ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………2022 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, двадесет и четвърти състав
на
петнадесети септември 2022 г., в закрито заседание
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
като
разгледа докладваното от председателя
частно
административно дело №1963 по описа за 2022 година
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.197 и сл. от АПК.
Същото
е образувано по жалба на М.Х.И., чрез адв. С. срещу Определение № ********** на
Ръководител ПО към ТП на НОИ Варна, с което е прекратено административното
производство по отношение отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на И..
В жалбата се твърди, че
определението е незаконосъобразно, тъй като са дадени неизпълними указания.
Неправилно е и основанието посочено от административния орган за прекратяване
на производството.
Ответника по жалбата, не изразява
становище по съществото на спора.
След запознаване с материалите по
делото, съдът установи от фактическа страна следното:
Административното производство е започнало по
инициатива на И., който е подал заявление вх.№ 2113-03-1550 от 30.06.2022г. с
искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
условията на чл.68 ал.3 от КСО. В заявлението е посочено, че И. желае пенсията
му да бъде изплащана в пощенската станция на
с. Партизани, обл. Варна, като е декларирал, че не получава друга пенсия
в България и, че няма осигурителен стаж придобит в друга държава.
След извършена проверка на документите подадени със
заявлението и след служебна справка с НБД “Население“ ръководител „ПО“ към ТП
на НОИ Варна е установил, че И. е с настоящ адрес в Република Турция. Въз
основа на горните констатации е изпратено писмо изх. №2113-03-1550#1/05.07.2022
г. на процесуалния представител на И., в което е посочено, че отпускането на
пенсия на лица изселили се в Република Турция и придобили право на пенсия след
01.05.1989 г. става по реда установен със Споразумение между правителството на
Република България и правителството на Република Турция за изплащане на
български пенсии в Република Турция, подписано на 04.11.1998 г. На основание
чл.30, ал.2 от АПК е даден три дневен срок на заявителя да представи двуезичен
формуляр изискуем съгласно споразумението.
След като в указания срок не са представени никакви
доказателства от страна на И., административният орган е прекратил
производството по заявлението му.
Разгледана по същество жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Съдът намира, че макар и на различни от посочените в
определението основания, заявлението на И. не следва да бъде разгледано по
същество.
Видно от доказателствата по преписката /съдът също
извърши справка за постоянен и настоящ адрес на И./ е видно, че заявителя е с
настоящ адрес в Република Турция. При това положение съдът приема, че за него
следва да се приложат разпоредбите на Споразумението между правителството на
Република България и правителството на Република Турция за изплащане на
български пенсии в Република Турция, подписано на 04.11.1998 г.
Съгласно чл.1 от Споразумението Българската страна
изплаща в Турция лични пенсии за изслужено време и старост, за инвалидност и за
инвалидност поради трудова злополука или професионално заболяване, както и
наследствени пенсии от същите видове, отпуснати, съгласно българското пенсионно
законодателство, на лица, преселили се в Турция след 1 май 1989 год.
Съгласно чл.2 от същото споразумение на лицата,
придобили право на пенсия след 1 май 1989 год. съгласно българското пенсионно
законодателство, но не реализирали това си право, се отпуска пенсия след
подаване на двуезичен формуляр – молба и представяне на всички оригинални
български документи, необходими за отпускане на съответния вид пенсия.
Двуезичният формуляр съгласно разпоредбата на чл.5 се подава до компетентния
орган на България посредством компетентния орган на Турция, който съгласно чл.3
е Главна дирекция на Службата по социално осигуряване в Република Турция.
От така посочените текстове на Споразумението се
налага извода, че не съществува възможност за едно лице с настоящ адрес в
Република Турция да подаде заявление директно в НОИ на Република България и
пенсията му да бъде изплащана на територията на Република България. Това е
така, защото съгласно цитираното споразумение за лицата с настоящ адрес в
Република Турция, освен правото да получават пенсия съгласно българското
пенсионно законодателство са вменени и задължения по чл.7, ал.3 задължително да
изпращат през месец януари и месец юли на всяка календарна година на българския
компетентен орган декларация, че са живи, а сираците над 18-годишна възраст –
уверение, издадено от съответното учебно заведение, че лицето продължава
обучението си.
Не се споделя становището на процесуалния представител
на жалбоподателя, че Споразумението между правителството на Република България
и правителството на Република Турция за изплащане на български пенсии в
Република Турция, подписано на 04.11.1998 г. не следва да се прилага и, че в
настоящият случай превес следва да има КСО. Съдът намира, че липсва колизия
между тези два документа. КСО определя осигурителните права и задължения на
осигурените лица, а Споразумението определя реда по който лицата с настоящ
адрес в Република Турция да се възползват от правото си на пенсия.
Не се споделя възражението на жалбоподателя и относно
„задължението“ на административния орган, да препрати заявлението на
компетентния орган, ако се е намерил за некомпетентен да се произнесе по него.
На първо място разпоредбата на чл.31, ал.2 от АПК е неприложима в този случай,
защото компетентния орган е именно НОИ на Република България, който обаче не е
бил сезиран по надлежния ред и не дължи произнасяне по нередовното заявление.
Ето защо, съдът намира, че макар и на различно
основание процесното определение следва да бъде оставено в сила, тъй като
заявлението подадено от И. не отговаря на изискванията разписани в
Споразумението между правителството на Република България и правителството на
Република Турция за изплащане на български пенсии в Република Турция, подписано
на 04.11.1998 г. и не води до задължение на административния орган за
произнасяне по същество.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Х.И., чрез адв. С. срещу Определение № **********
на Ръководител ПО към ТП на НОИ Варна, с което е прекратено административното
производство по отношение отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на И..
Определението подлежи на обжалване пред ВАС с частна
жалба, в седмодневен срок от получаване на съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: