№ 1364
гр. Бургас, 07.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в закрито заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
частно гражданско дело № 20212100501599 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по частна жалба от И.Н.Р. против определение №
263742/ 22.07.2021г., постановено по гр.д.№ 1384/2021г. по описа на РС-Бургас, с което е
оставена без уважение молбата на жалбоподателя за обезпечаване на доказателства по
чл.207 ГПК във връзка с бъдещи негови искове по чл.71,ал.1 от Закон за защита от
дискриминация, срещу ГД“Изпълнение на наказанията“-гр.София. В частната жалба се
твърди, че неправилно районният съд определил ГД“Изпълнение на наказанията“ като
ответник по исковете по Закон за защита от дискриминация , доказателствата по които ще
бъдат обезпечавани;твърди, че били ограничени правата му на защита, тъй като препис от
писмения отговор на ГД“ Изпълнение на наказанията“ не му бил изпратен по
делото;изложени са обстоятелства и съждения за образувани,висящи и прекратени
дела/граждански и административни/; заявява се твърдение за нищожност на обжалваното
определение и се сочи, че следва да се иска и търси обявяване нищожност на определение
от 22.07.2021г. След оставяне на производството без движение частният жалбоподател
уточнява исканията си:прогласяване за нищожно на обжалваното определение тъй като
същото е незаконосъобразно и страда от пороци, водещи до нищожността му. Алтернативно
заявява искане за отмяната му и произнасяне по същество от БОС с уважаване на искането
по чл.207 ГПК.
Препис от частната е връчена за писмен отговор на насрещната страна ГД“ИН“-
София, която чрез представителя си юрисконсулт Милен Георгиев заявява становище за
правилност, законосъобразност и обоснованост на обжалвания съдебен акт; намира частната
жалба за неоснователна, излага съображения с искане за оставянето й без уважение.
Частната жалба е допустима като предявена от надлежна страна, срещу обжалваем
съдебен акт и в предвидения законов срок, за което съдът отчита датата, на която частната
жалба, респ.- молбата за отстраняване на нередовностите й, са предадени на затворническата
администрация, отразено в горния ляв ъгъл на съответните документи.
Частният жалбоподател не е заплатил държавна такса за обжалване на
първоинстанционното определение.Тъй като искането по чл.207 ГПК е свързано с
обезпечаване на доказателства по искове с правно основание чл. 71 от Закон за защита от
дискриминация, за които производства пред съд не се събират държавни такси /чл.75,ал.2
от Закон за защита от дискриминация/, частният жалбоподател не следва да заплаща
1
държавна такса и в настоящето производство.
В уточняваща частната жалба молба частният жалбоподател е заявил искане за
предоставяне на правна помощ в случай , че указаните му от съда нередовности не са
изпълнени. Съдът намира, че частният жалбоподател с нарочна молба вх.№
6834/05.10.2021г. е отстранил нередовностите по чл.260,т.4 ГПК, които съдът му е указал.
Освен това в производството по обжалване на определения съгласно Тълкувателно решение
№ 6 от 15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2018 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд действа в
условията на пълен въззив и проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява
доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и
отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в
предмета на производството.
При разглеждане на частната жалба настоящия съдебен състав намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по молба с правно основание чл.207 ГПК на
И.Н. Р., за обезпечение на доказателства по бъдещи искове по чл.71,ал.1 от Закон за защита
от дискриминация срещу ГД“Изпълнение на наказанията“-София .Иска се да бъде
задължен Началника на Затвора-Бургас да съхрани камерите за видеонаблюдение в І-ва
ЗПС и място за престой на открито каре“А“ със спортна площадка до параклиса, както и да
се изискат от съда копия от постови дневник за пост 12,от дневник на пост 12 за записалите
се осъдени лица за лекар, зъболекар или Медицински център на Затвора-Бургас , както и
схема/графика/ на помещенията в І-ва ЗПС със съответна информация .
Ответникът по молбата по чл.207 ГПК: ГД“Изпълнение на наказанията“-София е
заявила становище за недопустимост на искането поради неприключило административно
производство с идентичен предмет по адм.д.№ 211/2021г. на АС-Бургас;евентуално за
неоснователна поради непосочване на обстоятелствата, които ще се установяват с исканите
доказателствени средства; че с предоставената информация би се компрометирала
сигурността и охраната на Затвора-Бургас. Представени са и писмени доказателства/
съдебни решения/ за водени от Р. граждански дела по Закон за защита от дискпиминация.
С обжалваното определение БРС е намерил, че доказателственото искане на Р.
относно записи от видеокамери касаят събиране на доказателства, които не са
регламентирани в глава ХІV на ГПК; дори и да се представят по делото някакви
видеозаписи, само това действие на съда не води до надлежно събиране на доказателства,
тъй като няма как да се направи преценка дали видеозаписите са снети от камери, сочени в
молбата на Р., касаят конкретно посочени места и времеви период, както и дали са
автентични. Относно исканите писмени доказателства, чието прилагане по делото се иска,
съдът е намерил същите за неотносими към предмета на доказване и бъдещо съдебно
производство.
По наведеното от Р. възражение за нищожност на определението на БРС
настоящият съдебен състав намира следното:
Действително процесуалният закон не определя с отделен текст кой съдебен акт
решение, определение или разпореждане е нищожен. Съдебната практика приема, че
нищожно е всяко решение /респ. определение/, което не дава възможност да бъде
припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление.
Според посоченото в постановено по реда на чл.290 ГПК, Решение №668/15.11.2010г.
по гр.д. №1790/2009г. на ВКC I г.о., нищожно е решение на съд, когато е постановено от
незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на
съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на
съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост когато съдържанието на
решението противоречи на българския правов ред или когато делото е било образувано от
името или срещу неправоспособна страна. В Тълкувателно решение №1/10.02.2012г.
по тълк. дело № 1/2011 г. на ОСГКТК, е прието, че в доктрината и в съдебната практика се
2
приема, че е нищожно съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в
ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма,
абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. Посочено е, че с
подписване на съдебното решение е налице валидно удостоверяване на правораздавателна
воля на съда, а обявяването на решението в регистъра има за последица неговата
неоттегляемост и няма отношение към валидността му.
Запознавайки се подробно с атакуваното Определение №263742/22.07.2021г. по
ч.гр.д.№ 1384/2021г. на ОС-Бургас , въззивният съд намира, че определението е напълно
валидно. Не е налице нито един от посочените по-горе пороци, който да води до неговата
нищожност.Обжалваното определение е постановено от съд, който е компетентен да
разглежда делото в съответното съдебно производство, по което тези доказателства ще
бъдат представени, тъй като само този съд може да прецени допустимостта и относимостта
на исканите за събиране доказателства и особеностите на реда за събирането им, ако
съответното производство има такива особености.
В случая обжалваното определение е постановено от районния съд с оглед
събиране на доказателства по бъдещи искове по Закон за защита от
дискриминация,разглеждането на които на основание чл.71,ал.1 от Закон за защита от
дискриминация е възложено на същия съд,като в производството пред гражданския съд се
прилагат разпоредбите на ГПК/чл.75,ал.1 ЗЗД/.В производството по чл.207 ГПК насрещна
страна е тази, която ще бъде ответник по бъдещите искове по Закон за защита от
дискриминация и това е структурата на ГД“ИН“, а не административния ръководител
/Началник на Затвора-Бургас,поради което така въведеното възражение на жалбоподателя е
неоснователно. Нормата на чл. 208,ал.2 ГПК изисква връчване на препис от молбата за
обезпечение на доказателствата на насрещната страна, но не и връчване на препис от
становището й на самия молител, в каквато насока са твърденията на частния жалбоподател
за нарушаване на съдопроизводствените правила от БРС.
Както се посочи и по-горе, развилото се пред БРС производство е такова по
обезпечаване на доказателства, което се движи по реда на чл.207 и сл. от ГПК. Целта на това
производство е да се съберат предварително съответните доказателствени средства /преди
предявяването на иска/, когато съществува опасност, че някое доказателствено средство ще
се изгуби или че неговото събиране ще се затрудни.При така зададените от законодателя
рамки на обезпечителното производство по събиране на доказателствата, отчитайки
нормите на ГПК,уреждащи доказателствените средства в гражданския процес, настоящият
въззивен състав намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно, което
налага потвърждаването му.
Изложените от районния съд съображения по доказателственото искане на
молителя И.Р.- да бъде задължен Началника на затвора да запази видеозаписи от
камери,заснели посочените в молбата места и за определен в молбата времеви период
,правилно е преценено от районния съд като събиране на доказателства, непредвидени от
процесуалния закон/ ГПК/. Освен това, дори да бъде допуснато събиране по този начин на
това доказателство, то съдът не би могъл да направи преценка: дали видеозаписите са
автентични и касаят заснемане на конкретните места и през времевия период, посочен от
молителя Р..
Относно доказателственото искане на жалбоподателя Р.: да се изискат от съда
копия от постови дневник за пост 12,от дневник на пост 12 за записалите се осъдени лица за
лекар, зъболекар или Медицински център на Затвора-Бургас , както и схема/графика/ на
помещенията в І-ва ЗПС със съответна информация , настоящият въззивен съд намира тези
доказателствени искания за неотносими,тъй като липсва обоснована и аргументирана
3
връзка на така заявените доказателства с предмета на бъдещите искове по Закон за защита
от дискриминация.
Останалите изложени в частната жалба твърдения : че съдът е под обща структура
с ГД“ИН“ под шапка на МП и предупреждава ГД“ИН“ какви действия да предприеме при
дискриминация ; обсъждане действия на административен съд ,както и анализ на
постановени решения от административни съдилища представляват правно-ирелевантни за
делото твърдения, които съдът не обсъжда.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна, което налага
потвърждаване на обжалваното определение.
Определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, тъй като
не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. Същото се приема
последователно от ВКС,както и следва от задължителната практика на ВКС-ТР 5/2015 на
ОСГТК, което не включва определението, с което съдът се произнася по молба по чл. 208,
ал. 1 ГПК, в категорията определения по чл. 274, ал. 3, т. 1 и 2 ГПК, които подлежат на
частно касационно обжалване. Това е така, тъй като произнасянето на съда в това
производство, нито прегражда развитието на съдебно производство, нито дава разрешение
по същество на спор в такова производство, а има несамостоятелен и привременен характер-
обслужва бъдещо исково производство.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 263742/ 22.07.2021г., постановено по гр.д.№
1384/2021г. по описа на РС-Бургас.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4