Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 05.02.2018 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
районен съд втори
граждански състав
На осми
януари две
хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар:
КРАСИМИРА БОЖАКОВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1183 по
описа за 2017 година
и за да
се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е образувано
по искова молба от „*****” ЕАД
гр. С., със седалище и адрес на управление ***, ЕИК
******, представлявано от И.Й.Г. – изпълнителен директор против К.Г.Г., ЕГН:
********** с адрес: ***. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да освободи и предаде на „***” ЕАД - С. владението на следния
недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68080.503.1623.2.10
/ шестдесет и осем хиляди и осемдесет точка петстотин и три точка хиляда
шестстотин двадесет и три точка две точка десет /, находящ се в гр.С., общ.С., обл.П., по кадастралната карта и кадастралните регистри
одобрени със Заповед РД-18-8/11.03.2011г.на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР с адрес на имота: гр.С., п.к.****, ул. „*****” ***, бл.***, вх.***, ет.***, ап.****, самостоятелен обект
находящ се в сграда №2, разположена в поземлен имот с 68080.503.1623 /шестдесет
и осем хиляди и осемдесет точка петстотин и три точка хиляда шестстотин
двадесет и три /, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент
площ, брой нива на обекта: 1/едно/ с площ от 50.20/петдесет цяло и двадесет/
кв.м. и прилежащи части към него: избено помещение с площ от
12.00/дванадесет/кв.м. и 4,655/четири цяло шестстотин петдесет и пет процента
/% идеални части от общите части на сградата, ниво:1/едно/, със съседи: на
същия етаж: 68080.503.1623.2.9 /шестдесет и осем хиляди и осемдесет точка
петстотин и три точка хиляда шестстотин двадесет и три точка две точка девет/ и
68080.503.1623.2.11 /шестдесет и осем хиляди и осемдесет точка петстотин и три
точка хиляда шестстотин двадесет и три точка две точка единадесет/; под обекта:
68080.503.1623.2.6 /шестдесет и осем хиляди и осемдесет точка петстотин и три
точка хиляда шестстотин двадесет и три точка две точка шест/; над обекта:
68080.503.1623.2.14 /шестдесет и осем хиляди и осемдесет точка петстотин и три
точка хиляда шестстотин двадесет и три точка две точка четиринадесет/, стар
идентификатор: няма. Претендират се и направените по делото разноски,
включително и тези по чл. 78, ал. 8 от в
минимални размери съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В исковата молба се твърди, че „В. М. З.” ЕАД, гр. С., било
собственик на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 68080.503.1623.2.10 / шестдесет и осем хиляди и осемдесет точка
петстотин и три точка хиляда шестстотин двадесет и три точка две точка десет /,
находящ се в гр.С., общ.С., обл.П., по кадастралната
карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-8/11.03.2011г.на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР с адрес на имота: гр.С., п.к.****, ул. „*****” ***, бл.***, вх.***, ет.**, ап.***, самостоятелен обект
находящ се в сграда №2, разположена в поземлен имот с 68080.503.1623 /шестдесет
и осем хиляди и осемдесет точка петстотин и три точка хиляда шестстотин
двадесет и три /, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент
площ, брой нива на обекта: 1/едно/ с площ от 50.20/петдесет цяло и двадесет/
кв.м. и прилежащи части към него: избено помещение с площ от
12.00/дванадесет/кв.м. и 4,655/четири цяло шестстотин петдесет и пет процента
/% идеални части от общите части на сградата, ниво:1/едно/, със съседи: на
същия етаж: 68080.503.1623.2.9 /шестдесет и осем хиляди и осемдесет точка
петстотин и три точка хиляда шестстотин двадесет и три точка две точка девет/ и
68080.503.1623.2.11 /шестдесет и осем хиляди и осемдесет точка петстотин и три
точка хиляда шестстотин двадесет и три точка две точка единадесет/; под обекта:
68080.503.1623.2.6 /шестдесет и осем хиляди и осемдесет точка петстотин и три
точка хиляда шестстотин двадесет и три точка две точка шест/; над обекта:
68080.503.1623.2.14 /шестдесет и осем хиляди и осемдесет точка петстотин и три
точка хиляда шестстотин двадесет и три точка две точка четиринадесет/, стар
идентификатор: няма. За имота дружеството разполагало с Акт за държавна
собственост № 507/08.09.1980 г., а към настоящия момент ответникът го владеел
без каквото и да било правно основание.
Със Заповед от 08.09.1998 г. и договор
за наем от 22.06.2011 г. на К.Г.Г.бил отдаден под
наем ап. №*** в бл.***, вх.***, ет.**, находящ се в гр.
С., ул. „*****” **, представляващ апартамент с площ от 50,20 /петдесет цяло
и двадесет/ кв. м., която включвала кухня, хол, антре, баня със санитарен възел
и избено помещение от 12.00 /дванадесет/ кв.м.. Наемната цена за имота била
19.50 лв. месечно.
В изпълнение на Решение №
19/27.01.2017 г. на Съвета на директорите на „***” ЕАД с писмо с изх.№
001818/15.03.2017 г., към ответника била отправена покана за доброволно
изплащане на дължимия наем, освобождаване и предаване на ключовете на въпросния
апартамент, като ответникът изрично бил уведомен, че съгласно чл. 238 от ЗЗД,
писмата ще се считат като едномесечно предизвестие за прекратяване на договора
за наем и освобождаване на жилището. Във „***” ЕАД се върнало известие за
доставяне с баркод ИД PS
**** 001G26, от което било видно, че уведомлението е
получено от К.Г.Г.на 27.03.2017г..
Крайният срок за освобождаване на жилището бил 27.04.2017 г., но до този момент
имотът не бил освободен и предаден.
Във връзка с горепосочените
обстоятелства била издадена Заповед № АВ-17-
497/14.07.2017 г. на изпълнителния директор на „***” ЕАД, която отменяла
настанителна Заповед от 08.09.1998 г. и прекратявала наемен договор за отдаване
под наем на жилищен имот между „***” ЕАД и К.Г.Г.,
ЕГН: ********** с адрес: ***, считано от 28.04.2017 г.. Със същата ответникът
отново бил уведомен, че е длъжен да плати дължимия наем, да освободи посочения
имот и да предаде ключовете от него. Заповедта била изпратен и получена от
ответника, видно от обратната разписка с баркод ИД PS **** 001MN6 7.
Съгласно чл.233 ал.1 от ЗЗД
предаването на вещта, респ. апартамента на наемодателя било фактическо
действие, което следвало да се извърши от наемателя по начин, по който
несъмнено да означава, че наемателят повече няма да упражнява фактическа власт
върху наетия имот. Апартаментът до датата на подаване не бил освободен. Ето
защо за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, като
моли съда да го уважи.
Ответникът, представляван от адв. Ш.,
с отговора на исковата молба заявява, че искът бил допустим, но неоснователен.
Твърди, че действително бил наемател на подробно описаното в исковата молба
жилище, собственост на „***” ЕАД. Безспорно било, че ищцовото
дружество е собственик на този недвижим имот. Не бил съгласен обаче с
направения в исковата молба извод,че не владее имота на годно правно основание.
Напротив, ответникът бил наемател на процесния
апартамент, собственост на „***” ЕАД, от 1988 година, когато този имот му бил
предоставен за ползване от собственика. За този факт имало договор и
настанителна заповед, които ответникът бил убеден, че се съхраняват при ищцовото дружество. „***“ ЕАД следвало да бъде задължено да
представи първоначалният договор сключен с него в качеството му на наемател и
настанителната заповед, тъй като в този първоначален договор били фиксирани
правата и задълженията на страните по него. Според ответника те били валидни и
до настоящия момент, тъй като не били променяни. По отношение на представения
от ищеца договор за наем от 20.06.2011 г. ответникът твърди, че той никога не е
бил страна по този договор и не бил подписан от него като страна по него и
наемател. От 2010 година той не бил работник на „***“ ЕАД и работел в „Б.т.” ООД, така че било невъзможно
да е страна по договор представен от собственика „***” ЕАД през 2011г. с негов подпис. Имайки в предвид всички тези
обстоятелства, ответникът считал отправените му предизвестия за недействителни
и това била причината да не освободи до настоящия момент имота, тъй като по
силата на първоначалният договор неговите права и задължения били коренно
различни от правата и задълженията му посочени в договор за наем от 20.06.2011
г. Счита, че заповед № АВ-17-497/14.08.2017г. с която е отменена заповед от 08.09.1998г. за настаняване и договор за наем от 20.06.2011г. на изпълнителния директор на „***“ ЕАД за
незаконосъобразни. Също така незаконосъобразен бил и отговорът на негово
заявление до собственика относно направени от ответника подобрения, тъй като
отговорът отново визирал договор за наем от 20.06.2011г.
или по - точно раздел III т.8 от същия, с което бил уведомен, че
преустройствата извършени от него без знанието и съгласието на наемодателя били
за сметка на наемателя, който поемал за своя сметка разноските за подобренията.
И тук отново се визирал наемен договор от 20.06.2011 г., по който договор
ответникът не бил страна и за него не възниквали отразените в него задължения.
С оглед изложеното ответникът моли
съда отхвърли иска като неоснователен и да осъди ищеца да му заплати
направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, а и се установява от
представения по делото Акт за държавна собственост № 507/08.09.1980 г., че ищцовото дружество е собственик на процесния
ведомствен апартамент, който към датата на завеждане на иска се държи от
ответника и семейството му.
Безспорно е и това, че между страните
съществува наемно правоотношение.
Спорният и релевантен за изхода на
делото въпрос е дали договорът за наем от 22.06.2011 г., на който се позовава ищцовото дружество, представлява годно правно основание, по
силата на което след прекратяване на наемното правоотношение и при спазване на
изискванията на чл.238, ал.1 ЗЗД ищецът
/наемодателят/ да иска предаване на имота от ответника /наемателя/.
Според ищцовото
дружество това е така – твърди, че наемното правоотношение с ответника
произтича от настанителна заповед от 08.09.1998 г. и сключен въз основа на нея
безсрочен наемен договор от 22.06.2011 г.. Тези документи са представени в
препис като писмени доказателства по делото. От ищцовата страна са представени Решение №19/27.01.2017г. на
Съвета на директорите на „***”ЕАД; писмо с изх. № 001818/15.03.2017г.; обратна разписка и Заповед № АВ-17-497/14.07.2017
г.. От тези писмени доказателства е видно че в изпълнение на решение на Съвета
на директорите на „***” ЕАД към Заповедта за настаняване от 08.09.1998 г. е
била отменена, а наемният договор от 22.06.2011 г. е бил прекратен. До
ответника е била отправена покана за доброволно изплащане на дължимия наем,
освобождаване и предаване на процесния апартамент.
Бил е уведомен, че съгласно чл. 238 от ЗЗД, писмата ще се считат като едномесечно
предизвестие за прекратяване на договора за наем и освобождаване на жилището.
Уведомлението е получено от К.Г.Г.на 27.03.2017 г.,
като крайният срок за освобождаване на жилището е бил 27.04.2017 г..
От своя страна ответникът твърди, че
наемното правоотношение между него и „***“ ЕАД произтича от настанителна
заповед от 1988 г. и наемен договор от същата година, поради което отправените
му покани и предизвестия не го обвързвали по никакъв начин. Освен това оспорва
истинността на наемния договор от 22.06.2011 г., тъй като подписът под
„Наемател“ не бил положен от него – факт, който се признава от ищеца с уточнението, че договорът бил подписан от
съпругата на К. Г., тъй като тя била служител на „***“ ЕАД към
2011 г..
В проведеното на 12.10.2017 г. с. з.
процесуалният представител на ищцовото дружество
заявява, че няма да се ползва от това писмено доказателство – договор за наем
от 22.06.2011 г., сключен между ***“ ЕАД и К.Г.Г..
При така изложените факти и
обстоятелства съдът намира иска за неоснователен и недоказан.
На първо място следва да се отбележи,
че съгласно трайно установената съдебна практика, посочената от ищеца правна
квалификация не ангажира съда, който сам е длъжен да определи правното
основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически
основания и петитум. В случая настоящият съдебен
състав намира, че въпреки посочената от ищеца правна квалификация по чл.108 ЗС,
предявеният иск е такъв по чл.233, ал.1 ЗЗД. Искът за собственост по чл. 108 ЗС
представлява иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Ревандикационния иск има две части, които се намират в
неразривно единство: установителта част, при която
съдът трябва да установи, че ищецът действително е собственик на вещта на претендираното основание и осъдителна част при която след
като е установил предното, осъжда ответника реално да отстъпи собствеността и
предаде владението. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на
ищеца, като искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до
съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост
върху процесния имот, и искане да бъде осъден
ответникът да му предаде владението върху имота, по които искания съдът е
длъжен да се произнесе с два отделни диспозитива (т.2А
на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълкувателно дело №4/2014г. на ОСГК, ВКС). В исковата
молба на „***“ ЕАД е направено единствено искане за освобождаване на процесния имот, тъй като наемното правоотношение между
страните вече било прекратено. При постановяване на установителен
диспозитив досежно
собствеността на имота, съдът би нарушил принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по
спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита.
Ето защо, въз основа на изложените в исковата молба
фактически основания и петитум съдът счита, че е
предявен иск с правно основание чл. 233, ал.1 от ЗЗД за освобождаване на нает
имот по безсрочен договор за наем, сключен на 22.06.2011 г. между ищцовото дружество „***“ ЕАД /наемодател/ и ответника К.Г.Г./наемател/.
За да бъде уважен иска
по чл.233 ал.1 от ЗЗД
е необходимо ищецът да докаже твърденията, на които основава
претенцията си, които в случая се свеждат до
установяване на следните обстоятелства: 1/ наличие на сключен
договор за наем; 2/ прекратяване на договора на
заявеното основание; 3/ предаването на вещта въз основа
на договора за наем. При доказване
на посочените факти от страна
на ищецът, ответника следва да установи изпълнение
на задължението си за връщане
на вещта.
В случая ищцът
не доказа, че между него и ответника съществува облигационна връзка, произтичаща от валидно сключен
договор за наем 22.06.2011 г..
Както вече се посочи, след оспорване от страна на ответника истинността на наемния
договор, процесуалният представител на ищцовото
дружество е заявил, че няма да се ползва от това доказателство. Други
доказателства за съществуващо наемно правоотношение между страните от тази дата
не се представиха по делото, поради което претенцията остава недоказана.
Ответникът навежда доводи за съществуващ договор за наем между него и „***“ ЕАД
от друга дата, но тези твърдения са неотносими към
предмета на настоящото дело и тяхната достоверност не следва да бъде обсъждана.
При този изход на спора
на ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на
ответника направените по делото разноски в общ размер
на 450.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „*****” ЕАД гр. С., със седалище и адрес на управление
***, ЕИК ******, представлявано от И. Й. Г. – изпълнителен директор да бъде осъден
ответникът К.Г.Г.,
ЕГН: ********** с адрес: *** да предаде на ищцовото
дружество владението върху следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
68080.503.1623.2.10 / шестдесет и осем хиляди и осемдесет точка петстотин и три
точка хиляда шестстотин двадесет и три точка две точка десет /, находящ се в
гр.С., общ.С., обл.П., по кадастралната карта и
кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-8/11.03.2011г.на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР с адрес на имота: гр.С., п.к.***, ул. „*****” ****, бл.***, вх.**, ет.***, ап.***, самостоятелен обект находящ се в сграда №2,
разположена в поземлен имот с 68080.503.1623 /шестдесет и осем хиляди и
осемдесет точка петстотин и три точка хиляда шестстотин двадесет и три /, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент площ, брой нива на
обекта: 1/едно/ с площ от 50.20/петдесет цяло и двадесет/ кв.м. и прилежащи
части към него: избено помещение с площ от 12.00/дванадесет/кв.м. и
4,655/четири цяло шестстотин петдесет и пет процента /% идеални части от общите
части на сградата, ниво:1/едно/, със съседи: на същия етаж: 68080.503.1623.2.9
/шестдесет и осем хиляди и осемдесет точка петстотин и три точка хиляда
шестстотин двадесет и три точка две точка девет/ и 68080.503.1623.2.11
/шестдесет и осем хиляди и осемдесет точка петстотин и три точка хиляда
шестстотин двадесет и три точка две точка единадесет/; под обекта:
68080.503.1623.2.6 /шестдесет и осем хиляди и осемдесет точка петстотин и три
точка хиляда шестстотин двадесет и три точка две точка шест/; над обекта:
68080.503.1623.2.14 /шестдесет и осем хиляди и осемдесет точка петстотин и три
точка хиляда шестстотин двадесет и три точка две точка четиринадесет/, стар
идентификатор: няма.
ОСЪЖДА „*****” ЕАД гр. С., със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК ******, представлявано
от И.Й.Г. – изпълнителен директор, да заплати на К.Г.Г., ЕГН: ********** с адрес: ***, направените по делото
разноски в размер на общо 450.00 лв. (четиристотин и петдесет
лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.