МОТИВИ към
присъда № 283/ 05.07.2010 година, постановена по нохд № 354/2003г по описа на ТРС:
Подсъдимият
Ж.И. ***, ЕГН ********** е предаден на съд по обвинението му по чл. 343 ал. 1 б.”а” във вр. с мл. 342, ал. 1
от НК и във връзка с чл. 21, ал.2 от ЗДвП , за
това че: На 09.12.2009 год. в гр.Търговище, местността „Боаза” по ПП І-4, км. 217+019, при
управление на моторно превозно средство- л.а. м.„Опел”, м.„Корса”, с рег. № Т
4047 ТТ, нарушил правилата за движение по пътищата- чл. 21, ал.2 ЗДвП (при
избиране на скоростта на движение, му е било забранено да превишава въведеното
ограничение на допустимата максимална скорост на движение- 60км/ч.,
сигнализирано с пътен знак В 26 „Забранено движението със скорост, по- висока
от означената) и по непредпазливост, причинил значителни имуществени вреди в
размер на 3900 лева на В.К. В. и Р.С.В. ***.
Подсъдимият признава изцяло фактите и обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитата на подсъдимия
пледира за присъда, с която подзащитният му да бъде освободен от наказателна
отговорност, с налагане на административно наказание, по чл. 78а НК. Алтернативно,
моли за определяне на наказание при условията на чл. 55 НК, като
предвиденото наказание „пробация”, бъде заменено с наказание „глоба”.
Представителят на
Районна прокуратура поддържа обвинението Пледира за наказание,
определено при старата редакция на чл. 58а НК, а именно определено при
условията на чл. 55 НК, като наказанието „лишаване от свобода” бъде заменено с
наказание „пробация”, включващо съвкупност от пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 2 години, при периодичност два пъти
седмично, „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2
години, „Поправителен труд”, при удръжки в минималния, предвиден от закона
размер, за срок от 6 месеца.
Предявени са и са приети за съвместно разглеждане с наказателния
процес граждански искове: от В.К. В., ЕГН ********** и Р.С.В., ЕГН ********** за
претърпени от същите имуществени вреди, вследствие от престъплението, в размер
на 3900лв. Същите са конституирани като
граждански ищци в процеса; от В.К. В., ЕГН ********** в размер на 500лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и
страдания.
След
преценка на събраните по делото доказателства , съдът установи от фактическа
страна следното :
Подсъдимият
Я., от 24.02.1977г. е правоспособен водач на МПС, категория “В” . На 09.12.2009г,
около 12,30ч., подсъдимият, прибирайки си от с. Презвитер Козма, общ. Омуртаг и
движейки се към гр.Търговище, управлявал л.а. м. „Опел”, м. „Корса”, с рег. № Т
40 47 ТТ по ПП І- 4, км. 217V019, в м. „Боаза”, землището на гр. Търговище.
Автомобилът бил негова собственост и заедно с него пътувал сина на подсъдимия-
в. Б.И.. Атмосферните условия били лоши- валял дъжд и пътната настилка била
мокра. Подсъдимият навлязъл в участък, където скоростта за движение била
ограничена до 60км/ч., с пътен знак В26.
Подсъдимият управлявал лекия автомобил със скорост 67км/ч. При движение с
посочената скорост– 67км/ч., на
около 21м. след знака, фиксирано
на приложената към огледния протокол скица и
снимки от приложения към
досъдебното производство фотоалбум, подсъдимият при излизане от десен
завой загубил управлението на л.а., при
което същият поднесъл, станал неуправляем и навлязъл в лентата за насрещно движение. Там,
по същото време, в обратна посока- към гр. Омуртаг, се движел л.а.
„Фолксваген”, м. „Пасат”, с рег. № А 49 20 ВХ. Автомобилът бил съпружеска
имуществена общност- на него и св. Р.В.. Тъй като двата автомобила били много
наблизо, нито подс. Я., нито св. В. успели да реагират и двата автомобила се
ударили, като лекият автомобил м. „Фолксваген”, управляван от св. В. бил ударен
челно.
Видно
от заключението на съдебно- авто-техническа експертиза, причината за настъпване
на ПТП е превишената скорост на движение на управлявания от подсъдимия лек
автомобил- 67км/ч., при ограничение от 60 км./ч. При тази скорост на движение,
подсъдимият загубил контрол върху управлявания лек автомобил, който навлязъл в
лентата за насрещно движение, на около 2м., при което удря правомерно движещия
се в своята лента за движение л.а. „Фолксваген”, управляван от св. В..
Стойността
на нанесените щети по л.а. „Фолксваген”, м. „Пасат”, рег. № А 4920 ВХ е 3900лв.
Така описаната фактическа
обстановка се установява по несъмнен
начин от обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите В.К. В., Р.С.В.,
Б.Ж.И., заключението на съдебно- авто- техническата експертиза,
протокола за оглед, с приложения към него фотоалбум.
Съдът приема за безспорно и категорично
доказано обстоятелството,че на
посочената дата- 09.12.2009г, около 12,30ч.,
подсъдимият е управлявал лек автомобил м. „Опел”, със скорост от 67
км/ч., при ограничение на скоростта до 60км/ч., въведено с пътен знак В26.
Скоростта на движение на лекия автомобил се установява от заключението на
съдебно- техническата експертиза, видно от която, при липсата на спирачни
следи, скоростта е определена на база деформациите на двата автомобила и
изчислената критична скорост при движение в завоя, при мокра настилка. Безспорно
е и,че в посочения участък, скоростта на движение е била ограничена до 60км/ч.
Самопризнанията на подсъдимия не са изолирани, а се подкрепят от
събрания доказателствен материал- показанията на св. В. В., св. Б.И.,
обективните данни, съдържащи се в протокола за оглед, ведно с приложения към
него фотоалбум и заключението на съдебно авто- техническата експертиза.
Съгласно заключението на съдебно- авто-
техническата експертиза, причината за настъпване на процесното ПТП е движението
на управлявания от подсъдимия лек автомобил със скорост от 67км/ч., при
разрешена скорост от 60км/ч., която е била и критичната, за този участък.
Движейки се с тази скорост, подсъдимия изгубил контрола върху управлявания от
него автомобил, който навлязъл в насрещната лента за движение, където се ударил
в лекия автомобил, управляван от св. В.. Поради това, налице е причинна връзка
между нарушението на правилата за движение и настъпилия пътен инцидент.
На следващо място, видно от заключението
на същата експертиза, на лекия автомобил м. „Фолксваген”, м. „Пасат”, рег. № А
49 20 ВХ са причинени имуществени вреди в размер на 3900лв. Посочената сума
надвишава 1/5 ог големите размери (1/5 от 70 МРЗ, определение към момента на
извършване на деянието), т.е. 14 МРЗ- 3360лв., т.е. причинените вреди
представляват „значителни имуществени вреди”.
От изложената фактическа
обстановка, която съдът приема за безспорно и категорично доказана, следва правния извод, че поведението на подсъдимият
се субсумира от правните норми по чл. 343, ал. 1, б “а” от НК във вр. с чл. 21,
ал. 2 ЗДвП,
а именно, че обвиняемият виновно е
нарушил правилата за движение по пътищата- визирани в чл. 21, ал. 2 ЗДвП,
вследствие на което пряко и непосредствено е причинил значителни имуществени вреди
на св. В. и св. В., с което от ОБЕКТИВНА СТРАНА осъществил състава на престъпление по чл.343, ал. 1, б “а”
от НК .
От субективна страна, обвиняемият е осъществил
деянието по непредпазливост, под формата
на НЕСЪЗНАВАНА НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ или небрежност, като деецът не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но с управлението със скорост от 67
км/ч.,при разрешена 60 км/ч. е могъл да предвиди, че движението с превишена
скорост и несъобразяване с
указателния знак ще има за резултат съставомерния по чл.343- причиняване на
значителни имуществени вреди.
За да определи формата на вината за всеки един
конкретен случай, съдът взе предвид и обсъди не само субективното становище на
дееца, но всички налични обективни признаци на деянието. В случая е безспорно
установено, че подсъдимият се е движел с разрешена скорост, а ако се бе движел
с по- ниска, такава, каквато е разрешена, то същият не би изгубил контрол над
автомобила и не би навлязъл в лентата за насрещно движение. В същото време
обаче, той е бил в състояние да предвиди настъпването на тези последици и да
действа така, че да не ги предизвика /положителен момент/. Това е така, защото
на подсъдимият са му били известни правилата за движение по пътищата, създадени
със Закона за движение по пътищата и
Правилника за неговото приложение, задълженията му като водач на МПС, следвало
е след навлизане в зоната на действие на ограничителния знак В 26, да приведе
скоростта си на движение с разрешената.
След като призна подсъдимият за виновен в това, да е
извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а” НК, съдът му наложи и
съответното наказание. Предвид обстоятелството, че производството се разви по
диференцираната процедура по чл. 372,
ал.4 във вр. с чл.371, т. 2 от НПК, съдът определи наказанието при благоприятната за
подсъдимия последица, регламентирана в чл. 373, ал.2 от НПК, а именно „ако
постанови осъдителна присъда да
определи наказанието при условията на чл.58а от НК .” Цитираната разпоредбата
на чл.58 а от НК указва специфичния
ред, който съдът следва да съблюдава, когато определя наказанието в
производството по чл.372, ал.4 от НПК. Нормата на чл.58а се явява
специалната норма за определяне
на наказанието и изключва прякото
приложение на общите правила, визирани в чл.54 и 55 от с.к. От момента на извършване на деянието,
до момента на постановяване на настоящата присъда, разпоредбата на чл. 58а НК
претърпя законодателна промяна. В редакцията си към момента на извършване на
деянието- ДВ бр. 27/2009г., чл. 58а НК е гласял следното: „Когато в производството по чл. 372, ал. 4 НПК съдът постанови
осъдителна присъда, той може да не наложи най- тежкото по вид наказание, при
алтернативно предвидени различни наказания, а в останалите случаи определя
наказанието при условията на чл. 55”. Със ЗИДНК, обн. ДВ бр. 26/2010г., в
сила от 10.04.2010г., нормата на чл. 58а НК претърпя промяна, като към
настоящия момент гласи: „При постановяване на осъдителна присъда в случаите по
чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието
лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този
кодекс и намалява така определеното наказание с една трета”. При това положение, съобразявайки правилото на чл. 2,
ал. 2 НК, при последвали различни закони до влизане в сила на присъдата, съдът
счете, че наказанието на подсъдимия следва да се определи при прилагане на
разпоредбата на чл. 58а НК, в редакцията й от ДВ бр. 27/2009г., който закон се
явява най- благоприятен за него. При определяне на наказанието в хипотезата на чл.372 ал.4 от НПК, следва да се
съобразят две предпоставки : 1/ дали в
санкционната част на съответния престъпен състав е предвидено едно или повече наказания и 2/ ако наказанията са две или повече, дали
същите са в кумулативност или алтернативност.
Разпоредбата на чл.58а от НК изрично предвижда ,че когато предвидените
наказания са повече от едно и същите
са в алтернативност, то благоприятната
последица за подсъдимия, за когото
производството е протекло по реда на
„съкратено съдебно следствие” се изразява единствено и само в това,
че съдът
не може да наложи
най-тежкото по вид наказание при
алтернативно предвидени различни наказания. В санкционната част на нормата по
чл. 343, ал. 1, б. „а” НК са предвидени две наказания „лишаване от свобода” или
„пробация”, които са в условията на алтернативност. При това положение,
благоприятната последица за подсъдимия би могла да се изрази в неналагането на по- тежкото по вид наказание,
каквото несъмнено е „лишаването от свобода”. Правилата на чл.55 от НК изобщо не намират приложение в случаите на алтернативно
предвидени санкции. С оглед изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл. 58а НК, в редакцията й от ДВ бр. 27/2009г., съдът наложи на подсъдимия наказание
„пробация”, включваща следната съвкупност от пробационни мерки: 1.„Задължителна регистрация по настоящ адрес”
за срок от 8 месеца, която на
осн.чл.42б, ал.1 от НК, да се изпълни чрез явяване и подписване пред
пробационен служител от Сектор „Пробация” при Областно звено „Изпълнение на
наказанията”-Търговище с периодичност два пъти седмично; 2.„Задължителни периодични срещи с
пробационнен служител”, за срок от 8 месеца, която на осн.чл.42б, ал.2 от НК, да се изпълни в Сектор „Пробация” при Областно звено „Изпълнение на
наказанията”-Търговище; 3.”Поправителен
труд” , което да се изпълни по месторабота “ЛВК- В.” – гр.Търговище, което
да включи удръжка от възнаграждението му в размер на 10 % в полза на държавата,
с продължителност 6 месеца. При определяне размера на наказанието, съдът взе
предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства- липсата на предходни
осъждания и нарушения по ЗДвП, изразеното съжаление, обстоятелството, че
подсъдимият е превишил разрешената скорост само с 7 км/ч. Предвид това, при превес
на смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът определи размера на наложените пробационни мерки към
минималния, предвиден в закона размер.
На осн.чл.343г във вр. с чл.37,
ал.1, т.7 от НК, съдът наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание
„Лишаване от право да управлява моторно превозно средство”, за срок от 6 месеца.
За да определи този размер на наказанието, съдът взе предвид липсата на
предходни нарушения по ЗДвП, минималното превишение на скоростта.
Съдът счете, че искането на защитата
на подсъдимия,макар и декларативно определено в пледоарията му, за
освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл. 78а НК за неоснователно, по следните
съображения: действително, в случая са налице две от предпоставките на чл. 78а НК- деянието е наказуемо с „лишаване от свобода” до 1 година или с „пробация” и
подсъдимият е неосъждан. Наред с това, обаче разпоредбата на чл. 78а НК изисква
наличие и на трета кумулативно дадена такава- причинените от деянието
съставомерни имуществени вреди да са възстановени. Съдът счете, че тази
предпоставка не е налице- причинената от деянието имуществена щета в размер на
3900лв. е съставомерна и към момента на приключване на съдебното следствие не е
възстановена от подсъдимия. Поради това, съдът счете, че не са налице всички
три кумулативно изискуеми предпоставки от фактическия състав на чл. 78а НК,
което прави приложението му недопустимо.
Относно предявените граждански
искове:
Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. По
делото безпротиворечиво е установено, че е осъществен фактическият състав на
непозволно увереждане, регламентиран в чл. 45 ЗЗД, обусловен от противоправното
поведение на подсъдимия, като в следствие от техните неправомерни действия са
настъпили увреждания на гражданските ищци. Съгласно материята на непозволеното
увреждане, уредена в чл. 45 и сл. от ЗЗД, поначало отговорността за непозволено
увреждане е отговорност за виновно противоправно поведение и се поражда от
фактически състав, включващ 4 елемента: вина, противоправно поведение -
действие или бездействие, щета (вреда) и причинна връзка. Съдът счете, че в
случая се установиха по категоричен начин всички предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД, а именно- виновно действие на подсъдимия, настъпила вреда
за гражданските ищци (която съгласно заключението на съдебно- авто-
техническата експертиза е в размер на 3900лв.) и причинна връзка между
виновното противоправно поведение на подсъдимия и настъпилата вреда за
гражданските ищци. Ето защо, съдът намери предявеният иск за сумата от 3900лв.,
представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди за
доказан по основание и размер. Предвид изложеното, съдът осъди подсъдимия да заплати
на гражданските ищци сумата от 3900лв., представляваща обезщетение за причинени
от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на
увреждането- 09.12.2009г. до окончателното изплащане на сумата.
Доколкото по делото не се събраха доказателства за
твърдяните от гражданския ищец В. неимуществени вреди, то съдът счете
предявеният иск за недоказан по основание и размер. Поради това, съдът отхвърли
същия.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът осъди подсъдимия
да заплати по сметка на Републиканския бюджет сумата от 160лв, представляваща
направени на досъдебната фаза на процеса разноски, по сметка на Районен съд-
Търговище- сумата о 156лв, представляваща държавна такса върху предявения и
уважен граждански иск и на В.К. В. и Р.С.В. сумата от 100 лева, представляваща
направени по делото разноски.
На осн.чл.53 от НК, съдът постанови веществените
доказателства: 1.Лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с рег.№ Т 40 47 ТТ,
да се върне на собственика Ж.И. *** и 2. Лек автомобил марка „Фолксваген”,
модел „Пасат” с рег.№ А 49 20 ВХ, да се върне на собствениците В.К. В. и Р.С.В.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Председател: