“-Варна, не е изразено
Съдът,
съобразно становищата на страните и представените
доказателства, на основание чл.269 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК, констатира :
Предмет на разглеждане са предявените кумулативно
съединени искове с правно основание чл.150 от СК, за изменение на първоначално
присъдените издръжки с решение № 311 / 01.02.2016г. по гр.д.№ 8350/ 2015г.
РС-Варна, дължими от И. Л.Т. в полза на децата- Л. И. Т. и Д. И. Т., чрез
техния законен представител К.Д. Т., с увеличаването им по размер, съответно от
110 лв. на 250лв. за детето Л. и от 105 лв. на 220лв. за детето Д.. Обобщено,
твърди се трайно изменение на обстоятелствата, при които е определена
първоначалната издръжка,поради нарасналите нужди на всяко дете и увеличените разходи за бит,
транспорт,обучение, ежедневни потребности, спорт и здравословен статус. Твърди
се, че ответникът може да осигурява издръжките, поради своите способности-
образование, професионален опит, лични качества и умения, и няма задължения към
други непълнолетни лица, не полага грижи за родители или близки.
С отговора на исковата молба ответникът не оспорва
увеличените нужди на двете деца. Твърди, че е в невъзможност да заплаща
издръжки в претендираните размери, защото няма постоянен доход и имущество, което да послужи за тази цел.
Притежава жилище на адреса по местоживеене и в СИО с ищцата жилище в гр.Варна,
ул.“ Ал.Дякович“ 31 ,бл. 21, ет.1, което се ползва от майката и децата.
Посочва, че участва в издръжката с допълнителни средства за училище, облекло и
други.
С обжалваното решение № 3101/ 08.07.2019г. ВРС, на
основание чл.150 СК, издръжките са увеличени от 110лв. на 220лв. за Л. и от
105лв. на 200лв.за Д., считано от датата на исковата молба- 22.02.2019г., с
падеж-пето число на месеца, за който се дължи издръжка, със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение
или прекратяване.
Решението в частите, в които исковете са отхвърлени
като неоснователни и недоказани по размер, е влязло в законна сила.
1.Релевантните за спора факти и обстоятелства:
Потребностите на всяко дете се определят от
обичайните са възрастта му, форма на обучение и здравословно състояние, както
и индивидуални , в зависимост от
специфични нужди на детето. Безспорно, при двете деца се наблюдават промени за
изминалите три години които са от физиологично, интелектуално и психологическо
естество. При завеждане на иска Л. е навършил 15 години, непълнолетен, а Д. 12
години. Увеличени са разходите за задоволяване на базови нужди от храна,
облекло,образователни потребности и здравна профилактика, допълнителни за
културни мероприятия и спорт.
По писмени данни при завеждане на иска Л. е в 8-ми
клас на СУ „ Гео Милев“, а Д. в 6-ти клас на СУЕО „ Александър С.Пушкин“.За
всяко дете се налагат еднократни и периодични разходи за униформа, учебници и
помагала в началото на учебната година,
съобразени с обучението. При съвпадащи становища на страните за необходимостта
от разход на това основание ,се преценяват без да се обсъждат конкретно.
Съобразно представените медицински документи/
епикризи, протоколи/ детето Л.Т. е с диагноза
„Ювенилна идиопатична сколиоза“, констатирана през 2015г. Здравословното му състояние е наложило лечение
с НПВС, аналгитици, изписани са ортеза и ортопедични стелки за подобряване
движението на долните крайници / с.72-75/.
Характерното за болестта е прогресиращото й развитие до завършване на
растежа.
Доказана, предвид всички установени и неоспорени по
делото обстоятелства, е необходимостта от актуализация на първоначалните
издръжки спрямо нуждите на всяко дете.
Между страните няма спор, че са в трудоспособна
възраст и здравословно състояние, което им позволява да работят според
квалификацията и професионалния си опит.
Различни са становищата за материалните възможности на бащата към настоящия
момент.
Ответникът е трудово ангажиран, но без обективни
данни за неговия доход.
Представена е справка за актуалното състояние на
трудовите му договори за периода
16.05.2018г.- 16.05.2019г., според която е работил в гр.София, „Фудс Ф“ ЕООД от
19.03.2019г. до 01.04. 2019г., считано от 09.05.2019г. в гр.Варна, „Санторини“
ООД по трудов договор на длъжност „готвач“, с месечно трудово възнаграждение-
560лв. Доказателства за брутно трудово
възнаграждение на изпълняваната длъжност по трудово правоотношение не са
представени.
В съдебно заседание е пояснил, че има висше
икономическо образование- специалност „Счетоводство и контрол“, но среща
затруднения при намирането на работа отговаряща на квалификацията му. В
подкрепа на това твърдение представя копие на трудова книжка, с вписани данни от които следва, че в различни периоди е
работил като готвач на различни места : в ресторант, от 17.02.2018г. до
12.05.2018г., с основно ТВ- 510лв.; в
хотел „Димят“-Варна от
18.06.2018г. до 24.09.2018г. с основно ТВ-1024.80лв.; на същата длъжност
в „Кентър „ЕООД от 23.11.2018г. до 17.01.2019г., с основно ТВ- 510-560лв. В
първия случай е напуснал след изтичане
срока на изпитване, в останалите- на основание чл.326, ал.1 КТ/ с предизвестие/
и на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ/ по
взаимно съгласие/, т.е. при дадено съгласие за прекратяване на ТПО.
Предвид обсъдените данни съдът приема, че
ответникът е приел да изпълнява работа, различна от придобитата икономическа
специалност, но с възможност да увеличава дохода си над минималния размер на
възнаграждението. Не приема за обективно доказано твърдението,че получава
минималното трудово възнаграждение вписано в трудовия договор, тъй като липсва
удостоверителен документ за получаваният брутен размер по последната
месторабота „Санторини“ООД , в каквато насока са дадени указания от въззивния съд.
Разглеждащият състав приема, че непредставянето на
това доказателство без конкретна
причина, цели да ограничи преценката за действителните материални възможности
на ответника в контекста на задължението
към двете деца.
В процеса не са установени доходи на друго правно
основание.
Ответникът притежава собствено жилище с обособено
таванско помещение и лек автомобил. В съсобственост с трети лица два недвижими
имота в град Варна, които са предмет на съдебен спор по гр.д.№ 17589/ 2012г.
ВРС, неприключил до момента. До момента няма доказани приходи от наличното
имущество.
По отношение доходи на майката е установено, че са
в размер на получаваното трудово възнаграждение на длъжност „счетоводител“ във
фирма „ВАРНА ФЕРИ “ ООД, в размер на 1070-1200лв.
Следва да бъде съобразено, че по време на брака е
сключен договор за жилищен кредит от 23.11.2011г.,обезпечен с ипотека на
апартамент №1, гр.Варна, ул.“Ал.Дякович“ №31, бл.21, ет.1, в което живее
майката с двете деца. Погасяването на кредитното задължение е поето от майката,
като към датата на иска е допълнителна финансова тежест в размер на 357лв.
месечно.
2.По същество на спора:
Съгласно Постановление №5/ 16.ХІ.1970г. на Пленума
на Върховен съд за обобщаване на
практиката на съдилищата по някои въпроси на задължението за издръжка, нуждите
на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия
на техния живот, предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, от
значение за случая.
Нждите на всяко лице са индивидуални и конкретни за
даден период от неговото развитие, а в случая са доказани за изминалия срок от
три години, през които трайно и съществено са
изменени и потребностите на двете деца. Те са в друга възрастова група и
на по-високо обучително ниво. По отношение на Д. потребностите са обичайните за
възрастта му, не се твърдят специални нужди от образователен и/ или здравословен
характер. Детето е в 7-ми клас на училище с интензивно изучаване на чужд
език. Потребностите на непълнолетния Л.,
освен обичайните за възрастта му от битов, социален, културен и образователен
характер, включват и специфични от здравословен характер.
Предвид обсъдените данни за детето Л. е необходима
обща издръжка в размер на 400-450лв., а за детето Д. в размер на 300-350лв.,
предназначени за нормален живот, обучение и развитие. Осигуряването на издръжка
от родител на дете е безусловно и от първи ред, съгласно чл. 143, ал.1 и 2 от СК.
Бащата не представя убедителни доказателства за
реалния си трудов доход в брутен размер, както към датата на иска, така и в
хода на процеса. Не установява причините поради които не полага труд по
придобитата специалност, отговарящ на неговите възможности и квалификация,
съобразно които може да се приеме, че
финансовите му възможности са
занижени и обективно не е в състояние да осигурява издръжка в посочените
размери. Същевременно е в трудоспособна възраст, няма задължения към други
непълнолетни лица. Поради това неговото участие следва да бъде по-голямо или
равностойно на участието на другия родител, непосредствено ангажиран с
отглеждането и възпитанието на двете
деца. Определените издръжки в размер на 220лв. и 200лв. не са завишени от
гледна точка на действителните потребности на нуждаещите се от издръжка.
По изложените съображения не намира основание за
отмяна на решението, което е обосновано, кореспондира с доказателствата по
делото, и законосъобразно по приложението на материалния закон. Следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
На основание чл. 78,
ал.3 ГПК въззиваемата страна има право на разноски. Съобразно направеното
искане и представени доказателства следва да се присъдят в размер на 180лв.-
внесено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Съдът, на основание
чл.271 и чл.280, ал. 3 1т.2 от ГПК
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №3101/ 08.07.2019г. по гр.д.№ 3010/ 2019г.
на Варненски районен съд, 24-ти състав,
с което е изменен размера на издръжките, дължими от И.Л.Т., ЕГН- *********, в
полза на децата Л.И.Т.,ЕГН-**********, действащ със съгласието на своята майка
и законен представител К.Д. Т.,ЕГН-**********,, и Д.И.Т.,ЕГН- **********, чрез неговата
майка и законен представител К.Д. Т.,
съответно от 110лв. на 220лв. и от 105 лв. на 220лв., считано от датата на
исковата молба-22.02.2019г., със законната лихва върху всяка закъсняла вноска,
на основание чл. 150 от СК.
В необжалваната част решението е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА
И.Л.Т., ЕГН-
**********, да заплати на К.Д. Т., ЕГН-**********, сумата 300лв./ триста
лева/, разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2.