№ 1165
гр. Варна , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мая Т. И.ова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20213100501151 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба вх. №281979/06.04.2021г. от АН. К.
ИВ., ЕГН: **********, с адрес ********, Ц. ИВ. Ц., ЕГН: **********, с адрес
********, и Т. ИВ. К., ЕГН: **********, с адрес ******** срещу решение
№261026/23.03.2021г. по гр.д. №1554/2020г. на РС – Варна, в частта, с която е
отхвърлен иска на жалбоподателите с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД и
чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 82 ЗЗД срещу „Лъки Куалити“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, жк „Младост“ бл. 150, вх. 11,
ет. 4, ап. 12 за горницата над 3660.00 лева до пълния предявен размер от
6070.00 лева, представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот –
магазин за хранителни стоки, находящ се в ********, за периода 30.08.2016г.
– 12.01.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на иска – 05.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се като неправилен извода на съда за размера на
дължимото обезщетение, което е определено въз основа на заключение на
вещо лице в размер на средния месечен пазарен наем. Твърди се, че размерът
1
на средния пазарен наем подлежи на изследване, само когато се претендират
вреди над договорената наемна цена по прекратения договор.
Отправената към съда молба е за отмяна на решението и за
уважаване на предявените искове изцяло, като се присъдят и направените
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК не е депозиран писмен отговор от
въззиваемата страна.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз
основа на искова молба вх. № 10085/ 05.02.2020 г. от И. Ц. И.ов, ЕГН
********, б.ж. на гр. Варна, починал на 20.07.2020г. и заместен в хода на
производството от наследниците си по закон: Ц. ИВ. Ц. – син, ЕГН
**********, с адрес: ******** и Т. ИВ. К. – дъщеря, ЕГН: **********, с
адрес: ********, и АН. К. ИВ., ЕГН: **********, с адрес: ******** срещу
„Лъки Куалити“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ЖК „Младост“ бл. 150, вх. 11, ет. 4, ап. 12, с искане до
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищците
сумата 6070.00 лв., представляваща обезщетение за ползване на недвижим
имот – магазин за хранителни стоки, находящ се в ********, за периода
30.08.2016г. – 12.01.2017г., формирано както следва: 1400 лева – обезщетение
за м. септември 2016г.; 1400 лева – обезщетение за м. октомври 2016г.; 1400
лева – обезщетение за м. ноември 2016г.; 1400 лева – обезщетение за м.
декември 2016г.; 470 лева – обезщетение за м. януари 2017г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 05.02.2020г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че 28.08.2015г. между страните е
сключен договор за наем, по силата на който ищците предоставят на
ответника ползването на собствен недвижим имот, при месечна наемна цена
от 1400.00 лева. Поради неизпълнение на поети договорни задължения от
страна на ответника, считано от 30.08.2016г. договорът е развален от
наемодателите, с писмена покана. Независимо от последното, ответното
дружество ползва имота до 12.01.2017г., въпреки противопоставянето на
наемодателите. На 12.01.2017г. между страните е подписан приемо –
предавателен протокол относно наетия обект.
Ответникът „Лъки Куалити“ ЕООД депозира писмен отговор в срока
по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за неоснователност на иска. Не
оспорва сключването на наемния договор, отправянето на покана за
заплащане на наемните вноски на 03.08.2016г., с която наемният договор е
развален, считано от 30.08.2016г. Възразява относно твърдението, че имотът е
освободен през м. януари 2017г., като в тази връзка сочи, че предаването е
осъществено през м. септември 2016г.
Релевира възражение за прихващане, основано на твърдения за
закупени от дружеството и оставени в наетия имот след предаването му
климатик, кухненски шкаф и хладилна витрина. Същите са ползвани от
собствениците, с което са се обогатили неоснователно за сумата от 8400 лева,
за период от 42 месеца.
2
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и
след преценка на събраните доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена
в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес
от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено
при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които се изразяват в
твърдения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното
решение. Твърди се, че съдът неправилно е формирал извод относно размера
на подлежащото на плащане обезщетение за ползване на имота след
прекратяване на договора за наем.
По предявения иск с правно основание чл.236 от ЗЗД ищецът носи
доказателствената тежест да установи съществуването между страните на
договорно наемно правоотношение, неговото прекратяване или разваляне,
както и държане на процесните вещи от наемателя и размера на дължимото
обезщетение.
С първоинстанционното решение е прието за установено наличието
на облигационно правоотношение по договор за наем между страните,
разваляне на договора при наличие на предвидените в него предпоставки на
30.08.2016г., връщане на наетата вещ на 12.01.2017г. и в тази част решението
не е обжалвано. Спорът във въззивното производство касае начина на
определяне на дължимото обезщетение за ползване на имота след
прекратяване на договора. От представения по делото договор за наем се
установява договорената наемна цена в размер на 1400 лв. месечно от
3
01.05.2016г., а съгласно заключението по назначената и приета през първата
инстанция съдебно-счетоводна експертиза размерът на средния пазарен наем
за исковия период е 828 лв. на месец или 3660 лв. за периода от 30.08.2016г.
до 12.01.2017г.
Съгласно разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ЗЗД ако наемателят
продължи ползването на вещта въпреки противопоставянето на наемодателя,
той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения,
произтичащи от прекратения наемен договор: да пази вещта, да си служи с
нея според предназначението й /респ. според уговореното в прекратения
договор предназначение/, както и да плаща обезщетение за ползването. В
съдържанието на правоотношението между страните се включва по силата на
закона - чл. 236, ал. 2 ЗЗД, едно допълнително задължение на наемателя -
обезщетението за продължилото ползване в нарушение на задълженията,
произтичащи от прекратяването на договора. Според константната практика
на ВКС, постановено по сходни казуси, за времето, през което продължава да
се ползва имота въпреки противопоставянето на наемодателя, а именно след
прекратяването на наемния договор и до връщането на наетата вещ, размерът
на обезщетението по чл. 236, ал. 2 ЗЗД е съизмерим със средния пазарен наем
за подобни обекти за процесния период, но не може да е по-малко от
уговорената наемна цена.. /Решение № 422 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №
981/2009 г., III г. о., ГК; Решение № 230 от 18.06.2014 г. на ВКС по гр. д. №
6874/2013 г., IV г. о., ГК; Определение № 29 от 20.01.2015 г. на ВКС по т. д.
№ 264/2014 г., II т. о., ТК; Решение № 173 от 22.03.2013 г. на ВКС по т. д. №
939/2011 г., I т. о., ТК и др./ Въз основа на разрешението в така цитираната
практика, споделяно от настоящия състав, дължимото обезщетение в
настоящия случай следва да се определи въз основа на договорената наемна
цена в размер на 1400 лв. месечно. За процесния период от 30.08.2016г. до
12.01.2017г., изчислено въз основа на 1400 лв. месечен наем, обезщетението
възлиза на 6160 лв. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес,
искът следва да се уважи в претендирания размер от 6070 лв. ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
С оглед на гореизложеното и поради несъвпадане изводите на
въззивния съд с тези на първоинстанционния, решението следва да бъде
4
отменено в обжалваната част и уважен иска за разликата до предявения
размер.
При този изход на спора разноски за първоинстанционното
производство се дължат в полза на ищеца в заявения размер 1192,80 лв. в
съответстие с представения списък по чл.80 от ГПК и писмени доказателства
за заплащане. За въззивното производство разноски се дължат в полза на
въззивника в размер на 521,40 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №261026/23.03.2021г. по гр.дело №1554 по
описа на ВРС за 2020г. в обжалваната част, с която е отхвърлен предявения от
АН. К. ИВ., ЕГН: **********, с адрес ********, Ц. ИВ. Ц., ЕГН: **********,
с адрес ********, и Т. ИВ. К., ЕГН: **********, с адрес ******** срещу
„Лъки Куалити“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ЖК „Младост“ бл. 150, вх. 11, ет. 4, ап. 12, иск с правно основание
чл. 236, ал. 2 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 82 ЗЗД. за горницата над 3660.00
лева до пълния предявен размер от 6070.00 лева, представляваща
обезщетение за ползване на недвижим имот – магазин за хранителни стоки,
находящ се в ********, за периода 30.08.2016 г. – 12.01.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 05.02.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД и чл.
79, ал. 1, вр. с чл. 82 ЗЗД, както и в частта за разноските, като
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Лъки Куалити“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ЖК „Младост“ бл. 150, вх. 11, ет. 4, ап. 12 да
заплати на АН. К. ИВ., ЕГН: **********, с адрес ********, Ц. ИВ. Ц., ЕГН:
**********, с адрес ********, и Т. ИВ. К., ЕГН: **********, с адрес
********, разликата над 3660.00 лева до пълния предявен размер от 6070.00
лева /шест хиляди и седемдесет лева/, представляваща обезщетение за
ползване на недвижим имот – магазин за хранителни стоки, находящ се в
********, за периода 30.08.2016г. – 12.01.2017г., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска – 05.02.2020 г. до окончателното
5
изплащане на вземането, на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, вр. с
чл. 82 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Лъки Куалити“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, жк „Младост“ бл. 150, вх. 11, ет. 4, ап. 12 да
заплати на АН. К. ИВ., ЕГН: **********, с адрес ********, Ц. ИВ. Ц., ЕГН:
**********, с адрес ********, и Т. ИВ. К., ЕГН: **********, с адрес
********, сумата от 1192,80 лв. (хиляда сто деветдесет и два лева и осемдесет
стотинки), представляваща извършени в първоинстанционното производство
разноски, както и 521,40 лв. /петстотин двадесет и един лева и 40 ст./
разноски за въззивното произвозство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл. 280, ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6