Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1122
Гр. Пловдив, 30.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXII граждански състав, в публично
заседание на шести февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Кирил Петров
при участието на секретаря Лиляна Шаламанова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 6439 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Иципластсистем“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Калековец, обл. Пловдив, ул.”Х.Ботев” №7,
представлявано от Х.Н.К., подадена против П. Е.П., ЕГН **********, с адрес ***,
с която е предявен иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр. д. №1306/2016 г. на ПРС, ХІV гр. с.
Ищецът твърди, че съгласно устен договор за изработка от м.09.2015 г.
доставил и монтирал за ответника конструкция за зимна градина (алуминиева
фасада, стъклопакет, PVC-прозорци и др.) на обект в гр. ***, като общата
стойност на изработеното, с включени разходи за транспорт, била 15 333,80 лв.
Уточнява по вид, количества и единична стойност извършените работи, както и
допълнителните и съпътстващи разходи, в т.ч. оскъпяване на остъкление,
транспорт в двете посоки и винетки. Твърди, че видовете, количествата и
стойността на СМР са договорени между страните, което е обективирано в
изпратена от ищеца и потвърдена от ответника оферта, както и в кореспонденция
между страните по електронна поща. Твърди, че във връзка с цялостното
изпълнение на работите се е наложила промяна на остъклението, което е оскъпило
изработката със сумата 702 лв., като общата стойност на договора е увеличена и
с необходимите за транспортиране на конструкцията до обекта в Р.Г.. Твърди, че
ответникът е приел монтираната конструкция и не е направил възражения във
връзка с изпълнението. Въпреки поетият ангажимент, последният не заплатил
изцяло уговореното възнаграждение. През м.09.2015 г. била платена сумата 10
226,15 лв., като остатъчното й задължение възлизало на сумата 5 107,65 лв. За
това си вземане ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д.№1306/2016г. на ПРС, ХІV гр.с., против която било прието по
реда на чл.423 ГПК възражение на ответника по чл.414 ГПК и дадени указания за
предявяване на установителен иск от заявителя.
С уточнителни молби е конкретизирано, че с платената авансово сума от
10 226.15 лв. е заплатена сума във връзка с цялостното изпълнение на
договорените работи, включваща само труд и материали по първоначалната оферта,
като уговорените разходи за гориво и винетки (транспортни разходи) – не са
заплащани. Претендираната сума от 5 107.65 лв. представлявала сбор от сумите
в следните размери: 3 555.85 лв. – остатък за плащане на изпълнение на СМР
/монтаж на конструкция за зимната градина/ и 1551.80 лв. транспортни разходи. Сборувани
били разходите за транспорт в двете посоки, включващи разходи за гориво /дизел/
за авотомобила, с който са доставени материалите, необходими за извършване на
договорените СМР, по маршрута Б., Р., У., А.до гр. К., Г.и обратно /разходи за
гориво за бус Мерцедес Спринтер 313 CDI, 129 к. с., модел 2006 г. Сумата е формирана като са сборувани
стойностите на всяко зареждане с гориво по горепосочения маршрут в двете
посоки, както следва от гр. Пловдив през Р., У., А., до гр. К., Г.и обратно.
Въз основа на изложените обстоятелства се иска да бъде постановено решение, с което да
бъде установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца
сумата 5 107,65 лв. – неплатен остатък от възнаграждението, дължимо по договор
от м.09.2015 г. за доставка и монтаж на зимна градина (алуминиева фасада,
стъклопакет, PVC-прозорци и др.) на обект в гр. ***, с включени разходи за
транспорт, ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК –
03.02.2016 г., до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски, в
т.ч. разноските, сторени в заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата, която оспорва иска. Признава, че през август 2015г. ищецът й
изпратил по електронна поща оферта за система от алуминий с площ 35,28 кв.м.,
стъклопакет PVC, три системи PVC и комарни мрежи на обща стойност 13 070 лв.,
която е била приета от нея. Не оспорва и мястото, на което е следвало да бъдат
извършени посочените СМР. Възразява, че е налице различие между оферираните
работи и материали и реално доставените и монтирани на място. Ответницата
приела оферта и поръчала алуминиева конструкция със стъкло и газ аргон между стъклата
с площ 35,28 кв.м., а ищецът доставил 5 бр. алуминиеви рамки, които после били
върнати обратно. Това неточно изпълнение наложило доставеният стъклопакет да се
монтира върху дървена конструкция в имота на ответницата. Не бил осъществен
монтаж на алуминиева фасада ЕТЕМ Е 85, за което претендирал ищецът. Ответницата
не дължала на ищеца възнаграждение за демонтаж на съществуващата поликарбонатна
система, тъй като уговорката им била тази услуга да не се заплаща, а на
ответника да се предаде и прехвърли собствеността върху PVC-панелите, свалени
от дървената конструкция на ответника, т.е. да се осъществи даване вместо
плащане. Възразява, че претендираното от ищеца заплащане на допълнителни
консумативни материали, както и претенцията за оскъпяване на остъкление,
транспорт в двете посоки и винетки, са необосновани и не намират договорна
опора. Тези разходи не били предмет на офертата, не било договорено тяхното
заплащане, а и дружеството нямало разрешителни да осъществява международен
транспорт. На ответницата не била издадена фактура от ищеца, посочената в
товарителницата инвойс-фактура не й била представена за сведение, не била
отчетена от дружеството и не била декларирана за целите на ДДС. Поддържа, че е
заплатила изцяло и в пълен размер стойността на договорените и реално извършени
работи и доставени материали от ищеца, независимо, че за същите не било
представено доказателство, че са по цени на производител. Намира, че е в тежест
на ищеца да докаже договорена цена за транспорт и пътни такси, както и доказателства
за това. Транспортните и пътните разходи не били включени в офертата и
следователно не се дължали. По изложените съображения счита иска за
неоснователен и моли същият да се отхвърли. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във
връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 258 от ЗЗД,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД;
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1. наличието на действително търговско правоотношение по договор за
изработка и 2. изпълнителят да е изпълнил точно в качествено, количествено и
времево отношение и да е предал изработеното на възложителя, като ответникът да
е приел изработената работа. При доказването на тези юридически факти от страна
на ищеца в доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на
задълженията.
С определението от 14.06.2017 г. са отделени като безспорни и признати
между страните следните обстоятелства: че през м.август 2015 г. ищецът е изпратил по електронна поща на
ответницата оферта за система от алуминий с площ 35,28 кв.м., стъклопакет PVC,
три системи PVC и комарни мрежи на обща стойност 13 070 лв., която е била
приета от нея. Няма спор и, че мястото на изпълнение е посоченото от ищеца в Р.Г.,
както и, че по договора ищецът е получил плащане в размер 10 226,15 лв. от
ответника.
С определение от 10.10.2017 г. е указано на ответника, че не сочи
доказателства, че реално доставените материали, с които са извършени работите,
не отговарят на уговорените, както и, че е възразил своевременно за това.
1. По допустимостта на
производството;
Приложено е ч. гр. д.
№ 1306/2016 г. по описа на ПРС, XIV гр. с-в, от което се установява, че по
заявление на „Иципластсистем“ ЕООД, депозирано на 03.02.2016 г., е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника П. Е.П. за
вземанията, предмет на настоящия иск – 5 107.65 лв., представялваща главница
дължима за изпълнени СМР, доставка и монтаж на конструкция за зимна градина на
обект в гр. К., Г., ул. ***с включени разходи
за транспорт по договор от месец 09.2015 г. Срещу
заповедта е подадено възражение в срока по чл.
414 ГПК
С определение № 2889 от 20.12.2016 г. по в. ч. гр. д. № 2424/2016г. по
описа на Пловдивски окръжен съд е прието възражение с вх. .№
44 628/29.08.2016 г. на П. Е.П. против заповед № 656 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.02.2015 г. по ч. гр. д. № 1306/2016 г.
по описа на ПРС и е спряно изпълнението на издадената заповед № 656 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.02.2015 г. по ч. гр. д. №
1306/2016 г. по описа на ПРС, въз основа на която е образувано изп. д. № ***по
описа на ЧСИ ***, с рег. № ***на КЧСИ. Със същия съдебен акт компетентният съд
е оставил без разглеждане искането на П. Е.П. за обезсилване на издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1306/2016 г. по
описа на ПРС и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Пловдивският
окръжен съд е приел, че доколкото се уважава възражението по чл. 423, ал. 1, т.
2 ГПК, то последиците от приемането на възражението са уредени в чл. 423, ал.
1, пр. II ГПК, поради което искането за обезсилване на заповедта и изпълнителния
лист се явяват недопустими – л. 71 от ч. гр. д. № 2424/2016 г. на ПОС.
Установителният иск по чл. 422 ГПК е иск на кредитора за установяване на
вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за
изпълнение. Правният интерес от установяването на вземането срещу длъжника е
абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата
не е налице предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да
съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано
от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата на иск
за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни
предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед
за изпълнение; 2/ подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от
длъжника възражение по чл. 414 ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на
установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК /виж определение № 163 от 04.02.2011 г. по ч. т.
д. № 901/2010 г. на ІІ т. о. на ВКС/.
Ищецът (кредитор) се ползва от изпълнително основание - издадената
заповед. Оплаквания срещу самата нея могат да се релевират единствено в
заповедното производство по реда на чл. 413 ГПК, не и в исковото, при
разрешаване на материалнопавния спор относно вземането. Заповедното
производство е уредено като съдебна процедура пред съд, която цели заявителят -
кредитор да събере по бърз начин вземането си, по опростен ред, поради липсата
на правен спор по него.Ако между страните съществува правен спор, то той
подлежи на разрешаване в исковото производство, чрез предявяване на иск по реда
на по чл.415, респ. чл.422, ГПК. В него съдът не изследва дали са били налице
предпоставките за издаване на заповедта, не извършва контрол относно
правилността на действията на заповедния съд, включително относно редовността
на заявлението /виж решение №
59/16.06.2016 г., по гр. д. № 4364/2015 г. на IV г. о. на ВКС/.
Заповедният съд е намерил, че заявлението отговаря на изискванията на
чл. 411, ал. 2 ГПК и е издал заповед за изпълнение, въззивният съд в
производството по чл. 423 ГПК след проверка и изрични доводи, не е намерил
необходимост от обезсилване на заповедта и изпълнителния лист, т. е. не е счел,
че е налице хипотеза на чл. 423, ал. 3 in fine ГПК. Определението, с което е
оставено без разглеждане искането за обезсилване на заповедта и изпълнителния
лист е подлежало на обжалване пред ПАС. Препис от същото е връчен на страните,
на П. Е.П. на 10.01.2016 г. Определението се е стабилизирало като необжалвано.
Въпросът за предпоставките по чл. 411, ал. 2 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение, респ. за обезсилването й е разгледан от съда в производството по
подаденото възражение, същият е решен и са дадени указания за предявяване на
специалния установителен иск. Настоящият съдебен състав няма право да преразглежда
този въпрос, в който смисъл е и цитирана по-горе съдебна практика.
Съдът следва да
разгледа в производството по чл. 422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК само
обоснованите във възражението по чл. 414,
ал. 1 ГПК оспорвания на вземането на кредитора: на основанието, от което
произтича вземането; за недействителност на това основание; за погасяване на
вземането; за неистинност на документа, въз основа на който е издадена
заповедта за изпълнение. Възраженията относно надлежното упражняване на правото
на иск: за нередовност на исковата молба; за недопустимост на иска; за отвод за подсъдност, следва
да се заявят в писмения отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК /виж т. 11а от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Според Регламент (ЕС) №
1215/12.12.2012 на ЕП и ЕС относно компетентността, признаването и изпълнението
на съдебни решения по граждански и търговски дела, приложим след 10.01.2015 г.
/виж 81 от Регламента/ има две хипотези, в които сезираният съд следи служебно
за международна компетентност – 1. При изключителна компетентност по чл. 24 от
Регламента и 2. Когато срещу ответник с местоживеене в държава членка е
предявен иск в съд на друга държава членка и той не се яви пред сезирания съд
/чл. 28, пар. 1 от Регламента/. Във всички останали случаи неоспорването на международната
компетентност в срока по чл. 131 ГПК води до т. нар. мълчалива компетентност за
сезирания съд /чл. 26 от Регламента/. Ако ответникът по делото с международен елемент не оспори своевременно
компетентността на съда на държавата членка, която не следва от регламента, се
приема, че мълчаливо е формирана воля за учредяване на международна
компетентност, с мълчаливия избор на страните. Институтът по чл. 26 от Регламента
е особено проявление на автономията на волята на страните в рамките на
международния граждански процес. Ответникът има възможността да се позове на
липса на международна компетентност на съда на държавата –членка за разглеждане
на конкретния спор. По настоящото производство с отговора на исковата молба, представляващ
„първо защитно действие“ на ответника, както и в хода на производството, не е
направено от ответницата подобно оспорване. С това действие по аргумент от по-силното
основание на чл. 26 от Регламент е налице приемане на легитимността на
юрисдикцията и международната компетентност на настоящия съд е стабилизирана. В
този смисъл относно приложението на предходния Регламент /ЕО/ №44/2001 г. в
сферата на компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела /виж определение
№ 18 от 13.01.2017 г. по ч. т. д. №1734/2016 г. на I т. о., определение №
217 от 07.04.2015 г. по ч. гр. д. № 522 / 2015 г. на III гр. о. и др./.
Следва да се отбележи, че с връчването на препис на
исковата молба – л. 20 от делото, ответникът е уведомен за правата си,
възможността от подаване на възражение и за последиците от неявяване пред съда
/чл. 238 ГПК/. С подадения отговор на исковата молба ответникът изрично е
изразил становище, че искът е допустим. От подаденото възражение по чл. 423 ГПК
и представените документи към него, също се извежда аргумент, че ответницата е
запозната с обстоятелството къде е обичайното й местопребиваване и възможното
му отразяване върху процесуалното правоотношение между страните. Още повече, че
през цялото време ответницата е представлява пред ПРС от доброволно избран
процесуален представител, което е индиция са доброволно приемане на
компетентността на българския съд.
Следователно налице е мълчалива международна компетентност
на настоящия съд по повод образуваното производство. Подсъдността на спора не е
оспорена в предвидения срок и е приложим чл. 26 от Регламент 1215/2012 г.
Налице е идентитет между сумите предмет на издадената заповед и претенцията
предмет на настоящото производство. Въпросите за наличието на предпоставките за
издаване на заповед за изпълнение и най-вече чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 ГПК са
разрешени от заповедния съд и съда по възражнието по чл. 423 ГПК и не подлежат
на самостоятелно разглеждане от настоящия съд. Оттук исковата претенция е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
2. По приложимото
право:
Доколкото е налице международен елемент в производството - престацията е
изпълнена в Г., където е и обичайното местопребиваване на ответницата по
смисъла на чл. 47, ал. 8 КМЧП, следва съдът да определи приложимото право.
Предмет на процесното правоотношение е доставка и монтаж на конструкция на
зимна градина /алуминиева фасада, стъклопакет, PVC, прозорци и др./ в жилището на ответника П. Е.П. в гр. К., Г.. Доколкото
е налице договор, сключен от лице за цел, която може да се приеме, че е извън
неговата търговска дейност или професия с търговско дружество с предмет на дейност
ориентиран в доставка и монтаж на стъклопакети и PVC дограми, то в случая е налице потребителски договор. За определянето на
приложимото право между държавите-членки на ЕС действа Регламент (ЕО) №
593/17.06.2008 г. на ЕП и ЕС относно приложимото право към договорни задължения.
Съгласно чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 593/17.06.2008 г. на ЕП и ЕС
относно приложимото право към договорни задължения - договор, сключен от
физическо лице с цел, която може да се смята, че е извън рамките на неговото занятие
или професия („потребителят“), с друго лице, което упражнява своето занятие или
професия („професионалистът“), се урежда от правото на държавата, в която е
обичайното местопребиваване на потребителя, при условие че професионалистът:
а/. извършва своята търговска или професионална
дейност в държавата, в която е обичайното местопребиваване на потребителя, или
б/. по какъвто и да било начин насочва тази дейност към съответната
държава или към няколко държави, включително и тази държава;
„Иципласистем“ ЕООД е ЮЛ, регистрирано в Република Б., което извършва
своята търговска дейност на територията на Република Б., т. е. не е налице хипотеза
на б. „а“ от чл. 6, пар. 1 на Регламент 593/2008 г.
Относно понятието „насочване на дейност към съответна държава-членка“ в
европейското право настоящият съдебен състав съобрази практиката на Съда на ЕС
– виж решение от 07.12.2010 г. по
съединени дела C 585/08 г. / Peter Pammer срещу Reederei Karl Schlüter GmbH & Co KG/ и C 144/09 г. / Hotel Alpenhof GesmbH срещу Oliver Heller/ ECLI:EU:C:2010:740 и решение от 17.10.2013
г. по дело C-218/12 г. Lokman Emrek срещу Vlado Sabranovic/ ECLI:EU:C:2013:666.
За да се определи дали търговец, „насочва“ дейността си към държавата-членка,
където потребителят има местоживеене, следва да се провери дали преди
евентуалното сключване на договора с потребителя търговецът е възнамерявал да
търгува с потребители с местоживеене в една или няколко държави членки,
включително в тази, където потребителят има местоживеене, в смисъл че е бил
склонен да сключи договор с тях.
Без списъкът им да е изчерпателен, следните елементи могат да
представляват показатели, позволяващи да се счита, че дейността на търговеца е
насочена към държавата-членка по местоживеенето на потребителя, а именно: международното
естество на дейността, използването на език или валута, различни от обичайно
използваните в държавата-членка, където търговецът е установен, посочването на
телефонните номера с указване на международния телефонен код, споменаването на
международна клиентела, състояща се от клиенти с местоживеене в различни
държави-членки. Категорично в случая нямаме насочване на дейност от страна на
ищеца към Г.. Сключеният договор с ответницата има спорадичен характер, липсват
каквито и да е белези-показатели за насочване на търговска дейност към Г.–
липсва използване на различен език или валута от обичайно използваните, както и
данни за каквито и да е други клиенти от територията на Г.. Инцидентното
сключване на договор, никога няма качеството на насочване на дейност. Понятието
за насочване на дейността означава, че търговецът трябва съзнателно да насочва
своята дейност в значителна степен към друга държава членка. Ето защо чл. 6 от Регламент
593/2008 г. е неприложим в случая, приложение следва да намери общият текст на
чл. 4, пар. 2 от Регламент 593/2008 г., а именно договорът се урежда от правото
на държавата, където е обичайното местопребиваване на страната, която дължи
характерната за договора престация. Страните не твърдят да са уговорили приложимо
право помежду си. Сключеният договор включва елементи на договор за услуги, но не
може да се включи категорично в буква „б“ на пар. 1 от чл. 4 на Регламента,
поради което и е приложим чл. 4, пар. 2 от Регламент 593/2008 г. Страната,
която дължи характерната за договора престация е „Иципластсистем“ ЕООД, поради
което и приложимото право между страните е българското материално право.
3. По съществото на спора:
Договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се
счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на
съдържанието му съществени елементи - работата, която възложителят възлага, а
изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще
заплати на изпълнителя за извършената и приета работа. Срокът не е задължителен
елемент от съдържанието на договора за изработка и не рефлектира върху
съгласието за сключването му, тъй като дори да не е уговорен, може да бъде
определен по правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД - с покана. Писмената форма не е
условие за действителност, а само форма за доказване на договора за изработка.
Доколкото претендираната сума представлява сбор от сумите в следните
размери: 3 555.85 лв. – остатък за плащане на изпълнение на СМР /монтаж на
конструкция за зимната градина/, вкл. и оскъпяване и 1551.80 лв. транспортни
разходи вкл. и винетки по-нататък в изложението съдът ще разгледа
основателността на всяка отделна разбивка по дължимите суми.
А. Относно сумата от 3 555.85 лв.
– остатък за плащане на изпълнение на СМР /монтаж на конструкция за зимната
градина/ вкл. и оскъпяване на остъклението:
Съгласно чл. 260 ЗЗД изпълнителят по договор за изработка има
задължението за незабавно предупреждаване на възложителя, ако доставеният му от
последния материал е „неподходящ за правилното изпълнение на работата”, като
липсата на такова предупреждение има за своя последица ангажиране отговорността
на изпълнителя за причинени на възложителя вреди. По силата на законовото
правило на чл. 260 ЗЗД в тежест на
изпълнителя е и да уведоми
поръчващия за негодността на
проекта, при констатирано несъответствие между даденото задание и
очаквания от последния резултат от изработеното, поради което само простото
констатиране на дефект във възложеното задание е правно ирелевантно и не обуславя освобождаване на длъжника от
отговорност /виж решение № 9/10.09.2010 г. по т. д. № 150/2009 г.,
ІІ т. о. на ВКС/. Не е необходимо спазването на сроковете за
възразяване при явни и скрити недостатъци, когато изпълнителят е знаел за
недостатъците или отклоненията. – /арг. чл. 264, ал. 2, изр. 2 ЗЗД/.
Недостатъците на престирания резултат – предмет на изработката обаче не
погасяват задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат
права на възложителя, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД и
ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване размера на
възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за
възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако недостатъците са толкова
съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение. Отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са
обусловени от характера на недостатъците и отражението им върху годността на
изработеното. Съобразно разпоредбата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД възложителят има
право да развали договора за изработка с едностранно волеизявление само когато
недостатъците са толкова съществени, че правят изработеното негодно за
обикновеното или предвиденото в договора предназначение /виж решение № 157/08.11.2010г. по т. д. №
1135/2009г., II т. о. на ВКС/.
С отговора на исковата молба не е оспорено, че във връзка с приетата
оферта от ответника, ищецът е отишъл до гр. К. и е извършил доставка и монтаж
на конструкция за зимна градина съгласно договора за изработка от 09.2015 г.
Относно обстоятелството, че изпълнение и приемане на работата може да се
установява с всички доказателствени средства виж решение № 178 от 13.10.2017 г. по т. д.№638/2017 г., на II т. о.,
решение № 500 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4591/2008 г., I г. о. и
др.
При съвкупната преценка на всички доказателства по делото и с оглед
липсата на изрично противопоставяне съдът намира за установено, доказано по
производството изпълнение от ищеца на договорното задължение и приемане на
работата от страна на ответника.
На първо място съдът намира, че представеното и прието като
доказателство по делото /на хартиен носител като заверен препис/ електронно
изявление на една от страните, адресирано до насрещната, чието авторство не е
било спорно – има доказателствена стойност /виж определение № 169 от 06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г. на I т. о./. Електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с
възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл.3 ал.1
ЗЕДЕП). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно
изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл.2 ал.1 и 2 ЗЕДЕП).
Същото се счита за подписано при условията на чл.13 ал.1 ЗЕДЕП. За електронен
подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с
електронното изявление за установяване на неговото авторство. Електронен подпис
означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в
електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на
електронния подпис използва, за да се подписва - чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС)
№ 910/2014. Доказателствена сила на подписания електронен документ е такава,
каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен
документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението
(чл.180 ГПК). Ако изявлението съставлява признание на неблагоприятни за автора
обстоятелства, това увеличава доказателствената стойност на документа, но не му
придава материална доказателствена сила – виж решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС на IV г. о.
Преди първото по делото открито съдебно заседание и в срока по чл. 146,
ал. 3 ГПК /преклузията за представяне на доказателства в първоинстанционно
производство настъпва с изтичането на срока по чл. 146, ал. 3 от ГПК за
съществуващите към този момент доказателства - решение № 416/11.05.2016 г. по гр. д. № 2612 по описа за 2015 г. на IV г. о. /, ищецът е представил електронни изявление на хартиен носител /л.
36-49/, които са приети като писмени доказателства по делото – л. 63. При
възможността за становище по представените като писмени доказателства
електронни изявления, процесуалният представител на ответника не е оспорил
същите относно тяхното авторство, съдържание, достоверна дата. Единствено
възражение е било за настъпила процесуална преклузия – виж л. 62 от делото.
Съдът намира, че електронните изявления изходящи от електронна поща ***** на “****” са направени от
ответника П. Е.П.. Обстоятелството, че електронната поща на П.П. е ***се установява и от представените от самия ответник
по делото и приети писмени доказателства – оферта
от „Пи Ен Системс“ ООД до П. П.за изработка, доставка и монтаж на стъклопакет –
л. 26 от делото. В офертата представена от процесуалния представител на
ответника в вписан като мейл на ответника посочения в неоспорената електронна
кореспонденция на ищеца - **** Така генерираните
електронни документи, възпроизведени върху хартиен носител и представени в
заверен препис по делото, не са оспорени и не е искано представянето им на
електронен носител. Поради това преписът има значението на носител, обективиращ
частни документи подписано при условията
на чл.13 ал.1 ЗЕДЕП, доколкото същите са изпращани от установена по делото
лична електронна кореспонденция на ответника, чрез която се е осъществявало
кореспонденцията с ищеца. Самият факт, че документите за осъществената
кореспонденция не са оспорени, води до извода, че те се ползват с формална
доказателствена сила за авторството им. Доколкото обективираните в документите
изявления са с неблагоприятно за ответника съдържание, те имат достатъчна
доказателствена стойност за установяване на фактите, за които електронните
документи са създадени. Електронните изявления представени на хартиен носител
на л. 39, 42 и л. 47 от делото, представляват извънсъдебни признания за
неизгодни за страната обстоятелства. Същите преценени наред и с показанията на
свидетеля И.И., водят съда до извода, че договорът за
изпълнение на СМР е изпълнен, като изпълнението е прието от ответника.
Оттук основният ключов въпрос е налице ли са недостатъци при
извършването на възложената работа. Тежестта за доказване на тези фактически
твърдения е върху възложителя при положение, че е негово възражението за това
/виж решение № 34 от 22.02.2010 г. по
т.д. № 588/2009 г. на ТК, II т.о. и решение № 118 от 05.07.2011 г. по търг. д.
№ 491/2010 г. на II т. о./. На ответника е разпределена
тежест за установяване на това обстоятелство с определението 14.06.2017 г., а с
определение от 10.10.2017 г. /л. 105 от делото/ е указано изрично на ответника
на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства, че реално
доставените материали, с които са извършени работите, не отговарят на
уговорените, както и, че е възразил своевременно за това. Въпреки така дадените нарочни указания в срок
до следващото съдопроизводствено действие ответникът е останал все така пасивен
и не е ангажирал каквито и да е доказателства, поради което и неблагоприятните
последици следва да се понесат от него. Поради непроведеното главно доказване на
твърдяното непълно изпълнение, възражението е
неоснователно и искът в тази му част за възнаграждение за извършената и приета
работа следва да се уважи.
Само за пълното съдът намира за редно да посочи следното:
1. Съдът няма как да кредитира изготвената от ***. И.Ш. и приета по
делото съдебно-техническа експертиза. В съдебно заседание на 18.09.2017 г.
вещото лице е заявило, че се основава в представеното заключение на твърденията
изложени в отговора на исковата молба, като от снимките представени по делото
няма как да установи дали извършените СМР-та, като обем и вложен материал,
отговарят на посочените в офертата. Вещото лице е категорично, че снимките не
са му достатъчни. Доколкото експертизата е изготвена на база твърдения, а не са
използвани необходими специални знания, поради липса на съответни параметри и
материали, то съдът не кредитира заключението /арг. от чл. 202 ГПК/. Поради
липсата на съдействие на страните относно представянето на съответни мостри и
снимков материал на вещото лице съдът с протоколно определение от 06.02.2018
г., на основание чл. 253 ГПК, е отменил протоколно определение от 11.01.2018
г., с което е допуснал повторна СТЕ. Взето е предвид и обстоятелството, че това
доказателствено искане е водило до забавяне на производството, като подробни
мотиви са изложени в определението на съда.
2. Относно представения оригинал от товарителница на английски език и
направеното от ответника доказателствено искане за назначаване на вещо лице съдът
е изложил подробни мотиви в протоколното определение от 06.02.2018 г., към
които препраща. На 12.07.2017 г. е дадена възможност на ищеца да представи
превод от товарителницата, като му е определен последен срок и му е указано, че
при непредставяне на превод до следващото съдебно заседание, делото ще продължи
без приемането на представения документ. Съдът още на два пъти е дал възможност
на ищеца за представяне на превод от документа на 18.09.2017 г. и 10.10.2017
г., поради непредставянето на превод товарителницата не е приета по делото
/видно и от л. 28 от делото приети са всички представени от ищеца документи
единствено без представената в оригинал на английски език товарителница/. Съдебният
език в националния ни граждански процес е българският - чл. 4 ГПК. От това
произтича и задължението за назначаване на преводач на лицата, които участват
по делото и не знаят български – чл. 4, ал. 2 ГПК, както и представянето на
документи и видеозаписи, ако са на чужд език, в превод на български – чл. 185 ГПК. Спазването на тези задължения гарантира правата на страните по чл. 8 и чл.
9 ГПК - да се запознаят с исканията и доводите на страните, с предмета на
делото и да изразят становище по тях, да имат равна възможност да упражняват
предоставените им права. Съдът не може да приеме и обсъжда документи на чужд
език, без те да са придружени от точен превод на български, заверен от
страната. По силата на чл. 101 и чл. 7 ГПК е длъжен служебно да укаже на
страната, която представя документите на чужд език за изискването на чл. 185 ГПК и да даде срок за съобразяването му /виж решение № 345 от 08.03.2018 г. по т. д. № 53531/2015 г. на IV г. о. на ВКС/. Доколкото указанията на съда не са изпълнение, документът не е приет
и не може да се обсъжда от съда.
Посочено е в определението от 06.02.2018 г., че ответникът може сам да
ангажира превод на представен от ищеца документ на чужд език, стига
доказателственото му искане да е съобразено с процесуалните преклузии. С
определението от 10.10.2017 г. е указано изрично на ответника, че не сочи
доказателства, че реално доставените материали, с които са извършени работите,
не отговарят на уговорените, поради което искането му за ангажиране на вещо лице,
което да направи превод на товарителницата, е следвало да бъде отправено с
отговора на съдопроизводственото действие на дадените с определение от
10.10.2017 г. указания, а именно най-късно в следващото открито съдебно
заседание – 16.11.2017 г. След датата 16.11.2017 г. подобно искане се явява
преклудирано, в която насока са и мотивите на съда.
Ето защо и доколкото съдът намери за доказано изпълнението и приемането
на работата по сключения договор и за недоказано възражението за несъответствие
между даденото задание и очаквания резултат от изработеното, то претенцията е
основателно. безспорно е между страните, че ответникът е приел офертата и е
заплатил част от сумата в размер на 10 226.15 лв. /определение от
14.06.2017 г. по делото – л. 28/. Приетата оферта е на стойност 13 070
лв., което обстоятелство изрично се признава и в отговора на исковата молба.
Разликата между общата сума в размер на 13 070 лв. и платената сума от
10 226.15 лв. е 2843.85 лв.
Относно твърденията за оскъпяване на остъклението по сключения договор
за изработка от м. 09.2015 г. съдът взе предвид на първо място представеното на
хартиен носител електронно изявление от електронна поща ****
на л. 39 от делото, като важи изложеното по-горе. Съдът намира, че електронното
съобщение е изпратено от ответника, като изявлението „увеличението с 360 евро
за стъклата приехме“ се цени като извънсъдебно признание за неизгоден за
страната факт. Предвид това изявление, то ответникът се е съгласил на промяна в
първоначалната оферта и заплащане на по-голяма сума, представляваща оскъпяване
на доставеното и монтирано остъкление. Относно размера на оскъпяването
ответникът се е съгласил за сума в по-голям размер, поради което съдът намира
претенцията й в тази част за основателна. Липсва неизпълнение, самият ответник
е признал в неоспорената и представена по делото електронна кореспонденция, че
се е съгласил с допълнителната сума за остъкление във връзка с договора за
изработка. В тази насока и допълнителната съдебно техническа експертиза, в
която е посочена цената на стъклопакет 6
мм. ЕС + Триплекс 4.4.1. – закалено, с дължина над 3000 мм. и стъклопакет 6 мм.
ЕС + Триплекс 3.3.1. – закалено, с дължина над 3000 мм., която е сходна с
претендираната от ищеца сума. Съдът кредитира допълнителното заключение в тази
му част, доколкото вещото лице е взело предвид дължината на стъклото, както и
специфичния стъклопакет Триплекс.
Ето защо и относно претенцията за остатък за плащане на изпълнение на СМР са дължими общо
2843.85 лв. + 702 лв. или сума в общ размер на 3545.85 лв.
Б. Относно транспортни
разходи вкл. и винетки в размер на 1551.80 лв.
Съгласно чл. 78 ЗЗД разноските по изпълнението са в тежест на длъжника.
В исковата молба се твърди, че с договора между страните било уговорено
ответникът да заплати на ищеца и транспортни разходи. С протоколно определение
от 16.11.2017 г. е указано на ищеца, че негова е доказателствената тежест да
установи направата на разходи за транспорт и винетки в периода на доставяне на
процесните стоки. Съдът намира, че по делото не са ангажирани достатъчно
доказателства, които при условията на пълно и главно доказване да водят съда до
несъмнения извод, че страните са се уговорили, че направените транспортни
разходи следва да се поемат от възложителя. Освен това въпреки указанията
дадени на ищеца, същият не е ангажирал доказателства за направата на реални
транспортни разходи. Не е достатъчна представената електронна кореспонденция,
същата не съдържа изрично извънсъдебно признание на това обстоятелство. Липсва
изявление за съгласие за заплащане на транспортни разходи, какви транспортни
разходи и в какви размери са дължими. Оттук претенцията в тази й част следва да
се отхвърли. Съдът не следва да обсъжда приетите СТЕ и допълнителна СТЕ,
доколкото намира за неустановено по делото изобщо да е съществувала уговорка
между страните разходите по транспорта да се заплащат от ответника, в т. ч. и
съдържанието на уговорката, нейните параметри – какви разходи и в какви размери,
необходимостта от представянето на доказателства за направата на реални разходи
за транспорт. Не се установява спорното обстоятелство и от разпита на свидетеля
И.. От показанията на свидетеля И. се установява, е пътуването е предприето с
товарен автомобил Мерцедес и, че автомобилът е бил натоварен и е минал през Р.-У.-А.-Г..
Свидетелят твърди, че е пътувал с Х./***на ищеца/, който събирал навсякъде
касови бележки и си записвал разходите. Свидетелят заявява, че може страните да
са имали уговорка за разходите за транспорт, но не знае за такава уговорка.
Твърдяното, че „можело да има такава уговорка“ – л. 116 не установява поемането
на подобно задължение. Не ясно остава и защо, ако управителят на ищеца е
събирал всички касови бележки, по делото не са представени доказателства за
направени реални разходи.
Предвид всичко преждеизложено претенцията в частта и за транспортни
разходи е неоснователна и искът следва да се уважи до размер от 3545.85 лв., като за разликата до
пълния предявен размер от 5 107.65 лв. ще се отхвърли като
неоснователен.Следва върху уважената главница да се присъди и законната лихва
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат по съразмерност на двете
страни.
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата на
разноски. За исковото производство за претендирани разноски в общ размер 1367
лв., вкл. и адвокатско възнаграждение от 800 лв. – доказателства за заплащането
на адвокатското възнаграждение – л. 151 от делото. Съдът не споделя
възражението на процесуалния представител на ответника, че разноските са за
двама адвокати. Обстоятелството, че по делото са се явявали двама процесуални
представители, не означава, че се претендира заплащането на две адвокатски
възнаграждения. В договора за правна защита и съдействие е отразено, че сумата
от 800 лв. е заплатена в брой на Адвокатско дружество „А. и П.“, т. е.
претендира се възнаграждение за един адвокат. По съразмерност от сумата от 1367
лв. за исково производство на ищеца е дължат 949 лв. От присъдените в заповедното 702 лв. по съразмерност ще се
присъдят на ищеца – 487.35 лв.
Ответникът е представил списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
направата на разноски в размер на 1272 лв. Претендирано е адвокатско
възнаграждение в размер на 1170 лв., доказателства за заплащането – л. 24 /в т.
III от договора
за правна защита и съдействие е посочено, че възнаграждението е платимо в брой,
а т. IV, че сумата
е платена/. Направено е от ищеца в срок възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. На
основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба минималният размер на адвокатското
възнаграждение в случая е 585.38 лева. Правната и фактическа сложност на делото
се преценяват с оглед на въведените в спора факти и изложените въз основа на
тях правни твърдения /виж определение №
670/19.10.2015 г. по гр. д. № 3982/2015 година, IV г. о. на ВКС/. В случая делото
се отличава с известна фактическа и правна сложност, намесен е международен
елемент. Освен това са събрани множество доказателства, вкл. четири съдебни
експертизи, проведени са и 6 открити съдебни заседание. Предвид изложеното
съдът намира възражението за прекомерност за неоснователно. Претендираното
адвокатско възнаграждение в двоен на минималния размер по Наредба, съдът намира,
че не се явява прекомерен с оглед предмета на производството, въведените с
спора факти и извършени процесуални действия. По съразмерност от сумата от 1272
лв. на ответника ще се присъдят за разноски общо 388.95 лв.
Водим от горното, ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от
„Иципластсистем“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление с.
Калековец, обл. Пловдив, ул.”Х.Ботев” № 7, представлявано от Х.Н.К., срещу П. Е.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, положителен установителен
иск, че П. Е.П. дължи на „Иципластсистем“ ЕООД, сумата от 3545.85 лв. – главница, представляваща остатък от неплатени
задължения за изпълнени СМР, представляващи доставка и монтаж на конструкция за
зимна градина на обект в гр. К., Г., ул. ***по устен договор за изработка от
месец 09.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 03.02.2016г. до
окончателното й погасяване, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1306/2016 г. на ПРС, XIV гр. състав, като ОТХВЪРЛЯ искa за разликата над присъдения размер от 3545.85 лв. до пълния предявен
размер от 5107.65 лв., в която отхвърлена сума се включват и разходите за
транспорт от с. Калековец до гр. К. съгласно устния договор за изработка от
месец 09.2015 г. между страните, като неоснователен.
ОСЪЖДА П. Е.П., ЕГН **********, с адрес
***, да заплати на „Иципластсистем“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление с. Калековец, обл. Пловдив, ул.”Х.Ботев” № 7, представлявано от Х.Н.К.,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 949 лв. – разноски в
исковото производство по съразмерност, както и сумата от 487.35 лв. – разноски по съразмерност в производството по ч. гр. д.
№ 1306/2016 г. на ПРС, XIV гр. състав.
ОСЪЖДА „Иципластсистем“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление с. Калековец, обл. Пловдив, ул.”Х.Ботев”
№ 7, представлявано от Х.Н.К., да заплати на П. Е.П., ЕГН **********, с адрес ***,
на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 388.95 лв. – представляваща разноски в настоящото производство по
съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
/Кирил
Петров/
Вярно с оригинала
РС