№ 93785
гр. София, 28.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА Частно
гражданско дело № 20221110102580 по описа за 2022 година
предвид отмяната на определение № 2205/17.01.2023 г., постановено по настоящото дело, с
определение № 7809/26.06.2023 г. по ч.гр.д. № 5161/2023 г. по описа на СГС, ЧЖ-VI-Д
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410, вр. с чл. 248 ГПК.
Съдът е издал Заповед за изпълнение от 09.03.2022 г. въз основа на заявление, подадено от
„С. в.” АД срещу Н. К. Д.. От длъжника е постъпило възражение в срока по чл. 414 ГПК,
поради което на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането
си в едномесечен срок и да представи доказателства за това, като е предупреден, че при
неизпълнение на указанията заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Указанията не са
били изпълнени, поради което с определение от 03.01.2023 г. заповедта е обезсилена, а
заявителят е осъден да плати на длъжника направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в производството в размер на 400 лв. съобразно направеното искане във
възражението по чл. 414 ГПК.
В молба от 05.01.2023 г. заявителят е направил искане за изменение на постановеното
определение в частта за разноските, като присъденото възнаграждение да бъде намалено
съобразно наведеното възражение за прекомерност. Длъжникът счита, че искането е
неоснователно.
Молбата на заявителя е подадена в срок (едноседмичният срок за обжалване на
разпореждането), като не е необходимо представяне на списък по чл. 80 ГПК, доколкото се
касае за оспорване разноските на насрещната страна, поради което молбата се явява
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
Съдът намира, че възражението на заявителя по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. В тази
връзка, не е налице пречка да бъде намален дължимият хонорар под минимума на чл. 7, ал.
1
2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., доколкото тази разпоредба противоречи и на чл. 101 § 1 вр.
чл. 4 § 3 ДФЕС съобразно решение на СЕС по дело № С-427/16, според което
възнагражденията по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. имат характер на хоризонтално определяне на
минимални тарифи от сдружение на предприятия и придържането към тях би довело до
ограничаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар в нарушение на чл. 101 § 1
ДФЕС, ако същото не е необходимо за постигането на опредЕ. легитимна цел. В случая
определянето на висок минимален хонорар, обвързан с цената на иска, за извършване на
процесуално действие по даване на правен съвет, води до осъждане на насрещната страна да
плати прекомерно възнаграждение за осъществената в рамките на заповедното производство
защита по подаване на немотивирано писмено възражение по образец, което не съответства
на защитавания по правило от нормативната уредба (в това число и подзаконовата такава
под формата на наредби) обществен интерес и не преследва осъществяването на опредЕ.
легитимна цел, а обслужва единствено частния интерес на опредЕ. професионална
прослойка в обществото. В този смисъл, съдът намира, че за настоящата съдебна инстанция
с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и осъществената правна
защита и съдействие уговореният и заплатен размер на възнаграждението за процесуално
представителство на длъжника – 400 лв., се явява прекомерен и следва да бъде намален до
сумата от 50 лв., съобразно приложимата разпоредба на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004
г., в действащата редакция към датата на подписване на договора за правна защита и
съдействие (08.04.2022 г.).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ИЗМЕНЯ определение № 188 от 03.01.2023 г. по гр.д. № 2580/2022 г. по описа на СРС, 26
състав, в частта за разноските, като ОТМЕНЯ определението в частта, в която „С. в.“ АД,
ЕИК .., е осъдено да заплати на Н. К. Д., ЕГН **********, сумата за разликата над
дължимите 50 лв. до пълния размер на присъдената сума от 400 лв., разноски в
производството (т.е. за сумата от 350 лв.).
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2