Решение по дело №434/2022 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 36
Дата: 26 януари 2023 г.
Съдия: Аделина Тушева
Дело: 20221600500434
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. М., 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на шестнадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева

Елизабета Кралева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело
№ 20221600500434 по описа за 2022 година
Делото е образувано пред МОС по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на Ц. –
квартал Р. , гр. Б., Булстат ***, подадена чрез пълномощник адвокат Г. Г. против решението
на РС Б. от 01.11.2022г. , постановено по гр. дело № 426/2022г. по описа му, с което е
признато за незаконно и отменено уволнението на А. Ц. М., извършено на основание чл.
328,ал.1,т.2 КТ със заповед № 077/01.06.2022г. на ВРИД Директор Ю.Е., възстановена е А.
М. на заеманата преди уволнението длъжност „ХХХ“ в Ц. кв. Р., осъден е работодателя да
заплати обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа за периода от
01.06.2022г. до 01.11.2022г. в размер на 4992 лева, ведно със законна лихва от 28.07.2022г.
и в тежест на работодателя са възложени за плащане разноските на насрещната страна и
дължимите по сметка на съда държавни такси и деловодни разноски.
Твърди се във въззивната жалба , че решението е неправилно като постановено при
съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Сочи се
нарушение на чл. 172 ГПК при преценка събраните по делото гласни доказателства ,
оспорени са изводите на съда за липса на реално съкращаване на щата и за неотносимост
към спора резултатите от проверката на инспекцията по труда. Изложени са твърдения, че
неправилно съдът е изследвал начина на назначаване на свидетелката К. А. на новооткрита
длъжност. При условията на евентуалност относно иска за възстановяване на заеманата
преди това длъжност се твърди невъзможността за изпълнението му поради липса на
средства във ФРЗ за заплащане трудово възнаграждение. Иска се отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново, с което исковите претенция се отхвърлят като
неоснователни , ведно със законните последици от това.
1
В съдебно заседание жалбата се поддържа, така както е подадена.
С подаден в срок писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемата страна А. М.,
чрез пълномощник адвокат Н. А. оспорва жалбата като неоснователна с доводи за
правилност на обжалваното решение. Претендира разноски.
При въззивното разглеждане на делото не са искани и събирани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството
доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона , приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадени в срок от легитимирано лице, имащо
правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт .
Атакуваното решение на районен съд Б. е валидно и допустимо постановено в
производство с правно основание чл. 344,ал.1,т.1, т. 2 и т. 3 от Кодекса труда / КТ/ .
Предявени са от А. Ц. М. искове за признаване за незаконно и за отмяна на
уволнение, извършено със Заповед № 077/01.06.2022г., за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във
връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 6053.94 лева ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, като хода на делото размерът на
иска за обезщетение е намален до сумата от 5990.40 лева. Незаконосъобразността на
уволнението е основана на твърдения, че към датата на уволнението й е било действащо
щатното разписание от 01.01.2022г., в което длъжността й съществува. Новото щатно
разписание е в сила от 09.06.2022г., в него длъжността й е премахната и е трансформирана в
длъжност – ХХХ. Работодателят е бил длъжен да извърши подбор по реда на чл. 329 КТ.
Твърди, че има по-висока квалификация от К. А. и е назначена след проведен конкурс за
разлика от същата служителка, която е назначена без конкурс – по заместване. Посочва, че е
уволнена от нелегитимен директор, като са изложени и доводи, че причина за уволнението е
междуличностен конфликт, като работодателят е злоупотребил с правата си.
С постановеното по делото решение, първостепенният съд , след като е разгледал
всяко от обстоятелствата , посочени от ищцата като основание за незаконосъобразност на
уволнението й, е приел , че уволнението на ищцата е незаконосъобразно, тъй като
работодателят не е доказал наличието на реално съкращение в щата, предпоставено от
премахване на трудовите функции, характерни за заеманата от ищцата длъжност ХХХ, като
по делото не са представени доказателства за трудовите функции на новосъздадените
длъжности „ХХХ“ и „ХХХ „. Приел е, че от свидетелските показания на К. А., назначена
на длъжността „ХХХ“ , преценени по реда на чл. 172 ГПК не се установяват обстоятелствата
по назначаването й на тази длъжност, необходимостта от извършване на подбор, както и
какви са специфичните трудови функции, присъщи на тази длъжност. При тези мотиви
съдът с обжалваното решение е отменил уволнението като незаконосъобразно, възстановил
е ищцата на заеманата преди това длъжност и е присъдил обезщетението по чл. 225 КТ.
Така постановеното решение е правилно . Решението е постановено от
2
първостепенния съд при правилно установена предвид събраните по делото при спазване
процесуалните правила фактическа обстановка със съответното приложение на материалния
закон, като направените фактическите и правни изводите , съдържащи се мотивите изцяло се
споделят от въззивния съд, към които препраща с оглед предоставената му от чл. 272 от ГПК
процесуална възможност.
По наведените от въззивника доводи МОС намира следното:
От фактическа страна безспорно е установено, че ищцата е била трудовоправни
отношения с ответника от 2019г. , назначена на длъжност ХХХ, която е заемала и към датата
на уволнението . В действащото в периода 01.01.2022г. -01.06.2022г. щатно разписание ,
включително и поименно такова, заеманата от ищцата длъжност е включвала и изпълнение
функции на касиер. Щатната численост на Центъра е била 6 бройки, включващи директор,
две бройки ХХХ, две бройки ХХХ, както и една бройка медицинска сестра. Другата
длъжност ХХХ е заемана от св. К. А.. Считано от 01.06.2022г. е одобрено от Кмета на
Община Б. ново щатно разписание, според което са запазени длъжностите директор и двете
такива социални работници, като са предвидени нови длъжности - ХХХ, ХХХ и социален
педагог, като длъжността ХХХ е премахната. На 01.06.2022г. на ищцата е връчена
атакуваната заповед № 077/01.06.2022г. , с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е
прекратено трудово й правоотношение, поради съкращаване щата, като е разпоредено
изплащане на обезщетение за неспазено предизвестие. По делото е установено от
приложеното поименно щатно разписание от 09.06.2022г. , че длъжността „ХХХ“ се заема
от св.К. А., която в показанията си установява, че на 01.06.2022г. е подала молба за
назначаването й на тази длъжност и с работодателя са подписали допълнително
споразумение. Нов трудов договор не е сключван между тях. От страна на работодателя не
са представени доказателства за съществените за длъжността ХХХ трудови функции, за да
се извърши преценка дали изпълняваните такива от ищцата по заеманата от нея длъжност
действително са отпаднали. Формално длъжността , заемана от ищцата е съкратена , но
доколкото общата численост на персонала по предходното и новото щатно разписание е
една и съща, то е налице трансформация на една длъжност в друга при запазване щатните
бройки.
Съгласно трайната съдебна практика съкращаване на щата по смисъла на чл. 328,ал.
1,т. 2 от КТ , на което основание е уволнена ищцата , има тогава, когато престава да
съществува трудовата функция за съответната длъжност. Реално съкращаване на щатна
бройка за определена длъжност е налице не само при отпадане на трудовите й функции, но
и когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции
изцяло се разпределят между други длъжности. Реално съкращаване на щата е налице и
когато при запазване общата численост на персонала се закриват щатни бройки за
определени длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности, с различни трудови
функции. Когато в комплекса на трудовите функции са включени изцяло или част от
трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови
по своята характеристика трудови функции, то налице е реално съкращаване на щата.
3
Преценката за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед естеството на
възложената работа и от свойствените задължения за длъжността. Изводът за идентичност
или различие не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от
механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Една и
съща длъжност, в зависимост от предмета на дейност на работодателя може да има различни
трудови функции. Едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да
съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност; от йерархичното й
място в структурата на предприятието; от предмета на дейност и организацията на
предприятието. Именно поради това при преценката за идентичност на трудовите
задължения следва да се изхожда от естеството на работата; от свойствените задължения за
длъжността - от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и
естеството на възложената работа за длъжността. Естеството на възложената работа
подлежи на установяване с всички доказателствени средства. В случая св. К. А., заемаща
длъжността ХХХ, установява в показанията си, че е запозната с длъжностните
характеристики на двете длъжности, като позицията й на ХХХ е свързана подпомагане
дейността на ръководителя, води входяща и изходяща поща, посреща клиенти на услугата,
приема телефонните разговори , съставя месечни план-графици на служители, отчети, води
досиета на служители, като не работи с ползвателите на услугата. От приложената в
трудовото досие на ищцата длъжностна характеристика е видно, че е включвала трудови
функции по посрещане, настаняване и насочване посетителите в сградата на Центъра,
организиране работата на приемната, изготвяне седмични,месечни и шестмесечни графици
и отчети. Съпоставени с трудовите функции на длъжността ХХХ, установени от показанията
на св. А. е видно, че е налице идентичност на същите. Отпаднали са част от функциите на
длъжността ХХХ, а именно свързаните с пряка работа с ползвателите на социални услуги,
но са запазени извършваните технически такива. Липсват доказателства в новосъздадената
длъжност „ХХХ“ да са включени нови трудови функции, нехарактерни за длъжността ХХХ,
поради което и не е налице реално съкращаване на щата, а трудовите функции на
съкратената длъжност ХХХ са включени в длъжността ХХХ, на която е преназначена св. К.
А..
Тежестта на доказване законността на уволнението на соченото основание –
съкращение в щата- се носи от работодателя, като съдът с постановеното по реда на чл. 312
ГПК определение № 277/28.09.2022г. изрично е указал обстоятелствата , които подлежат на
установяване от страна на ответника. По делото не е установено при условията на главно и
пълно доказване осъществено реално съкращаване в щата, а именно отпадане на трудовите
функции,характерни за съкратената длъжност ХХХ, поради което и извършеното на това
основание уволнение е незаконосъобразно.
Показанията на свидетелите М. и Г. не са преценявани от съда, тъй като същите
установяват как е извършвано назначаването на служителите в Центъра, какви са били
отношенията в колектива при временно изпълняващия длъжността директор и как е
изпълнявала трудовите си задължения св. К. А., съответно не са относими към релевантните
4
за спора обстоятелства налице ли е реално съкращение на щата. Приложените по делото
писма и протоколи на Дирекция Инспекция по труда М. по повод извършени след
01.06.2022г. проверки също не установяват релевантни за спора обстоятелства. По делото
няма спор, че според приложените щатни разписания длъжността заемана от ищцата е
премахната от щата , считано от 01.06.2022г., което обстоятелство , формално установява
съкращение в щата, каквото е установила и ДИТ М. в отговор на жалбата на ищцата. При
оспорване по съдебен ред обаче законността на уволнението с доводи, че съкращението в
щата е формално, в правомощията на съда е да прецени дали трудовите функции като
съществено съдържание за съкратената длъжност са премахнати, като по делото е
установено запазването им в новосъздадената длъжност ХХХ, от което следва извод за
липса на реално съкращаване в щата.
Незаконосъобразността на заповедта за уволнение обусловя основателност на иска за
възстановяване ищцата на заеманата преди уволнението длъжност. Поддържаните във
въззивната жалба доводи за липса на финансов ресурс за заплащане трудови възнаграждения
на съкратените длъжности не е законоустановена предпоставка за отхвърляне на този иск.
Относно присъденото обезщетение по чл. 225,ал. 1 от КТ за периода от 01.06.2022г.
до 01.11.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска,
конкретни съображения във въззивната жалба за незаконосъобразност не са изложени .
Последица от отмяна на уволнението като незаконно е изплащане на обезщетение по чл. 225
от КТ , като при присъждането му съдът е съобразил установените по делото обстоятелства
и периода на дължимост.
Предвид гореизложеното въззивната жалба е неоснователна , а решението на РС Б.
правилно, поради което следва да се потвърди .
С оглед изхода на въззивното производство на въззиваемата страна се следват
разноски, установени в размер на 600 лева, платено адвокатско възнаграждение по сключен
на 16.01.2023г. договор за правна помощ и съдействие с адвокат Н. А. , осъществила
процесуално представителство на въззиваемата страна в настоящето производство .
Водим от гореизложените мотиви и на основание чл. 272 от ГПК , Окръжен съд- М.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 106 от 01.11.2022г. на Районен съд Б., постановено по
гр. дело № 426/2022 г. по описа на същия съд , като ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА Ц. кв. Р., със седалище и адрес на управление – град Б., ул. П., БУЛСТАТ
*** да заплати на А. Ц. М. с ЕГН ********** от град Б., ул. Л. № 7 сумата 600 лева
въззивни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС при предпоставките на
чл. 280 от ГПК , в едномесечен срок, считано от 31.01.2023г. .съгласно чл. 315,ал.2 във
връзка с чл. 317 ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6