РЕШЕНИЕ
№ 533
гр. Велико Търново, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20244110103227 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на П. Т. П., в която се излагат твърдения, че
за периода от **.**.****г. до **.**.****г. е бил в трудово правоотношение с ответника като е
заемал длъжността „***”. Изтъква се, че във връзка с договори за превоз между „***” ЕООД
и *** за посочения период ищецът е командирован в чужбина и е извършил международни
превози на товари по маршрут *** – ***. Навеждат се доводи, че работодателят е следвало
да осигури на работника същите условия на работа, каквито са установени за шофьорите на
тежкотоварни автомобили в *** и ***, включително и да плати възнаграждение за периода
от **.**.****г. до **.**.****г. от 4100,90 лв., което е изпълнил частично с плащане на
сумата от 728,53 лв. Поради изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с
което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3371,47 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на задължението, както и направените разноски.
Ответникът, в отговора по чл. 131 от ГПК, излага становище относно неоснователност на
исковата претенция. Признава съществуването на процесното трудово правоотношение с
ищеца и извършените от него международни превози за периода от **.**.****г. до
**.**.****г. по маршрут *** – *** като изтъква, че не е сключвал договор с товародателя
относно престирането на труд от ищеца в неговото предприятие, поради което липсва
основание за плащане на възнаграждение по реда на чл. 121а, ал. 4 от КТ. Навежда доводи,
че изпълнението на трудовите задължения на работника е наложило командироване в
чужбина, за което е платил уговореното в трудовия договор възнаграждение, както и че е
1
извършил командировъчни плащания от 3224,49 лв., с които реално е осигурил
минималните условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите,
изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. С оглед изложеното отправя
искане за постановяване на решение, с което да се отхвърли предявения иск и за присъждане
на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 128 от КТ.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На **.**.****г. между страните възникнало трудово правоотношение като ищецът е
назначен на длъжността „***”, с основно месечно трудово възнаграждение от 933 лв. Със
заповед от **.**.****г. работодателят командировал работника за периода от **.**.****г. до
**.**.****г. да превозва товари с автомобили на „***” ЕООД на територията на ***, *** и
***. Ищецът отпътувал за *** с товарен автомобил и прикачено към него ремарке, ползвани
при осъществяване на търговската дейност на ответника, като за времето от **.**.****г. до
**.**.****г. с тях извършил превози на стоки от и до логистични бази на ***, по маршрут
*** – *** и обратно, за което са издадени съответните международни товарителници. По
делото не се оспорва, че за посочените държави е определена минимална работна заплата от
2096 евро за водачите на съчленени превозни средства. От заключението на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в счетоводството на ответника като
разходи по трудовото правоотношение с ищеца са начислени следните суми: за месец ***
2024г. - 938,60 лв. за заплата, 4167,22 лв. за командировка, 200 лв. за ваучери и 60 лв. за
застраховка; за месец *** 2024г. - 938,60 лв. за заплата, 1920,95 лв. за командировка, 200 лв.
за ваучери и 60 лв. за застраховка; за месец *** 2024г. - 104,94 лв. за платен годишен отпуск;
за месец *** 2024г. - 526,45 лв. за командировка. За същия период са установени получени в
„***” ЕООД приходи за извършени превози на обща стойност 77928,03 лв. от ***. Вещото
лице е констатирало, че след приспадане на дължимите данъци и осигурителни вноски,
трудовото възнаграждение и командировъчни пари в общ размер на 7544,83 лв. са платени
на работника през периода от **.**.****г. до **.**.****г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Правото на работника да претендира плащане на трудово възнаграждение от работодателя
възниква при наличие на трудово правоотношение и при изпълнение на задължението на
работника да престира труд в полза на работодателя. За периода от **.**.****г. до
**.**.****г. ищецът се е намирал в трудово правоотношение с ответника като е изпълнил
възложената работа да извърши международни превози на стоки при командироване в
чужбина, което е довело до възникване на задължение за последния съгласно чл. 124 и чл.
128, т. 2 от КТ да плати възнаграждение. Командироването в случая е в рамките на
предоставяне на услуги по смисъла на чл. 121а, ал. 1, б. „а” от КТ. Ответникът е български
работодател, който е командировал работника си на територията на друга държава-членка
2
на ***, за да извършва превози на товари за негова сметка и под негово ръководство, въз
основа на договори за превоз, сключени между „***” ЕООД и ползвателя на услугите по
превоза ***. Съществуването на договорите се доказва от международните товарителници и
от осчетоводените приходи от изпълнителя на услугите, които са получени от възложителя.
Съгласно чл. 121а, ал. 4 от КТ при наличие на посочените предпоставки, за работодателя е
възникнало задължение за срока на командироване да осигури на ищеца същите минимални
условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи
същата или сходна работа в приемащата държава /в случая *** и ***/. Според чл. 2 от
Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги, уреждаща минималните стандарти за осигуряване на
условия на труд и на заплащане при командироване в чужбина, работодателят и работникът
е следвало да уговорят с допълнително споразумение изменение на съществуващото между
тях трудово правоотношение за срока на командироването, включващо размера на основното
и на допълнителните трудови възнаграждения. Споразумение в посочения смисъл липсва,
поради което е приложимо определеното минимално трудово възнаграждение в приемащите
държави за осъществената от ищеца дейност, което за *** и *** е 2096,76 евро или 4100,91
лв. на месец. Ответникът неправилно е приложил Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина като е изплащал на ищеца уговореното в трудовия договор
възнаграждение и дневни пари за срока на командировката при задължение по чл. 215, ал. 2
от КТ да заплаща само пътни пари. Дневни пари в случая не са дължими, тъй като
плащането им не е уговорено съгласно чл. 2, ал. 2, т. 8 от Наредбата за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги. Пътни пари също не следва да се изплащат, защото разходите за транспорт на
работника от изпращащата до приемащата държава и обратно са поети от работодателя.
Следва да се посочи, че с командировъчните плащания се осигуряват условията на труд при
командироване. При командироването по чл. 121а от КТ тези условия на труд се осигуряват
чрез допълнителни плащания, съответни на минималните условия за работа на работници
или служители за същата или сходна работа в приемащата държава. Характер на
допълнителни плащания имат и платените като дневни пари суми, независимо от
неправилното основание за начисляването им, тъй като целта на работодателя е била с тях
да осигури условия на работа за работника в чужбина. За процесния период на ищеца са
платени 4173,94 лв., от които трудови възнаграждения в нетен размер на 919,99 лв. /191,66
лв. за претендираните дни от месец *** и 728,33 за месец ***/ и командировъчни в размер на
3293,55 лв. /806,55 лв. за претендираните дни от месец ***, 1920,95 лв. за месец *** и 526,45
лв. - допълнително платени през месец ***/, с които ответникът е изпълнил задължението си
по чл. 121а, ал. 4 от КТ да осигури минималните условия на работа в приемащите държави,
включващи минимално месечно възнаграждение от 4100,91 лв., поради което предявеният
иск по чл. 128 от КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна,
като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК той следва да заплати на ответника сумата от 400 лв.
за адвокатско възнаграждение.
3
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователен предявения от П. Т. П. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. „***”
№**, срещу „***” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, бул.
„***” №**, вх. *, ет. *, иск по чл. 128 от КТ за заплащане на сумата от 3371,47 лв. /три
хиляди триста седемдесет и един лева и четиридесет и седем стотинки/ - главница,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от **.**.****г. до
**.**.****г. във връзка с командироване за извършване на международни превози на товари
по маршрут *** – *** по договори за превоз, сключени между „***” ЕООД и ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от **.**.****г. до окончателното изплащане на
задължението.
Осъжда П. Т. П. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. „***” №**, да заплати на „***” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „***” №**, вх. *, ет. *,
сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок считано от 08.04.2025г.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4