Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. СОФИЯ, 25.04.2024г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-В въззивен състав, в открито съдебно заседание на първи
декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА И.
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНТОНОВА
Мл.с. БЕТИНА БОШНАКОВА
при участието на секретар–протоколиста Цветослава
Гулийкова,
като
разгледа докладваното от съдия Антонова в.гр.д.
№ 8749/2020г. по описа на СГС и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – 273 ГПК.
Образувано
е по:
I. въззивна жалба подадена
от Д.М.Ц. и Ф.А.М. срещу решение № 542669/22.11.2018г.постановено
по гр.д. №57294/2016г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51 състав в цялост и с което по
иск, предявен от тях с правно основание чл.40 ал.1 т ЗС са определени дяловете на собствениците в общите части от сградата в
режим на етажна собственост и е отхвърлен иска за определяне на дяловете на
собствениците на самостоятелни жилища в дворното място, както и с което иска е
изцяло отхвърлен спрямо ответника Й.С.Х..
Във
въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение, като се твърди същото да е постановено
при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционният
съд при събиране на доказателствата и
при обсъждането им и формиране на фактическите и правни изводи, така и в
нарушение на материалния закон. Посочва се, че районният съд не е
определил правилно приложимите
нормативни актове към процесния казус, съответно за
определяне стойността на отделните обекти, както и не е съобразил
обстоятелството, че липсват самостоятелни тавански помещения, поради което и
неправилно са изчислени дяловете на съсобствениците в сградата. Поддържа се, че
неправилно е преценено и обстоятелството, че наличие на незаконни сгради в
дворното място не променят характера на същото като обща част, поради което и
иска по отношение на същото е отхвърлен незаконосъобразно. Моли решението да
бъде отменено изцяло и иска уважен, като се определят дялове на отделните
съсобственици от общите части на сградата и дворното място съобразно посоченото
в исковата молба.
В срок по чл.263 ал.1 от ГПК са
постъпили писмени отговори:
-от В.Д.Ф. и Б.Д.А., в който
поддържат, че първоинстанционното решение следа да бъде обезсилено като нищожно, поради
произнасяне по недопустим иск и производството по делото – прекратено;
евентуално – считат наведените от ищците доводи за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното решение за неоснователни и се противопоставят да се
постанови решение в претендирания от тях смисъл;
-от П. А. К. и М.К.К., в който изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба подадена от ищците, като считат, че
определените идеални части от общите части на сградата определени от първоинстанционният съд са неправилни, но поради различни
съображения и поддържат становището си за недопустимост на решението; считат за
правилно решението в частта, с което е отхвърлен иска по отношение на дворното
място, с оглед законосъобразния извод, че по отношение на него е налице
хипотезата по чл.38 ал.1 от ЗС и е обща част по естеството си с оглед наличие и
на други постройки в имота, индивидуална собственост на някои от
съсобствениците на сградата.
II.въззивна
жалба подадена от П. А.К. и М.К.К. срещу решение № 542669/22.11.2018г. постановено по
гр.д. №57294/2016г. по
описа на Софийски районен съд, I ГО,
51 състав в частта, с което по предявен от Д.М.Ц. и Ф.А.М. иск с правно основание чл.40 ал.1 т ЗС
са определени дяловете на отделните собственици
в общите части от сградата в режим на етажна собственост и са осъдени да заплатят направените по делото
разноски на ищците.
Във въззивната жалба се излагат доводи за недопустимост на
решението в обжалваната част, като твърдят, че със същото се пререшава един
правен спор разрешен с влезнало в сила съдебно решение, евентуално – неправилно
обсъждане на събраните по делото доказателства и кредитиране на експертизи,
които не са изпълнили точно постановените им задачи и са дали необосновани и
непълни заключения, оспорени своевременно от страните. Ако не обезсили
решението в обжалваната му част, молят въззивният съд
да отмени решението и постанови ново, с което да отхвърли предявения иск.
В срок по чл.263 ал.1 от ГПК са
постъпили писмени отговори:
-от В.Д.Ф. и Б.Д.А., в който
поддържат, че първоинстанционното решение следа да бъде обезсилено като нищожно, поради
произнасяне по недопустим иск и производството по делото – прекратено.
Посочват, че се присъединяват към изложените във въззивната
жалба доводи за порочност на обжалвания съдебен акт.
-от Д.М.Ц. и Ф.А.М., в
който считат за неправилно становището на ответниците,
че решението е постановено по недопусим иск,
доколкото първоначално идеалните части са били определени при одобрена съдебна
спогодба по делба, която като договор няма пречка да страда от частична
нищожност, установена в настоящото производство.
III. въззивна жалба подадена
от В.Д.Ф. и Б.Д.А. срещу решение
№ 542669/22.11.2018г. постановено по гр.д. №57294/2016г. по описа на Софийски районен съд, I
ГО, 51 състав в частта,
с което по предявен от Д.М.Ц. и Ф.А.М. иск с правно основание чл.40 ал.1 т ЗС
са определени дяловете на отделните собственици
в общите части от сградата в режим на етажна собственост и са осъдени да
заплатят направените по делото разноски на ищците.
Във въззивната жалба се поддържа,
че първоинстанционното решение следа да бъде обезсилено като нищожно, поради
произнасяне по недопустим иск и производството по делото – прекратено. Считат, че дяловете общите части са определени в протокола за
спогодба по съдебна делба, като до настоящия момент липсват обстоятелства,
които да налагат и допускат определянето им по нов начин. Молят решението в
обжалваната част да бъде отменено и предявения иск - отхвърлен.
В срок по чл.263 ал.1 от ГПК са
постъпили писмени отговори:
-от П. А. К. и М.К.К. в който поддържат, че първоинстанционното
решение следа да бъде обезсилено, поради
произнасяне по недопустим иск и производството по делото – прекратено.
Посочват, че се присъединяват към изложените във въззивната
жалба доводи за порочност на обжалвания съдебен акт.
Въззивният съд е сезиран и с
частни жалби, както следва:
1.
частна жалба подадена от П. А.К. и М.К.К. срещу определение № 68040/13.03.2020г. постановено
по гр.д. №57294/2016г. по
описа на Софийски районен съд, I ГО,
51 състав постановено по реда на чл.248 от ГПК.
В частната жалба се
посочва, че определението е неправилно в частта, с което първоинстанционният
съд не е уважил възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение
присъдено на ищцовата страна съобразно разпоредбата
на чл.7 ал.1 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размера на
адвокатските възнаграждение, респективно не е уважил искането за присъждане на ответниците П. и М. К. на адвокатско възнаграждение в
максимален размер. Молят определението да бъде отменено и решението в частта за
разноските да бъде изменено в смисъла описан в частната жалба.
В срока по чл.276
ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещните страни.
2. частна
жалба подадена от В.Д.Ф. и Б.Д.А. срещу определение № 68040/13.03.2020г. постановено
по гр.д. №57294/2016г. по
описа на Софийски районен съд, I ГО,
51 състав постановено по реда на чл.248 от ГПК.
С частната жалба се твърди, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е приел, че иска
е основателен и съответно присъдил на ищците разноски по делото, като е осъдил
солидарно ответниците да му заплатят съответната сума
и в нарушение на процесуалния и материалния закон е отказал да измени решението
си в тази му част, без да изложи мотиви по същество. Моли определението да бъде
отменено и поради неоснователния иск, да им бъдат присъдени разноски.
В срока по чл.276
ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещните страни.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Въззивните
жалби са подадени в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и са процесуално допустими, поради което следва да
бъде разгледани по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно.
Във връзка с наведените от въззивниците – ответници
възражение за недопустимост на предявения иск и съответно на постановеното първоинстанционно решение, настоящият състав счита
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
иск с правно основание чл.40 ал.1 от ЗС с искане за определяне на дяловете на
съсобственици в общите части от сграда в режим на етажна собственост и дворното
място към нея.
В исковата молба, както и от събраните по делото
доказателства, се установява, че етажната съсобственост на процесната
сграда и съответно съсобствеността върху дворното място са възникнали въз
основа на одобрена съдебна спогодба по
гр.д. № 3337/1969г. на Софийски народен съд – л.8-9 от делото на СРС и в която
са определени съответните идеални части от сградата и дворното място, припадащи
се към всеки от обособените три дяла със самостоятелни жилища.
Съгласно
задължителните за съдилищата указания по т. 8 на ППВС 7/1973 г. съдебната
спогодба, постигната в производството за делба, както и спогодбата във всяко
исковото производство представлява двустранен договор. Когато съдът одобрява
спогодбата, той проверява единствено противоречието й на закона и добрите
нрави, но по този въпрос той се произнася не с решение, а с охранителен акт,
който не се ползва със сила на пресъдено нещо,
съответно определението, с което се одобрява спогодбата не подлежи на предвидения за съдебните актове ред за инстанционен контрол и не е
от категорията на тези по чл.
274 ал. 1 от ГПК. Ако договорът за спогодба е опорочен, няма пречка този порок
да бъде предявен с иск за прогласяване на нищожността на съдебната спогодба, за
унищожаването й или за обявяване или прогласяване на недействителността й,
както и да бъдат предявени искове за развалянето й, така че при последващо оспорване на спогодбата /или на отделни нейни
части/ са допустими всякакви искове. /в т.см. определение № 32/30.06.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 576/2016 г., IV г. о., ГК, определение № 372/01.08.2018г. по
т.д. №1620/2018г. на I т.о./
Предвид горното, наличието на определение, с което се
одобрява договора за съдебна делба, непредставляващо произнасяне на съд със
сила на присъдено нещо и при твърдение, че идеалните части не са били
определени правилно съгласно императивната разпоредба на чл.40 ал.1 от ЗС е
налице хипотезата, при която всеки собственик може да предяви иск за
определянето им и който е допустим, каквато е настоящата хипотеза. /решение №
50/21.07.2017г. по гр.д. № 2759/2016г. на ВКС, I
г.о./ Както се посочи по – горе относно
разрешения правен спор със съдебната спогодба се прилагат правилата за
договорите, поради което и няма пречка да се прави възражение за частична
нищожност на този договор, още повече която произтича от противоречие с
императивна материално правна норма и приложението на която съдът дори без
изрично наведен довод е длъжен да съобрази. /ТР№1/ 9.12.2013г. по т.д.
№1/2013г. на ОСГТК на ВКС/
На следващо място, абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на производството по иск по чл.40 от ЗС е
участието на всички етажни съсобственици, които
имат качеството на задължителни необходими другари, тъй като поради естеството
на спорното правоотношение решението трябва да бъде еднакво за всички тях.
В настоящият случай е
безспорно и се установява от приложените по делото писмени доказателства –
протокол за съдена делба и нотариални актове за прехвърляне право на
собственост и удостоверения за наследници установяващи наследственото правоприемство на права, че:
Процесната
сграда представлява двуетажна къща – самостоятелен обект с идентификатор №
68134.1931.70.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София,
одобрена със заповед №
РД-18-68/02.12.2010г. на изп.директор на АГКК и с
административен адрес: гр. София, ул. *****
С протокол от 17.11.1969 г. от открито съдебно заседание
по гр.д. 3337/ 1969 г. по описа на Софийски народен съд, е одобрена постигната
между страните по делото спогодба за делба, както следва:
Дял I: предоставен на А.З.Х.и Ц.С.Х., включващ:
– ЗАПАДНАТА
ПОЛОВИНА ОТ ПЪРВИ ЕТАЖ от двуетажна къща, находяща се
в гр. София, ул. *****, представляваща самостоятелно жилище /към настоящия момент самостоятелен
обект с идентификатор №68134.1931.70.1.2 по КККР на АГКК за гр. София с площ 40
кв.м. по документи за собственост /,
- заедно със СЕВЕРОЗАПАДНОТО
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ
- заедно с ТАВАНСКО
ПОМЕЩЕТНИЕ,
- както и с 25/
100 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното
място, където е построена същата;
След смъртта на Ц.С.Х.през 19.04.1991г., нейни наследници по закон, съгласно представеното
удостоверение за наседници са А.З.Х./съпруг/, П.А.К. и
А. А.М. /дъщери/, които
наследяват описаните по – горе имоти при равни квоти или всеки от тях се легитимира
като собственик от дял I, както следва: П.А.К.
и А. А.М. – по 1/6 ид.ч.,
А.З.Х.– 4/6 ид.ч.
/1/6 по наследство и 1/2 притежавана в лично качество/. С договор за покупко-продажба от 23.03.2005
г., сключен с нотариален акт № 20, дело 19/2005 г. А.Х.и А. М. прехвърлят на
съсобственика си П.К.. притежаваните от тях общо 5/6 ид.ч.
от дял I, които се придобват от последната в режим на семейна имуществена
общност – чл.19 ал.1 от СК /отм/, доколкото към
датата на склюване на договора е в граждански брак с М.К..
Дял II: предоставен на З.Х.М.и П.И.Х., включващ:
– ИЗТОЧНАТА
ПОЛОВИНА ОТ ПЪРВИ ЕТАЖ от двуетажна къща, находяща се
в гр. София, ул. *****, представляваща самостоятелно жилище /към настоящия момент самостоятелен
обект с идентификатор №68134.1931.70.1.1 по КККР на АГКК за гр. София с площ 40
кв.м. по документи за собственост /,
- ЮЖНОТО ЖИЛИЩЕ в
приземието
- заедно с ЮЖНАТА
ЧАСТ от ТАВАНА,
- както и с 35/
100 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното
място, където е построена същата.
- стара
второстепенна постройка в двора, състояща се от антре и яхър.
На л.17.от делото
на СРС е представен и приет като писмено доказателство нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по съдебна делба, наследство и завещание
- № 12, дело № 481/1989г., с който А.З.Ч.е
призната за собственик на жилището, находящо се в
източната половина на първия етаж на къщата, заедно със сутерен – мазе и таван,
разположен в южната част на сградата, както и с 35/ 100 ид.ч.
от общите части на сградата и от дворното място, където е построена същата. Видно
от изброените като приложение към нотариалния акт писмени документи, същата се
явява наследник на З.Х.М.и П.И.Х. и заветник относно
описания недвижим имот, съставляващ дял II. По реда на наследственото правоприемство, след смъртта на А.З.Ч.– 18.06.2003г. собствеността върху същия преминава върху ответниците Б.Д. А.
и В.Д.Ф., наследници по закон /дъщери/ при равни квоти по ½ част
/удостоверение за наследници – л.71 от делото/.
Дял III: предоставен на С.З.Х. и С.Й.Х., включващ:
– ВТОРИ
ЕТАЖ от двуетажна къща, находяща се в гр. София, ул. *****,
представляваща самостоятелно жилище /към настоящия момент самостоятелен обект с
идентификатор №68134.1931.70.1.5 по КККР на АГКК за гр. София с площ 90,75
кв.м. по документи за собственост /,
- СЕВЕРОИЗТОЧНОТО
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ,
- СЕВЕРОИЗТОЧНОТО
ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ,
- както и с 40/
100 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното
място, където е построена същата.
Недвижимите
имоти, предмет на дял III са
предмет на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и
гледане от 01.11.2001 г. - нот. акт № 78, дело № 37/2001г. – л.15 от делото на
СРС, като приобретател е ответника Й.С.Х..
С последваща разпоредителна сделка – договор за продажба, обективиран в нот.акт №151, дело № 19.12.2012г., Й.С.Х. прехвърля на Д.М.Ц. собствеността
върху описаните в нот.акт № 78,
дело № 37/2001г. недвижими имоти /вкл. и
идеалните части от общите части на сградата и дворното място/, с изключение на
СЕВЕРОИЗТОЧНОТО МАЗЕ. Доколкото към дата 19.12.2012г. ищеца Д.М. е била в
граждански брак с Ф.А.М. /удостоверение
за гр.брак/, то на основание чл. 19 ал. 1 СК /отм/ недвижимият
имот е в режим на семейна имуществена общност.
Следователно към датата на
подаване на исковата молба – 17.12.2018г.
-ищците Д.М.Ц. и Ф.А.М.
се легитимират като собственици на самостоятелно жилище – ет.2 от процесната сграда, ведно с обслужващи помещения –
североизточно мазе и таван;
-ответниците Б.Д. А.
и В.Д.Ф. се легитимират като съсобственици на самостоятелно жилище в източната
половина на първи етаж от процесната сграда, ведно с обслужващи
помещения – южното жилище в приземния етаж и южен таван;
-ответниците
П.К. и М.К. се легитимират като съсобственици на
самостоятелно жилище в западната половина на първи етаж от процесната
сграда, ведно с обслужващи помещения – северозападно мазе и таван;
-ответникът Й.С.Х. се
твърди да е собственик на СЕВЕРОИЗТОЧНОТО МАЗЕ в процесната жилищна сграда.
Настоящият
състав споделя практиката, „че складовите помещения - мазета, тавани, нямат
самостоятелно предназначение, поради което и не могат да бъдат отделен обект на
вещни прав, макар и физически да са обособени от главната вещ в сградата -
жилище, магазин и пр.Тяхната функция е да обслужват тази вещ с оглед
пълноценното й използване от собственика. Поради несамостоятелния си характер,
тези помещения не могат да се придобиват отделно от обекта, който обслужват,
освен ако не могат да се присъединят като принадлежност към друг самостоятелен
обект на собственост в същата сграда, което означава, че е допустимо
придобиването им само от лице, което има качеството на етажен собственик.“ - така решение по гр. д. № 1441/2010 г., ВКС, I г. о., ГК, както и решение №
80/27.07.2018г. по гр. д. № 3114/2017г. на ВКС, ІІ г.о., като е ирелевантно
дали съответното помещение е обособено като самостоятелна кадастрална единица
съответно има самостоятелен идентификатор - решение № 84 от 1.04.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 3271/2019 г., II г. о. и др. т.е. преценката дали една вещ може да бъде
самостоятелен обект на вещни права е изцяло правен.
Предвид посоченото и обстоятелството,
че СЕВЕРОИЗТОЧНОТО МАЗЕ в процесната двуетажна жилищна сграда доколкото с оглед местоположение и функционално предназначение е принадлежност към жилищните обекти /с
непроменено по съответния ред и след преустройство предназначение/, като такава
съгласно разпоредбата на 98 ЗС следва главната вещ /решение № 172/12.10.2015
год. по гр. д. №1167/2015 год. на ВКС, I г. о., решение № 214 от 24.09.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1441/2010 г., I г. о., ГК,/ и не може да бъде самостоятелен
обект на правото на собственост респективно индивидуална собственост на лице,
което няма самостоятелен обект /жилище, магазин и др./ в етажната собственост.
В тази връзка, ответникът Й.С.Х., при условие, че не притежава
самостоятелен обект на право на собственост в процесната
жилищна сграда в режим на етажна собственост, не е пасивно легитимиран да участва в
производството т.е. не е необходим задължителен другар в качеството си на
етажен собственик, поради което и първоинстанционното
решение в тази му част като недопустимо следва да бъде обезсилено и
производството по делото в същата част – прекратено. /В хода на производството
ответникът Й.С.Х. е починал, поради което и на негово място по реда на чл.227
от ГПК са конситуирани наследниците му по закон – А.Й.К.
и Д.Й.Н./.
С оглед приетото за
установено, а именно, че североизточното мазе, описано като част от дял III по съдебната
спогодба по гр.д. 3337/ 1969 г. по описа на Софийски
народен съд и изключено изрично като обект на прехвърлителна
сделка с нотариален акт № 151, дело № 136/2012г. от 19.12.2012г. следва
главната вещ, а именно – самостоятелния обект – жилище, представляващо етаж 2
от процесната сграда, съответно да участва със
стойността си към този самостоятелен обект при определяне на дяловете от общите
части на сградата/дворното място. В случая е неприложима и разпоредбата на чл.40
ал.3 от ЗС, която касае друга хипотеза, при която е налице обособяване по
съответния ред като самостоятелен обект на право на собственост на част от имот
и която част е предмет на прехвърлителна сделка.
В тази връзка, настоящият състав, не кредитира
заключенията по единичната и тройна СТЕ, в която вещите лица дават процент на
припадащи се общи части съразмерни на стойността на североизточното мазе, взето
като самостоятелен обект на собственост. /следва да се има предвид, че и двете
заключения правят това изчисление въз основа на отговор на поставените от
страните въпроси, но при условност, която е правен въпрос и подлежи на преценка
от съда т.е. не са налице констатации в заключенията, които се установява, че
са неверни и съответно дискредитират тяхната доказателствена
стойност/.
Спорен между страните е
въпросът за начина на определяне на дяловете от общите части на сградата –
математическото изчисление и стойностите, които следва да се вземат предвид за получаването им.
Разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗС императивно
определя и момента, към който следва да се изчислят дяловете на отделните
собственици в общите части, а именно -
при учредяването на етажната собственост – в случая това е станало с
одобряване на съдебната спогодба по гр.д. № гр. д.
№3337/ 1969 г. по описа на Софийски народен съд с протоколно определение от
17.11.1969г.
Освен обсъдения по – горе въпрос със
североизточното мазе, е необходимо да бъде изяснен статута и на описаното в дял
II по съдебната спогодба по
гр. д. №3337/ 1969 г. по описа на Софийски народен съд – „южно жилище в приземния етаж“.
Както изрично е посочено в
изявлението на вещото лице, изготвило СТЕ по
гр. д. №3337/ 1969 г. по описа на Софийски
народен съд и въз основа на която е одобрена спогодбата – л-9 от делото на СРС,
а и от заключението по тройната СТЕ, което е изключително добре мотивирано и
подробно, както и от изявленията на вещите лица
при изслушване на заключението в открито съдебно заседание – протокол от
28.09.2018г. – 212-217 от делото на СРС,
настоящият състав приема за установено, че т.нар. „южно жилище в приземния
етаж“ към датата на възникването на етажната собственост /1969г. със съдебната
спогодба/ реално представлява четири мазета в сутеренния етаж на сградата,
предвидени по архитектурния проект и така изградени и съществуващи в този им
вид, което се установява и от схемите по кадастралната карта. Същите никога не
са отговаряли на техническите изисквания за жилища, нито към момента на
построяване на сградата, респективно делбата на същата /поради което и не са
предвидени като самостоятелен обект - жилище/, нито към настоящия момент, а
фактическото ползване като жилище в случая е ирелевантно
за определяне на правния статут на веща, съответно представлява ли същата
самостоятелен обект на правото на собственост или принадлежност и по какъв
начин следва да бъде зачетена стойността й при определяне на дяловете от общите
части на сградата. Т.е. несъмнен е извода, че „южното жилище“ в дял II следва да се отчита като стойност
на четири броя мазета, които са принадлежност към самостоятелен обект – жилище,
обособено в източната част на първи етаж от процесната
жилищна сграда.
Именно
съобразявайки това обстоятелство, вещите лица по тройната СТЕ са извършвали
изчисленията за стойността на дяла от общите части на сградата, поради което и
оспорването на заключението в тази му част от страните, е неоснователно.
Неоснователно се явява
оспорването от ищците на заключението по тройната СТЕ относно приложимите
формули и коефициенти за изчисление на дяловете на етажните съсобственици в
общите части.
Доколкото в първоначалната
единична експертиза не е посочено коя методика и съответно кой нормативен акт е използван /вещото лице е
посочило, че изчисленията са съобразно „действащите нормативи“ – л.7 от
заключението, но липса конкретно посочване и изброяване, а и този въпрос не е
изяснен при разпита му в съдебно заседание/, поради което настоящият състав
счита заключението в тази му част за
непълно и неясно и не го кредитира.
Ищците твърдят, че
приложима е Наредба за определяне цената на жилища,магазини и други обекти при
групово и кооперативно жилищно строителство от 1961г.-приложена на л.52-55 от въззивното дело, но въпреки евентуалното допускане на
такава възможност за изчисление на съответната стойност на самостоятелните
обекти и прилежащите им помещения по същата, вещите лица по допуснатата нова
тройна СТЕ категорично твърдят, че е обективно невъзможно да се изготви
заключение съобразно цитираната наредба,тъй като липсват изходни данни, които
са необходими за изчислението и се изготвят само в случай на групово или
кооперативно строителство – генерална
сметка към сметната документация на обекта и предварително изчисление на
идеалните части от общите части на процесната сграда към груповия/кооперативен строеж.
Посочените фактически
обстоятелства, както и наименованието и съдъргжанието
на цитирата наредба, води до извода, е същата касае
единствено обекти в групово и кооперативно строителство и съответно липсва
разпоредба, която да определя наредбата като приложима чрез препращане и при
индивидуалното строителство, каквото несъмнено е процесната
жилищна сграда т.е Наредба за определяне цената на жилища,магазини и други
обекти при групово и кооперативно жилищно строителство от 1961г. е неприложима в конкретният казус, поради
което и оспорване на заключението само на това основание, се явява необосновано
и неоснователно. /както вещите лица са посочили в доклада си ищците желаят
представяне на изцяло хипотетично заключение, което според съдебния състав не е
необходимо доколкото не отговаря на изискването за експертно заключение по
смисъла на чл.195 ал.1 от ГПК и съответно по никакъв начин не би допринесло за
установяване на релевантни факти/.
От заключението по
единичната СТЕ, така и от тройната такава и при изслушване на експертизите в
съдебния заседания през първоинстанционният съд,
съобразили представените архитектурни проекти вкл.и протокол от съдебна
спогодба гр.д. №3337/ 1969 г. по описа на Софийски
народен съд, се установява, че към момента на
възникване на етажната собственост не са били нито предвидени, нито
изградени тавански помещения, а е съществувало подпокривно
пространство. При горното положение, следва да се счита, че същото има
характера на обща част по смисъла на чл.38 ал.1 от ЗС и в който случай, при
условие, че липсва обособяване, при което е допустимо да се правят уговорки в
смисъла на чл.38 ал.2 от ЗС, общите части не се делят. В тази връзка записаното
в одобрената по съдебен ред спогодба, че
„тавана се дели на три равни части“ по същността си не представлява делба на
самостоятелен обект, а разпределяне на общи части в нарушение на чл.40 от ЗС,
което е недопустимо, доколото към датата на
утвърждаване на спогодбата няма одобрено изменение на проекта и съответно
изградени три еднакви по площ помещения. Поемане на задължение за изменение на
съществуващия проект и реализирането му е ирелевантно
за правния статут на подпокривното
пространство и съответно правата на етажните собственици в същото. Следователно
таванското подпокривно пространство се явява обща
част и не следва да взема предвид при
изчисляване на стойностите на притежаваните от етажните съсобственици обекти /в т. см. и
решение № 89 от 17.06.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 764/2014 г., II г. о., ГК / и съответно не участват в математическото
изчисление при определяне на дяловете им от общите части, така както са
посочили вещите лица по тройната СТЕ при описание на метода, който се използва,
но въпреки това са извършили изчисленията според описаните три дяла по
спогодбата.
С оглед изложеното до тук, от таванското
помещение, което се явява обща част по предназначение по смисъла на чл.38 ал.1
от ЗС, етажните съсобственици притежават съответна идеална част, която подлежи
на определяне съгласно разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗС.
С оглед направените уточнения, както и
дадените изходни данни в заключението по тройната СТЕ, а именно – за застроената
площ и застроен обект, както и цена на всеки един обект /като се изключи тавана
и присъединената му стойност от по 1/3 за всеки самостоятелет
обект и етажен собственик/, то се
получават следните идеални части за съответните обекти:
- ЗАПАДНАТА
ПОЛОВИНА ОТ ПЪРВИ ЕТАЖ от двуетажна къща, находяща се
в гр. София, ул. *****, представляваща самостоятелно жилище /към настоящия момент самостоятелен
обект с идентификатор №68134.1931.70.1.2 по КККР на АГКК за гр. София с площ 40
кв.м. по документи за собственост /, заедно със СЕВЕРОЗАПАДНОТО ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ - дял I- 22,40 % от общите части на
сградата.
– ИЗТОЧНАТА ПОЛОВИНА ОТ ПЪРВИ ЕТАЖ от
двуетажна къща, находяща се в гр. София, ул. *****,
представляваща самостоятелно жилище /към настоящия момент самостоятелен обект с
идентификатор №68134.1931.70.1.1 по КККР на АГКК за гр. София с площ 40 кв.м.
по документи за собственост /,- ЮЖНОТО ЖИЛИЩЕ в приземието - дял II – 35,67 % идеални части от сградата;
– ВТОРИ ЕТАЖ от двуетажна къща, находяща се в гр. София, ул. *****, представляваща
самостоятелно жилище /към
настоящия момент самостоятелен обект с идентификатор №68134.1931.70.1.5 по КККР
на АГКК за гр. София с площ 90,75 кв.м. по документи за собственост
/,СЕВЕРОИЗТОЧНОТО ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ – 41,93 % идеални части от общите части на
сградата.
Относно дворното място:
Съдебната практика е
константна, че дворното място е обща част на сградата, само доколкото
принадлежи на всички етажни собственици /Решение № 481 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 979/09 г. на
I г. о.; Решение № 124 от 20.10.2014 г. по гр. д. №
2054/14 г. на II г. о./. „Ако в него има сграда- индивудална собственост, терен не е изгубил самостоятелния
си характер и няма обслужващо сградата значение т.е.не представлява обща част.
Дворното място е обща част по естественото си по смисъла на чл.38 ал.1 от ЗС
само в случай, че е налице пълна идентичнот между
етажните собственици и собствениците на земята. Когато в дворното място
съществува и сграда в режим на индивидуална собственост, независимо дали нейния
притежател е етажен собственик или не,специалните правила по управлението,
ползването и разпореждането със земята като обща част не могат да намерят
приложение, тъй като мястото обслужва не само сградата в режим на етажна
собственост, но и друг обект“ – така
решение № 201/20.01.2020г. на ВКС по гр.д. № 2616/2018г. на I г.о. на ВКС .
От представените скици –
от 2003г. и представляваща извадка от регулационен план – л.103 от делото на
СРС, скица на поземлен имот от 18.09.2017г. – л.104 от делото на СРС по
действащата кадастрална карта, акт за узаконяване № 112/02.07.1999г. – л.129 от
делото на СРС, ведно с одобрен проект – л.130-134 от делото на СРС, два броя нораилано
заверени декларации о А.З.Х.и П.Д.М.А.А.М. –
л.134-135 от делото на СРС, декларация /махленско свидетелство/ от 12.04.2016г.
– л.136 от делото на СРС, геодезическо заснемане –
л.137 от делото на СРС, показанията на свидетеля К.– открито съдебно заседание
на СРС проведено на 09.03.2018г., одобрен проект за второстепенна сграда –
л.163 от делото на СРС, молба от С.и З.Х. за утвърждаване на план за
второстепенна сграса от 1957г. – л.164, показанията
на свидетеля Д. - протокол от открито
съдебно заседание на СРС от 13.04.2018г., несъмнено се установява, че освен процесната сграда в имота /дворното място/ са изградени и
магазин /с одобрени строителни книжа и за които са събрани доказателства, че
същата е изградена от П. и М. К., респективно същите са я придобили по давност
с непрекъснато собственическо владение демонстрирано пред останалите съсобственици
на дворното място, доколкото не е било надлежно учредено право на строеж в
продължение на повече от 10 г./, лятна кухня, която също е самостоятелен обект/
и реновирана и преустроена през 1998-1999г. и която
също се владее от П. и М. К..
Горните самостоятелни
постройки, видно от свидетелските показания са съществували към датата на изграждане на процесната жилищна сграда респ. извършване на делбата
/доколкото свидетеля К.посочва, че дядо З.ползвал „малката къща“ в двора, докато
се изградят мазетата в къщата/ и предвид и наличието на спор за собственост на
същите самостотяелни обекти /видно от изявленията на
ищците/, несъмнено е налице горецитираната хипотеза,
при която дворното място не е само обща част към процесната
двуетажна жилищна сграда в режим на етажна собственост.
Този извод, определя и
невъзможността да бъдат определени идеалните части от дворното място, като обща
част към процесната сграда в режим на етажна
собственост по реда на чл.40 ал.1 от ЗС т.е. неоснователност на иска.
По разноските
В първоинстанционното
производство:
В зависимост от решението на въззивната инстанция следва да бъде преразперделена
отговорността за разноски и съдебният състав да се произнесе и по частните
жалби подадени от П. А.К. и М.К.К. и от В.Д.Ф. и Б.Д.А.
срещу определение №
68040/13.03.2020г. постановено по гр.д. №57294/2016г. по описа на Софийски районен съд, I
ГО, 51 състав
постановено по реда на чл.248 от ГПК.
Предвид уважената
част от иска, при съобразяване на отхвърлената такава /относно дворното място/
и прекратената част от производстото, на страните се
дължат разноски в съответствие с разпоредбите на чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК.
Ответниците са направили
своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78
ал.5 от ГПК поддържано и в молбите по чл.248 ал.1 от ГПК и съответно подадените
срещу горецитираното определение на първоинстанционният съд, в което е оставена без уважение
молбата за изменение на решението в частта за разноските.
Според разпоредбата
на чл.78 ал.5 от ГПК ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК не определя императивно задължение
на съда във всеки случай при направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение да намалява неговия размер, нито ако реши да намали
същото да го намали до минималния размер /решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015г.
на СЕС и по преюдициално
запитване, дадено в т. 1 от решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела
С-427/16 и С-428/16 и Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. -
задължителни за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК/.
При съобразяване на горепосочените
критерии, както и с оглед минимума по чл.7 ал.1 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й преди изм.
в ДВ бр.88/2022г. /предвид датата на подписване на договора за правна защита и
съдействие и доколкото приетата материално-правна норма за увеличени размер на
минималните адвокатски възнаграждения от 04.11.2022г. нямат обратно действия/,
то адвокатското възнаграждение по неоценяеми искове
за двамата ищци възлиза на общо от 300,00 лв., като предвид посочените критерии
и фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав счита, че
справедливия размер е 600,00 лв. и до който следва бъда намален.
Следователно общия размер на разноските, подлежащи на присъждавне
на ищците са в размер на 2130,00 лв., от които 1450,00 лв. – депозит за
възнаграждения на вещи лица, 80 лв. – внесена държавна такса и 600,00 лв.
адвокатско възнаграждение и от които П. А.К., М.К.К.,
В.Д.Ф. и Б.Д.А. следва да заплатят по 253,00 лв. /всеки един от тях/.
Същите суми са посочени като дължими и в първоинстанционното решение,при математическото пресмятане
на дължимата от всеки ответник сума, като в случая, решението в частта, с която
И.С.Х. е осъден да заплати на ищците сумата от 253,00 лв. следва да бъде
отменено, предвид обезсиленото решение и прекратено производство по делото
спрямо него.
На следващо място, настоящият състав намира
за несъстоятелни възраженията на ответниците в
подадените от тях частни жалба срещу определението по чл.248 от ГПК, че същите
не следва да отговарят за разноски, тъй като иска по чл.40 ал.1 от ЗС не е
уважен, така както претендират ищците /имайки предвид процента на идеални
части, които считат, че притежава всеки съсобственик/. Горното обстоятелство не
обосновава частта на уважения иск, тъй като установителния
иск по чл.40 ал.1 от ЗС е сезиране на съда с искане за определяне на идеалните
части от общите части при етажна собственост, а не за конкретни проценти. При
преценка на разпоредбата на чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК в случая се взима предвид
отхвърлената част от иска за дворното място и прекратеното производство спрямо
един от ответниците.
Съответно именно в съответствие с
отхвърлената част от иска спрямо ответниците П. А.К.,
М.К.К., В.Д.Ф. и Б.Д.А. /за дворното място/, първоинстанционният съд правилно е определил и размера на
разноските, които им се дължат от ищците.
Следователно макар и при основателни
възражения относно прекомерния размер на адвокатското възнаграждение претендирано от ищците в първоинстанционното
производство, като краен резултат отговорността за разноските е правилно
разпределена и частните жалби срещу определението по чл.248 от ГПК се явяват неоснователни.
С оглед разпоредбата на чл.78 ал.4 от ГПК
на ответника в първоинстанционното производство – И.Х.,
заместен от неговите наследници по закон по реда на чл.227 от ГПК следва да се
присъдят 300,00 лв. – платено адвокатско възнаграждение, а решението в частта,
с което ищците са осъдени да заплатят на основание чл.78 ал.3 от ГПК на И.Х.
сумата от 150,00 лв. – отменено.
Във въззивното производство:
На основание чл.273 вр. чл.78 ал.1
и ал.3 от ГПК на страните следва да се присъдят разноски:
Претендираните от въззивниците –ищци са в размер
на от които 1500,00 лв. – платено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
17.12.2018г., 80 лв. – платена държавна такса по въззивна
жалба, 400,00 лв. – внесен депозит за особен представител на А.К.. Внесеният
депозит за възнаграждение за вещи лица, при условие че СТЕ не е изготвена,
подлежат на възстановяване.
По отношение на направеното от ответниците
своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от ищците, важат гореизложените мотиви, като
настоящия състав счита, че същото следва да бъде намалено до размера от 1000,00 лв., предвид броя на
заседания, извършените фактически и
правни действия от пълномощника.
Следователно общия размер,от който следва да се присъдят
разноски на ищците е 1480,00 лв., като при съобразяване прекратената част от
производството и неоснователната част от жалбата, следва всеки един от въззивниците-ответници да заплати на ищците по 185,00 лв.
Въззивните жалби на въззивниците –ответници са неоснователни, поради което не им се следват разноски с оглед разпоредбата на
чл.78 ал.1 от ГПК, но такива следва да им се присъдят на основание чл.78 ал.3
от ГПК с оглед частичната неоснователност на въззивната
жалба на въззивниците – ищци, а именно:
-П.К. – видно от договор за правна защита и съдействие
/сключен само с нея, не и с М.К./ – л.34 от въззивното
дело, същата е заплатила 300,00 лв. адвокатско възнаграждение и от което
съобразно неоснователната част от жалбата, ищците следва да й заплатят 150,00
лв.
Липсват представени доказателства за направени от страна на М.К.
разноски за платен адвокатски хонорар.
-Б.Д.А. - видно от договор за правна защита и съдействие -
л.107 от въззивното дело, същата е заплатила 500,00
лв. адвокатско възнаграждение и от което съобразно неоснователната част от
жалбата, ищците следва да й заплатят 250,00 лв.;
-В.Д.Ф. - видно от договор за правна защита и съдействие -
л.108 от въззивното дело, същата е заплатила 500,00
лв. адвокатско възнаграждение и от което съобразно неоснователната част от
жалбата, ищците следва да й заплатят 250,00 лв.;
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 542669/22.11.2018г.постановено по
гр.д. №57294/2016г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51 състав В ЧАСТТА относно предявения от Д.М.Ц. с ЕГН: ********** и с адрес:г*** и Ф.А.М. с ЕГН: **********и с адрес:г***
иск с правно основание чл.40 ал.1 от ЗС
срещу Й.С.Х. с ЕГН: ********** и с
адрес: *** Й.С.Х. с ЕГН: **********и
с адрес:г*** /починал в хода на производството и конституирани неговите
наследници по закон А.Й.К. с ЕГН: **********
и Д.Й.Н. с ЕГН: **********/ иск с правно основание чл.40 ал.1 от ЗС за
определяне прилежащите идеални части от общите части на сграда сградата с
идентификатор 68134.1931.70.1. и на дворното място, в която е построена сграда
и съставляващо имот с идентификатор
№ 68134.1931.70 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
София, одобрени със заповед РД-18-68/ 02.12.2010 г. на изпълнителния директор
на АГКК и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО
ДЕЛОТО В ТАЗИ МУ ЧАСТ.
ОТМЕНЯ решение
№ 542669/22.11.2018г.постановено по гр.д. №57294/2016г. по
описа на Софийски районен съд, I
ГО, 51 състав В
ЧАСТТА, с което е
признато за установено по предявен от Д.М.Ц.
с ЕГН: ********** и с адрес:г*** и Ф.А.М.
с ЕГН: **********и с адрес:г*** иск с
правно основание чл.40 ал.1 от ЗС срещу П.А.К. с ЕГН
**********, с адрес: *** *****, М.К.К. с
ЕГН **********, с адрес: ***, В.Д.Ф.
с ЕГН
********** и с адрес: *** и Б.Д.А. с ЕГН
********** и с адрес: *** Славейков 32, ет. 4, ап. 16, че прилежащите към обект с идентификатор 68134.1931.70.1.2
по кадстралната карта и кадастралните регистри на гр.
София, одобрени със заповед РД-18-68/02.12.2010г. на изпълнителния директор на
АГКК, представляващ жилище, находящо се първия етаж в
западната половина от сграда с идентификатор 68134.1931.70.1, построена в
дворно място с идентификатор 68134.1931.70, с прилежащи към него северозападно
избено и таванско помещения, идеални
части от общите части на сградата са 22,96 %, ; че прилежащите към обект с
идентификатор 68134.1931.70.1.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед
РД-18-68/02.12.2010г.. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ жилище,
находящо се а първия етаж в източната половина от
сграда с идентификатор 68134.1931.70.1, построена в дворно място с
идентификатор 68134.1931.70, с прилежащите към него „южно жилище в приземието”,
както и южната част на тавана, идеални
части от общите части на сградата са 35,61 %, както и че прилежащите към обект с
идентификатор 8134.1931.70.1.5 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед РД-18-68/ 02.12.2010
г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ жилище, находящо
се на втория етаж в сграда с идентификатор № 8134.1931.70.1.1, построена в
дворно място с идентификатор 68134.1931.70, с прилежащия към него северозападен
таван, идеални части
от общите части на сградата са 41,43%;
-както и в частта:
- с
което Й.С.Х. с ЕГН: **********и с адрес:г*** /починал в хода на производството и конституирани неговите
наследници по закон А.Й.К. с ЕГН: **********
и Д.Й.Н. с ЕГН: **********/ е осъден да заплати на Д.М.Ц. с ЕГН: ********** и с адрес:г*** и Ф.А.М. с ЕГН: **********и с адрес:г*** на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски по гр.д. № гр.д.
№57294/2016г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51 състав в размер на 253,00 лв. и
-с което Д.М.Ц. с ЕГН: ********** и с адрес:г*** и Ф.А.М. с ЕГН: **********и с адрес:г*** са осъдени да заплатят на Й.С.Х. с ЕГН: **********и с адрес:г*** /починал в хода на производството и
конституирани неговите наследници по закон А.Й.К. с ЕГН: ********** и Д.Й.Н. с ЕГН: ********** на основание чл.78
ал.3 от ГПК разноски по гр.д.
№57294/2016г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51 състав в размер на
150,00 лв.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от Д.М.Ц. с ЕГН: **********
и с адрес:г*** и Ф.А.М. с ЕГН: **********и
с адрес:г*** иск с правно основание
чл.40 ал.1 от ЗС срещу П.А.К. с ЕГН
**********, с адрес: *** *****, М.К.К. с
ЕГН **********, с адрес: ***, В.Д.Ф.
с ЕГН
********** и с адрес: *** и Б.Д.А. с ЕГН
********** и с адрес: *** *****иск с
правно основание чл.40 ал.1 от ЗС,
че:
- прилежащите към обект с идентификатор 68134.1931.70.1.2
покадстралната карта и кадастралните регистри на гр.
София, одобрени със заповед РД-18-68/02.12.2010г.. на изпълнителния директор на
АГКК, представляващ жилище, находящо се първия етаж в
западната половина от сграда с идентификатор 68134.1931.70.1, построена в
дворно място с идентификатор 68134.1931.70, с прилежащи към него северозападно
избено помещение, идеални
части от общите части на сградата са 22,40
% ;
- прилежащите към обект с
идентификатор 68134.1931.70.1.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед
РД-18-68/02.12.2010г.. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ жилище,
находящо се а първия етаж в източната половина от
сграда с идентификатор 68134.1931.70.1, построена в дворно място с
идентификатор 68134.1931.70, с прилежащите към него четири броя мазета /описани като „южно жилище в
приземието” по протокол за съдебна делба от 17.11.1969г./, идеални части от общите части на сградата са 35,67
%,
-че прилежащите към обект с
идентификатор 8134.1931.70.1.5 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед РД-18-68/ 02.12.2010
г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ жилище, находящо
се на втория етаж в сграда с идентификатор № 8134.1931.70.1.1, построена в
дворно място с идентификатор 68134.1931.70, с прилежащия към него североизточно
избено помещение , идеални части
от общите части на сградата са 41,93
%;
ПОТВЪРЖДАВА решение № 542669/22.11.2018г. постановено по
гр.д. №57294/2016г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51 състав, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 5059459/26.05.2020г.
подадена от П. А.К. и М.К.К. и частна жалба с вх. №
5074174/16.06.2020г. подадена от В.Д.Ф.
с ЕГН
********** и с адрес: *** и Б.Д.А. с ЕГН
********** и с адрес: *** *****срещу определение № 68040/13.03.2020г. постановено по
гр.д. №57294/2016г. по
описа на Софийски районен съд, I ГО,
51 състав постановено по реда на чл.248 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.М.Ц.
с
ЕГН: ********** и с адрес:г*** и Ф.А.М.
с ЕГН: **********и с адрес:г*** да заплатят на основание чл.78 ал.4 от ГПК
на А.Й.К. с ЕГН: ********** с адрес: ***
и Д.Й.Н. с ЕГН: ********** с
адрес: *** /като костституирани по реда на чл.227 от ГПК наследници на Й.С.Х. с ЕГН: **********,
починал/, на всяка по ½ част сумата от 400,00 лв./четиристотин лева/ - разноски по гр.д. №57294/2016г. по
описа на Софийски районен съд, I ГО, 51 състав.
ОСЪЖДА П.А.К. с ЕГН
**********, с адрес: *** ***** на основание чл.273 вр. чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на
Д.М.Ц. с
ЕГН: ********** и с адрес:г*** и Ф.А.М.
с ЕГН: **********и с адрес:г*** разноски по в.гр.д. № 8749/2020г. по описа на
Софийски градски съд, IV-в
въззивен състав в размер на 185,00 лв. /сто осемдесет и пет лева/.
ОСЪЖДА М.К.К. с
ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.273 вр. чл.78
ал.1 от ГПК да заплати на Д.М.Ц. с ЕГН: ********** и с адрес:г*** и Ф.А.М. с ЕГН: **********и с адрес:г***
разноски по в.гр.д. № 8749/2020г. по описа на Софийски градски съд, IV-в въззивен
състав в размер на 185,00 лв. /сто
осемдесет и пет лева/.
ОСЪЖДА В.Д.Ф. с ЕГН
********** и с адрес: *** на основание чл.273
вр. чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на
Д.М.Ц. с
ЕГН: ********** и с адрес:г*** и Ф.А.М.
с ЕГН: **********и с адрес:г*** разноски по в.гр.д. № 8749/2020г. по описа на
Софийски градски съд, IV-в
въззивен състав в размер на 185,00 лв. /сто осемдесет и пет лева/.
ОСЪЖДА Б.Д.А. с ЕГН
********** и с адрес: *** *****на основание чл.273 вр. чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на
Д.М.Ц. с
ЕГН: ********** и с адрес:г*** и Ф.А.М.
с ЕГН: **********и с адрес:г*** разноски по в.гр.д. № 8749/2020г. по описа на
Софийски градски съд, IV-в
въззивен състав в размер на 185,00 лв. /сто осемдесет и пет лева/.
ОСЪЖДА Д.М.Ц. с ЕГН: ********** и с адрес:г*** и Ф.А.М. с ЕГН: **********и с адрес:г***
да заплатят на основание на
основание чл.273 вр.
чл.78 ал.3 от ГПК на
П.А.К. с ЕГН **********, с адрес: *** ***** разноски по в.гр.д. № 8749/2020г.
по описа на Софийски градски съд, IV-в въззивен
състав в размер на 150,00 лв. /сто и
петдесет лева/.
ОСЪЖДА Д.М.Ц. с ЕГН: ********** и с адрес:г*** и Ф.А.М. с ЕГН: **********и с адрес:г***
да заплатят на основание на
основание чл.273 вр.
чл.78 ал.3 от ГПК на В.Д.Ф.
с ЕГН
********** и с адрес: ***
разноски по в.гр.д. № 8749/2020г. по описа на Софийски градски съд, IV-в въззивен
състав в размер на 250,00 лв.
/двеста и петдесет лева/.
ОСЪЖДА Д.М.Ц. с ЕГН: ********** и с адрес:г*** и Ф.А.М. с ЕГН: **********и с адрес:г***
да заплатят на основание на
основание чл.273 вр.
чл.78 ал.3 от ГПК на Б.Д.А.
с ЕГН
********** и с адрес: *** *****разноски
по в.гр.д. № 8749/2020г. по описа на Софийски градски съд, IV-в въззивен
състав в размер на 250,00 лв.
/двеста и петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 1- месечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.