№ 68
гр. Бургас, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Катя Й. Господинова
Членове:Петя Кр. Георгиева
МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20242100601687 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава ХХI от НПК и е образувано по повод
въззивна жалба и допълнение към нея от адв. Димитринка Вълева от АК -
Бургас, упълномощен защитник на С. С. Х. с ЕГН: **********, с посочен
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Георги Димитров“ № 6, подсъдима по НЧХД №
63/2024 г. по описа на Районен съд - Карнобат, против Присъда № 8 от
07.10.2024 г., постановена по същото дело.
С присъдата подсъдимата Х. е призната за виновна в извършването на
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, за което й е наложено наказание „Глоба“
в размер на 300 лева, както и за виновна в извършването на престъпление по
чл. 146, ал. 1 НК, за което й е наложено наказание „Глоба“ в размер на 1000
лева. На основание чл. 23 НК й е определено едно общо най-тежко наказание,
измежду наложените по-горе, а именно – „Глоба“ в размер на 1000 лева. С
присъдата подсъдимата е призната за невиновна и на основание чл. 304 НПК е
оправдана по обвинението, обидата да е нанесена публично, респективно
деянието да осъществява квалифицирания състав по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК.
Най-накрая с присъдата първоинстанционният съд се е произнесъл по
сторените разноски, като на основани чл. 189, ал. 4 НПК е осъдил
подсъдимата да заплати на тъжителката сумата от 2000 лева
С жалбата и допълнението се иска отмяна на първоинстанционната
присъда в осъдителната част и признаване на подсъдимата за невиновна по
1
повдигнатите обвинения. В тази връзка защитникът посочва, че неправилно
съдът е извел фактическата обстановка по случая, доколкото необосновано е
кредитирал част от свидетелските показания, без да държи сметка за
заинтересоваността на свидетелите и роднинската им връзка с частната
тъжителка. Защитникът акцентира върху липсата на яснота, защо
първоинстанционният съд не е кредитирал обясненията на подсъдима или
показанията на св. М., които подкрепят защитната теза. На последно място се
въвеждат твърдения за нарушаване на презумпцията за невиновност от РС-
Карнобат, като се твърди, че съдът изначално е приел, че подсъдимата е
виновна и около това се е съсредоточила неговата дейност.
В закрито заседание на 06.01.2025 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимата и свидетели, изслушването на експертизи и
ангажирането на други доказателства.
Пред въззивния съд повереникът на частната тъжителка – адв. Петър
Димитров - БАК пледира за потвърждаване изцяло на атакуваната присъда,
която намира за правилна и законосъобразна. Счита, че материалният закон е
приложен правилно и не са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Защитникът на подсъдимия Х. - адв. Димитринка Вълева – БАК
поддържа въззивната жалба, като намира първоинстанционната присъда за
неправилна и незаконосъобразна. Счита, че районният съд е направил
неправилен анализ на доказателствата, като не е изложил мотиви, защо
приема, че подсъдимата е виновна. В заключение пледира за отмяна на
осъдителната присъда.
Подсъдимата С. Х. се придържа към казаното от нейния защитник. В
предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че не е виновна
и не е извършила престъпленията, в които е обвинена, поради което и иска
отмяна на първоинстанционната присъда.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и
тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с
чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира, че са налице основания за отмяна на присъдата и връщане делото
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд, тъй като РС-
Карнобат е допуснал съществено процесуално нарушение от категорията на
абсолютните, поради следното:
С проверяваната присъда РС-Карнобат е признал Х. за виновна в
извършването на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, за което й е наложил
наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, както и за виновна в извършването на
престъпление по чл. 146, ал. 1 НК, за което й е наложил наказание „Глоба“ в
размер на 1000 лева.
Съпоставяйки постановения осъдителен диспозитив и мотивите към
него, които в единството си формират присъдата, настоящата инстанция
2
установява, че липсва обосновка в постановените мотиви, относно начина и
основанията за налагане на конкретните наказания, изведени в диспозитива на
съдебния акт. В резултат на това страните по делото, а и въззивната
инстанция, са поставени в невъзможност да разберат действителната воля на
съда относно санкциите на подсъдимата и начина по които са определени, тъй
като мотиви липсват.
Още в Постановление № 2 от 30.11.1967 г. на Пленума на ВС е
изтъканото, че в мотивите на съдебния акт трябва изрично да се посочат видът
и размерът на наказанието, като пълно се изложат всички обстоятелства,
които съдът е имал предвид, за да определи наказанието. Това виждане е
следвано неотклонно в практиката на ВКС и е затвърдено с Тълкувателно
решение № 2 от 19.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2015 г., ОСНК, където
изрично е посочено, че в мотивите към присъдата съдилищата са длъжни да
излагат подробни, аргументирани и изчерпателни мотиви относно
индивидуализация на санкцията, както и въз основа на кои конкретни
обстоятелства, установени по делото, извършват преценка за степента на
обществената опасност на деянието и на дееца, подбудите за извършване на
деянието и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, които не са взети
предвид от закона за признаци в правната квалификация. Единствено по този
начин може да се гарантира справедливостта на наложеното наказание и
постигането на поставените цели от чл. 36 НК.
В конкретния случай РС-Карнобат не е изложил в мотивите си, нито
едно изречение, което да позволява на въззивната инстанция да разбере защо
съдът е решил да определи точно тези по вид и размер наказания, които да
наложи на Х.. Следва да се подчертае, че в случая това е особено важно,
доколкото за престъплението по чл. 130, ал. 2 НК законът е предвидил три
различни алтернативи на наказанието („Лишаване от свобода“, „Пробация“
или „Глоба“), което задължава съдилищата да изберат най-подходящото за
постиган на целите по чл. 36 НК, с оглед конкретните данни за деянието и
дееца и да изложат убедителни мотиви в подкрепа на избора си. Отделно от
това следва да са налични мотиви, относно реда по който се индивидуализира
избраното наказание (чл. 54, чл. 55, и пр. НК) и неговия точен размер,
съобразно с установените смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. В атакуваната присъда горепосоченото липсва, като в
мотивите, а и в диспозитива, не се съдържат никакви доводи (квалификация),
които да позволят да се разбере волята на първоинстанционния съд, както и
защо е решил да наложи точно тези наказания на Х. и да ги индивидуализира
в цитираните размери.
Констатираното нарушение е от категорията на абсолютните
съществени процесуални нарушения (липса на мотиви) и налага отмяна на
първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на РС-Карнобат, тъй като нарушението не може да бъде
отстраненото от въззивната инстанция.
3
При новото разглеждане на делото, освен отстраняване на
констатирания порок, първоинстанционният съд следва да събере
доказателства и за това, дали за същото деяние, вече не е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на подсъдимата, чрез издаване на
наказателно постановление. Индиции в тази насока се съдържат, както в
обясненията на Х. (л. 32 гръб от първоинстанционното производство), така и в
материалите от приобщената полицейска проверка (л. 40 от
първоинстанционното производство), където изрично е посочено, че на Х. е
бил съставен АУАН за случая, който е бил изпратен на Община Сунгурларе за
издаване на НП. В случай, че се установи, че такова НП има издадено, то
съдът следва да прецени дали евентуално не е нарушен принципът „non bis in
idem“, или забраната по чл. 24, ал. 1, т. 8а НПК, което е от съществено
значение за законосъобразно произнасяне.
По отношение искането за присъждане на разноски, включително и във
въззивното производство, следва да се произнесе районният съд при новото
разглеждане на делото, съобразно изхода на правния спор.
Така мотивиран и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 от
НПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 8 от 07.10.2024 г., постановена по НЧХД №
63/2024 г. по описа на Районен съд - Карнобат.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Карнобат за ново разглеждане от друг
състав на съда, съобразно мотивите на решението.
На основание чл. 340, ал. 2 пр. 2 от НПК да се съобщи по реда на чл. 178
НПК на страните, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4