Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 622 11 април 2017 година
град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, VІІІ -ми състав, в открито
заседание на двадесет и девети март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия : Златина Бъчварова
Секретар Б.Ч.
като разгледа административно дело номер 430 по описа за
2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 156 и сл. ДОПК.
Образувано е по жалба на „Тонико 09“
ЕООД с ЕИК по Булстат ***, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
к-с „Меден рудник“, ***, представлявано
от М.Р.К. против ревизионен акт №Р-02000215001519-091-001 от 22.10.2015 година
на началник сектор-възложил ревизията и главен инспектор по приходите-ръководител
на ревизията при ТД НАП -Бургас, потвърден с решение №14 от 18.01.2016 година
на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”- Бургас
при ЦУ НАП, с който е определен ДДС за внасяне за данъчен период месец февруари
2013 година-главница в размер на 50 727.00 лева и лихва-0.00 лева; за данъчен
период месец април 2013 година-главница в размер на 0.00 лева и лихва в размер
на 12 580.21 лева; за данъчен период месец ноември 2013 година- главница в
размер на 23 040.00 лева и лихва в размер на 0.00 лева; за данъчен период месец
декември 2013 година-главница в размер на 89 100.00 лева и лихва в размер на 20
162.86 лева и за данъчен период месец февруари 2014 година- главница в размер
на 55 440.00 лева и лихва в размер на 0.00 лева или общо задължения в размер на
218 307.00 лева-главница и лихва в размер на 32 743.07 лева или общо в размер
на 218 307.00 лева и лихва в общ размер
на 32 743.07 лева, произтичащи от непризнат данъчен кредит по фактури, издадени
от доставчиците „Мартекс груп“ЕООД и „Силтех София“ ЕООД.
Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез
процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. Счита, че
ревизионният акт е неправилен и незаконосъобразен, моли за отмяната му. Излага
подробни съображения. Не ангажира доказателства.
Ответникът по жалбата - директорът на
дирекция „ОДОП” - Бургас при ЦУ НАП, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Моли да се отхвърли и да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Представя по делото административната
преписка по издаване на оспорения акт.
Административен съд- Бургас, като
взе предвид доводите на страните, след преценка на доказателствата по делото и
като съобрази закона, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 156,
ал.1 ДОПК, пред надлежна инстанция, от лице, което е адресат на акта и има
правен интерес, съдържа изискуемите по закон форма и реквизити, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Видно от представената
административна преписка, ревизионното производство е образувано със заповед за
възлагане на ревизия/ЗВР/ №Р-02000215001519-020-001 от 11.03.2015 година на началник
сектор „Ревизии“, ИРМ Ямбол, обхващаща задължения по ДДС за данъчни периоди месец
февруари, април и ноември и декември 2013 година и февруари 2014 година, със срок на ревизията
до 2 месеца от датата на връчване/връчена на 30.03.2015 година по електронен
път на дружество /л.62 от делото/, изменена със заповед за изменение на заповед
за възлагане на ревизия/ЗИЗВР/ №Р-02000215001519-020-002 от 01.06.2015 година
със срок на ревизията до 30.06.2015 година/л.65 от делото/, изменена със ЗИЗВР
№Р-02000215001519-020-003 от 26.06.2015 година със срок на ревизията до
30.07.2015 година/л.67 от делото/, изменена със ЗИЗВР №Р-02000215001519-020-003
от 17.07.2015 година като ревизията следва да завърши до 30.08.2015 година/л.69
от делото/.
Ревизионният доклад № Р-02000215001519-092-001 от 12.09.2015 година е
издаден от ревизиращия екип, в срока по чл.117, ал.1 ДОПК, и е връчен на
жалбоподателя по електронен път на 14.09.2015 година. Срещу ревизионния
доклад, задълженото лице е депозирало
възражение, което не е уважено от органа по приходите.
Въз основа на ревизионния доклад е издаден
процесният ревизионен акт от компетентен орган по чл.119, ал.2 ДОПК, след
извършена ревизия на жалбоподателя по общия ред.
Ревизионният акт е обжалван по
административен ред и е потвърден с решение № 14 от 18.01.2016 година на
директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”- Бургас при
ЦУ НАП, с който е определен ДДС за внасяне за данъчен период месец февруари
2013 година-главница в размер на 50 727.00 лева и лихва-0.00 лева; за данъчен
период месец април 2013 година-главница в размер на 0.00 лева и лихва в размер
на 12 580.21 лева; за данъчен период месец ноември 2013 година- главница в
размер на 23 040.00 лева и лихва в размер на 0.00 лева; за данъчен период месец
декември 2013 година-главница в размер на 89 100.00 лева и лихва в размер на 20
162.86 лева и за данъчен период месец февруари 2014 година- главница в размер
на 55 440.00 лева и лихва в размер на 0.00 лева или общо задължения в размер на
218 307.00 лева-главница и лихва в размер на 32 743.07 лева и съобразно който
са направени следните констатации и правни изводи:
Органът по приходите е отказал на
жалбоподателя данъчен кредит, на основание чл.70, ал.5 ЗДДС в общ размер на 218
307.00 лева по фактури издадени от доставчиците „Мартекс груп“ЕООД и „Силтех
София“ЕООД с предмет орехови ядки, орех черупка, едър слънчоглед, маслодаен
слънчоглед и тиквено семе. През
ревизирания период месец февруари, април, ноември и декември 2013 г. и
месец февруари 2014 година дружеството-жалбоподател е извършвало търговска дейност
на едро и дребно с ядки, сушени плодове и различни видове семена в наети
складови помещения в с. Паисиево, общ.Дулово и с. Долни Лозен, Столична община.
Ревизиращият екип е установил, че „Тонико 09“ЕООД е упражнило право на
приспадане на данъчен кредит в общ размер на 167 580.00 лева по следните
данъчни фактури/ДФ/ с доставчик „Мартекс груп“ЕООД, а именно: ДФ №332 от
25.11.2013 г. с данъчна основа в размер на 44 076.25 лева и ДДС-8 815.25 лева и
с предмет- орех ядка-6990.00 кг. и орех черупка – 13 472.50 кг./л.309 от
делото/; ДФ№266 от 26.11.2013 г. с данъчна основа в размер на 30 195.75 лева и
ДДС-6 039.15 лева и с предмет-орех черупка-23 227.50 кг./л.309, гръб от
делото/; ДФ №268 от 27.11.2013 г. с данъчна основа в размер на 40 928.00 лева и
ДДС-8 185.60 лева и с предмет орех черупка-18 300.00 кг. и орех ядка-4510.00
кг./л.310 от делото/; ДФ №371 от 30.12.2013 г. с данъчна основа в размер на 316
800.00 лева и ДДС-63 360.00 лева и с предмет - слънчоглед едър за чоплене-132
тона/л.296, гръб от делото/; ДФ №368 от 30.12.2013 г. с данъчна основа в размер
на 128 700.00 лева и ДДС-25 740.00 лева и с предмет - слънчоглед маслодаен- 198
тона/л.297 от делото/ и ДФ №622 от 25.02.2014 г. с данъчна основа в размер на
27 720.00 лева и ДДС-55 440.00 лева и с предмет- тиквени семки-66.00 тона/л.293
от делото/. При извършената насрещна проверка на дружеството-доставчик било
констатирано, че фактурите, издадени към „Тонико 09“ЕООД са отразени в
дневниците за продажби и справките-декларации по ДДС за съответните данъчни
периоди. От съвкупния анализ на събраните при извършените насрещни проверки на
доставчика, предходните доставчици, превозвачи и складови бази, било
установено, че „Мартекс груп“ЕООД не е
разполагало със стоките предмет на процесните доставки, за да бъдат предмет на
прехвърлителна сделка към ревизираното дружество „Тонико 09“ЕООД. По тези
съображения, органът по приходите е отказал на „Тонико 09“ЕООД право на
приспадане на данъчен кредит по шестте фактури, издадени от „Мартекс груп“ЕООД, на основание чл.70, ал.5
вр. с чл.6, чл.68, ал.1 и чл.69, ал.1, т.1 ЗДДС в общ размер на 167 580.00 лева
за данъчни периоди месец ноември и декември 2013 г. и февруари 2014 г.
„Тонико 09“ЕООД е упражнило и право
на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 50 727.00 лева и по четири
фактури, издадени от „Силтех София“ЕООД, а именно: ДФ №307 от 14.02.2013 г. с
данъчна основа - 13 065.00 лева и ДДС- 2 613.00 лева и с предмет „тиквено
семе“- 4.020 т./л.230 от делото/; ДФ №308 от 18.02.2013 г. с данъчна основа -
67 950.00 лева и ДДС-13 590.00 лева и с предмет „тиквено семе“- 15.100
т./л.231, гръб от делото/; ДФ №309 от 20.02.2013 г. с данъчна основа- 90
900.00лева и ДДС-18 180.00 лева и с предмет „тиквено семе“- 20.200 т./л.233 от
делото/ и ДФ №310 от 25.02.2013 г. с данъчна основа- 81 720.00 лева и ДДС-16
344.00 лева и с предмет „тиквено семе“- 18.160 т./л.236, гръб от делото/.
Органът по приходите е събрал
информация, която по своята същност и характер е противоречива и не дава
възможност да се идентифицира лицето, собственик и доставчик на процесните
количества тиквено семе. От документите представени в хода на ревизията от
жалбоподателя, доставчика и неговия предходен доставчик, превозвача и физически
лица не може да се установи къде са натоварени стоките, както и от кого са били
превозени. Формиран е извод, че съставените документи от участниците във
веригата доставки са формално съставени и не удостоверяват прехвърляне на
собственост върху родово определени вещи.
По тези съображения, органът по
приходите е отказал на „Тонико 09“ЕООД право на приспадане на данъчен кредит по
четирите фактури, издадени от „Силтех
София“ЕООД, на основание чл.70, ал.5 вр. с чл.6, чл.68, ал.1 и чл.69, ал.1, т.1 ЗДДС в общ размер на 50 727.00 лева за данъчен период месец февруари 2013
година.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Предметът на оспорване се свежда до
това, налице ли са реално извършени доставки по издадените фактури от „Мартекс
груп“ЕООД и „Силтех София“ЕООД.
Събраният доказателствен материал
дава основание на съда да приеме, че обобщеният извод на органа по приходите е
правилен и законосъобразен, по следните съображения:
За изясняване предмета на спора
съдът, на основание чл.171, ал.2 АПК, е допуснал извършването на съдебно-счетоводна
експертиза, заключението по която е прието без възражение от страните. Вещото
лице изрично сочи, че е извършило проверка на място в складовите бази в
с.Паисиево, община Дулово, с.Лозен, Столична община и София,
ж.к.“Стрелбище“-адрес на доставчика „Силтех София“ЕООД.
Относно упражненото право на данъчен кредит по фактури, издадени от
„Мартекс груп“ЕООД
За
да бъде прехвърлена собствеността върху количество родово определени вещи
прехвърлителят следва да притежава в наличност тези вещи, както по счетоводни
данни, така и на склад. От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че дружеството „Мартекс груп“ЕООД има организирана
аналитична отчетност по вид количество, единична цена и стойност на стоките, заприходени и
изписани по сметка 304/Стоки/ за периода 01.11.2013 г.-28.02.2014 г. Общо
продадените количества ядки и тиквено семе са били заприходени счетоводно при доставчика
„Мартекс груп“ЕООД т.е дружеството-доставчик е имало по счетоводни данни
необходимата стокова обезпеченост да прехвърли собствеността на жалбоподателя
върху фактурираните количества стоки. Вещото лице е констатирало също, че в
представената сметка 602/Разходи за външни услуги/ на „Мартекс груп“ЕООД има
осчетоводени фактури за наем на стойност от по 200.00 лева като от
осчетоводената информация не може да се установи издателя на фактурите за наем
и дали този наем се отнася до наета складова база в гр.Видин, Западна
промишлена зона, така, както е посочено в представените заявки-договори между
товародателя „Тонико 09“ЕООД и превозвача „Феникс бдин“ЕООД. В хода на
ревизионното производството доставчикът „Мартекс груп“ЕООД не е представил
договор за наем на складовата база. Дружеството не притежава собствени
дълготрайни активи-сгради, транспортни средства, няма назначени лица по трудови
правоотношения и съответно няма осчетоводени разходи за работни заплати. От
посочените в заключението дати, на които стоките са били получени и заприходени
в актива на „Мартекс груп“ЕООД и датите, на които количествата са продадени, се
установява интервал от време, през който стоките са били складирани в складово
помещение, чиято собственост, точен адрес и данни за площта му не се установиха
в хода съдебното производство. Към всяка от процесните фактури са представени
приемо-предавателни протоколи за получени/ предадени стоково материални
ценности с изпълнител „Мартекс груп“ЕООД и получател „Тонико 09“ЕООД, които са
със дата – датата на издаване на съответната фактура /л.82-87 от делото/. В
протоколите липсва адрес на конкретна складова база, на натоварване и
разтоварване на количествата стоки, посочени в протоколите. Приложени са
товарителници за превозени количества слънчоглед-едър за чоплене и маслодаен и
тиквено семе с превозвач „Феникс бдин“ЕООД и получател „Тонико 09“ЕООД, като на реквизит
„адрес на натоварване“ е посочен само гр.Видин, а за адрес на
разтоварване-с.Паисиево/л.246-260 от делото/. Всички товарителници са със дати
от 25.02.2014 г. до 11.03.2014 г., а издадените фактури от доставчика „Мартекс
груп“ЕООД към жалбоподателя са издадени през м. ноември и декември 2013 г., с
изключение на фактура №622 за доставка на 66.00 тона тиквено семе, издадена на
25.02.2014 г. на датата, на която са съставени и товарителниците. От
констатираното се налага извода, че фактурите и приемо-предавателните протоколи са съставени
преди да е извършено транспортирането на стоките т.е. преди физическото им преместване и
отделянето им от рода.
Според чл.24, ал.2 ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост
върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите
бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат
предадени. При
сключване на такива договори вещите са само определяеми и правото на
собственост не може да премине върху приобретателя преди тяхната
индивидуализация. Такава би била налице когато страните определят нейните
конкретни белези и коя конкретна част от
общото ще се престира. Съставените приемо-предавателни протоколи не
удостоверяват предаване на конкретно определените количества, тъй като в тях
липсва посочено място на приемането и предаването, а товарителниците, които
следва да удостоверят физическото преместване на стоките от едно място на
друго, са съставени значително по-късно във времето. Налага се извода, че на датата,
на която е документирано данъчно събитие-датата на издаване на процесните
фактури, не е извършено прехвърляне на собственост на стоките, не е извършено
авансово плащане и следователно не е настъпило данъчно събитие по смисъла на
чл.25 ЗДДС вр. с чл.6 ЗДДС. Ако пък се приеме, че на датата на издаване на
товарителниците е извършено преместване на стоки от изпращача към получателя,
то на тази дата също липсва данъчно събитие, предвид липсата на конкретно
посочено място на натоварване на стоките.
За фактури №332 от 25.11.2013
г. с данъчна основа в размер на 44 076.25 лева и ДДС-8 815.25 лева и с предмет-
орех ядка-6 990.00 кг. и орех черупка – 13 472.50 кг./л.309 от
делото/; №266 от 26.11.2013 г. с данъчна основа в размер на 30 195.75 лева и
ДДС-6 039.15 лева и с предмет-орех черупка-23 227.50 кг./л.309, гръб от делото/ и №268 от 27.11.2013 г. с данъчна основа в
размер на 40 928.00 лева и ДДС-8 185.60 лева и с предмет орех черупка-18 300.00
кг. и орех ядка-4 510.00 кг./л.310 от делото/
жалбоподателят твърди, че стоките са транспортирани до складова база в с.Лозен
и представя три броя товарителници с №№402972, 402973 и 402974 с превозвач
„Феникс бдин“ЕООД/л.626-628 от делото/. В сведение от представляващия „Феникс
бдин“ЕООД се сочи, че товарителници с поредни номера от 402972-402977 за
периода 25.11.2013 г. до 25.02.2014 г. не са издавани от „Феникс бдин“ЕООД.
Сочи се още, че по отношение на извършените транспортни услуги към „Тонико
09“ЕООД всички товарителници са издадени от „Мартекс груп“ЕООД, а във „Феникс бдин“ЕООД
са били само подписвани и подпечатвани и че практиката на дружеството е да
бъдат издавани товарителници от него само, когато товарът е негов/л.960-961 от
делото/.
Като основен превозен документ товарителницата служи като доказателство за
предаването на товара на превозвача и състоянието, в което се намира товара към
момента на предаването. В конкретния случай представляващият превозвача изрично
е заявил, че товарителниците са издадени от „Мартекс груп“ЕООД, а не от
посоченото като превозвач дружество „Феникс бдин“ЕООД. Следователно,
приложените товарителници не удостоверяват предаването на стоките на превозвача
и съответно транспортирането им до
посочения в документите краен пункт на разтоварване.
По отношение стоките по фактури №368 от 30.12.2013 г. за 198.00 тона
маслодаен слънчоглед, №371 от 30.12.2013 г. за 132.00 тона слънчоглед едър за
чоплене и фактура №622 от 25.02.2014 г. за 66.00 тона тиквено семе
жалбоподателят твърди, че са разтоварени в складова база в с.Паисиево на
дружеството „Каладан -Аракис“ЕООД като товаро-разтоварните дейности са
извършени от работници на същото дружество. Нито в хода на административното
обжалване, нито в хода на съдебното такова обаче, се установява кой конкретно е
извършвал товарно-разтоварните дейности и с каква налична техника /електрокар,
мотокар/ в посочения от жалбоподателя склад в с.Паисиево, собственост на „Каладан
-Аракис“ЕООД.
От изложеното се налага извода, че липсват категорични данни жалбоподателят
да е получател на стоките, предмет на процесните фактури с доставчик „Мартекс
груп“ЕООД, поради което органът правилно е отказа на „Тонико 09“ЕООД право на
приспадане на данъчен кредит в размер на 167 580.00 лева за данъчен период
месец ноември и декември 2013 година и месец февруари 2014 година.
Относно упражненото право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Силтех
София“ЕООД:
Във връзка със стоковата си обезпеченост и възможността да извърши доставки
към жалбоподателя дружеството - доставчик е представило три броя фактури за
покупка на тиквено семе с предмет „съгласно договор“ и три броя договори с
посочено количество общо 79 010.00 кг тиквено семе с доставчик „Сити Комерс
България“ЕООД.
От заключението на извършената съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че дружеството е отчело приходи от продажби на стоки в размер на
253 000.00 лева, толкова, колкото е сборът по процесните фактури, като е посочена
балансова стойност на продадените стоки в размер на 236 000.00 лева за
количество 74.38 тона тиквено семе. Доставчикът не е представил счетоводна
справка за извършените записвания по сметка 304/Стоки/, както и не е получил
плащания по процесните фактури. След извършен анализ на посочените балансови
числа и отчета за приходи и разходи се установява, че дружеството-доставчик
няма осчетоводени разходи за външни услуги, както и разходи за работна заплата.
Липсват заприходени дълготрайни активи, съгласно представения баланс и ОПР за
2013 г./л.403 от делото/.
Към всяка от процесните фактури, жалбоподателят представя
приемо-предавателни протоколи с дати, идентични с тези, на които са издадени
фактурите. В протоколите са посочени: предаваща страна – „Силтех София“ЕООД и
приемаща страна-„Тонико 09“ЕООД, като лисва посочване на конкретното място, на което
е извършено приемането и предаването на стоките. В представените товарителници
с изпращач „Силтех София“ЕООД, получател-жалбоподателя и превозвач ЕТ„А.П.“,
също не е посочено място на натоварване и разтоварване. От страна на доставчика
е представен договор за наем на складово помещение от 01.02.2013 г. със страни
„Каладан-Аракис“ЕООД-наемодател и „Силтех София“ЕООД - наемател. В тази връзка,
следва да се отбележи, че представените фактури за закупено тиквено семе и
протоколи за предаване на стоки между доставчика „Силтех София“ЕООД и „Сити
Комерс България“ЕООД са с дата месец декември 2012 г./от 19.12.- 27.12.2012 г./
без изрично посочване на мястото, където е извършено предаването на стоката. Не
става ясно през периода от закупуване на стоките месец декември 2012 г. до
месец февруари 2013 г., къде точно е била складирана и съхранявана закупената
стока до момента на отчуждаването й.
Както бе посочено
по-горе, при сключването на договори с предмет родово определени вещи,
последните са само определяеми. Същите следва да бъдат индивидуализирани с
посочване на конкретни белези и коя конкретна част от общото следва да се
престира, преди да се прехвърли правото на собственост върху тях/по арг. от
чл.24, ал.2 ЗЗД/. Съставените
приемо-предавателни протоколи не удостоверяват предаване на конкретно
определените количества, тъй като в тях липсва посочено място на приемането и
предаването, а в товарителниците, които следва да удостоверят физическото
преместване на стоките от едно място на друго, не е посочено място на
натоварване и разтоварване. Като основен превозен документ товарителницата
служи като доказателство за предаването на товара на превозвача и състоянието,
в което се намира товара към момента на предаването. Представените
товарителници не удостоверяват по категоричен начин транспортирането на
стоките, обективирани в процесните фактури.
В писмените си обяснения П.-собственик на ЕТ „А.П.“- наемодател по договор
за наем от 03.12.2012 г. заявява, че стоката не е претеглена, тъй като е била в
легализирани разфасовки и при товаренето и разтоварването й е използвана
техника, собственост на едноличния търговец/л.937, гръб от делото/. Вещото лице
е установило, че съгласно представена инвентарна книга на едноличния търговец,
същият има заприходени два броя електрически товаро-разтоварач „КМS“, както
и отчетени разходи за работна заплата на работници с длъжности, посочени в
приложените ведомости за работна заплата за м. март и април 2013 г.
Обстоятелството, че едноличният търговец е имал възможността да извърши
товаро-разтоварните дейности с наличните работници и техника не променя извода
за липса на реална доставка на стоки с изпращач „Силтех София“ЕООД и получател
„Тонико 09“ЕООД, предвид липсата на яснота по отношение съхранението на стоките
от момента на придобиването им от доставчика до момента на реализирането им с
процесните фактури, както и невъзможността да се установи конкретното място на
товарене и разтоварване.
От изложеното се налага извода, че липсват категорични данни жалбоподателят
да е получател на стоките, предмет на процесните фактури с доставчик „Силтех
София“ЕООД, поради което органът правилно е отказал на „Тонико 09“ЕООД право на
приспадане на данъчен кредит в размер на 50 727.00 лева за данъчен период месец
февруари 2013 г.
Ето защо, съдът намира, че ревизионният акт, като
издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с материалния закон и
процесуалните правила, е правилен и законосъобразен, а жалбата като
неоснователна следва да се отхвърли.
При този изход
на спора и предвид направеното искане от процесуалния представител на
ответника, в полза на администрацията следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 5 040.00
/ пет хиляда и четиридесет/ лева, определени на основание чл. 8, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 09. 07.
2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 160, ал.1 ДОПК,
Административен съд- Бургас, VІІІ- ми състав:
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Тонико 09“ ЕООД с ЕИК по Булстат ***,
със седалище и адрес на управление гр.Бургас, к-с „Меден рудник“, ***, представлявано от М.Р.К.
против ревизионен акт №Р-02000215001519-091-001 от 22.10.2015 година на
началник сектор-възложил ревизията и главен инспектор по приходите-ръководител
на ревизията при ТД НАП -Бургас, потвърден с решение №14 от 18.01.2016 година
на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”- Бургас
при ЦУ НАП, с който е определен ДДС за внасяне за данъчен период месец февруари
2013 година-главница в размер на 50 727.00 лева и лихва-0.00 лева; за данъчен
период месец април 2013 година-главница в размер на 0.00 лева и лихва в размер
на 12 580.21 лева; за данъчен период месец ноември 2013 година- главница в
размер на 23 040.00 лева и лихва в размер на 0.00 лева; за данъчен период месец
декември 2013 година-главница в размер на 89 100.00 лева и лихва в размер на 20
162.86 лева и за данъчен период месец февруари 2014 година- главница в размер на
55 440.00 лева и лихва в размер на 0.00 лева или общо задължения в размер на
218 307.00 лева-главница и лихва в размер на 32 743.07 лева или общо в размер
на 218 307.00 лева и лихва в общ размер
на 32 743.07 лева, произтичащи от непризнат данъчен кредит по фактури, издадени
от доставчиците „Мартекс груп“ЕООД и „Силтех София“ ЕООД.
ОСЪЖДА „Тонико 09“
ЕООД с ЕИК по Булстат ***, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
к-с „Меден рудник“, ***, представлявано
от М.Р.К. да заплати на дирекция „ОДОП”- Бургас при ЦУ НАП разноски в размер 5 040.00 / пет хиляди и
четиридесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд
на Република България.
СЪДИЯ :