РЕШЕНИЕ
№ 356
гр. Благоевград, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20221210201859 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. Н. Н., с ЕГН ********** с адрес гр.В., ул.”Г., ., подадена чрез
адв.М. Х. със съдебен адрес гр.В., ул.”Д. против Наказателно постановление № 42-
0002627/31.08.2022 г. на Директора на РД "АА" София, с което на жалбоподателя на
основание чл. 178в, ал.5 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 500 лева за нарушение на чл. 8, ал.1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ и на основание
чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в раземр на 10
лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
С жалбата жалбоподателят чрез своя процесуален представител оспорва НП, в частта, с
която е санкциониран за нарушение на чл. 8, ал.1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ, като
счита в тази му част същото за незаконосъобразно, навежда доводи за липсата на
нарушение, поради противоречие с Европейското законодателство, моли съда да отмени
Наказателното постановление, претендира разноски за адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява, по делото е постъпило писмено становище от надлежно упълномощен
адвокат, в което се излагат доводи за отмяна на НП в тази част, като незаконосъобразно.
Претендира разноски.
Административнонаказаващия орган, редовно и своевременно призовани, не изпраща
представител и не изразяват становище по същество, в придружително писмо прави
възражение за прекомерност на разноските.
Районна прокуратура гр.Благоевград, редовно призовани, не изпращат представител и не
изразяват становище по същество.
1
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и след като анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна:
На 27.07.2022г. свидетелите М. и Р. - инспектори при РД"АА" София, изпълнявали
служебните си задължения на автомагистрала Струма, когато в района на км.89 спрели за
проверка съчленно ППС влекач Скания Р410 с рег.№***** и полуремарке Шмитц с рег.
№***, което се движило с посока след гр.Благоевград -София. В хода на проверката
свидетелите установили, че посоченото ППС се управлява от жалбоподателя, като същия
извършвал обществен международен превоз по маршрут Р.Гърция- Р.Германия, като от
представеното УПГ се установило, че същото е с валидност до 22.04.2022г., това
обстоятелство се установило и след направена справка в информационната система на
ИА“АА“ . Водачът не представил и контролен талон към СУМПС. С оглед констатираното
свидетелите приели, че жалбоподателя е осъществил нарушение на чл. 8, ал.1 от Наредба №
36/15.05.2006 г. на МТ и чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, за което на същата дата, св.М. в
присъствието на св.Р. съставил АУАН №325886 на жалбоподателя. Акта бил съставен в
присъствието на Н., който го подписал без възражения, такива не постъпили и в
законоустановения срок.
Въз основа на съставения акт на 31.08.2022 г. Директора на РД"АА" София, редовно
упълномощен със Заповед №РД-08-30/24.01.2020г. на Министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията /л. 48/ е издал атакуваното НП, с което за
административно нарушение на чл. 8, ал.1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ, на
основание чл. 178в, ал.5 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 500 лева и
за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложил
глоба в размер на 10 лв.
В хода на съдебното производство са приобщени писмени, доказателства, свързани с
извършената проверка, а именно ЧМР в превод, УПГ. Представена е заповед, определяща
материалната компетентност на длъжностни лица от Изпълнителна агенция "Автомобила
администрация", които могат да издава НП.
При разпита на двамата свидетели по акта М. и Р., същите твърдят, че констатирали
описаното в акта нарушение на жалбоподателя на база проверка.Свидетелите пред
настоящия състав сочат, какво е констатирано и как е установено.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложението
по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по делото свидетели,
чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложени в АУАН, относно
извършената проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия
събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни.
Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти,
поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си
изводи.
2
При така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на
страните, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността
на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
установи от правна страна следното.
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП. Съдът приема, че в случая макар и от страна на наказващия орган да се
представя информация, че жалбата е депозирана на 30.12.2022г. по делото е представено
удостоверение /л.7/, от което се установява действителната дата на подаване на жалбата, а
посочената от наказващия орган е тази, на която е изпратена от съда, поради което съдът
прие, че жалбата е допустима. Съобразявайки, че изрично в жалбата е посочено, че НП се
обжалва само в частта, с която Н. е санкциониран за нарушение на чл. 8, ал.1 от Наредба №
36/15.05.2006 г. на МТ, съдът намира, че в случая на съдебен контрол подлежи именно тази
част, доколкото осъществяването на такъв зависи от волята на наказаното лице, а и по
аргумент чл.64, б.„б“ от ЗАНН в необжалваната част е влязло в сила и за съда не
съществува възможност да обсъжда същото и да преценява неговата законосъобразност.
Отчитайки посоченото съдът намира, че на преценка подлежи законосъобразност на
наказателното постановление само в атакуваната част. В този смисъл съдът намира жалбата
за основателна.
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и
от компетентен орган, за което по делото са представени безспорни доказателства. Както в
акта, така и в НП е отразено, че административнонаказателното производство е започнало
със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и НП
подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи.
Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните
изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН. В конкретния случай
АУАН е съставен от св.М., на длъжност “инспектор”, който се явява материално
компетентен за това и дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които
същото е извършено. В тази насока са и показанията на свидетеля Р., която е участвала при
извършване на проверката и констатиране на нарушението. Издадения в съответствие с
процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на
обжалваното НП. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на
административно нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички
кумулативно посочени реквизити.
Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството. При съставянето на АУАН нарушението е описано с всички негови
съставомерни признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е
3
извършено нарушението, индивидуализиран в достатъчна степен е и извършения превоз,
като са посочени и доказателства, които го установяват. Съответна на фактическото
описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна квалификация.
Ето защо съдът приема, че на жалбоподателя точно и ясно е разяснено от фактическа и
правна страна кога, къде и какво административно нарушение е извършено. С оглед на
изложеното, неоснователно се явява твърдението за допуснати в производството по
реализиране отговорността на жалбоподателя нарушения, които да са съществени и да
предпоставят отмяната на санкционния акт на това основание.
При формална законосъобразност на НП обаче, според настоящия състав в случая
неправилно е приложен материалния закон и вмененото на жалбоподателя нарушение не е
извършено.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, вр. ал. 2 от от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на канадидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, в
редакцията към момента на извършване на нарушението (27.07.2022 г.) и към момента на
налагане на наказанието, сочи, че при всяко постъпване на работа и при извършване на
дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен
превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата
представят удостоверение за психологическа годност, а последното е валидно за срок три
години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след
навършване на 65 годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в
които удостоверението е валидно за срок една година. Същевременно в чл. 12, ал. 2, вр. чл.
13, ал. 1, т. 4 от Наредба № І-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, за категориите позволяващи превоз на товари валидността на СУМПС е пет
години. Такъв е срока на валидност и според ЗБДС в чл. 51, ал. 4. Съобразно чл. 7, пар. 3, б.
"б" от Директива 126/2006/ЕО свидетелството за управление на моторно превозно средство
е с временен характер и държавите-членки могат да определят срока му на валидност,
включително по медицински критерии, но това следва да е съобразено с този период.
Според тази разпоредба след като водач притежава СУМПС, то той следва да се счита за
психологически годен. Така разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на
МТ, в редакцията и към момента на извършване на нарушението и към момента на издаване
на НП, въвеждаща тригодишен срок на валидност на удостоверението за психологическа
годност е в колизия с националното законодателство, отнасящо се до срока на валидност на
СУМПС, респективно и с европейското законодателство. Последното допуска държавите
членки да въвеждат срок, какъвто намерят за подходящ за валидност, но изключва
възможността, същият да бъде по-кратък от срока на валидност на свидетелството за
управление на моторно превозно средство, като промяната по медицински критерий на тези
4
срокове е възможна, но е необходимо и синхронизиране и със срока на валидност на
свидетелството за управление. Освен това, този срок на валидност може да се прилага само
при подновяване на СУМПС. Поради това, че Директивите на ЕС намират пряко действие,
когато съдържат сами по себе си правило за поведение, то в настоящия случай въведения
тригодишен срок на валидност с разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006
г. на МТ, се явява неприложим. Посоченото налага извод, че щом водачът на моторно
превозно средство има валидно свидетелство за управление на МПС/СУМПС/ за
съответната категория, той следва да се счита за психически и физически годен да управлява
МПС от тази категория, за срок на валидност на същото това свидетелство за управление на
МПС, който за посочените по- горе категории е пет години и съответно, не следва да се
явява на преглед за физическа и психологическа годност в този срок.
Това условие се потвърждава изрично от съдържанието на § 9 от Преамбюла на Директива
126/2006/ЕО/, а именно че поради причини, свързвани с прозрачността, тези прегледи следва
да съвпадат с подновяване на свидетелството за управление и поради това да се определят от
срока на валидност на свидетелството.
Предвид факта, че на процесната дата 27.07.2022 г. водачът е извършвал превоз на товар, то
очевидно е разполагал към онзи момент с валидно СУМПС от съответната категория, в
противен случай не би могъл да извърш превоза. Липсва и твърдение от контролните органи
в тази насока, тъй като при проверката същите не са установили, че към момента на превоза
водача не притежава валидно СУМПС за съответната категория, а това обстоятелство се
установява и от приложеното такова по делото.
Въз основа на изложената по- горе, настоящият състав, прилагайки горецитирана
нормативна рамка, счита, че НЕ е налице извършено административно нарушение от страна
на настоящият жалбоподател, което да доведе до ангажиране на административно
наказателната му отговорност.
Нещо повече, съдът отчита и фактът, че предвиденият /към момента на осъществения
превоз в чл. 8, ал. 2 от "Наредба № 36 от 15.05.2006 година на министъра на транспорта", 3
тригодишен срок на валидност на удостоверението за психологическа годност, което
удостоверение се издава при положително заключение от психологическото изследване на
изследваното лице, не съвпада със срока на валидност на свидетелството за управление на
моторно превозно средство, който е 5-пет години, което влиза в разрез с изискванията,
които са посочени в Директива 126/2006/ЕО, която в случая има директен ефект.
На следващо място дори и да не бъдат приети горепосочените изводи, съдът намира, че в
случая предвид настъпилата промяна в разпоредбата чл.8 от "Наредба № 36 от 15.05.2006
година на министъра на транспорта" вмененото на жалбоподателя нарушение не е
съставомерно и са налице предпоставките на чл. 3 от ЗАНН.
С Държавен вестник бр. 84 от 2022 г. в сила от 21.10.2022 г.). е последвала законодателна
промяна, като в разпоредбата на чл.8 е премахнат срока на валидност на удостоверенията за
писхологическа годност, като в ал.2 на същия текст е посочено, че същите са безсрочни.
5
Съгласно императивната разпоредба на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват промени в приложимата материалноправна норма,
прилага се тази, която е по-благоприятна за нарушителя. Процесното наказателно
постановление в обжалваната част съгласно чл. 64, б."в" ЗАНН, не е влязло в сила към
момента на влизане в сила на изменението на чл.8, ал.2 от посочената наредба, поради
което следва да се приложи по-благоприятния закон .
Визираната в чл. 3, ал.1 и 2 ЗАНН хипотеза цели защита правата и интересите на лицата. За
всяко нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила при извършване на
нарушението, но това не означава, че ако впоследствие законът е отменен и последва
констатиране на извършване на нарушение, трябва да се приложи предвидената санкция по
отменения закон, ако в последващия закон деянието вече не е квалифицирано като
нарушение, водещо до ангажиране на отговорността на субекта.
С изменение на разпоредбата на чл.8, ал.2 от от "Наредба № 36 от 15.05.2006 година на
министъра на транспорта" вече не се предвижда срок за валидност на удостоверение за
психологическа годност, поради което и при наличието на такова, както е в настоящия
случай на практика липсва нарушение. Изложеното обуславя извода, че извършеното деяние
от жалбоподателя към момента, не осъществява състав на административно нарушение
/нарушения/, поради което преценено и в този аспект, наказателното постановление в
атакуваната част се явява незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото и с оглед приетото от съда, че в случая с атакуваното
наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана отговорност на жалбоподателя,
и като взе предвид, че в хода на съдебното производство, са сторени разноски за извършен
превод на документи, представени от наказващия орган в размер на 18.00 лв, настоящия
състав намира, че РД “Автомобилна администрация“, София следва да бъде осъдена да
заплати сторените по делото разноски в размер на 18.00 лв,
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и съдействие,
видно от които жалбоподателят е представляван безплатно в настоящото производство на
основание чл. 38, ал. 2 вр с ал. 1, т. 2 от ЗА и в тази връзка е отправено искане за
присъждане на разноски от страна на адв. Х.. Основанията, при които адвокатът може да
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1
6
лица, които имат право на издръжка; 2 материално затруднени лица; 3 роднини, близки или
на друг юрист. В посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва
наличието на някое от посочените основания при сключване на договора за правна помощ.
Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено
или не, се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и
клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал
безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв.: адвокатът
да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в
съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено
позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
във връзка с чл. 78 ГПК/. При осъществяване на посочените предпоставки и заявено
своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да
определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в
размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. минимум, като осъди
другата страна да го заплати. При негативно решение за страната, представлявана от
съответния адвокат, адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради
което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова.
С оглед изхода на делото, следва в полза на проц. представител на жалбоподателя да се
присъдят направените по делото разноски на основание чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2, вр. чл.
18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в действащата към сключване на договора за правна помощ
редакция. Районният съд намира за необходимо да посочи, че приложима е редакцията на
цитираната наредба именно към датата на сключване на договора за правна помощ, към
който момент страната е договорила правна помощ. В случая договора е сключен на
07.10.2022г.
Съгласно 18, ал. 2, вр чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата /в приложимата редакция/ за защита по
дела с определен интерес възнагражденията при интерес до 1000 лв. са 300 лв. Ето защо
съотнесено към размера на наложената с наказателното постановление глоба в размер на
500 лева, определеният по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата 300. 00 лева.
Предвид горното и доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като в
съдебното производство са проведени три открити съдебни заседания, в полза на
адв.Хлистов следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на установения
с Наредбата минимум, а именно 300 лв..
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на РД
"Автомобилна администрация", която е юридическото лице, съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвтПр,
в чиято структура е включен административният орган – издател на оспореното наказателно
постановление. По отношение възраженията за прекомерност, същите са неоснователни,
доколкото същото е в минимален размер съобразно правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
7
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2 от ЗАНН, Благоевградският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 42-
0002627/31.08.2022 г. на Директора на РД "АА" София в частта, с която на Х. Н. Н., с ЕГН
********** с адрес гр.В., ул.”Г..на основание чл. 178в, ал.5 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 500 лева за нарушение на чл. 8, ал.1 от
Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ. В останалата част наказателното постановление не е
било обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА РД“Автомобилна администрация“ София да заплати по сметка на Районен съд
гр.Благоевград, сторени в хода на съдебното производство разноски в размер на 18
/осемнадесет лева/ лв.
ОСЪЖДА РД“Автомобилна администрация“ София да заплати на адв.М. Х. със съдебен
адрес гр.В., ул.”Д. сумата от 300 лв/триста лв. /лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за представителство по настоящото дело.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-дневен срок от
съобщението му на страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8