Определение по дело №1420/2023 на Административен съд - Варна

Главното производство е по реда на чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл.171 т.1 б.“Б“ от същия закон. Образувано е във връзка с жалба от Д.Х.Т. чрез адв.А.Д. срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №23-0460-000191/02.06.2023г., издадена от началник група в РУ 5 „Златни пясъци“ при ОД на МВР гр. Варна.

В рамките на оспорване на заповедта, с която е наложена принудителна административна мярка, Д.Т. чрез адв.А.Д. е поискал спиране изпълнението на заповедта, като е посочил, че в предварителното изпълнение е незаконосъобразно, тъй като в процесната заповед липсва разпореждане по чл.60 от АПК и съответно липсват мотиви за особено важен държавен или обществен интерес. Изтъкнатите доводи за оспорване на предварителното изпълнение на принудителната административна мярка са свързани с осуетяване на трудовите и семейни задължения на жалбоподателя поради отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство.

По искането за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед, съдът изразява следното становище:

Съгласно чл.172 ал.6 от ЗДвП: „Подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.“, тоест принудителните административни мерки по чл.171 от ЗДвП са с допусната по силата на закона предварително изпълнение и не е необходимо издаване на разпореждане от страна на административния орган по чл.60 от АПК за допускане на предварително изпълнение. Тази нормативна уредба е напълно ясно и недвусмислена и нейното точно приложение е изцяло съобразено от установената съдебна практика.

Следователно, приложима е разпоредбата на чл.166 ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, според която: „Допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.“.

Със заповед №23-0460-000191/02.06.2023г., издадена от началник група в РУ 5 „Златни пясъци“ при ОД на МВР гр. Варна е наложена принудителна административна мярка на Д.Х.Т. на основание чл.171 т.2А б.“А“ от Закона за движение по пътищата - прекратяване регистрацията на моторно превозно средство за 180 дни за това, че на 02.06.2023г. собствения му лек автомобил с рег.№ В 3553 ВК е бил управляван от Михаил Стилиянов Илиев, който не е притежавал валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство. Притежаваното от него е било унищожено на 18.12.2020г.

Съдът с разпореждане №6818/27.06.2023г. е дал указания към жалбоподателя да докаже, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на принудителната административна мярка би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, която е противопоставима и надделяваща над защитените с нея държавни или обществени интереси.

В отговор на съдебните указания е постъпила молба от Д.Х.Т. чрез адв.А.Д. с вх.№ 10284/05.07.2023г., в която заявява, че не са настъпили нови обстоятелства след издаване на заповедта и нейното предварително изпълнение ще му нанесе значителни вреди, защото няма да може да се придвижва до работното си място.

Законодателят справедливо и разумно е поставил в разпоредбата на чл.150а ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, изискването към всеки водач на моторни превозни средства да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от ЗДвП или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Чрез допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на принудителните административни мерки по Закона за движение по пътищата по чл.171 т.2А б.“А“ от ЗДвП са защитени особено важни обществени отношения, свързани с изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства за постигане на целта на Закона за движение по пътищата, посочена в чл.2, а именно: опазване на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, улесняване на тяхното придвижване, опазване на имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства.

Следователно, защитеният от Закона за движение по пътищата обществен интерес е особено важен по смисъла на чл.60 ал.1 от АПК във връзка с чл.166 ал.4 във връзка ал.2 от АПК. На него е непротивопоставимо твърдението на жалбоподателя, че прекратяването на регистрацията на автомобила му ще му попречи да ходи на работа, след като е налична възможност за ползване на обществен транспорт в т.ч. ползване на кола под наем или таксиметрова услуга. Не бяха представени доказателства или наведени доводи, че от предварителното изпълнение ще настъпи значителна или трудно поправима вреда. Заедно с това, жалбоподателят признава, че не са настъпили нови обстоятелства, които кумулативно се изискват във връзка с обосноваване основателността на искането за спиране.

Искането по чл.166 ал.2 от АПК на Д.Т. за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №23-0460-000191/02.06.2023г., издадена от началник група в РУ 5 „Златни пясъци“ при ОД на МВР гр. Варна е неоснователно и като такова трябва да бъде отхвърлено.

Воден от изложеното и на основание чл.166 ал.4 във връзка с ал.2 и ал.3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на Д.Х.Т. чрез адв.А.Д. за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №23-0460-000191/02.06.2023г., издадена от началник група в РУ 5 „Златни пясъци“ при ОД на МВР гр. Варна.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: