ОПРЕДЕЛЕНИЕ
град София, 13.05.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Д въззивен състав, в закрито заседание
на тринадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
младши съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
като
разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА ч. гр. д. № 16156 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 –
438 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №
13450/31.10.2019 г. от М.И.В., ЕГН **********, и Д.Б.Я.-С., ЕГН **********, длъжници
по изпълнително дело № 20199240401251 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ,
срещу разпореждане на ЧСИ за приети по делото разноски, обективирано в получени
от жабоподателите покани за доброволно изпълнение.
Жалбоподателите излагат доводи, че и
двете са поканени самостоятелно да платят сумите от по 32 250 лв.
–главница по издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
делото.Твърди се, че не зависимо че не са осъдени при условията на солидарност,
в поканите за доброволно изпълнение за всяка поотделно е посочено, че дължи
разноски за адвокатско възнаграждение и такси към ЧСИ, които са изчислени общо
за цялото изпълнително дело, но се претендират от двете едновременно, т.е. ЧСИ
претендира разноски по делото в двоен размер. Поддържа се и че в поканите не е
посочено по какъв начин се формира сумата за начислени такси, съответно на
какво основание са начислени същите. Съобразно изложените доводи е направено искане поканите за
доброволно изпълнение да бъдат отменени в частта за разноските и делото да бъде
върнато на ЧСИ за изготвяне на покани, в които да бъдат включени действително
дължимите суми.
Взискателят и ответник по жалбата – М.Б.Я.,
е депозирал становище по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК, в което излага доводи за
неоснователност на депозираната частна жалба.
По делото са представени мотиви на ЧСИ,
с които е заявено становище за недопустимост на жалбата на М.В. поради
просрочие и неоснователност на жалбата на Д.Я.-С..
Софийски градски
съд, като се запозна с материалите по делото и доводите, изложени от страните,
намира от фактическа и правна страна следното:
Предмет на обжалване по чл. 435, ал. 2,
т. 7 ГПК са разноските по изпълнението, претендирани от взискателя и възложени
в тежест на длъжника, които се определят от частния съдебен изпълнител. За
техния размер последният уведомява длъжника.
В т. 2 ТР № 3/2015 г. по тълк. д. №
3/2015 г. на ОСКГТ на ВКС се приема, че постановлението за разноските
представлява всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по
задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за
разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част
поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са
удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него
изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда
на чл. 435, ал. 2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността
да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно
изпълнение.
По аргумент от чл. 436 ГПК (изм. -
ДВ, бр. 86 от 2017 г.) – приложима за спора редакция, жалбата се подава чрез
съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на
действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била
призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението.
В процесния случай от данни по делото се установява, че покана за
доброволно изпълнение по делото е връчена на длъжника М.В. на 18.10.2019 г. (за
справка – л. 61-гръб от и. д.). Потвърждение за получаването й на посочената
дата е направено от длъжника и в депозираната частна жалба. Едноседмичният
срокът за обжалване е изтекъл на 25.10.2019 г., поради което подадената на
31.10.2019 г. частна жалба от М.В. се явява просрочена и като такава – следва да бъде оставено без разглеждане,
като процесуално недопустима.
Процесуално недопустима е
и частната жалба на длъжника Д.Я.-С.. Същата е депозирана в установения в
закона преклузивен едноседмичен срок, но по отношение на нея също е налице
основание да бъде оставена без разглеждане от въззивния съд. По-конкретно, за
длъжника липсва правен интерес от обжалването, доколкото направеното от него
искане за връщане на делото на ЧСИ за изготвяне на нови покани с включване на
информация за размера на действително дължимите суми с разбивка на същите и
посочване на основанията, на които са изчислени, е удволетворено от ЧСИ. С
разпореждане от 04.11.2019 г. (л. 82 от и. д.) ЧСИ, като е взел предвид
изложените в жалбата доводи, е разпоредил да се изпратят съобщения до всеки
един от длъжниците, в които да бъде посочен размера на задължението по
изпълнителното дело за всеки един от тях, разбит по пера. Преписи от
разпореждането на ЧСИ, ведно с информация за общия размер на задължението към
05.11.2019 г. са връчени на М.В. – на 14.11.2019 г. и на Д.Я.-С. – на
20.11.2019 г. Няма данни посочените разпореждания за разноски да са обжалвани
от длъжниците, като по аргумент от чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и съгласно
разясненията, дадени в горепосоченото тълкувателно решение, длъжникът има право
да обжалва постановленията за разноски на ЧСИ, като същите представляват всеки
акт на съдебния изпълнител, с който се произнася по задължението на длъжника за
разноски по изпълнението.
В обобщение, по изложените
по-горе съображения, депозираната частна жалба следва да бъде оставена без
разглеждане, като процесуално недопустима.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
О П Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално
недопустима частна жалба с вх. № 13450/31.10.2019 г. от М.И.В., ЕГН **********,
и Д.Б.Я.-С., ЕГН **********, длъжници по изпълнително дело № 20199240401251 по
описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, срещу разпореждания на ЧСИ за приети по
делото разноски, обективирани в покани за доброволно изпълнение с изх. №
16613/14.10.2019 г. и изх. № 16604/14.10.2019 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на
жалбоподателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.