№ 288
гр. София, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Нели Н. Драндарова Гаврилова
като разгледа докладваното от Мирослав Стоянов Въззивно частно
наказателно дело № 20221100600728 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл. XXI НПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена лично от тъжителката Н. В.
В. срещу Разпореждане № 6402 от 09.11.2021 г. по НЧХД № 9278/2021 г. на
СРС, НО, 94-ти състав, с което съдът е прекратил наказателното
производство.
С обжалвания акт е прието, че преклузивният срок по чл. 81, ал. 3 НПК
е изтекъл, тъй като инкриминираните с тъжбата и допълнението към нея
четири епизода на предаването „Г. на е.“ са излъчени през м. 03.2014 г.
Последващото качване на епизодите в интернет пространството и
възможността по този начин вече излъчените предавания да станат достояние
на неограничен кръг лица и след датите на излъчването им в национален ефир
не осъществява нов състав на твърдяното престъпление по чл. 147, ал. 1 НК.
Липсват и твърдения от тъжителката, че публикуването в интернет на горните
четири епизода е станало от същите лица, за които същата твърди, че са
участвали в епизодите и са разгласили клеветнически твърдения за нея. При
излъчването на всеки епизод в рамките на едно и също предаване може да се
приеме наличие на продължавано престъпление, довършено с излъчването на
1
последния епизод през м. 03.2014 г., когато е настъпило и узнаването от
страна на тъжителката. Липсват и твърденията за образувано наказателно
производство, което да е било спряно на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК,
така че 6-месечният срок за подаване на тъжба да е започнал да тече от
уведомяването на тъжителката за спирането на производството по делото. На
следващо място, в тъжбата не се твърди лицето, срещу което е насочена
тъжбата – М.Б.Х., да е изрекъл конкретни клеветнически изрази. Изтекла е и
абсолютната давност от 4 години и 6 месеца, дори и за дата на последното
твърдяно деяние да се счете 31.03.2014 г.
Във въззивната жалба се иска отмяна на обжалвания акт като
неправилен, тъй като нарушава изцяло нейните конституционни права. В
допълнение към жалбата се твърди, че неправилно е прието от районния съд,
че продължавано престъпление може да се обсъжда единствено по отношение
на четирите епизода, тъй като въпросните клеветнически предавания са били
достъпни на интернет страницата на предаването на продуцентската къща,
управлявана от М.Х., като са били свалени едва през м. 03.2020 г. Именно под
ръководството на същото лице са изречени клеветническите твърдения, но
съучастници в престъплението са и целият екип от режисьори, директори,
репортери и оператори. Излага съображения за ограничено право на защита в
процеса. Основание за отмяна на обжалвания акт е и фактът, че тъжбата не е
за престъпление по чл. 147, ал. 1 НК, а по чл. 148, ал. 1, т. 2 НК, както и
това, че осъщественият състав на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2 НК не е
във връзка с чл. 147 НК.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява
лично и поддържа подадената жалба и допълнението към нея. Твърди, че
лицето, срещу което е насочена тъжбата, е главен продуцент и
разпространител на въпросните клевети, от които търпи материални и
нематериални вреди.
Въззивната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в
срока по чл. 319, ал. 1 НПК срещу обжалваем акт съгласно чл. 250, ал. 4 НПК.
Съдът, като се запозна с материалите по делото и след извършената
служебна проверка, намира следното:
С тъжба от 25.06.2021 г. Н.В. e поискала от СРС осъждане на М.Х. в
качеството му на собственик на продуцентска къща „Г.“ и продуцент на
2
телевизионното предаване „Г. на е.“ за това, че през м. 03.2014 г. в същото
предаване са показани четири епизода относно модни измами, в които
различни лица, включително и репортери на горното предаване изричат
позорни обстоятелства относно тъжителката, записвана, без да знае в третия
епизод. От интернет страницата на предаването горепосочените репортажи са
свалени през м. 03.2020 г., като същите продължават да са налични в YouTube
канала на лицето Д.С., поради което твърдяното престъпление по чл. 148, ал.
1, т. 2 НК е извършено в условията на чл. 26, ал. 1 НК. С Разпореждане от
08.07.2021 г. СРС е указал на тъжителката да посочи трите имена и ЕГН на
лицето, срещу което е насочена тъжбата, конкретните клеветнически изрази
ведно с техен разпространител, дата и място на обективирането им, какво е
конкретното поведение на М.Х. и кога е узнала за извършването на
твърдяното престъпление. С поредно разпореждане от 01.09.2021 г. съдът е
дал последна възможност по молба на тъжителката за изпълнение на дадените
указания. С молба от 27.10.2021 г. тъжителката е уточнила трите имена и ЕГН
на М.Х., който не е изрекъл лично конкретни клеветнически изрази, но ги е
разпространил чрез 4 предавания на предаването „Г. на е.“ на продуцентска
къща „Г.“, чийто собственик е горното лице заедно с неговия брат Д.Х., както
и имена на лицата-съучастници в извършване на престъпление, посочено със
същите времеви рамки като в тъжбата. Отбелязано е, че място на деянието е
гр. София, продуцентска къща „Г.“, където са изготвени, а разпространението
им е чрез Нова ТВ, социалната мрежа фейсбук и лични профили на стотици
лица. Уточнила е, че чрез репортера Б.В. М.Х. е изготвил, излъчил и
разпространил четирите предавания, като не е упражнил контрол върху
редакторската и репортерска дейност на същите предавания, за които
обстоятелства узнала при излъчването на предаванията през м. 03.2014 г. В
приложение към тъжба са направени следните уточнения:
в първи епизод „Модни измами“, излъчен от горната продуцентска къща,
различни посочени от тъжителката лица отправили към нея редица
обвинения;
във втори епизод „Модни измами“ продуцентите на предаването
публикуват запис-имитация на гласа на Н.В., по отношение на която
разпространяват неверни твърдения, като репортери на предаването
поясняват, че се натъкнали на оплаквания от съответни лица срещу
тъжителката, чиито неверни твърдения излъчили в същите предавания;
3
в трети епизод „Модни измами“ е публикуван запис със скрита камера на
разговор между тъжителката и потенциална кандидатка за
специализация в школата за модели на Академията за мода към НКМБ;
в четвърти епизод „Модни измами“ тъй нареченият репортер Густо ми
В., както и лицето Т.С. изрича неверни твърдения за тъжителката.
За да сезира валидно съда, тъжбата съгласно чл. 81, ал. 1 НПК, освен че
трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу
което се подава, следва да описва обстоятелствата на престъплението.
Съдебният орган, на когото е възложена проверката на редовността на
тъжбата, не би могъл да установи дали изложените в тъжбата факти сочат на
престъпление, ако не си изясни кое е конкретното престъпление. Без да
направи такъв извод, съдът не би могъл да прецени и дали съобщеното в
тъжбата престъпление е такова, което се разглежда именно по този
процесуален ред, или изисква провеждане на досъдебно производство от
прокуратурата и разследващите органи. По аргумент за по-силното
основание, когато е предвидено изрично правомощие на съдията-докладчик
да прекрати наказателното производство, в случай че тъжбата не отговаря на
изискванията по чл. 81, ал. 1 НПК, това несъмнено означава, че съдията-
докладчик е длъжен да провери и дали се твърдят обстоятелства на
престъпление. Членуването на думата “престъпление” е езиков аргумент,
съществуващ наред с формално логическия, който изисква да бъде
установено от компетентния орган кое е конкретното заявено престъпление.
Отделно от изтъкнатите съображения, спецификата на фактическия състав за
повдигане на обвинение за престъпление, което се преследва по тъжба на
пострадалия, както и възникването на фигурата на подсъдимия, допълнително
категорично обуславят необходимостта да се извърши преценка твърди ли се
в тъжбата престъпление и кое е то. По дела, образувани по тъжба на
пострадалия, процесуалното качество на подсъдимия възниква едва след като
съдията-докладчик приеме тъжбата за редовна, удовлетворяваща
изискванията на чл. 81, ал. 3 НПК, и в разпореждането, с което й даде ход, по
чл. 252, ал. 4, изр. 2 НПК даде правна квалификация на фактите на твърдяното
престъпление. Поради това, за разлика от делата, образувани въз основа на
обвинителни актове, споразумения и предложения за освобождаване от
наказателна отговорност от прокуратурата, по делата, образувани по тъжба на
пострадалия, съгласно чл. 254, ал. 4 НПК на подсъдимия се връчва освен
4
процесуалния документ, по който е образувано делото (тъжбата), и препис от
разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на делото. Това е така,
тъй като обвинението е съвкупност от факти и право, поради което
повдигането му по този вид дела е фактически състав, който приключва с
разпореждането на съдията-докладчик, с което се дава ход на тъжбата и
правна квалификация на престъплението, предмет на разглеждане.
Ето защо и след като има процесуалното задължение да предаде на съд
само обвинения в престъпление и то такова, което се преследва по тъжба на
пострадалия, съдията-докладчик е овластен, в зависимост от резултатите от
проверката на редовността на тъжбата в частта относно данните на
престъплението, да й даде ход или да прекрати наказателното производство
по реда на чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК.
В процесния случай районният съд законосъобразно е упражнил
именно това свое правомощие, като правилно е преценил, че изложените
твърдения в тъжбата не могат да бъдат квалифицирани като престъпление,
тъй като в дадения й срок, който впоследствие е бил продължен, тъжителката
не е конкретизирала, какви конкретни клеветнически твърдения е изрекло
лицето, срещу което е насочена тъжбата -. Неоснователно е оспорването в
жалбата, че съучастници на твърдяното престъпление са и други лица от
екипа на продуцентската къща, собственост на горното лице, тъй като
тъжбата е насочена единствено срещу М.Х., за да може да се преценява как
съответните клеветнически твърдения са обективирани от него чрез други
лица.
От обективна страна в основния състав на престъплението „клевета“ по
чл. 147, ал. 1 НК се изисква поведение, свързано с разгласяването на позорно
обстоятелство, а в случая липсва конкретика в какво точно се изразява
поведението на горното лице, за да се приеме, че може да се субсумира към
същия състав. От цялостната фактология в тъжбата не се изяснява никакво
съществено за съставомерността клеветническо твърдение, което да
осъществява изпълнителното деяние на който и да е от квалифицираните
състави на клеветата по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 147 НК. Неоснователен е
доводът в жалбата, че твърдяното престъпление е по чл. 148, ал. 1, т. 2 НК без
привръзка към чл. 147, ал. 1 НК. Правилно е приетата от районния съд правна
квалификация на твърдяното престъпление, след като видно от твърденията в
5
тъжбата, уточнителна молба и приложение към тъжбата се касае за
разгласяване на позорни обстоятелства от определени лица, но не и от самото
лице, срещу което е насочена тъжбата, както бе отбелязано по-горе.
Ето защо според въззивния съд в процесния случай наказателният съд е
сезиран с въпрос, който не е от неговата компетентност, защото с тъжбата не
се твърди престъпление, а гражданскоправен спор във връзка с отговорност за
обезвреда, която може да бъде реализирана по общия гражданскоправен ред.
На следващо място, въззивният съд намира за напълно обоснована
преценката на районния съд относно изтичането на преклузивния срок по чл.
81, ал. 3 НПК и на давностния срок по чл. 81 вр. чл. 80 НК.
Тъжителката твърди, че вмененото престъпление е извършено като
продължавано, но не само чрез излъчването на четирите епизода на
предаването, но и впоследствие с наличието на епизодите на интернет
страницата на същото предаване. Въззивният съд приема, че в
инкриминираната деятелност могат да бъдат включени само четирите
епизода на предаването, но не и последващото им препредаване по интернет,
което препредаване не е уточнено по време и рамкирано с конкретни деяния.
Така твърдяното престъпление, извършено като продължавано, е довършено с
излъчването на последния четвърти епизод в предаването „Г. на е.“, за което
тъжителката твърди, че е узнала през м. 03. 2014 г. Последващото
разпространение на вече излъчени епизоди чрез интернет страницата на
предаването не води до реализиране на същия състав на престъпление. При
това положение тъжбата е просрочена като подадена след изтичането на 6-
месечния срок по чл. 81, ал. 3 НПК от узнаването за твърдяното
престъпление, имайки предвид, че по делото липсват доказателства за
първоначално образувано досъдебно производство и съответно за наличие на
друг начален момент за течене на срока по чл. 81, ал. 3 НПК, а именно -
получаването на съобщение за спиране на наказателното производство на
основание чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК, когато при образувано досъдебно
производство се установи, че престъплението се преследва по тъжба на
пострадалия.
Абсолютният давностен срок, тоест срокът, при чието изтичане няма
никакво правно значение спирането и прекъсването на давността, предвиден
в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, е четири години и 6
6
месеца, тъй като за инкриминираното престъпление се предвижда наказание,
несвързано с лишаване от свобода в санкционната част на състава на
престъплението по чл. 148, ал. 2 НК. Също така, дори и да се приеме, че
последното деяние е извършено през м. 04.2014 г., както е посочено в
приложена справка от 13.02.2019 г. на „Нова Броудкастинг Груп“ АД,
въпреки твърденията на тъжителката, че последният епизод е излъчен също
през м. 03.2014 г., абсолютната давност за инкриминираната деятелност е
изтекла на 31.10.2018 г., а тъжбата е подадена след тази дата - на 25.06.2021г.
Поради това настоящата съдебна инстанция формира категоричния извод за
наличие на прекратителното основание по чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, тъй като
наказателната отговорност е погасена, а за това съдът следи служебно, поради
изтичане на предвидената в закона давност.
С оглед всички изтъкнати съображения, въззивният съд намира, че
обжалваното разпореждане е законосъобразно и следва да бъде потвърдено,
защото частният тъжител е потърсил защита на субективните си материални
права не по предвидения гражданскопроцесуален ред за това.
По изложените съображения, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 6402 от 09.11.2021 г. по НЧХД №
9278/2021 г. на СРС, НО, 94-ти състав, с което съдът е прекратил
наказателното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателката Н.В..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7