Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. София, 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, VIII въззивен състав, в открито заседание на втори април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
при участието на секретаря Албена Арсова и в присъствието на прокурора Елена Кювлиева, като разгледа докладваното от младши съдия Стоева ВНОХД № 961 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. XXI от НПК.
С Присъда от 01.10.2020 г., постановена по НОХД № 3576 по описа за 2020 г. на СРС, НО, 106-ти състав, първоистанционният съд е признал подсъдимия В.Н. за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 304 от НК го е оправдал.
Срещу присъдата е подаден въззивен протест от Софийска районна прокуратура. В него се поддържа, че първоинстанционният съдебен акт е необоснован, тъй като изводите в него се базират на едностранчиво и непълно тълкуване на събраните по делото доказателства. Посочва се, че в открито съдебно заседание от 17.09.2020 г. свидетелката Л.е заявила, че към нея са били отправени заплахи. Посочва се, че от разказа ѝ се установява точното съдържание на заплахите при липса на противоречия между заявеното от свидетелката пред съда и заявеното от нея в досъдебната фаза на процеса. Твърди се, че е налице липса на ясен спомен за част от детайлите в разказа на пострадалата, което се дължи на изминалия период от време. Посочва се, че при постановяване на присъдата СРС е проявил ненужен формализъм, пренебрегвайки безспорното сходство в заплахите. Според константната съдебна практика за съставомерността на деянието по чл. 144, ал. 3 от НК било достатъчно доказването дори на една единствена изречена закана „ще те убия”. Изразява се несъгласие с мотивите на съда, като се твърди, че свидетелката Л.не е лавирала в показанията си на различните фази на процеса, а разказаното от нея било повлияно от уталожването на емоционалните ѝ преживявания. Моли се за отмяна на постановената присъда и признаване на подсъдимия за виновен или на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК първоинстанционната присъда да бъде изменена, ако въззивният съд намери основание за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление.
Не е постъпило писмено възражение от подсъдимия по подадения въззивен протест.
В открито съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа внесения протест и посочва в рамките на съдебните прения сходни на изложените в протеста съображения.
В открито съдебно заседание защитникът на подсъдимия прави искане за потвърждаване на първоинстанционния краен съдебен акт като законосъобразен, мотивиран и задълбочен, към което искане се присъединява и подсъдимият.
Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди наведените доводи и оплаквания, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият В.Н. е роден на *** г. в Армения, арменец, арменски гражданин, женен, с основано образование, неосъждан, с постоянен адрес:***.
Подсъдимият и свидетелката Н.Л.Н. имали сключен граждански брак, считано от 25.06.1999 г., по време на който били родени трите им деца – Р.Н., А.Н. и Р.Н..
Подсъдимият обитавал заедно със семейството си, майката на свидетелката Н.Л.Н. – свидетелката М.Г.Л.и нейния брат – Г.Л., общо жилище, находящо се в гр. София, ж.к. *******.
На 13.03.2019 г. около 23.00 часа подсъдимият се прибрал в общото жилище, след като бил употребил неустановен по вид и количество алкохол. След като казал на децата си А.Н. и Р.Н. да си легнал и взел средно голям кухненски нож, подсъдимият се отправил към спалнята си, в която към онзи момент спяла свидетелката Н.Л.Н.. След влизането в стаята, подсъдимият заключил вратата и започнал да говори на свидетелката Н.Л.Н. с тих глас да стане. Първоначално свидетелката лежала със затворени очи, но впоследствие станала и видяла, че подсъдимият държи успоредно на тялото си в едната си ръка среден по големина кухненски нож, от което изпитала страх. Подсъдимият започнал да разпитва свидетелката какво се случва с нея и я подканвал с думи да му разкаже за връзката си с друг мъж, отпрявайки упреци за изневяра. Първоначално свидетелката запазила мълчание. Подсъдимият оставил кухненски нож на шкафа до него, но продължил да настоява свидетелката да му признае за извънбрачната си връзка. Свидетелката отрекла обвиненията в изневяра, но подсъдимият отправил към свидетелката и неустановена по съдържание закана за убийство. Впоследствие подсъдимият отново взел ножа в ръцете си, но в никой последващ момент не насочил същия към свидетелката Н.Л.Н., и продължил с настояването да му разкаже за връзката си с другия мъж. През балкона на стаята влязла дъщерята на подсъдимия и свидетелката – А.Н., която започнала да настоява подсъдимият да преустанови поведението си. При влизането на дъщеря му в спалнята, подсъдимият хвърлил ножа. Възползвайки се от възможността, свидетелката Н.Л.Н. отключила вратата на спалнята и заедно с децата си – А.Н. и Р.Н., отишла в детската стая, където останала да пренощува. Подсъдимият се опитал да я последва, като за известно време продължил да блъска по вратата, отново отправил неизвестни по съдържание закани за убийство към нея и наредил на свидетелката повече да не ходи на работа, което било чуто и от свидетелката М.Г.Л..
На следващата сутрин свидетелката Н.Л.Н. излязла рано за работа, като през деня подсъдимият продължил да я притеснява по телефона, за да ѝ казва, че не трябва да ходи на работа. Още на същия ден свидетелката взела най-малкия си син – Р.Н., и отишла за няколко дни в с. Лехчево, Монтанско при баща си – свидетелят Л.И.Л..
След няколко дни свидетелят Л.И.Л.върнал свидетелката Н.Л.Н. и сина ѝ – Р.Н.,***. На същия ден бил проведен разговор между свидетелят Л.И.Л.и подсъдимият. Свидетелят предупредил подсъдимия да преустанови поведението си, като в противен случай ще прибегне до съдействието на полицията. Въпреки предупреждението подсъдимият заявил, че не се страхува от органите на реда и няма да даде развод на свидетелката Н.Л.Н..***, свидетелката Н.Л.Н. се консултирала с адвокат и на 22.03.2019 г. подала молба по чл. 4 от ЗЗДН. Със Заповед за незабавна защита от 25.03.2019 г., издадена от СРС, ГО, 117-ти състав, съдът задължил подсъдимия да се въздържа от извършване на насилие спрямо свидетелката и го е отстранил от съвместното им жилище, като забранил подсъдимият да се доближава на по-малко от 100 метра до свидетелката или сградата на жилището.
Впоследствие отношенията между подсъдимия и свидетелката Н.Л.Н. се нормализирали. С молба от 15.05.2019 г. свидетелката оттеглила депозираната молба по ЗЗДН с мотива, че предвид текущото поведение на подсъдимия страните биха могли да уредят взаимоотношенията си без помощта на правораздавателните институции. С протоколно определение от 16.05.2019 г. на СРС, ГО, 117-ти състав образуваното производство било прекратено, а определението на съда влязло в сила на 17.05.2019 г.
Горните фактическите констатации намират сходство в приетите от първоинстанционния съд фактически изводи след обстоен анализ на събраните по делото доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Н.Л.Н., вкл. и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК и намиращи се на л. 10-11 от преписката по досъдебното производство, на Л.И.Л.и М.Г.Л.назначените по делото съдебнопсихиатрична и психологична експертизи по отношение на подсъдимия и свидетелката Н.Л.Н., както и приобщените по делото писмени доказателства: молба за издаване на заповед за защита по чл. 4 от ЗДНН, заповед за незабавна защита от 25.03.2019 г., издадена от СРС, ГО, 117-ти състав, молба от 15.05.2019 г. до СРС, ГО, 117-ти състав, протокол от 16.05.2019 г. по гр.д. № 16937/2019 г., акт за сключен граждански брак № 3127/25.06.1999 г. Първоинстанционният съд внимателно и задълбочено е анализирал доказателствената съвкупност, за да приеме установената фактическа обстановка.
Основен източник на информация, залегнала в обвинителната теза, са показанията на свидетелката Н.Л.Н., тъй като същата като пострадало лице е и очевидец на процесното деяние. Другата разпитана по делото свидетелка – М.Г.Л.частично е възприела поведението на подсъдимия в процесната вечер - след излизането на свидетелката Н.Л.Н. от спалнята, като описаните от нея закани се различават по съдържание от инкриминираните в обвинителния акт. Що се отнася до показанията на свидетеля Л.И.Л., разказаното от същия възпроизвежда информация, възприета от свидетелката Н.Л.Н.. Показанията на свидетеля са ценен източник на информация касателно личността на подсъдимия, отношението към членовете на семейството му и поведението му след процесната вечер.
Правилно СРС е отбелязал в мотивите към постановената присъда, че разказаното от свидетелката Н.Л.Н. обаче крие съществени противоречия досежно използваните от подсъдимия в процесната вечер закани, които не могат да бъдат пренебрегнати при доказателствения анализ и които водят до дискредитиране на показанията ѝ в тази част. В проведения разпит на досъдебното производство свидетелката е посочила конкретни изрази, възпроизведени впоследствие и в обвинителния акт, а пред съда заявява други. Въззивният съд не се съгласява с доводите на държавното обвинение, че констатираните различия в разказаното следва да се обяснят с уталожването на емоционалните преживявания на свидетелката и липсата на спомен за детайлите. Въззивният съд не изключва възможността свидетелката да е била под въздействието на емоционален стрес при депозирането на показанията си пред органите на досъдебното производство. Същият обаче не може да оправдае изцяло констатираното вътрешно противоречие. Липсата на спомен у същата относно детайлите в използвания от подсъдимия изказ също не може да бъде прието като основателно, тъй като показанията, дадени от свидетелката в двете фази на процеса, в останалата част са подробни, последователни и непротиворечиви.
В тази хипотеза, правилно СРС е отбелязал, че обвинението не следва да стъпва единствено на заключението от съдебно психиатричната и психологичната експертиза във връзка с изпитания страх от пострадалото лице. За съставомерността на деянието е от съществено значение в каква обстановка са изречени заплахите. Обективно заканата трябва да предполага съществуваща възможност за реализирането ѝ, като във възприелия я следва да се създаде впечатление, че деецът може да я реализира. В противен случай няма как да се отчете като сериозна и да възбуди страх. Законовото изискване страхът да е „основателен” следва да се тълкува като изискване за основание да се приеме, че заканата би могла да се осъществи. Заплашването трябва да е част от реалността, да принадлежи на познаваемите процеси и явления и да създава възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх от извършване на престъплението, което се преценя от съда предвид обстановката, начина, по който е отправена заканата, психичното състояние на дееца. Съдът извършва съвкупна оценка на събраните доказателства и доказателствени средства, за да установи обективно наличие на възможността за възникване на основателен страх у пострадалия, а не дали е налице или не състояние на възникнал страх у пострадалия, което единствено може да се преценява при индивидуализацията на наказанието, но не и за отговорността за деянието.
В заключение въззивната инстанция намира изложените възражения касателно доказателствения анализ, направен от първата инстанция, за неоснователни.
При така извършения разбор на събраните по делото доказателства, въззивната инстанция приема по несъмнен и категоричен начин, че от същите не се установява да е било осъществено от обективна страна престъпно деяние, за което е ангажирана наказателна отговорност на подсъдимия. По делото не се доказа подсъдимият да е осъществил изпълнителното деяние на вмененото му престъпление по начина, описан от държавното обвинение в обвинителния акт, а именно – с изразите, посочени в него. Доколкото в случая е повдигнато обвинение, за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК е необходимо изясняване на обстоятелството дали подсъдимият от обективна страна е отправил закана за убийство към личността на свидетелката Н.Л.Н. чрез визираните именно в обвинителния акт думи или действия и това заканване дали е било възприето от посочения свидетел по начин, по който би могло да възбуди основателен страх за реалното му осъществяване. По делото не се установи с необходимата категоричност подсъдимият да е изрекъл точно тези думи към свидетелката Н.Л.Н.. Нещо повече, не може да бъде прието, че и държаният в някои моменти през процесната вечер средно голям кухненски нож е бил използван от подсъдимия за демонстриране сериозността на намерението му. Ножът е бил държан успоредно на тялото на подсъдимия, като никога не е бил насочван към свидетелката Н.Л.Н..
Неоснователно се явява възражението във въззивния протест, че СРС е проявил формализъм с оглед преценката на сходството между заплахите, които свидетелката Н.Л.Н. е посочила в показанията си, и тези, закрепени в обвинителния акт. Правораздавателният орган е сезиран именно с конкретно обвинение и е длъжен да се произнесе по въпросите за авторството, изпълнителното деяние и вината с оглед параметрите му. Всяко произнасяне извън тях би довело до порочност на крайния съдебен акт. В този смисъл съдът дължи произнасяне по посочените по-горе въпроси с оглед конкретното деяние, закрепено с неговите индивидуални характеристики в обвинителния акт.
В допълнение въззивният съд следва да отбележи, че дори и при формалното установяване на изричането на заплахите, за които е повдигнато обвинението, на следващ етап, във връзка с преценката за съставомерността на деянието, съдът следва да извърши разграничение между битовата свада и престъплението по чл. 144 от НК, изследвайки съдържанието на умисъла, вложен в думите и действията на дееца - при заканата думите и действията се използват съзнателно и със съдържанието, което имат, а при скарването същите се използват импулсивно, механично и имат единствено емоционален заряд, но в действителност не се цели чрез реална заплаха или реално нападение да се въздейства върху пострадалия.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд намира, че е безпредметно обсъждането на субективна страна на престъплението. Контролираната инстанция правилно и законосъобразно е признала подсъдимия за невинен по повдигнатото му обвинение и го е оправдала на основание чл. 304 от НПК, поради което обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 01.10.2020 г., постановена по НОХД № 3576 по описа за 2020 г. на СРС, НО, 106-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.