№ 23
гр. ...., 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – .... в публично заседание на първи април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Х.В.
при участието на секретаря И.Д.С.
като разгледа докладваното от Х.В. Административно наказателно дело №
20255520200042 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление
/НП/ № 24-0327-000618 от 30.10.2024 г. на Началник РУ .... към ОД на МВР
Стара Загора, с което на С. Д. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. ....,
ул. „********* на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят С. Д. С., чрез адв. Ч. по съображения, изложени в
жалбата, моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление, като
необосновано и незаконосъобразно. Претендира разноски по делото.
Въззиваемата страна, Началник РУ в ОД на МВР Стара Загора, РУ
...., редовно призована, не изпраща представител. До съда е депозирано
писмено становище от юрисконсулт А., за потвърждаване на процесното НП
като правилно и законосъобразно. При евентуално уважаване на жалбата,
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура - Стара Загора, ТО-.... редовно призовани, не
изпращат представител и не взема становище по жалбата.
1
Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е подадена в срок и изхожда от лицето, което е
санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 03.07.2024 г. в 16:10 ч. в гр. ...., на бул. „*******” – пред МБАЛ
„******”, в посока запад жалбоподателят С. Д. С., ЕГН **********,
управлявал лек автомобил „******”, негова собственост, което не е
регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
За извършеното административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП на жалбоподателя С. Д. С. бил съставен акт за установяване на
нарушение АУАН № GA, № 1216393 от 03.07.2024 г., Жалбоподателят се
запознал със съдържанието на акта и го подписал без възражения. В срока по
чл. 44 от ЗАНН жалбоподателя С. не е направил и писмени възражения срещу
акта.
Въз основа на постановление на прокурора № 6353 от 11.07.2024г. по
описа на РП Стара Загора, ТО ...., за прекратяване на БП № 327 ЗМ 165/2024г.
пр. пр. № 6353/2024 г. на ТО .... при РП Стара Загора, с което е постановено
налагане на административно наказание спрямо лицето. Било издадено и
обжалваното НП, с което на С. Д. С. е наложено административно наказание
на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
В този смисъл съдът не споделя направеното от адв. Ч. възражение,
че наказателното постановление било незаконосъобразно, тъй като в него не
бил посочен акта, въз основа на който било издадено. Наказателното
постановление не е издадено въз основа на акт, а въз основа на постановление
за прекратяване на наказателно производство, което е прецизно посочено в
издаденото наказателно постановление, т. е. постановлението е издадено на
основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН. В този случай няма нужда от издаването на акт
за установяване на административно нарушение.
2
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от
приобщените по делото писмени доказателства - АУАН, докладни записки,
справка за нарушител/водач, оправомощителни заповеди, както и от гласните
доказателства – изцяло от показанията на актосъставителя А. П. В..
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на
свидетел актосъставителя А. П. В., който потвърждава констатациите в акта.
Посочва, че е бил дневна смяна с колежката си Я.М. и докато се движели с
патрулния автомобил по ул. „******”, в кв. Г. видели, че на голямо разстояние
пред тях се движело МПС, от което излизало гъст черен дим, поради което
решили да проверят, какво се случва с автомобила. Настигнали го на източен
околовръстен път до боровата гора и тогава забелязали, че няма
регистрационни табели. Поради това, че на пътя имало интензивно движение,
не подали сигнал на водача да спре, а продължили да се движат след него.
Жалбоподателят подал мигач и завил по бул. „*******” до болницата. Тогава
св. А. В. подал светлинен и звуков сигнал с патрулния автомобил и водача
спрял. Извършили проверка и установили, че водачът е С. Д. С.. Попитали го
защо не е регистрирал автомобила, при което той им отговорил, че е
възнамерявал да го регистрира, но го е взел от ремонт в кв. Г. и не е имал
намерение да пътува с него, а само го прибирал.
Съдът не дава вяра на твърденията в жалбата, че С. го е управлявал
само и единствено по пътища, които не са отворени за обществено ползване,
тъй като проверката е осъществена пред МБАЛ „******”, който съгласно
писмото на Пътна инфраструктура се явява част от републиканската пътна
мрежа. Всички останали твърдения в жалбата съдът не кредитира, тъй като
остават неподкрепени с доказателства и доказателствени средства и по
съществото си представляват част от защитната теза на жалбоподателя.
Категорично е установено мястото на извършване на нарушението и то е пред
МБАЛ „******” град ..... Обстоятелството, че колата се е движила и по други
пътища не се отразява на мястото, където категорично е констатирано
извършването на нарушението.
Показанията на явилият се в полза на защитата по делото свидетел
Н.А.И. съответстват на тези на актосъставителя А. В. по отношение на пътя,
на който по негови думи „са изпробвали МПС-то”. По отношение на мястото,
на което служителите на РУ гр. .... са подали звуков и светлинен сигнал на
3
водача да спре автомобила има разминаване, но съдът счита, че това не е от
съществено значение, тъй като проверката категорично е осъществена на
посоченото в акта, постановлението за прекратяване на наказателното
производство и наказателното постановление място - а именно- пред
Раобтническа болница „******”, по булевард „*******”. Това е и мястото на
констатация на извършеното нарушение, така както правилно е посочено в
Постановлението на прокурора и в НП. Жабоподателят съзнателно е
управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред – т.е не отговаря
на условията на Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета,
пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни
средства и на ремаркета, теглени от тях. Категоричната констатация на
извършеното нарушение и мястото на извършването са правилно посочени от
АНО и в този смисъл съдът не споделя направеното възражение от страна на
адв. Ч., че нарушението било осъществено там където е подаден звуков и
светлинен сигнал от страна на патрулиращия автомобил, още повече, че
соченото място за подаден сигнал не се установи по делото, така както се
твърди от жалбоподателя. Категорично свидетеля В. установи, че едва пред
болницата са подали сигнал, тъй като преди това движението е било оживено.
Съдът счита, че при разпита в съдебно заседание, свидетелят А. П. В.
потвърждава авторството на нарушението, както и направените в акта
констатации. Обяснява с подробности случая като време, място, механизъм на
извършеното деяние от жалбоподателя.
Съдът кредитира показанията на свидетеля В. като логични,
последователни, незаинтересовани, еднопосочни и съответстващи на
писмените доказателства по делото.
При извършена служебна проверка, настоящият съдебен състав не
констатира допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН и
издаване на НП, които да опорочават производството и да накърняват правото
на защита на наказаното лице. Актът и постановлението са издадени от
компетентни органи, с оглед приложената по преписката оправомощителна
заповед и в съответствие със сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съдът намира, че правилно актосъставителят и наказващият орган са
ангажирали отговорността на жалбоподателя С. по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП, съгласно който се наказва се с лишаване от право да управлява моторно
4
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Нарушението безспорно се доказва от кредитираните писмени и
гласни доказателства. Елементите от състава на нарушението са
конкретизирани в достатъчна степен с отразеното в акта и постановлението, че
водачът е бил длъжен да регистрира собственото си МПС.
Състава на чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, за осъществяване на
който е ангажирана отговорността на жалбоподателя е следния:
„Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред.”
Явно е, че се касае за деяние, състоящо се от два елемента –
управление на моторно превозно средство /действие, съзнателно и
положителен факт от обективната действителност/ и отрицателен факт - липса
на надлежна регистрация. Административно наказателната разпоредба
предвижда отговорност за не спазване на правилото на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП:
„По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.” Поради
това, че кумулативното изискване регистрационните табели да са поставени
на определените места е възможно за изпълнение само при надлежна
регистрация на моторното превозно средство, законодателя е предвидил две
форми на изпълнително деяние по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП:
управление на МПС, което не е регистрирано;
ако е регистрирано по надлежния ред, то регистрационните му табели не
са поставени на определените за това места.
В настоящия случай от правно значение е първото предложение –
управление на МПС по пътищата отворени за обществено ползване, което не е
регистрирано по надлежния ред. Състава изисква да се посочи факта на
управление на моторно превозно средство, за да се провери регистрацията му
по надлежния ред, водача, за да се определи субекта на отговорността,
5
мястото на нарушението, за да се изведе заключението, че пътят е отворен за
обществено ползване, датата и часа на извършване на управлението, за да се
ограничи този обективен съставомерен елемент спрямо времето и
пространството. С посочването на всички тези факти АНО изпълнява
изискването на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълнота на административното
обвинение. Изключенията от повелята на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП за управление
на МПС, които не са регистрирани по надлежния ред са в тежест на водача на
конкретния автомобил, не и на административно-наказващия орган, който по
аргумент тъкмо от чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН описва съставомерните елементи
и обстоятелствата по тяхното извършване и тези, които ги индивидуализират
спрямо времето и пространството. В процесния АУАН, постановление и НП са
описани пътя, по който е управляван автомобила, датата, часа, точното място,
водача, собствеността върху моторното превозно средство, която също е от
значение с оглед чл. 30, ал. 1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000, като е
отправено обвинение, че средството не е регистрирано по надлежния ред, но
се управлява в нарушение на изискването на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно
приложеното писмо /лист 42/ на Пътна инфраструктура – 3-554 навлиза в
границите на град .... при км. 21+047 и преминава по следното направелние :
улица „****”, бул. „*******”, и ул. „******” до км. 26+177, при който излиза
от границите на града. Така нареченият околовръстен път на град .... не е част
от направлението на път 3-554 и не част от Републиканската пътна мрежа.
Съдът не споделя възражението на адвокат Ч., че пътят до Боровата
гора не е част от републиканската пътна мрежа и не бил отворен за
обществено ползване, тъй като пътят до Боровата гора не е предмет на
нарушението. Мястото е пред МБАЛ „******” град ...., бул. „Г. Д.”, което е
много различно от пътят до Боровата гора. Ясно с каква цел адв. Ч. твърди, че
мястото на нарушението не е това, което е описано в акта и наказателното
постановление - избягването на административно наказателната отговорност
на неговия подзащитен. Тази е целта и на оспорването на компетентността на
органите издали акта и наказателното постановление, които възражения съдът
отново не споделя. Обстоятелството дали има издадена заповед, за да се
установи тяхната материална компетентност се доказа от приложените по
делото заповеди от лист 43 до лист 52 на делото. Още повече, на съда
служебно е известно обстоятелството, че А. П. В. е изпълнявал длъжността
„Младши автоконтрольор - първа степен” в група „Охранителна полиция” и за
6
да заема тази длъжност е вече положил изпит по Закона за движение по
пътищата.
Изискваните от адв. Ч. видеозаписи се установи, че са унищожени,
поради което не са присъединени към доказателствената съвкупност.
Административнонаказващия орган правилно е приложил
санкционната норма на чл. 175, ал. 3 предл. първо от ЗДвП, която предвижда
наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, както и наличието на
доказателства, че лицето има множество нарушения /предвид наличието на
данни за извършени 6 нарушения по ЗДвП, за които са налице влезли в сила
НП към момента на извършване на нарушението, както и наличието на
повече от 8 фиша/, поради което е приел, че наказанието е справедливо и
съответства на извършеното нарушение. На жалбоподателя са налагани
множество наказания, които очевидно не са постигнали целения поправителен
и предупредителен ефект. Настоящия съдебен състав приема, че отмяната на
наказателното постановление по никакъв начин не би постигнало целите най-
вече на индивидуалната превенция, а напротив – по-скоро би култивирало у С.
чувство за безнаказаност.
Неприложим се явява и институтът на маловажния случай, тъй като
от една страна нарушението не се отличава от типичните случаи на
нарушения от същия вид, а от друга страна в чл. 189з от ЗДвП е предвидено,
че за нарушенията по този закон не се прилага чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът счита, че законосъобразно е била
ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя,
като в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, а наложеното на водача наказание е правилно и
законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63, ал. 4 и 5 от ЗАНН, искането на представителя на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се
явява основателно и следва да се уважи. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в
7
съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски
по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63д,
ал. 4 и 5 от ЗАНН, предвижда, че в полза на учреждението, чиито орган е
издал акта, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150 лв. Предвид
извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното
юрисконсултско възнаграждение се явява 150 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0327-
000618/30.10.2024 г., издадено от Началник РУ към ОД на МВР Стара Загора,
РУ гр. ...., с което на жалбоподателя С. Д. С., ЕГН: ********** с постоянен
адрес гр. ...., ул. „********* на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА жалбоподателя С. Д. С., ЕГН: ********** с постоянен
адрес гр. ...., ул. „********* да заплати в полза на Областна дирекция на МВР
– Стара Загора сумата в размер на 150 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд –
Стара Загора в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – ....: _______________________
8