Р E Ш Е Н И Е
№ 14.10.2019 г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на трети октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА КЪНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 3283 по описа
на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът М.Г.М.
твърди в исковата си молба, че е
потребител на електрическа енергия, на адрес: с. Ракитница, общ. Стара
Загора, с клиентски номер ********** и измервателна точка /ИТН/ 2109349.
М.Г.М. твърди
още, че на 14.06.2019 г., бил уведомен с писмо от ответното дружество, че има начислена допълнителна
сметка за ел.енергия за стар период. В писмото било посочено, че сумата е
дължима, тъй като от БИМ било установено, че електромер фабричен № *********
бил манипулиран и отчитал с грешка – 85,46%, поради което сметката на ищеца
била коригирана за периода от 24.08.2018 г. до 02.11.2018 г., като допълнително
начислената сума била в размер на 173,80
лева.
Излага следните
съображения за недължимост на сумата 173,80 лева:
От една страна,
заявява, че не е присъствал на проверката, нито той, нито негов представител,
не бил информирана за нея, нито му били връчени някакви документи във връзка с
проверката, нямало доказано извършено от него неправомерно въздействие върху
електромера и не бил потребил ел. енергия на тази стойност.
От друга страна, твърди, че липса основание,
даващо право на ответника за извършване на такава корекция за минал период на
сметката за ел. енергия. Цитира съдебна практика в тази насока, съгласно която
с изменението на чл.98а, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, крайният снабдител
може да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената ел. енергия, но само ако е изпълнил задълженията си по чл.98а,
ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ: т.е. само при предвиждане в общите условия
на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и
при налични правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ/, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената електроенергия. Твърди, че в Общите
условия на ответника липсва такъв предвиден ред, поради което корекцията на
сметката се явява неправомерна.
Искането на
ищецът до районния съд е да се постанови решение, с което да признае за
установено, че не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД сумата от
173,80 лева, представляваща стойността на допълнително количество ел.енергия,
начислена по партида на клиентски номер ********** и измервателна точка /ИТН/
2109349, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количество ел.енергия, за периода от 24.08.2018 г. до 02.11.2018 г. Претендира
разноски.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е подал отговор на
исковата молба, с който счита предявения иск за допустим, но неоснователен,
поради което го оспорва, както по основание, така и по размер.
Не оспорва
фактите, че ищецът е потребител на електрическа енергия с доставчик ответника и
че на ищеца е била начислена допълнителна електрическа енергия на стойност
173,80 лева за период 24.08.2018 г. до 02.11.2018 г.
Излага подробни
съображения за фактическите и правните основания, даващи право на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД да извършва едностранна корекция на сметка за изминал
период, както следва:
Твърди, че в случая техническата проверка и едностранната корекция на
сметката на ищеца за изминал период са били извършени след влизане в сила на
новите текстове на ЗЕ /чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ/
приети със ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр.54 от
В заключение
счита, че понастоящем законодателят е дал възможност на крайния снабдител да
коригира в своя полза сметката в посочените случаи, като този ред вече е
нормативно и детайлно регламентиран в ПИКЕЕ. Цитира съдебна практика в този
смисъл.
Затова моли да
бъде отхвърлен иска. Претендира разноски.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по
реда на чл.235, ал.2 ГПК, във връзка с чл.12 ГПК, намира за установено
следното:
По делото не е спорно, че ищецът и
ответникът са страни по договор за продажба на електроенергия, като ищецът е
потребител на електрическа енергия, на адрес: с. Ракитница, общ. Стара Загора,
с
клиентски номер ********** и измервателна точка /ИТН/ 2109349.
От представените констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване от 02.11.2018
г., от констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване
от 26.02.2019 г., се установява, че монтираният на горепосочения адрес
електромер с номер № ********* е манипулиран, в резултат на което същият отчита
по-малко от консумираната електроенергия. Коригирана е сметката за
електроенергия на потребителя за периода от 24.08.2018 г. до 02.11.2018 г., като
е начислена 899 кВтч ел.енергия общо на стойност 173,80 лева с ДДС, видно от
представените справка за коригиране на сметка за електроенергия, писмо от 14.06.2019
г. и данъчна фактура № **********/14.06.2019 г.
При
така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
Чрез предявения иск, с който съдът е
сезиран, ищецът отрича правото на ответника да получи сумата от 173,80 лева за
начислена електрическа енергия за отчетен период от 24.08.2018 г. до 02.11.2018
г., по данъчна фактура № **********/14.06.2019 г., поради което ответникът
следва да докаже съществуването на оспореното право.
В случая безспорно е установено, че
въпросният електромер е манипулиран и че неотчетената от него електрическа
енергия възлиза на сумата по фактурата. Няма твърдения, нито събрани
доказателства манипулацията да е в резултат на виновно поведение на ищеца.
При това положение, спорният по делото
въпрос се свежда до това може ли ответникът, като доставчик на електрическа
енергия, едностранно да коригира сметките на потребителите за доставената през
изминал период електрическа енергия, от който въпрос зависи и изхода на делото.
С решение № 111/17.07.2015 г. на ВКС по
т.д. № 1650/2014 г., постановено по реда на чл.290 ГПК, е уеднаквена
противоречивата практиката на съдилищата по релевантния за спора правен въпрос.
При произнасянето си съставът на ВКС е изложил съображения и е дал отговор, че
със ЗИД на Закона за енергетиката /ДВ бр.54/12 г., в сила от 17.07.2012 г./ е
въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия (какъвто е настоящия
случай), ако обаче е изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83,
ал.1, т.6 ЗЕ, т.е. само и единствено при предвиждане в Общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при
налични правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите
на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на
електроразпределителното дружество да създаде посочените правила за измерване
на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ със съответното съдържание на
новата законова уредба, въведена с изменението на Закона за енергетиката /ДВ
бр.54/12 г., в сила от 17.07.2012 г./, както съответно и Общи
условия на договорите с крайния потребител на ел. енергия,
предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Нови ПИКЕЕ, приети на основание горепосочените норми, са издадени на 12.11.2013
г., след която дата, следва да се приеме, че корекцията на сметката на клиента
от крайния снабдител е допустима и правомерна, но при предвиждане в Общите
условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за
корекция. В случая не е спорно, че в Общите условия на договорите на ответника
такъв ред не е предвиден. Следователно ответникът няма право на извършената от
него корекция.
Освен горепосочените правни аргументи за
недължимост на сумата към момента на начисляването й, следва да се има предвид,
че с решение № 1500/ 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., обнародвано
в ДВ бр. 15/14.02.2017 г, са отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр.
98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл.48, 49, 50 и 51 от този акт, а
впоследствие с влязло в законна сила на 23.11.2018 г. решение по адм. дело №
3879/2017 г. на ВАС, са отменени и разпоредбите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл.
51 от ПИКЕЕ. Решенията на ВАС имат действие занапред. Следователно към момента
на извършване на проверката са отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ, обн. в ДВ
бр. 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл.48, 49, 50 и 51 от този акт. Оттук
следва, че липсва приложима нормативна уредба (процедура), по силата на която
да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Това е така, защото с решението на ВАС е отменена
включително разпоредбата на чл. 47 от ПИКЕЕ, регламентираща специалните
изискванията към констативния протокол (оправомощено лице да го състави,
изискуем брой свидетели при отсъствие на абоната и т. н.), който е елемент от
фактическия състав, пораждащ правото на оператора на разпределителната мрежа да
извърши едностранна корекция. След отмяната на чл. 41 - 47 от ПИКЕЕ липсва също
ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и
техническа изправност на СТИ. Отпаднало е и действието на заключителните и
допълнителните разпоредби, регламентиращи използваните понятия, както и
приложенията, определящи общата точност и допустимите граници на грешката.
Отмяната на чл. 1-47 от ПИКЕЕ не може да бъде заместена по аналогия с правни
норми, съществуващи в други източници на правото. А действалите към датата на
проверката чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ не могат да запълнят обема на възложеното с чл.
83, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 6 от ЗЕ правомощие на КЕВР. Чл. 48 – 51 от
ПИКЕЕ регламентират материалноправните предпоставки, при наличието на които може да бъде
извършена едностранната корекция, но не определят процедурата, респ. реда и
условията за извършване на корекционната процедура при установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Следователно извършените от ответника в тази връзка действия към датата на
проверката, не са изрично регламентирани от закона, поради което и не са
основани на него. Доколкото законодателят не е предвидил друга процедура и ред,
освен този по ПИКЕЕ, по който да се извърши проверката и коригирането на
сметката, то доставчикът няма правомощия да извършва такива действия на друго
непредвидено в закона основание, поради което извършването им няма юридическа
стойност. Този извод се налага и предвид строгата регулация и държавен контрол
над енергийния сектор с цел да бъдат защитени потребителите от неправомерни
действия на монополистите.
Неоснователно е възражението на ответника
за дължимост на сумата, позовавайки
се на решение № 124 от 18.06.2019г. по
гр.д. № 2991/2018г. на ВКС, което е приложено към отговора на исковата молба.
От една страна, това съдебно решение няма задължителна сила на настоящия съдебен състав. От друга страна,
то противоречи на горепосоченото и
цитирано от настоящия съдебен състав съдебно решение № 111/17.07.2015 г. на ВКС
по т.д. № 1650/2014 г., съобразно което се уеднакви съдебната практика по
спорове, аналогични на настоящия, в
цялата страна
Ето защо, съдът намира, че гореизложеното
обоснова основателността на предявения иск от ищеца и прави безпредметно
обсъждането на останалите възражения на страните.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски за възнаграждение за един адвокат (300 лева) и за заплатена държавна
такса (50 лева) или общо в размер на 350 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, че М.Г.М., ЕГН **********,***, НЕ
ДЪЛЖИ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, сумата в размер на 173,80 лева за
допълнително начислена електрическа енергия за период от 24.08.2018 г. до
02.11.2018 г., по данъчна фактура № **********/14.06.2019 г.
ОСЪЖДА
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, да
заплати на М.Г.М., ЕГН **********,***, сумата
в размер на 350 лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Стара
Загора в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: