№ 8369
гр. С., 10.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110146433 по описа за 2022 година
„Т. С.”ЕАД е предявила против Д. Т. К. искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 477.13 лева-главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 1.10.2018 до 30.04.2020, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане;
сумата от 63.70 лева-лихва за забава върху главницата за периода от
15.09.2019 до 09.07.2021, сума в размер от 23.64 лева за дялово разпределение
за периода от м.06.2018 до м.04.2020, ведно със законната лихва от подаване
на заявлението до окончателното плащане и сума в размер от 4.81 лева-
мораторна лихва за периода от 31.07.2018 до 09.07.2021.В хода на
производството Д. Т. К. е починала като на нейно място е конституиран на
основание чл.227 от ГПК В. Д. К. като неин наследник по закон.
Ищецът поддържа, че ответникът се явява собственик на процесния
имот, намиращ се в гр.С., жк. „К. село”, бл.208, вх.Е, ет.12, ап.29.Поддържа,
че в качеството си на собственик ответникът е потребител на топлинна
енергия.Поддържа, че е доставял топлинна енергия до процесния имот.От
своя страна, последният се явява неизправна страна, тъй като е останал
1
задължен за стойността на доставената и потребена топлинна енергия за
релевирания период, като дължи обезщетение за забавено изпълнение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът В. Д. К. оспорва предявените
искове.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредбата за държавните имоти от 25.06.1990 Д. Т. К. е придобила от
ОБНС „К. село” в собственост апартамент №29, ет.12, в жил.сграда №208,
вх.Е, жк. К. село, гр.С..
Видно от протокол от 02.06.2002 ОС на ЕС с адрес:гр.С., жк. К. село,
бл.238, вх.6, е взето решение да се сключи договор за услугата „Топ..ство” с
„Т. ЕООД.Договорът е сключен на 09.07.2002г.
По силата на договор №Д-0-61/13.06.2017 „Т. С.”ЕАД е възложила на
„Т.”ООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия
между клиентите в сградата етажна собственост или в сграда с повече от 1
клиент в гр.С..
По делото са представени изравнителни сметки и документи,
удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки на представител
на етажната собственост.
Видно от удостоверение за наследници Д. Т. К. е починала като е
оставила за свой наследник по закон В. Д. К..
Съгласно заключението на СТЕ топлинна енергия за отопление е
начислявана за шранг лира.При щранг лирипе няма техническа възможност за
монтаж на уред за дялово разпределение и изключване в отделните
имоти.Съгласно заключението на СТЕ е начислявана топлинна енергия за
сградна инсталация.Количеството топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация се разпределя пропорционално на отопляемия обем ва имотите
по проект.За процесния имот отопляемият обем по проект е 200 куб.м.В
съдебно заседание вещото лице пояснява, че са демонтирани радиаторите в
имота и затова е начислявана топлинна енергия за щранг лира и за сградна
инсталация, като топла вода също не се ползва в имота.
2
Съгласно заключението на ССЕ стойността на топлинната енергия
възлиза в размер от 477.13 лева, а лихвата за забава възлиза в размер от 63.70
лева.Съгласно заключението на ССЕ дяловото разпределение възлиза в
размер от 23.64 лева.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно
задължено лице за заплащане на цената на доставената такава във връзка с
чл.155 от ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна
енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване.
По силата на договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредбата за държавните имоти от 25.06.1990 Д. Т. К. е придобила от
ОБНС „К. село” в собственост апартамент №29, ет.12, в жил.сграда №208,
вх.Е, жк. К. село, гр.С..
Видно от удостоверение за наследници Д. К. е починала като е оставила
за свой наследник по закон В. Д. К..
В качеството си на наследник по закон на Д. К. ответникът В. К. е
придобил процесния имот по наследяване.В тоди смисъл ответникът В. К. се
легитимира като собственик на процесния имот по наследяване.
Качеството потребител се обуславя от притежаването на вещни права –
право на собственост, съответно вещно право на ползване. В качеството си на
собственик ответникът В. К. се явява и потребител на топлинна енергия.
Кредитирайки заключението на СТЕ съдът приема, че е доказано
количеството на топлинната енергия. Съгласно заключението на СТЕ
топлинна енергия за отопление е начислявана за шранг лира.При щранг
лирипе няма техническа възможност за монтаж на уред за дялово
разпределение и изключване в отделните имоти.Съгласно заключението на
СТЕ е начислявана топлинна енергия за сградна инсталация.Количеството
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация се разпределя
пропорционално на отопляемия обем ва имотите по проект.За процесния имот
отопляемият обем по проект е 200 куб.м.В съдебно заседание вещото лице
пояснява, че са демонтирани радиаторите в имота и затова е начислявана
топлинна енергия за щранг лира и за сградна инсталация, като топла вода
3
също не се ползва в имота.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема,че топлинната
енергия /главница/възлиза в размер от 477.13 лева, а лихвата за забава възлиза
в размер от 63.70 лева.
С оглед на изложеното предявените искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат
уважени изцяло.
По отношение на дяловото разпределение
Неоснователно е възражението на ответника за недължимост на
дяловото разпределение.Според чл.139, ал.2 от ЗЕ дяловото разпределение на
топлинна енергия в сграда–етажна собственост се извършва от топлопреносно
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.139а.След
изменението на посочената норма отговорността за извършването на дяловото
разпределение се възлага само на топлопреносните предприятия, като те
могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или
чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл.139 а
ЗЕ.Съгласно чл.139 в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по чл.139а ЗЕ, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към
топлопреносното предприятие, а след това –от топлопреносното предприятие
към търговеца, осъществяващ дяловото разпределение на топлинна енергия.
Съгласно заключението на ССЕ дяловото разпределение е в размер от
23.64 лева.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за дялово разпределение следва да бъде
уважен .
По отношение на лихвата за забава върху дяловото разпределение
Лихвата за забава върху дяловото разпределение се дължи от получаване
на поканата от ищеца до ответника.По делото не са ангажирани доказателства
4
ответникът да е канен от ищеца да изпълни задълженията си .С оглед на което
съдът приема, че ответникът не дължи лихви за забава върху дяловото
разпределение.
С оглед на което искъг с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД за лихви за забава върху дяловото разпределение следва да
бъде отхвърлен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца съобразно уважената част от исковете.Ищецът е реализирал разноски в
исковото производство в размер от 765 лева, от които 25 лева- държавна
такса, 320 лева – депозит за СТЕ, 320 лева –депозит за ССЕ и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Съобразно уважената част от исковете в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в исковото производство
в размер от 758.53 лева.
Ищецът е реализирал разноски в заповедното производство в размер от
75 лева, от които 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер от
74.36 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.”ЕАД, ЕИК83.,
със седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, против В. Д.
К.,ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк. „К. село”, бл.208, вх.Е, ет.12, ап.29,
конституиран на основание чл.227 от ГПК на мястото на починалата Д. Т. К.,
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, че В. Д. К. дължи на „Т. С.”ЕАД сумата от 477.13 лева-
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 1.10.2018 до 30.04.2020, ведно със законната лихва от подаване на
5
заявлението до окончателното плащане; сумата от 63.70 лева-лихва за забава
върху главницата за периода от 15.09.2019 до 09.07.2021, сума в размер от
23.64 лева за дялово разпределение за периода от м.06.2018 до м.04.2020,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното
плащане .
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.”ЕАД, ЕИК83., със седалище и адрес на
управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, против В. Д. К., ЕГН**********, с
адрес:гр.С., жк. „К. село”, бл.208, вх.Е, ет.12, ап.29, конституиран на
основание чл.227 от ГПК на мястото на починалата Д. Т. К., иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 4.81
лева-мораторна лихва за периода от 31.07.2018 до 09.07.2021.
ОСЪЖДА В. Д. К.,ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк. „К. село”, бл.208,
вх.Е, ет.12, ап.29, да заплати на „Т. С.”ЕАД, ЕИК83., със седалище и адрес на
управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от
758.53 лева- разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА В. Д. К.,ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк. „К. село”, бл.208,
вх.Е, ет.12, ап.29, да заплати на „Т. С.”ЕАД, ЕИК83., със седалище и адрес на
управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, сумата от 74.36 лева- разноски в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца-„Т.”ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6