РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. ХАСКОВО, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛЕНА ИВ. КАРАСЛАВОВА
в присъствието на прокурора Валентина Радева Ранчева (ОП-Хасково)
като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215600600537 по описа за
2021 година
Производството е въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 260030/31.08.2021год., постановена по НОХД № 468 по описа за 2019
год., Районен съд – Харманли е признал подсъдимия С. С. Г. със снета по делото
самоличност за виновен в това, че в периода от 26.VI.2012г. до 29.VIII.2012г. в гр. Х., обл.
Х., в Индустриална зона противозаконно присвоил чужда движима вещ - товарен автомобил
марка „Пежо", модел „Боксер" с рег. № ********, с идентификационен номер на превозното
средство ***************** и с двигател № ***************** на стойност 8000лв.,
собственост на Д. В. Т. от гр. С., която владеел на основание Договор за финансов лизинг
на автомобил № 1 от 27.VII.2010г. , с лизингодател Д. В. Т. от гр.С. - поради което и на
основание чл.206 ал.1 от Наказателния кодекс и чл.55 ал.1 т. 1 от Наказателния кодекс, го е
осъдил на наказание „Лишаване от свобода" за срок от 9 месеца, като на осн. чл.66 ал.1 от
НК е отложил изтърпяването на наказанието "Лишаване от свобода" с изпитателен срок от
три години. Осъдил го е и за разноски.
Недоволен от така постановената присъда е останал защитникът на подсъдимия –
адв. Х. Х., който я обжалва в срок с доводи за нейната незаконосъобразност и
неправилност. На първо място се твърди, че между подсъдимия С.Г. и свидетеля Т. са
1
съществували единствено гражданско- правни отношения, като за остатъка от неплатената
сума по договор за покупко- продажба, последният се е снабдил с изпълнителен лист за
остатъчна сума от 2400лв., което било видно и от приложения такъв по ДП. Поради тази
причина се настоява, че присъдата следва да бъде отменена поради липса на съставомерност
на деянието. На следващо място се сочи, че дори да е изпълнен съставът на чл. 206 от НК, то
се касаело за маловажно деяние по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК с приложимост на ТР
113/1982год. на ОСНК на ВС. Алтернативното искане е в тази връзка е присъдата да бъде
изменена и наложеното наказание да бъде намалено. На последно място алтернативно се
иска приложението на нормата на чл. 206, ал.5 НК.
Окръжна прокуратура – Хасково изпраща представител, който намира за основателна
жалбата, но по други съображения. Според прокурора ,неправилно районният съд е
разгледал съдебното производство като е преминал от даване ход на съдебното следствие по
общия ред и след това е преминал към съкратено производство по реда на глава 27 НПК. На
следващо място не било ясно защо като начален момент на инкриминирания период била
приета датата 26.06.2012год. На последно място имало несъответствие между наложеното от
съда с присъдата наказание и посоченото такова в мотивите й, поради което намира, че са
налице допуснати съществени процесуални нарушения , довели до ограничаване правото на
защита на подсъдимия. В този смисъл предлага присъдата да бъде отменена и делото –
върнато на друг състав на съда . Алтернативно се предлага, ако въззивната инстанция не
намери тези доводи за основателни , присъдата да бъде потвърдена.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия Г.
настоява, че се касае единствено за гражданско- правни отношения и иска делото да бъде
прекратено.
Подсъдимият Г. заявява, че в случая се касае за гражданско-правен спор и че не е
плащал последните вноски, тъй като не е успял да се свърже с продавача - св. Т. Поради
обстоятелството, че не е бил разпитван на досъдебното производство моли делото да бъде
върнато за ново разглеждане.
Пред въззивната инстанция липсват направени доказателствени искания и нови
доказателства не са събирани.
Хасковският окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази доводите
на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл. 313 и чл. 314
от НПК правилността на обжалвания акт, намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по внесен от Районна прокуратура
– Хасково обвинителен против С. С. Г. за извършено от него престъпление по чл. чл.206,
ал.1 от НК, като обвинението е за това, че в периода 26.06.2012год. до 29.08.2012год. в гр.
Х., обл. Х., в Индустриална зона противозаконно присвоил чужда движима вещ - товарен
автомобил марка „Пежо", модел „Боксер" с рег. № ********, с идентификационен номер на
превозното средство ***************** и с двигател № **************** на стойност
8000лв., собственост на Д. В. Т. от гр. С., която владеел на основание Договор за финансов
2
лизинг на автомобил № 1 от 27.VII.2010г., с лизингодател Д. В. Т. от гр.С. Производството
пред районния съд е приключило с осъдителна присъда, с която подсъдимият е признат за
виновен, като отмереното от РС наказание „лишаване от свобода“ в диспозитива на
присъдата е 9 месеца, а в последния абзац на стр. 4 от мотивите е посочен размер на
наказанието от 1 година и 4 месеца.
Настоящият състав намира, че не следва да пристъпва към обсъждане на фактологията
по делото, както и анализ и оценка на доказателства. При изпълнение на своите задължения
и правомощия, вменени му от законодателя с горецитираните норми, въпреки липсата на
въведени с жалбата доводи в такава насока, но пък сочени от прокурора, контролираната
инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение, което въззивният съд не бил
могъл да отстрани.
Съдът, след положени усилия за издирване на подсъдимия, е насрочил делото за
разпоредително заседание, проведено на 21.07.2020год. което е протекло с участието на
служебен защитник при условията на чл. 269, ал.3, т.1 и т.2 НПК и насрочено за разглеждане
по общия ред за 20.08.2020год. с призоваване на свидетели и вещи лица. В проведеното на
тази дата заседание е била разпитана св. А. Ш., като са били приобщени и показанията й,
дадени на досъдебното производство по реда на чл. 281,ал.5вр.ал.1 т.2 НПК. В следващото
съдебното заседание, проведено на 15.1.2.2020год. е извършен разпит на едно от двете вещи
лица – Л. К., като св. Т. и вещото лице К. не са се явили. След неколкократно отлагане на
делото за издирване на вещото лице и свидетеля Т., е постъпила молба от адв.Х. като
защитник на подсъдимия Г., с която моли на подсъдимия да бъде назначена съдебно-
психиатрична експертиза. В насроченото и проведено ново разпоредително заседание на
31.08.2021год. съдът, по искане на подсъдимия и неговия защитник, е преминал към
разглеждане на съдебното производство по глава 27 НПК–чл.371т.1 НПК, без да се
провежда разпит на свидетелите и вещите лица, а при постановяване на присъдата е
постановил да се ползват непосредствено съдържанието на съответните протоколи и
експертни заключения от ДП.
Започвайки разглеждане на делото по общия ред с разпит на свидетел и вещо лице,
а след това провеждайки ново разпоредително заседание с преминаване към разглеждане на
делото при условията на чл. 371т.1 НПК, съдът е нарушил процесуалните правила. Съгласно
ТР т.3 от 1/2009год. на ВКС, след започване на съдебното следствие по общия ред, е
недопустимо да се преминава към съкратено съдебно следствие по реда на чл. 373, ал. 2, във
вр. с чл. 372, ал. 4 НПК. Преходът към особените правила на Глава двадесет и седма от НПК
след започнало съдебно следствие по общия ред е несъвместим със законодателните идеи,
вложени в диференцираната процедура. Нормите на чл. 371 - чл. 373 НПК визират
предпоставките за предварителното изслушване, реда за неговото провеждане и
произтичащите от това последици - съкратено съдебно следствие пред първата инстанция.
Те съдържат императивни предписания, представляващи отклонение от стандартния модел
на наказателния процес, с които първостепенният съд е длъжен да се съобрази преди да даде
ход на съдебното следствие с прочитането на обвинителния акт. Следователно след
3
започване на съдебното следствие по общите правила при първоначалното
първоинстанционно производство, инициативите за преминаване към съкратено съдебно
следствие по чл. 373, ал. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 НПК са закъснели, съответно
несвоевременно е и решението на съда по този въпрос, което от друга страна игнорира и
ролята на органа, осъществяващ процесуалното ръководство в тази фаза на наказателния
процес, който орган в случая се измества от подсъдимия. Такъв подход противоречи и на
характера и целите на диференцираната процедура, насочена към обезпечаване
икономичност и бързина на съдебното производство.
Още повече, че според настоящия състав, при смесване на общи и специални правила,
е създадена неяснота относно доказателствената основа, върху която е формирано
вътрешното убеждение на съда при постановяването на съдебния акт.
На последно място съдът съзря и още едно процесуално нарушение, довело до
ограничаване правото на защита на подсъдимия Г.. Както се посочи, производството пред
районния съд е приключило с осъдителна присъда, с която подсъдимият е признат за
виновен, като отмереното от РС наказание „ лишаване от свобода“ в диспозитива на
присъдата е 9 месеца, а в последния абзац на стр. 4 от мотивите е посочен размер на
наказанието „ лишаване от свобода“ от 1 година и 4 месеца, чието изпълнение е отложено за
срок от 3 години.
Няма спор, че присъдата, като съдебен акт, представлява единствено от диспозитив и
мотиви, като диспозитивът на присъда се явява необходимо логическо последствие от
мотивите. Именно поради това всяко противоречие между обстоятелства част и диспозитив
на този съдебен акт представлява процесуален недостатък, който изключва възможността да
се установи действителната воля на контролираната инстанция и възпрепятства функциите
на настоящия състав като второинстанционен съд, произтичащи от процесуалния закон.
Съгласно чл. 305, ал. 4 от НПК, диспозитивът на присъдата дава решение на въпросите по
чл. 301, ал.1 от НПК, сред които е и размерът на определеното на подсъдимия наказание /чл.
301, ал. 1, т. 3 от НПК/ при положителен отговор на въпросите по предходните две точки. В
настоящия случай мотивите към присъдата са противоречиви с нейния диспозитив в
цитираната част и допуснатото от съда процесуално нарушение е съществено такова, което
като последица влече отмяна на присъдата, предмет на настоящата въззивна проверка и
връщане на делото за ново разглежда от друг състав на съда, от стадия на провеждане на
разпоредително заседание, тъй като допуснатото процесуално нарушение е отстранимо, но
от първоистанционния съд .
Така допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, тъй
като ограничават правата на подсъдимия.
Предвид изложеното, на основание чл. 335, ал. 2 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 260030/31.08.2021год., постановена по НОХД № 468 по описа
4
за 2019 год., Районен съд – Харманли.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Харманли за ново разглеждане от друг състав на
съда от стадия на провеждане на разпоредително заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5