№ 120401
гр. София, 31.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А Частно
гражданско дело № 20241110177033 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от „А1 България“ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. П. И..
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за част от вземанията за цени на
предоставени услуги и цени по договори за продажба на изплащане, неустойка, мораторна
лихва върху главниците и законна лихва, както и за разноските, но съдът намира, че следва
да откаже издаването на такава за сумите: 6, 98 лв. – такса за повторно включване, дължима
за периода от 23.02.2022 г. до 22.04..2022 г., 1, 81 лв. – мораторна лихва върху сумата от 6, 98
лв. за периода от 30.03.2023 г. до 05.12.2024 г., 79, 00 лв. – такса за събиране на дължими
суми за периода от 23.05.2022 г. до 22.06.2022 г., 18, 74 лв. – мораторна лихва върху сумата
от 79, 00 лв. за периода от 28.07.2022 г. до 28.11.2024 г., 2, 00 лв. – обезщетение за обработка
на просрочени задължения, 0, 53 лв. – мораторна лихва върху сумата от 2 лв. за периода от
28.04.2022 г. до 28.11.2024 г.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК съдът разглежда заявлението в закрито заседание и
издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато искането не отговаря на
изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен
срок от съобщението.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
По отношение на таксата за събиране на дължими суми, видно от заявлението същата
се претендира като част от вземането, дължимо за електронни съобщителни услуги. Не става
ясно обаче за какви конкретно услуги се дължи тя или какво фактически е извършено.
Извънсъдебното събиране на задълженията не е услуга, която се предоставя на потребителя.
Това е дейност, извършвана от мобилния оператор в негов интерес и за охраняване на
неговите интереси, поради което и съдът не открива основание разходите за нея да бъдат
понесени от потребителя. Следва да се отбележи и че няма никаква яснота как се формира
въпросната „такса“, а именно въз основа на какви действия. Всъщност се оказва, че не става
въпрос за такса, защото не се дължи заради извършени разходи или услуга, а самото
1
наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от
забавата, респ. неизпълнението, за което се претендира както мораторна лихва върху
дължимите вземания, така и неустойка за неизпълнение на договорни задължения.
По отношение на такса повторно включване, същото отново се претендира като част от
цената на доставени електронни съобщителни услуги. Изобщо не се разбира обаче каква
услуга е била предоставена, какво е основанието за евентуалното й предоставяне и какво
представлява сама по себе си, нито пък как е формирана претендираната цена.
По отношение на обезщетението за обработка на просорчени задължения в размер от 2
лв., съдът намира за необходимо да подчертае, че отново се начислява сума на основание
неизпълнение на договорни задължения, чиято цел, подобно на тази на неустойката, е да
обезщети оператора по договора за мобилни услуги за настъпилите вреди от неизпълнението
на договора от страна на абоната, т.е. въз основа на едни и същи факти се начисляват
различни суми с посочени формално различни основания. Твърдението, че фиксираното
обезщетение е предвидено в общите условия не го валидира. На практика в случай, че
всички претендирани вземания се присъдят би се стигнало до момент, в който за едно също
нещо в полза на заявителя биха се присъдили набор от такси, обезщетения и неустойки,
което противоречи на добрите нрави.
Отхвърлянето за заявлението за главните вземания такса за събиране на дължими суми
и обезщетение за обработка на просрочени задължения води до отхвърляне на
претенидраните акцесорни вземания за мораторна лихва във връзка с тях.
Във връзка с отхвърлянето на част от вземанията, съдът се произнася и по
задължението за разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 418638/23.12.2024 г., подадено от „А1 България“ ЕАД
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Цветелина Енчева Колева,
ЕГН ********** за сумите: 6, 98 лв. – такса за повторно включване, дължима за периода от
23.02.2022 г. до 22.04..2022 г., 1, 81 лв. – мораторна лихва върху сумата от 6, 98 лв. за
периода от 30.03.2023 г. до 05.12.2024 г., 79, 00 лв. – такса за събиране на дължими суми за
периода от 23.05.2022 г. до 22.06.2022 г., 18, 74 лв. – мораторна лихва върху сумата от 79, 00
лв. за периода от 28.07.2022 г. до 28.11.2024 г., 2, 00 лв. – обезщетение за обработка на
просрочени задължения, 0, 53 лв. – мораторна лихва върху сумата от 2 лв. за периода от
28.04.2022 г. до 28.11.2024 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
След влизане в сила на разпореждането заявителят може да предяви осъдителен
иск за вземането си по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2