№ 970
гр. Варна, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20243110112604 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК от М. И. Д. против Е. М. ЕООД.
Ищецът твърди, че са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 18923 по описа за
2011 г. на Варненски районен съд в полза на У. К. Ф. ЕАД въз основа на Договор за кредит
от 09.10.2008 год., сключен между него и заявителя. Вземането е прехвърлено на ответното
дружество с договор за цесия от 20.07.2009 год. Няма данни да е образувано изпълнително
дело.
Ищецът твърди, че с писмо от БНБ от 09.12.2022 год. бил уведомен, че дължи сумата
1097.00 лева на ответника, като кредитното задължение на ищеца е отразено под номер
EOSDP 000000001199696 към ЦКР.
Ищецът се позовава на изтекла погасителна давност по отношение на всички суми по
изпълнителния лист и предявява настоящия иск, като моли да бъде признато за установено
по отношение на ответника, че не му ги дължи. Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор, в който излага становище по допустимостта и
основателността на претенцията. Счита иска за недопустим.
Не оспорва изложените в исковата молба факти, но не признава иска, моли да бъде
отхвърлен. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от
1
фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства,
че по ч. гр. д. № 18923 по описа за 2011 г. на Варненски районен съд е издаден изпълнителен
лист в полза на У. К. Ф. ЕАД. Страните не спорят, а ответникът признава, че вземането по
Договор за кредит от 09.10.2008 год., сключен с ищеца, му е прехвърлен от У. К. Ф. ЕАД с
договор за цесия от 20.07.2009 год.
През 2022 г. М. Д. И. извършва справка за кредитната си задлъжнялост в Централен
кредитен регистър на Българска народна банка. С писмо от БНБ от 09.12.2022 год. е
уведомен, че дължи сумата 1097.00 лева на ответника, като кредитното задължение на
ищеца е отразено под номер EOSDP 000000001199696 към ЦКР. Затова изпраща заявление
до Е. М. ЕООД, с което го уведомява, че вземането е погасено по давност, поради което е
отпаднало основанието това вземане да фигурира като негово задължение в Централния
кредитен регистър на Българска народна банка. Кани ответника да предприеме съответните
правни и фактически действия, като заличи в Централния кредитен регистър на Българска
народна банка погасеното си по давност вземане.
В отговор ответното дружество изпраща писмено становище, че за задължението на
ищеца се предоставя ежемесечно информация на Централния кредитен регистър в
съответствие с нормативно определените задължения на Е. М. ЕООД, като кредитор, което
от своя страна не представлява действие на принудително изпълнение и не е в противоречие
със законоустановени правила. Относно извънсъдебното възражение за давност ответното
дружество сочи, че институтът на погасителната давност урежда преклудирането
единствено на възможността на кредитора да търси удовлетворение на претенцията си по
принудителен ред. Това обаче не се отразявало на действителността и дължимостта на
задължението, защото остава да съществува като естествено задължение, чието погасяване
може да се търси валидно по пътя на доброволното уреждане на взаимоотношенията между
кредитора и кредитополучателя. Със становището ответното дружество отказва да извърши
исканата корекция, като кани длъжника- ищец по делото да сключи споразумение за
доброволно извънсъдебно уреждане на отношенията, включително предлага разсрочено
плащане на задълженията му.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна
страна следното:
Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар
давността за тях да не е изтекла. На основание чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага
служебно.
Страните не спорят, че процесното вземане по образуваното изпълнително дело е
погасено по давност.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22 на БНБ от 16 юли 2009 г. за
Централния кредитен регистър институциите по чл. 4, ал. 1 са длъжни да събират и подават
към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за всички кредити на
техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им
погасяване. Наредба № 22 на БНБ от 16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър не
дефинира понятието „погасяване“, респективно не ограничава погасяването само до
плащане. Следователно всяко едно погасяване (текущо или окончателно), включително и
погасяването на вземанията по давност, представлява изменение по кредита, за което се
дължи подаването на информация в Централния кредитен регистър на Българска народна
банка. Ето защо след изричното позоваване от страна на ищеца на изтеклата погасителна
давност в отправеното до ответника заявление, последният е следвало да подаде
информация за този факт в Централния кредитен регистър на Българска народна банка,
независимо че задълженията на кредитополучателя продължават да съществуват като
естествени такива и че евентуално тяхно доброволно плащане след изтичането на давността
няма да бъде недължимо.
Към момента на подаване на исковата молба чл. 24, ал. 4 от Наредба № 22 на БНБ от
16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър е отменена и поради това ищецът не
разполага с този специален иск и единственият път за защита е предявяване на
установителния иск по чл. 439 от ГПК. Правният интерес е обусловен от факта, че при
наличието на издаден в полза на кредитора изпълнителен лист той (или негов
правоприемник) във всеки един момент, въпреки изтичането на срока по чл. 110 от ЗЗД,
може да образува изпълнително производство и лицето, срещу което са издадени
изпълнителен лист и заповед за изпълнение не може да направи възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземането пред съдебния изпълнител, тъй като в
изпълнителното производство не може да се съобразява такова възражение. При това
положение единственият път за защита на длъжник в изпълнително производство, чието
задължение е погасено по давност, е искът по чл. 439 от ГПК, следователно предявеният иск
е допустим, а по гореизложените съображения- и основателен.
Ответникът счита, че с поведението си не е станал причина за завеждане на делото,
поради което не следва да понесе отговорността за разноски. Съдът намира това негово
възражение за неоснователно. Ответникът не е направил нужното за заличаване на
задължението на ищеца в Централния кредитен регистър, въпреки изричното негово
изявление в този смисъл. Ако вземането беше заличено и изпълнението на задължението
беше предоставено изцяло на желанието на длъжника, тогава възражението на ответника би
било основателно. Изразявайки обаче изричен отказ да спори това, ответникът е станал
повод за завеждане на делото, тъй като това е единствения път за защита на длъжника, както
бе посочено и по- горе. В отговора на исковата молба той не прави изявление за признаване
на иска. При това положение кумулативните предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК не са
налице и ответникът дължи разноски на общо основание.
Изложените съображения налагат извод за основателност на предявения иск, поради
3
което в тежест на ответника са направените от ищеца разноски за държавна такса в размер
на 50.00 лева. Ответникът следва да заплати адвокатско възнаграждение. Претендира се
възнаграждение от адвоката, оказал безплатна адвокатска помощ. Ответникът е направил
възражение за прекомерност, като се позовава на липсата на фактическа и правна сложност
на делото и на Решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С- 438/22. Съдът намира
възражението за основателно. От една страна липсва каквато и да било фактическа и правна
сложност на делото, проведено е само едно открито съдебно заседание, в което не е участвал
процесуалният представител на ищеца, не са събирани доказателства извън приложените
към исковата молба. Също така материалният интерес е малък, поради което съдът намира,
че ответникът следва да заплати разноски за адвокатско възнаграждение под предвидения в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения- 300 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Е. М. ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от Р. И.а М.- Т.а и Т. И. В., че М. И. Д., ЕГН:
**********, съдебен адрес: ***, представляван от адвокат А. А., не дължи сумата 1097.00
лева, вписана като вземане на Е. М. ЕООД в Централен кредитен регистър на БНБ под
номер EOSDP 000000001199696 по Договор за кредит от 09.10.2008 год., сключен между У.
К. Ф. ЕАД и М. И. Д., вземанията по който са прехвърлени на Е. М. ЕООД с договор за
цесия от 20.07.2009 год., поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА Е. М. ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Р. И.а М.- Т.а и Т. И. В. да заплати на адвокат А. Т. А. от АК- Варна,
вписан в Единния адвокатски регистър под номер *** сумата 300.00 лева, представляваща
адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4