О П Р Е Д Е Л Е Н И Е:

№ 260001 / 13.03.2024 година, гр. Пещера

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 Пещерският районен съд граждански състав

 На 13.03.2024  година

 в закрито заседание  в следния  състав:

            

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИНА АНГЕЛОВА

               

като разгледа докладваното  от съдия Ангелова по гр. дело № 1744 по описа за 2018 година  на Пещерският районен съд и за да се произнесе взе в предвид следното:

 

         В з.з на 13.03.2024 година съдът разгледа молбата на П.А.Б.  и И.А.Б. *** чрез адв.М. ,с която молят на основание чл. 251 от ГПК съдът да постанови тълкуване  на одобрената  по делото съдебна спогодба под № 651 от 09.12.2019 година по гр.дело № 1744/2018 година по описа на ПщРС като съдът приема следното:

         Гр.дело № 1744/2018 година по описа на ПщРС е образувано по искова молба на  П.А.Б. и И.А.Б. *** против Д.П.  Г. ***, Пазарджишка област  за делба на недвижими имоти с правно основание чл. 34 от ЗС във вр. с чл. 341 и сл.от ГПК.

         С определение № 651 от 09.12.2019 година постановено по гр.дело № 1744/2018 година по описа на ПщРС е одобрена  постигнатата между страните по делото спогодба.Определението е влязло в законна сила на 17.12.2019 година.

От правна страна съдът приема следното:
Съдебната спогодба е смесен институт като фактически състав и правни последици. Уреден е от нормите на ЗЗД и ГПК.
Съгласно чл.365, ал.1 ЗЗД с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Според ал.2-ра с взаимните отстъпки могат да се създадат, да се изменят или да се погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора. Съдебната спогодба е двустранен договор, с който страните по висящо пред съда гражданско дело, чрез взаимни отстъпки прекратяват изцяло или отчасти правния спор, предмет на делото. Отстъпката е частичен отказ от първоначалното правно твърдение на страната. Целта на съдебната спогодба е да се внесе определеност и яснота в отношенията на спорещите, като се сложи край на правния спор. За постигането й спорещите се съгласяват да считат помежду си, че правното положение е такова каквото го прогласява съдебната спогодба. Поради това съдебната спогодба включва в себе си воля за частичен отказ от съществуващо право, респ. за частично поемане на несъществуващо задължение. Спрямо действителното правно положение съдебната спогодба може да се яви като правопроменящ факт. Материалноправните последици на съдебната спогодба произтичат от целта й. Двете страни взаимно се задължават да считат, че правното положение между тях е такова, каквото го прогласява съдебната спогодба, като се въздържат занапред от всякакво негово оспорване – правоустановяващо действие. Освен това договарящите страни се задължават да спазват занапред такова поведение, което отговаря на установеното със съдебната спогодба правно положение – регулиращо действие. А когато договорно установеното със съдебната спогодба правно положение се отклонява от действителното правно положение съдебната спогодба го променя съобразно своето съдържание.
Освен елементите на извънсъдебната спогодба фактическият състав на съдебната спогодба включва и елементите: 1. договорът за спогодба да бъде сключен пред съда, който разглежда делото и да бъде удостоверен в съдебния протокол, подписан и от страните, освен от председателя и съдебния секретар. Формата, предписана в чл.234, ал.1 ГПК е условие за валидност на съдебната спогодба, 2. съдебната спогодба да бъде одобрена от съда, а именно съдът да провери съответствието й със закона и с добрите нрави. Определението на съда, с което се потвърждава съдебната спогодба е охранителен акт, който се издава по обща молба на страните, 3. изрично или мълчаливо съдържащо се в съдебната спогодба искане да се прекрати делото, като безпредметно, поради договорното уреждане на правния спор.
Съгласно чл.234, ал.3 ГПК съдебната спогодба има значение на влязло в сила решение. С оглед на този текст се налага извода, че към материалноправните последици, които съдебната спогодба има в качеството на гражданскоправна сделка се прибавят и държавноправните последици – сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила. Силата на пресъдено нещо на съдебната спогодба произтича от целта й – да се разреши правният спор. Съдебната спогодба слага край на делото – тя десезира съда, тъй като разрешава спора със сила на пресъдено нещо. Когато въз основа на съдебната спогодба съдът прекратява делото той обявява вече настъпилото приключване на процеса, а не го предизвиква.
При съдебната спогодба се напластяват три акта – договор за спогодба, определението, с което тя се утвърждава и определението, с което делото се прекратява. Всеки от тези актове е с различно естество и способите за атакуването им при порочност са различни.

Независимо от обстоятелството, че съдебната спогодба се одобрява от съда тя запазва качеството си на договор и не се превръща в съдебен акт. С оглед на това тя не може да се обжалва пред по-горен съд, не подлежи на тълкуване по реда на чл.251 ГПК, нито на допълване по чл.250 ГПК. Спогодбата е подчинена на режима на договорите и когато договорът за съдебна спогодба е опорочен порочността следва да се разкрие по исков ред, както когато съдебната спогодба е нищожна, така и когато е унищожаема.
Определението на съда за утвърждаване на спогодбата е подчинено на режима на охранителните актове и не може да бъде обжалвано. Определението за прекратяване на делото въз основа на съдебна спогодба е подчинено на режима на определенията, които слагат край на производството и подлежи на обжалване пред по-горен съд.
Както се посочи съдебната спогодба е договор, подчинена е на режима на договорите и може да бъде атакувана като нищожна с установителен иск за прогласяване нищожността на посочените основания в чл.26 ЗЗД, включително и за прогласяване на нищожност, поради липса на основание. С оглед на посочените съображения се налага извода, че искането за тълкуване на съдебната спогодба одобрена с определение № 651 от 09.12.2019 година по гр.дело № 1744/2018 година е недопустимо.

Водим от горните съображения,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на П.А.Б. и И.А.Б. чрез адв.М. в качеството им на ищци по гр.дело № 1744/2018 година по описа на ПщРС  за тълкуване на  одобрена от съда спогодба с Определение № 651 от 09.12.2019 година като  недопустимо.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ПзОС в едноседмичен срок от съобщението на страните.

 

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: