№ 3441
гр. /..../, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110145338 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № 175128 от
22.08.2022 г. /с дата на пощенско клеймо 19.08.2022 г./, предявена от името на
„/..../“ ЕООД, ЕИК /..../, чрез адвокат Д. П., срещу А. Ж. К., ЕГН **********, с
която „/..../“ ЕООД, ЕИК /..../ е предявило срещу А. Ж. К., ЕГН **********
обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми,
както следва: 1/ сумата от 997,37 лева, представляваща главница по Договор за
стоков кредит, сключен на 14.02.2020 г. между /..../ ЕАД, в качеството на
заемодател и А. Ж. К., ЕГН **********, в качеството на заемополучател,
вземанията по който са прехвърлени в полза на /..../ ЕООД по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 21.06.2021 г. между /..../
ЕАД, в качеството на цедент и /..../ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 10.01.2022 г. до изплащане
на вземането; 2/ сумата от 42,00 лева, представляваща договорна лихва за периода
21.11.2020 г. – 13.08.2021 г. 3/ сумата от 115,25 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 21.11.2020 г. до 09.01.2022 г., за които суми на 20.01.2022 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 1678/2022 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.
1
Със заявление вх. № 6270/13.01.2022 г. /с дата на пощенско клеймо
10.01.2022 г./ ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ответника А. Ж. К., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от
997,37 лева, представляваща главница по Договор за стоков кредит, сключен на
14.02.2020 г. между /..../ ЕАД, в качеството на заемодател и А. Ж. К., ЕГН
**********, в качеството на заемополучател, вземанията по който са прехвърлени
в полза на /..../ ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия), сключен на 21.06.2021 г. между /..../ ЕАД, в качеството на
цедент и /..../ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 10.01.2022 г. до изплащане на вземането; 2/
сумата от 42,00 лева, представляваща договорна лихва за периода 21.11.2020 г. –
13.08.2021 г. 3/ сумата от 115,25 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 21.11.2020 г. до 09.01.2022 г. На 20.01.2022 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена на
ответника, като в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано
възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК. Ищецът е уведомен за възмножността да предяви иск за
установяване на вземането си на 02.08.2022 г. Исковата молба е подадена на
19.08.2022 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че на 14.02.2020 г. между /..../ ЕАД, в качеството на
заемодател и А. Ж. К., ЕГН **********, в качеството на заемополучател е
сключен договор за стоков кредит в размер на 1399 лева за закупуване на мобилен
телефон. Поддържа, че заемополучателя се е задължил да погаси задължението си
на 24 месечни анюитетни вноски с краен срок на погасяване 21.02.2022 г. Сочи се,
че между страните е договорен годишен лихвен процент в размер на 21,57 %.
Поддържа се, че след сключване на договора, кредитополучателят не е погасявал
в срок и в необходимия размер месечните вноски по кредита. В тази връзка се
сочи, че поради неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита
и на основание чл. 13, ал. 2 от Договора за стоков кредит, задълженията по същия
били обявени за предсрочно изискуеми на 13.08.2021 г. Отделно се твърди, че
впоследствие е изтекъл и крайният срок за издължаване на кредита – 21.02.2022 г.
Поддържа, че вземанията по процесния договор за стоков кредит, сключен на
14.02.2020 г. между /..../ ЕАД, в качеството на заемодател и А. Ж. К., ЕГН
**********, в качеството на заемополучател са прехвърлени в полза на /..../ ЕООД
по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на
21.06.2021 г. между /..../ ЕАД, в качеството на цедент и /..../ ЕООД, в качеството на
2
цесионер, като длъжникът е уведомен за извършената цесия.
Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва:
1/ сумата от 997,37 лева, представляваща главница по Договор за стоков кредит,
сключен на 14.02.2020 г. между /..../ ЕАД, в качеството на заемодател и А. Ж. К.,
ЕГН **********, в качеството на заемополучател, вземанията по който са
прехвърлени в полза на /..../ ЕООД по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 21.06.2021 г. между /..../ ЕАД, в
качеството на цедент и /..../ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 10.01.2022 г. до изплащане на
вземането; 2/ сумата от 42,00 лева, представляваща договорна лихва за периода
21.11.2020 г. – 13.08.2021 г. 3/ сумата от 115,25 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 21.11.2020 г. до 09.01.2022 г., за които суми на 20.01.2022 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 1678/2022 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника е
депозиран отговор на исковата молба. В отговора на исковата молба се излагат
съображения за неоснователност на предявените искове. Поддържа се, че от
страна на ответника са извършени плащания за погасяване на задълженията по
процесния договор за стоков кредит в общ размер от 984,70 лева. Оспорва се
дължимостта на претендираните от ищеца вземания, а в условията на
евентуалност - тяхната изискуемост. Прави се възражение за нищожност на
клаузите на чл. 13, ал. 1 и ал. 3 от процесния договор за кредит, доколкото същите
клаузи от процесния договор били неравноправни.
Моли се, за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По отношение на иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗДД вр. чл. 99
ЗЗД, съдът намира следното:
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
3
доказване, че между /..../ ЕАД, в качеството на кредитор и А. Ж. К., в качеството
на кредитополучател е сключен Договор за стоков кредит, по силата на който
кредиторът е предоставил на кредитополучателя стоков кредит в размер от 1399
лева, а последният се е задължил да го върне в посочения срок, както и че
вземанията по Договор за стоков кредит от 14.02.2020 г., сключен между /..../
ЕАД, в качеството на кредитор и А. Ж. К., в качеството на кредитополучател са
прехвърлени в полза на /..../ ЕООД по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 21.06.2021 г. между /..../ ЕАД, в
качеството на цедент и /..../ ЕООД, в качеството на цесионер, за което длъжникът
е бил надлежно уведомен.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Между страните в производството не е спорно и се установява от
събраните по делото доказателства, че между /..../ ЕАД, в качеството на кредитор
и А. Ж. К., в качеството на кредитополучател е сключен Договор за стоков кредит
№ 4067771/14.02.2020 г., по силата на който кредиторът е предоставил на
кредитополучателя стоков кредит в размер от 1399 лева, а последният се е
задължил да го върне в срок на 24 погасителни вноски, всяка от които в размер от
72,28 лева, при уговорен годишен лихвен процент от 21,57 % и годишен процент
на разходите от 23,83 %.
От представените по делото и приобщени към доказателствения материал
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и
Приложение № 1 към него, се установява в производството, че по силата на
договор за цесия от 21.06.2021 г. и Приложение № 1 към него /от 21.06.2021 г./
кредиторът /..../ ЕАД е прехвърлил на /..../ ЕООД вземанията си срещу А. Ж. К. по
процесния процесния Договор за стоков кредит № 4067771/14.02.2020 г.. По
делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава
цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор
има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник /решение №. 156/30.11.2015 г., т. д. №
2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5759/2014 г., III г. о./. Към приложенията на исковата молба е представено
уведомително писмо по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника.
Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
4
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.
3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника
на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г.
състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І
т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.
Предвид изложеното ищецът се явява материлноправно легитимиран да
претендира всички вземания от договорното правоотношение по Договор за
стоков кредит № 4067771/14.02.2020 г., сключен между /..../ ЕАД и А. Ж. К..
Възраженията на ответника в този смисъл, обективирани в отговора на исковата
молба, се явяват неоснователни.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено,
от което се установява, че ответникът е извършил плащания по договора за кредит
в общ размер от 591,42 лева, с която сума са погасени частично главница и
дължими договорна и мораторна лихва по процесното правоотношение по
Договор за стоков кредит № 4067771/14.02.2020 г., сключен между /..../ ЕАД и А.
Ж. К.. Установява се още, че последното извършено плащане по процесния
договор за стоков кредит е извършено от ответника на 10.11.2020 г.
Предвид служебното задължение на съда, следва да бъде извършена
проверка за нищожност на клаузите от сключения между /..../ ЕАД, в качеството
на кредитор и А. Ж. К. договор.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, в приложимата
редакция към датата на сключване на договора (преди изм. с ДВ бр. 35 от
22.04.2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Съгласно разпоредбите на чл. 11, т. 11 и т. 12 ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
5
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването. Според нормативно установените изисквания
погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи;
когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи
могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се
посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до
последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи
съгласно договора за кредит. В случая в процесния договор за кредит се съдържа
информация за броя на месечните плащания – 24, както и техният размер – 72,28
лева. Посочен е и падежът на всяко месечно плащане плащане. На следващо
място, съдът приема, че клаузите в процесния договор относно уговорената
възнаградителна лихва са действителни и не са нищожни като противоречащи на
закона и на добрите нрави. Годишният процент на разходите не надхвърля
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения съгласно чл. 19,
ал. 5 ЗПК, а като се вземе предвид размера на предоставения кредит, неговия срок
и необезпечения му характер, установеният годишен процент на разходите от
23,83 % не противоречи и на добрите нрави. Ето защо, съдът намира, че
процесното правоотношение е валидно, а по валидността на отделните клаузи,
пораждащи всяко от процесните вземания, съдът ще се произнесе поотделно.
С оглед гореизложеното съдът намира, че е налице валидна
материалноправна легитимация на ищеца за вземания, произхождащи от
действителен договор за потребителски кредит и описаната прехвърлителна
сделка.
От събраните по делото доказателства се установи, че между /..../ ЕАД, в
качеството на кредитор и А. Ж. К., в качеството на кредитополучател е сключен
Договор за стоков кредит № 4067771/14.02.2020 г., по силата на който кредиторът
е предоставил на кредитополучателя стоков кредит в размер от 1399 лева, а
последният се е задължил да го върне в срок на 24 погасителни вноски, всяка от
които в размер от 72,28 лева, при уговорен годишен лихвен процент от 21,57 % и
годишен процент на разходите от 23,83 %, както и че по силата на договор за
цесия от 21.06.2021 г. и Приложение № 1 към него /от 21.06.2021 г./ кредиторът
/..../ ЕАД е прехвърлил на /..../ ЕООД вземанията си срещу А. Ж. К. по процесния
процесния Договор за стоков кредит № 4067771/14.02.2020 г.
6
По делото не е спорно, а се установява и от заключението на вещото лице
по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-счетоводна
експертиза, че ответникът е извършил плащания по договора за кредит в общ
размер от 591,42 лева, с която сума са погасени частично главница и дължими
договорна и мораторна лихва по процесното правоотношение по Договор за
стоков кредит № 4067771/14.02.2020 г., сключен между /..../ ЕАД и А. Ж. К..
Установява се още, че последното извършено плащане по процесния договор за
стоков кредит е извършено от ответника на 10.11.2020 г. Установява се също, че
след извършените погасявания с извършените от ответника плащания, останали
незаплатени главница в размер на 997,37 лева и договорна лихва в размер на
115,38 лева.
Към датата на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд е
настъпил падежът на всички погасителни вноски по Договор за стоков кредит №
4067771/14.02.2020 г., сключен между /..../ ЕАД и А. Ж. К., което обстоятелство следва да бъде
съобразено от съда по аргумент от разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Основният спорен по делото въпрос е, дали от страна на ответника в полза
на /..../ ЕАД е извършено плащане на сума в размер от 321,00 лева на дата
12.05.2021 г., т.е. на дата преди датата на извършената цесия в полза на /..../
ЕООД. За установяване на това обстоятелство по делото е представена извадка от
сметка на А. Ж. К. в платформа за разплащания Revolut, съгласно която от сметка
на А. Ж. К. в полза на „Unicredit” е извършено плащане, на 12.05.2021 г., на сума в
размер от 321,00 лева, с основание „4067771“. Вещото лице по допуснатата и
изготвена в производството съдебно-счетоводна експертиза посочи в
изслушването си пред съда, в проведеното на 12.12.2022 г. открито съдебно
заседание, че сума в размер от 321,00 лева, платена от ответника в полза на /..../
ЕАД, не е отразена в счетоводството на последното. По делото е представено и
писмо от /..../ ЕАД, в което се посочва, че по банковите сметка на /..../ ЕАД в /..../
АД няма постъпила сума в размер на 321 лева.
С оглед събраните по делото писмени доказателства, по отношение
спорния по делото въпрос, дали от страна на ответника в полза на /..../ ЕАД, е
извършено плащане на сума в размер от 321,00 лева на дата 12.05.2021 г., съдът
намира следното:
Видно от уговорките между страните, обективирани в процесния Договор
за стоков кредит № 4067771/14.02.2020 г., сключен между /..../ ЕАД и А. Ж. К.,
страните по правоотношението са уговорили, че погасяването на кредита следва
да се извършва по банкова сметка: IBAN /..../, разкрита при /..../ АД. Т.е между
7
страните по договора за стоков кредит изрично е уговорен начина на погасяване
на задълженията на кредитополучателя, а именно по банкова сметка с титуляр /..../
ЕАД, разкрита при /..../ АД, с IBAN /..../.
Видно от представената извадка от сметка на А. Ж. К. в платформа за
разплащания Revolut, съгласно която от сметка на А. Ж. К. в полза на „Unicredit” е
извършено плащане, на 12.05.2021 г., на сума в размер от 321,00 лева, с основание
„4067771“, същото е извършено по банкова сметка с IBAN, различен от
уговорения между страните по Договор за стоков кредит № 4067771/14.02.2020 г.,
сключен между /..../ ЕАД и А. Ж. К.. Действително представеното по делото копие
на документа, в частта, в която е посочен IBAN на банковата сметка, по която се
извършва плащането, не е достатъчно четливо, но безспорно е видно, че IBAN – a
на сметката, по която се твърди да е извършено плащането започва по следния
начин „BG77UBBS”, респективно, следва извод, че IBAN - a на сметката, по която
се твърди да е извършено плащането е такава разкрита и поддържана в Обединена
българска банка АД, а не при /..../ АД, още повече, че се различава от банковата
сметка, по която страните по процесното правоотношение са уговорили да се
извършва плащането на погасителните вноски по кредита. По делото не са
представени доказателства, нито направени доказателствени искания за събиране
на такива доказателства, от които да се установява по безспорен и категоричен
начин, че банковата сметка, по която се твърди да е извършено плащането на
сумата от 321 лева, на 12.05.2021 г., е такава с титуляр /..../ ЕАД, респективно, че
последното дружество е получило сума в размер на 321 лева, на 12.05.2021 г., в
изпълнение на задължението на кредитополучателя А. Ж. К. Договор за стоков
кредит № 4067771/14.02.2020 г. Дори напротив, от събраните по делото
доказателства, в това число заключението на вещото лице по допусната, изготвена
и приета в производството съдебно-счетоводна експертиза и писмо изх. №
785/25.01.2023 г. от /..../ ЕАД, се установи в производството, че по поддържаните
от дружеството /..../ ЕАД банкови сметки не е постъпвала сума в размер на 321,00
лева в изпълнение на задълженията на кредитополучателя А. Ж. К. Договор за
стоков кредит № 4067771/14.02.2020 г.
В доказателствена тежест на ответника е било да установи, при условията
на пълно и главно доказване, че е заплатил в полза на /..../ ЕАД /доколкото се
твърди плащането да е извършено преди сключване на договора за цесия, сключен
между /..../ ЕАД и /..../ ЕООД/ сумата от 321 лева на 12.05.2021 г. Действително
ответникът е ангажирал доказателства за това си твърдение, но както се посочи
по-горе, от същите е видно, че плащането е наредено по сметка, която е различна
8
от уговорената между страни с договора, по която е следвало да се погасяват
задълженията на кредитополучателя А. Ж. К. Договор за стоков кредит №
4067771/14.02.2020 г., като същевременно не са ангажирани доказателства и
направени доказателствени искания за събиране на доказателства, посредством
които да се установява по безспорен и категоричен начин в производството, че
посочената в платежното нареждане от 12.05.2021 г. банкова сметка е разкрита на
името и ползвана от дружеството /..../ ЕАД. Още повече, че и към възражението си
срещу издадена в производството по ч.гр.д. № 1678/2022 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав, подадено на 28.06.2022 г. /т.е. подадено след датата 12.05.2021 г./,
ответникът не е приложил документ за извършено плащане на сума в размер на
321 лева от 12.05.2021 г., която да твърди, че е заплатил в полза на /..../ ЕАД, нито
е твърдял извършването на такова плащане.
Следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК,
съдът указва на страните за кои твърдени от тях факти и обстоятелства не сочат
доказателства. Тази разпоредба се прилага единствено в хипотеза, при която
страните твърдят факти и обстоятелства, за които обаче не сочат никакви
доказателства. Доколкото от ответника са представени доказателства за
твърдяното от него обстоятелство, че на 12.05.2021 г. е извършил плащане на сума
в размер на 321 лева в полза на /..../ ЕАД в изпълнение на задълженията си по
Договор за стоков кредит № 4067771/14.02.2020 г., то не са били налице
предпоставките на чл. 146, ал. 2 ГПК. Противното разбиране /че съдът дължи
указания на страните, ако счете, че представените от тях доказателства не
доказват в пълнота, по безспорен и категоричен начин, твърдените от тях факти и
обстоятелства/ би довело до намеса от страна на съда в полза на една от страните в
производството, респективно до нарушаване на принципите на диспозитивното
начало и равнопоставеността между страните в гражданския процес. Съдът е
разпределил доказателствената тежест между страните и в тежест на всяка от тях е
било да установи в производството, при условията на пълно и главно доказване,
твърдените от нея факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на
правния спор, предмет на разглеждане в настоящото производство. По делото не
са ангажирани доказателства или направени доказателствени искания, от които да
се установява по безспорен и категоричен начин в производството, че посочената
в платежното нареждане от 12.05.2021 г. банкова сметка е разкрита на името и
ползвана от дружеството /..../ ЕАД, респективно, че сумата от 321 лева
действително е платена от ответника и получена от дружеството /..../ ЕАД.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че ответникът е
9
останал задължен за сума в размер на 997,37 лева, представляваща непогасена
главница по Договор за стоков кредит № 4067771/14.02.2020 г., сключен между
/..../ ЕАД и А. Ж. К., вземането по който е прехвърлило на ищеца по силата на
договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.06.2021 г., както и за сума в
размер 115,35 лева, представляваща договорна лихва. Доколкото от ищеца се
претендира договорна лихва за по-кратък период, а именно 21.11.2020 г. –
13.08.2021 г. и в по-малък размер, а именно 42,00 лева, то следва извод, че искът
за договорна лихва се явява основателен и доказан за пълния предявен размер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
В производството се доказа наличието на главен дълг, а именно на сумата
от 997,37 лева, представляваща непогасена главница по Договор за стоков кредит
№ 4067771/14.02.2020 г., сключен между /..../ ЕАД и А. Ж. К., вземането по който
е прехвърлило на ищеца по силата на договор за прехвърляне на вземания /цесия/
от 21.06.2021 г.
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-счетоводна експертиза, се установи по делото, че
ответникът е извършил плащания по договора за кредит в общ размер от 591,42
лева, с която сума са погасени частично главница и дължими договорна и
мораторна лихва по процесното правоотношение по Договор за стоков кредит №
4067771/14.02.2020 г., сключен между /..../ ЕАД и А. Ж. К., като се установява, че
с извършените плащания от ответника са погасени изцяло, дължимите
погасителни вноски, включващи главница и договорна лихва до 21.10.2020 г.
включително. Установява се също, че по следващите погасителни вноски по
кредита, не са извършени плащания в погашение на дължимите погасителни
вноски, считано от 21.11.2020 г. натам.
Падежът на погасителната вноска за месец ноември 2020 г. е настъпил на
21.11.2020 г., респективно, ответникът е изпаднал в забава по отношение
плащането на главница и договорна лихва, считано от 22.11.2020 г. Следователно
върху непогасената сума за главница по процесния договор за стоков кредит
ответникът дължи лихва за забава за периода 22.11.2020 г. – 09.01.2022 г. в
размер на 114,71 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, посредством лихвен
калкулатор на НАП/.
10
Следователно искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен и доказан до размера от 114,71 лева и за периода 22.11.2020 г. –
09.01.2022 г., като за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
от 115,25 лева и за деня 21.11.2020 г., искът следва да се отхърли.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
имат и двете страни.
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, като са представени и доказателства за
извършването на такива, а именно за заплатена държавна такса в размер на 75,00
лева и за заплатен депозит за вещо лице по допустаната, изготвена и приета в
производството съдебно-счетоводна експертиза в размер на 250,00 лева.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът А. Ж. К., ЕГН **********, с адрес: гр. /..../, ул. /..../ № 4,
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца „/..../“ ЕООД, ЕИК /..../, със
седалище и адрес на управление: гр. /..../, ж.к. /..../, ул. /..../ № /.../ сумата от 324,85
лева, представляваща разноски в исковото производство пред СРС, съразмерно на
уважената част от исковете.
Ответникът е претендирал разноски в настоящото исково производство и е
представил доказателства за извършването на такива, а именно за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лева.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК ищецът „/..../“ ЕООД, ЕИК /..../, със седалище и адрес на управление: гр.
/..../, ж.к. /..../, ул. /..../ № /.../, следва да бъде осъден да заплати в полза на
ответника А. Ж. К., ЕГН **********, с адрес: гр. /..../, ул. /..../ № 4, сумата от 0,21
лева, представляваща разноски в исковото производство пред СРС, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производството.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът А. Ж. К., ЕГН **********, с адрес: гр. /..../, ул. /..../ № 4, следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца „/..../“ ЕООД, ЕИК /..../, със седалище и
11
адрес на управление: гр. /..../, ж.к. /..../, ул. /..../ № /.../ сумата от 204,90 лева,
представляваща разноски в заповедното производство пред СРС, съразмерно на
уважената част от исковете.
Ответникът не е претендирал разноски в заповедното производство,
респективно такива не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, предявен от „/..../“ ЕООД, ЕИК /..../, със седалище и адрес на
управление: гр. /..../, ж.к. /..../, ул. /..../ № /.../ срещу А. Ж. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. /..../, ул. /..../ № 4, че А. Ж. К., ЕГН ********** дължи на „/..../“ ЕООД,
ЕИК /..../, сумата от 997,37 лева, представляваща главница по Договор за стоков
кредит, сключен на 14.02.2020 г. между /..../ ЕАД, в качеството на заемодател и А.
Ж. К., ЕГН **********, в качеството на заемополучател, вземанията по който са
прехвърлени в полза на /..../ ЕООД по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 21.06.2021 г. между /..../ ЕАД, в
качеството на цедент и /..../ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 10.01.2022 г. до изплащане на
вземането, за която сума на 20.01.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 1678/2022 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, предявен от „/..../“ ЕООД, ЕИК /..../, със седалище и адрес на
управление: гр. /..../, ж.к. /..../, ул. /..../ № /.../ срещу А. Ж. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. /..../, ул. /..../ № 4, че А. Ж. К., ЕГН ********** дължи на „/..../“ ЕООД,
ЕИК /..../, сумата от 42,00 лева, представляваща договорна лихва за периода
21.11.2020 г. – 13.08.2021 г., за която сума на 20.01.2022 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
1678/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен от „/..../“ ЕООД, ЕИК /..../, със седалище и адрес на
управление: гр. /..../, ж.к. /..../, ул. /..../ № /.../ срещу А. Ж. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. /..../, ул. /..../ № 4, че А. Ж. К., ЕГН ********** дължи на „/..../“ ЕООД,
ЕИК /..../, сумата от 114,71 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
12
22.11.2020 г. до 09.01.2022 г., за която сума на 20.01.2022 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
1678/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от
114,71 лева до пълния предявен размер от 115,25 лева и за деня 21.11.2020 г.
ОСЪЖДА А. Ж. К., ЕГН **********, с адрес: гр. /..../, ул. /..../ № 4 да
заплати в полза на ищеца „/..../“ ЕООД, ЕИК /..../, със седалище и адрес на
управление: гр. /..../, ж.к. /..../, ул. /..../ № /.../, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 324,85 лева, представляваща разноски в исковото производство пред
СРС, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „/..../“ ЕООД, ЕИК /..../, със седалище и адрес на управление: гр.
/..../, ж.к. /..../, ул. /..../ № /.../ да заплати в полза на А. Ж. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. /..../, ул. /..../ № 4, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 0,21 лева,
представляваща разноски в исковото производство пред СРС, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА А. Ж. К., ЕГН **********, с адрес: гр. /..../, ул. /..../ № 4 да
заплати в полза на ищеца „/..../“ ЕООД, ЕИК /..../, със седалище и адрес на
управление: гр. /..../, ж.к. /..../, ул. /..../ № /.../, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 204,90 лева, представляваща разноски в заповедното производство пред
СРС, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13