Решение по дело №427/2019 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№

град Р у с е, 03. 06. 2019 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Русенският районен съд, втори наказателен състав, в публично

          заседание на 18.04.2019 год, в състав:

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА

          при секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,

          разгледа докладваното от съдията АНД N 427

          по описа за 2019год. на Русенски районен съд

          и за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от П.А.Н., ЕГН:**********, срещу наказателно постановление №19-1085-000055/2019год., издадено от Началник сектор ПП към ОДМВР-Русе, с което за нарушение чл.21.ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182 ал.1, т.6 от ЗДвП  и е наложено административно наказание глоба в размер на 700лв. и лишщаване от право да управлява МПС за три месеца. 

Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност  на НП – счита последното за неправилно и издадено при съществени процесуални нарушения.

Наказващият орган не изпраща представител, счита депозираната жалба за неоснователна.

РРП не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните приема, за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

На 15.02.2018г. лек автомобил „Фолксваген Голф”, с рег.№ Р5650ВН, управляван от неустановено по безспорен начин лице, се движил се по бул.”България”, в гр.Русе, посока изхода на гр.Русе. След бензиностанция „Лукойл”, бил заснет с автоматизирано техническо средство – дигитална стационарна радарна установка SITRAFFIC ERS 400, установило че превишава разрешената максимална скорост от 50км, като се движил със 106 км/ч. Справката за регистрация на МПС посочила, че същото било собственост на АПИМП – ИП – Д-р П.А., ЕООД, с управител жпод.Н.. Същата на 10.01.2019год. била призована в сектор ПП – КАТ. Последната се явил на посочената дата, като в предоставената й декларация по чл.188 от ЗДвП, посочил че за 15.02.2018год. „не може да се сети” кой е управлявал автомобила. Бил й съставен акт, обвиняващ я за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП. Актът подписала без възражение. Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което са й наложени горепосочените административни наказания.

          Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства - показанията на св.Г., св.П., снимков материал, декларация по чл.188 от ЗДвП, протокол за проверка, акт и наказателно постановление.

          При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

          При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

 

 

 

 

Жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

От приложените писмени доказателства – снимка, се установява, че на 15.02.2018год., л.а. „Фолксваген Голф”, с рег.№ Р5650ВН се движил по бул.България, в гр.Русе, превишавайки разрешената максимална скорост от 50км, като се движил с измерена скорост 106км/ч. риложеното копие от свидетелство за регистрация сочи, че същото е собственост на АПИМП – ИП – Д-р П.А., ЕООД, с управител жпод.Н.. 11 месеца по-късно последната била призована да се яви в сектор ПП при ОДМВР – Русе. На 10.01.2019год. тя се явила, като св.Г. й предоставила да попълни декларация по чл.188 от ЗДвП. В нея жпод.Н. вписала, че „не може да се сети” на 15.02.2018год. кой е управлявал процесния автомобил. Същият ден й бил съставен акт, обвиняващ я за нарушениена чл.21 ал.1, вр.чл.188ал.1 от ЗДвП, който подписала без възражение.

От представените по преписката писмени доказателства се установява, че  регистрираното и заснето на клип нарушение е извършено на дата 15.02.18 година, а съставеният и връчен акт е с дата 10.01.2019год. При така изложеното и на база събраните доказателства по преписка се установява, че към момента на съставяне на акта е изтекъл три месечния давностен срок по чл. 34 от ЗАНН, който тече от откриване на нарушителя. Установяването на нарушителя при този тип нарушения се основава на законовата презумпция на чл. 188, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Съгласно посочените текстове, собственикът или този, на когото е предоставено МПС-то, отговаря за извършеното с него нарушение. Установяването на собственика, законният представител при ЮЛ или ползвателя на съответното МПС, чиято скорост е засечена с техническо средство при отсъствие на контролен орган, се извършва чрез справка в централна база КАТ, въз основа на данните за регистрационния номер на автомобила. Тези данни са налични за АНО от деня на установяване на нарушението – 15.02.2018год., видно от приложената на хартиен носител снимка. В тежест на АНО е да докаже, че тримесечния срок по чл. 34 от ЗАНН, към момента на съставяне на акта е спазен, като в частност установи, кога е направена справката за установяване собственика на автомобила, като тази дата е различна от датата на установяване на нарушението с автомобила, която дата е 15.02.2018год. Съдът отбелязва, че по делото липсва доказателство за това, кога е направена справка относно собствеността на процесното МПС, за да може да се отчете тримесечния давностен срок. АНО приел, че началото на същия следва да бъде датата на декларацията по чл.188 от ЗДвП, което не се споделя от съда.Тази декларация е попълнена 11 месеца, след регистрираното нарушение, както и след установената вече собстеност на МПС  и този дълъг период е възпрепятствал жпод.Н. да си спомни, дали и на кого е предоставяла фирмения автомобил. Така процедирайки се нарушава и правото на защита на санкционироното лице, дадено и чрез чл.188 от ЗДвП, което се поставя в невъзможност да съхранява спомен с такъв давностен период. Отделно от това съдът отбелязва, че сроковете в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН има дисциплиниращ ефект и цели ограничаване бездействието на администрацията. Затова и сроковете са два: 3месечен от откриване на нарушителя и 1 годишен от извършване на нарушението. Св.Г. признава, че „винаги спазваме едногодишния срок за разглеждане на снимковия материал…”, но освен последният следва да се спазва и 3месечния срок. 

При липса на доказателства за това, кога е направена справката в централна база КАТ и съответно кога е установен нарушителя съдът приема, че субектът на нарушението е бил известен от момента на извършване на нарушението, доколкото неговото установяване се основава на законова презумпция, от една страна, а от друга – на данните са собствеността на автомобила, които са на разположение на контролните и наказващи органи по ЗДвП към момента на извършване нарушението. В този смисъл 3месечния срок не е спазен.

Отделно от това, предвид гореизложеното съдът намира, че субектът на нарушението не е установен по безспорен начин, предвид характера на попълнената от жпод.Н. декларация, което прави наказателното постановление необосновано, досежно автора на нарушението.

Предвид изложените съображения от фактическо и правно естество, жалбата се явява основателна, наказателното постанвовление незаконосъобразно и следва да се отмени.. 

 

 

 

 

          Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №19-1085-000055/2019год., издадено от Началник сектор ПП към ОДМВР-Русе, с което за нарушение чл.21.ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182 ал.1, т.6 от ЗДвП , на П.А.Н., ЕГН:**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 700лв. и лишаване от право да управлява МПС за три месеца. 

 

Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14 – дневен срок от съобщаването му до страните, по реда на АПК.

                                                         

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………………