Мотиви към Присъда №
111, постановена по НОХД № 4762/2018 година по описа на Районен съд - Б.
Производството по делото
е образувано по повод внесен в съда обвинителен акт, с който срещу
А.К.Ч. родена на *** г. в гр.Варшава, Р. П.е
повдигнато обвинение за престъпление по чл.346 ал.2 т.1 предложение първо и т.3 вр. ал.1
вр. чл.195 ал.1 т.4 за това, че на на 17.08.2016 година около 12.10 часа, в град С.,
община С., област Б., ул. „В. П.”, противозаконно
отнела чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес”, модел
„МЛ 320”, с peг. № ..., на стойност 8 770.00 /осем хиляди
седемстотин и седемдесет/ лева, от владението на П.П.Я., ЕГН **********,***, без негово съгласие с намерение да го ползва, като е последвала повреда на
превозното средство, а именно счупено странично ляво огледало, надраскана боя
на преден капак, предна броня, преден калник и колонка на предна лява врата, на
обща стойност 559.00 /петстотин петдесет и девет/ лева и отнемането е извършено
при условията на чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. второ от НК, чрез
използване на техническо средство - оригинален ключ за същия автомобил.
Прокурорът поддържа обвинението от правна и от фактическа страна. Предлага
на съда на подсъдимата Ч. да бъде наложено наказание от една година лишаване от
свобода, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1
от НК да бъде отложено за срок от три години.
Подсъдимата редово призована са яви в съдебно
заседание. В хода на съдебното следствие Ч. дава обяснения. Не се признава за
виновна счита, че следва да бъде оправдана, тъй като свидетелят Я. не е ставал
собственик на лекия автомобил, поради служене с фалшиви документи пред нотариуса. Като мотив да
извърши деянието сочи нуждата да разбере дали автомобилът е в движение, тъй
като преди това й било обяснено, че е бил в ремонт. Моли съдът да я оправдае.
Защитникът й излага доводи, че
подсъдимата към процесната дата не е знаела, че автомобилът е бил прехвърлен на
друг собственик. Моли съдът да я оправдае по повдигнатото обвинение като счита
същото за несъставомерно от субективна и обективна
страна.
С оглед събраните по делото писмени и гласни
доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установи следната:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимата А.К.Ч. е родена на
*** г. в Р. П. и е полска гражданка,
неосъждана, разведена, с висше образование, работи като служител в полската
фирма „М.“ СД.
Подсъдимата била омъжена за Ж. Л. Л. от месец септември на 2003 година
(стр.85 от ДП). През 2012 година двамата, като
семейство, пристигнали в Република България като закупили къща в село Р.,
община С. През 2014 година свидетелят П.Я. се запознал с подсъдимата, като поводът бил изграждане на
басейн в къщата на подсъдимата на посочения по-горе адрес. Свидетелят Я.
притежавал семейна фирма за изграждане на басейни. В село Р. в къщата на подсъдимата и
съпруга й Л. свидетелят Я. изградил басейн и метална конструкция приз 2014
година.
Един ден подсъдимата потърсила свидетеля Я. и
при разговор с нея последният разбрал, че тя има проблеми със съпруга си Л. Тя
разказала как съпругът й нанесъл побой и по нея имало видими синини по ръката и
врата. Свидетелят Я. я посъветвал да отиде при съдебен лекар и да се снабди със
медицинско удостоверение. Подсъдимата изглеждала уплашена и притеснена и споделила
на свидетеля, че е отседнала в хотел А.в град Б., не
искала да се прибере в семейното жилище, тъй като се страхувала, че ще бъде
пребита. Споделила му, че била с лек автомобил марка Мерцедес модел МЛ 320 син
на цвят, джип, модел 1999 година. На свидетеля Я. подсъдимата
споделила, че ще се прибере в П., но имала нужда от 2500 лева, които свидетелят
й дал. Подсъдимата оставила лекия автомобил във владението на свидетеля Я., но
преди това двамата посетили кантората на Ф. И.нотариус
в района на РС - Б. под № 449, където по това време в качеството на
помощник–нотариус била свидетелката А.А. Пред нея, след снемане на
самоличността на подсъдимата и проведен разговор, за да се убеди, че лицето
добре познава български език, свидетелката попитала какво иска да даде като
права и какви документи иска да бъдат заверени. В конкретния случай
свидетелката С.се убедила, че подсъдимата Ч. говорела
свободно български език и не се наложило да бъде назначаван преводач. Подсъдимата
заявила, че иска да упълномощи свидетеля Я. да продаде собствения й лек
автомобил. Когато разбрала, че подсъдимата иска да бъде изготвено пълномощно за
продажба на лек автомобил, С. я попитала дали има сключен граждански брак като
й обяснила, че ако пълномощното се дава за разпоредителни действия и
автомобилът е придобит по време на брака трябва и другият съпруг да даде
пълномощно със същите декларации, за да може да бъде извършена продажба. Пред
свидетеля С. подсъдимата попълнила декларация по чл.25
ал.7 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност
(лист 225 от делото), декларация по чл.264 ал.2 от ДОПК (лист 224 от делото) и подписала пълномощно (лист 228 от делото), в което
предоставила право на свидетеля Я. да продаде лек
автомобил марка Мерцедес модел МЛ 320 с рег. № ..., като
продажната цена преведе по банкова сметка, *** Ч. в Първа инвестиционна банка.
Дала му право още да определя купувача, да определя цената, както и да има
право да договаря сам със себе си и с трети лица, които също представлява. Пълномощното
било нотариално заверено. Пред свидетеля С.подсъдимата
подписала двете декларации и пълномощното и това станало на 02.12.2014 г. По
това време в кантората на нотариус Ф. И. се намирал и свидетелят Я. Същият
чакал в приемната докато бъдат изготвени трите документа посочени по-горе. Трите
документи останали в подсъдимата и тя на следващия ден ги предоставила на
свидетеля Я. в оригинал. Същите Я. представил по-късно
на 17.12.2014 г пред нотариус А. Д. (лист 224,225,227,228 от делото). По това
време Решение №VІІІ-2046 от 18.12.2015 г по гр.д. №2800/2015 г., с което съдът
прекратил брака между подсъдимата и съпруга й Л. още не било влязло в законна
сила (лист 274 от делото). Следователно към момента на подписване на декларацията
по чл.25 ал.7 от ЗННД подсъдимата е била омъжена, но
това не намерило отражение в декларацията попълнена от нея по чл.25 ал.7 от ЗННД (лист 225 от делото). Двете декларации и
пълномощното подсъдимата дала на свидетеля Я. на следващия ден (на 03.12.2014 г) и същият с договор за
покупко-продажба на МПС на 17.12.2014 година продал цитирания по-горе автомобил
на себе си за сумата от 1000 лева, като за цената представил на нотариус А. Д.с
рег.№ 450 в района на РС-Б.
удостоверение №********** от 17.12.2014 г (лист 230 от делото). Регистрирал автомобила
в сектор „ПП“-Б. и му бил предоставен нов регистрационен номер А 4680 МР (предишния
регистрационен номер бил ... видно от лист 228 от делото). На лист 85, 86 и 87 от том І на ДП са представените от подсъдимата копия
на декларациите по чл.25 ал.7 ЗННД и по чл.264 ал.2 от ДОПК, както и пълномощното. Разликата в декларацията по чл.25 ал.7 от ЗННД, чието копие се
намира на лист 85 от ДП подсъдимата пред
разследващия орган употребила за да докаже, че е омъжена и че съпругът и се
казва Ж. Л. Л. и бракът е сключен на 09.2003 г. Не е бил представен оригиналът
на тази декларация, а и няма как, тъй като същият се е намирал в нотариалната
кантора на нотариус А.Дичева и била част от нотариалното
дело, по което е била изповядана сделката по покупко-продажбата на лекия автомобил
марка Мерцедес модел МЛ 329 с рег. № ... на 17.12.2014
година. На същата дата свидетелят Я. *** и е регистрирал
моторното превозно средство на негово име (снабдил се с свидетелство за
регистрация част І и ІІ видно от лист 25 от ДП).
Свидетелката П.К. *** и подсъдимата й е била
клиент по няколко дела–за защита от домашно насилие, бракоразводно дело и по
дела от частен наказателен характер. Подсъдимата Ч. се запознала със свидетеля К.
чрез свидетеля Я. Последният бил свидетел и по делата
водени от Ч. срещу съпруга й. През месец март на 2015 година свидетелят К. разбрала, че свидетелят Я. е продал лекия автомобил даден му
от подсъдимата с пълномощно на себе си. Тъй като свидетелят К. знаела, че лекият автомобил е в режим на СИО предупредили
веднага Я., че е извършено нещо нередно. Последният й обяснил, че не е било възможно
към 12.2014 година МПС
да е било в режим на СИО, тъй като този автомобил при регистрацията му на
територията на РБългария е бил вписан като
собственост само и единствено на Ч.
(лист 26 от ДП), а и не знаел, че с Л. е имала сключен брак по това време. През
месец март на 2015 година свидетелката П. К. се обадила на подсъдимата Ч. по
телефона и й казала, че разпоредителните действия, които е извършила с автомобила
са незаконни. Свидетелят Я. бил готов да
върне автомобила на Ч., но преди това искал подсъдимата за му заплати направените
разходи по него, в това число смяна на задната броня и калници поставената нова
газова уредба, пребоядисване на целия автомобил, поправка на автоматичната
скоростна кутия, които разходи според свидетеля били на стойност от 4 000
лева. Освен тези пари свидетелят Я. имал и неуредени
сметки от материали по метална конструкция на семейната къща на Ч. *** размер
на 1400-1700 лева.
Когато през 2015 година подсъдимата се върнала в България, направила
опити да се срещне със свидетеля Я., но среща не се състояла поради ангажираността
му в различни населени места.
На 05.07.2016 година със собственоръчно написана молба адресирана до РП
– Б. по преписка №6341/2015 г по описа на БРП е подсъдимата Ч. сезирала за
това, че П.Я. с фалшиви
документи е продал процесния автомобил.
На 17.08.2016г, около обяд, подсъдимата
се намирала на територия на Р България, в град С., когато в местността Б.
случайно видяла паркиран автомобил марка Мерцедес модел МЛ 320 с рег. № ... (стария рег. № бил ...).
Макар и с друг регистрационен номер подсъдимата познала автомобила, който преди
години управлявала, като и знаела, че същият е вече собственост на свидетеля Я.
решила да го
отнеме. За целта отишла до квартирата си, взела резервния оригинален ключ,
който останал в нея след продажбата, върнала се на мястото, където била
паркирана колата и с резервния ключ я привела в движение. Свидетелят Я. бил
наблизо видял, че неговият автомобил потеглил и след като ключът бил в него,
помислил, че е обект на кражба. Затова влязъл в служебния микробус, който бил
паркиран зад джипа, и потеглил в посока след Мерцедеса, като през това и се обадил на тел.112. През цялото време
докато управлявал след джипа, свидетелят Я. разговарял с дежурния по КАТ.
Джипът се движел с висока скорост и свидетелят насочил полицията за движението
му в посока комплекс Г. л. Р. Пред входа на комплекса имало спусната бариера. По
това време като пазач зад бариерата бил свидетелят Е.В.
Подсъдимата спряла пред бариерата повикала свидетеля В. и и
му подала чипа за да вдигне бариерата, тъй като не могла сама да си отвори. В момента, в който свидетелят
застанал пред колонката видял, че зад джипа управляван от подсъдимата спрял и
друг автомобил тип микробус, като изравнявайки се с джипа и след разговор с
водачката, последната натиснала газта и
счупила бариерата навлязла в комплекса. След около 7 метра след бариерата
спряла. Подсъдимата излязла от автомобила и попитала свидетеля В. защо
бариерата паднала върху колата, а той и отговорил, че не е падала, а въобще не
я е бил вдигал. Подсъдимата нападнала вербално свидетеля Я., кой през това
време слязъл от микробуса като му казала, че й е откраднал колата. Започнала да
рови в жабката на джипа и извадила оттам документите на автомобила, като имала
намерение да ги вземе със себе си. По това време пристигнал полицейски автомобил.
В него бил свидетелят Н.
Там на място установил подсъдимата и и свидетелите Я. и
В. Последният обяснил, че подсъдимата без да изчака
вдигането на бариерата влетяла през нея, счупила я, като по този начин били
нанесени и материални щети по автомобила – счупено предно ляво огледало, одрани
предна лява броня и калник. Според изготвения на място протокол за оглед и
фотоснимки към него е видно, че липсва странично предно огледало, охлузена била
боята на предна лява колонка до вратата, също охлузване имало на предния капак
вляво, на предения ляв калник и в левия ъгъл на предна броня се виждали
вдлъбнатини под формата на успоредни ивици с бял цвят. Съгласно изготвената
съдебно-оценъчна експертиза стойността на нанесената по автомобила щета е 559,00 лева към
17.08.2016 г. (лист 42 от ДП). По време на огледа била иззета от външната
страна предната лява врата в областта на дръжката дактилоскопна
следа, която съгласно изготвената дактилоскопска
експертиза се оказало, че е оставена от десния показалец на подсъдимата (лист
35 от ДП). На място след свидетеля Н. пристигнал и свидетелят С. –полицейски инспектор в „Пътен контрол“ в РУ-С. При разговор с подсъдимата
свидетелят С. разбрал, че е от полски произход, но разбира и говори добре
български. Ч. не представила на свидетеля С. документ за самоличност, но заявила,
че има в себе си пълномощно и други документи за автомобила, за който заявявала,
че е неин и че документите били в квартирата й и ще може да ги представи.
Документи подсъдимата впоследствие не представила, но свидетелят С. си спомни,
че подсъдимата се е явявала в сградата на РУ-С.
където е подала оплакване, но за автомобил марка Ланд
Круизер. С протокол за доброволно предаване бил предаден
на разследващия полицай 1 брой оригинален ключ за лек автомобил марка Мерцедес
модел МЛ 320 с рег. № ...
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно
частично от обясненията на подсъдимата и обясненията й прочетени по реда на чл.279 ал.2 вр.ал.1 т.3 от НПК, от показанията на
свидетелите П.Я. дадени в хода на съдебното следствие
и тези прочетени по реда на 281 ал.4 вр.
ал.1 т.2 предложение второ от
НПК, показанията на свидетеля Е.В., показанията на свидетеля
П.К., на свидетеля В.Н. дадени в хода на съдебното
следствие и тези прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 предложение второ от НПК, показанията на свидетеля А. С.,
дадени в хода на съдебното следствие и тези прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр.
ал.1 т.2 предложение второ от
НПК от показанията на свидетеля Т.С. дадени в хода на съдебното следствие и
тези прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 предложение второ от НПК, от писмените доказателства, в
т.ч.: декларацията по чл.25 ал.7 от ЗННД (лист 258 от
делото), декларация по чл.264 ал.2 от ДОПК (лист 259
от делото), свидетелство за регистрация част І (лист 256 от делото), пълномощно
на лист 255 от делото, договор за покупко-продажба на МПС на лист 254 от
делото, удостоверение на лист 253 от делото, молба от подсъдимата до РП-Б.
(лист 271 от делото), Решение №VІІІ-2046/18.12.2015 г. по гр.д.№2800 (лист 274
от делото), заповед за задържане от 17.08.2016 г (лист 10 от ДП), протокол за
личен обиск (лист 11 от ДП), писмените доказателствени средства: протокол за
оглед, фотоалбум към него, декларация от подсъдимата Ч. пред Пътна полиция
(лист 28 от ДП) протокол за вземане на образци за сравнителен анализ (лист 30
от ДП), протокол за доброволно предаване на ключ за лек автомобил марка
Мерцедес МЛ 320 (лист 3 от ДП), справка съдимост на подсъдимата (лист 48 от
ДП), справка за собственост на МПС (лист 60 и лист 61 от ДП), протокол от осз по гр.дело №2800 /2015 г. по описа на БРС (лист 180 от
ДП) телеграма на лист 180 от ДП, от изготвените съдебно-оценъчна и дактилоскопска експертизи, и от
вещественото доказателство по делото – оригинален ключ за МПС-лек автомобил
марка Мерцедес Мл 320.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Я., В., К.,
С., С. и Н., като ги намира за безпристрастни, последователни и логични. Всеки
един от тях споделя, че при контакт с подсъдимата не е останало съмнение, че последната
не разбира български език. В проведеното съдебно заседание на трети декември на
2015 г. по гр.д. № 2800 (лист 180 от ДП) процесуалният представител на подсъдимата
е заявил пред съда, че Ч. разбира български и не желае да й бъде назначен
преводач. В самото съдебно следствие подсъдимата сама е правила изявления. Подсъдимата
собственоръчно е писала жалби, които е адресирала до РП-Б. Твърденията й, че не
е разбирала какво е било написано в пълномощното което
връчва на свидетеля Я. съдът не кредитира. Аргумент в подкрепа на това е водената
кореспонденция между подсъдимата и свидетеля Я. (лист
101 от ДП), в която по несъмнен начин подсъдимата е узнала, че продажбата на
колата е неправомерна без съгласието на бившия съпруг. Дори свидетелят С. е
разяснила някои от правните институти посочени в пълномощното с цел да й изясни
какви права точно предоставя на свидетеля Я.. Последният
при разпита си в хода на съдебно следствие заявява, че може да разкрие, ако е
необходимо схемата, по която подсъдимата искала да отнеме автомобилите от
съпруга си. Свидетелят Я. признава, че в началото е повярвал, че подсъдимата е
жертва на домашно насилие, но впоследствие е разбрал, че го е забъркала в
схема, при която искала да вземе от бившия си съпруг пари.
На основание описаното по-горе, съдът направи следните
ПРАВНИ
ИЗВОДИ :
Подсъдимата А.К.Ч.
родена на *** ***, Р. П. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.346
ал.2 т.1 предложение първо и т.3 вр.
ал.1 вр.
чл.195 ал.1 т.4 за това, че
на 17.08.2016 година
около 12.10 часа, в град С., община С., област Б., ул. „В. П.”, противозаконно отнела чуждо моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Мерцедес”, модел „МЛ 320”, с peг. № ...,
на стойност 8 770.00 /осем хиляди седемстотин и седемдесет/ лева, от
владението на П.П.Я., ЕГН **********,***, без негово съгласие с
намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство, а
именно счупено странично ляво огледало, надраскана боя на преден капак, предна
броня, преден калник и колонка на предна лява врата, на обща стойност 559.00
/петстотин петдесет и девет/ лева и отнемането е извършено при условията на чл.
195, ал. 1, т. 4, предл. второ от НК, чрез използване на техническо средство -
оригинален ключ за същия автомобил.
От обективна страна се доказа по несъмнен
начин, че подсъдимата Ч. е осъществила изпълнителното деяние на чл.346 ал.1 от НК, което се
изразява в отнемане на моторно превозно средство от владението на другиго в
случая от владението на свидетеля Я. С това си действие подсъдимата е прекъснала
владението на Я. и е установила свое такова. Потеглила е с автомобила в посока
квартирата си. От обективна страна законът изисква това отнемане да не е какво
да е, а противозаконно–без съгласието на владелеца с намерение да ползва, а не
да го присвоява. Противозаконното отнемане на чуждо моторно превозно средство
от владението на другиго без негово съгласие с намерение да се използва
изключва мълчаливото или изричното съгласие на владелеца за такова ползване. Съставомерен елемент от обективната страна е противозаконното
отнемане на МПС, а не противозаконно ползване, след като владението на същото е
придобито по правомерен начин. Престъплението по чл.346 ал.1 от НК е довършено
и когато МПС е отнето, без да е използвано, не е необходимо постигането на
целта. Изпълнителното деяние по ал.2 т.1 на чл.346 НК изисква освен отнемането
на МПС с намерение за ползване да е последвала повреда на превозното средство.
Повредата може да бъде извършена както при отнемането, така и при ползването.
Не е необходимо повредата да е значителна.
С оглед елементите на
основание и квалифицирания състав на чл.346 ал.2 т.1 вр. ал.1
НК в настоящия казус подсъдимата, без знанието и изричното съгласие на
владелеца Я. е отнела противозаконно моторното
превозно средство лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „МЛ 320”, с peг. № ..., на стойност 8 770.00 /осем хиляди
седемстотин и седемдесет/ лева. По делото се установи, че още през месец март
на 2015 година подсъдимата е узнала, че Я. е новият собственик. По делото няма
безспорни доказателства дали подсъдимата е имала намерение само да ползва лекия
автомобил. Но както е посочено по-горе автомобилът е бил отнет противозаконно
като целта е подсъдимата да се придвижи до квартирата си. По делото основното
обстоятелство, което се доказа по несъмнен начин от субективна страна е знанието
на подсъдимата, че лекият автомобил, който е отнела е чужд, а не неин. Продължителността
на отнемането е без значение за да бъде осъществен
състава на това престъпление. Това обстоятелство стана факт от събраните в хода
на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Средството, с което си е
послужила за отнемането на автомобила е бил оригинален ключ, представляващ
техническо средство, който по това време се намирал във владението на подсъдимата,
което изпълва състава на чл.195 ал.1 т.4 от НК. Съвсем съзнателно подсъдимата е
нанесла повреди по автомобила, а именно счупено странично ляво огледало,
надраскана боя на преден капак, предна броня, преден калник и колонка на предна
лява врата, на обща стойност 559.00 /петстотин петдесет и девет/ лева.
От субективна страна деянието е извършено при
форма на вината пряк умисъл съгласно чл.11 ал.2 предложение първо от НК. Прекият умисъл в този състав е
същият като при кражбата. Ч. е знаела, че автомобилът е собственост на П.Я., а не неин, видяла е новите регистрационни номера. Не е
поискала съгласието на владелеца, но е имала възможност да го направи и е
отнела лекия автомобил.
Неясно остава целта на отнемането, тъй като освен прекият умисъл
законодателят изиска и допълнителен субективен признак
–намерение да ползва превозното средство. Не се изясни подсъдимата дали е искала да го
ползва, или само да го използва за транспорт до квартирата си, но като стана
ясно по-горе за осъществяване на състава от субективна страна не е необходимо
да бъде постигната целта.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За осъщественото от подсъдимата
А.К.Ч. престъпление законодателят е предвидил
наказание от една до десет години лишаване от свобода. Престъплението е тежко
по смисъла на чл.93 т.7 НК. Обществената опасност на деянието не е по-висока в
сравнение с престъпленията от същия вид. Обществената опасност на подсъдимата е ниска с оглед чистото й съдебно
минало.
Не са налице нито едно изключително, нито
многобройни смекчаващи вината обстоятелства , които да
бъдат взети предвид за приложението на чл.55 от НК. Съдът счита, че с оглед
смекчаващите вината обстоятелства на подсъдимата Ч. следва да бъде наложена
наказанието лишаване от свобода за срок от една година.
Налице са в кумулативна
даденост предпоставките на чл.66 ал.1 от НК. Подсъдимата е неосъждано лице и съдът счита, че за
постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето на осъдената последната
не е наложително да изтърпи наказанието ефективно. Затова и на основание чл.66
ал.1 НК отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода една година за срок от три години.
Съдебният състав е на мнение,
че с това наказание могат да бъдат постиганите целите на чл.36 от НК.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО:
ВРЪЩА
на собственика П.П.Я. ЕГН ********** вещественото доказателство по делото един брой
оригинален контактен ключ за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 320”, с peг. № ...,
ведно с черна на цвят пластмасова пластина.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Осъди подсъдимата А.К.Ч. родена на *** ***, Р. П. да заплати в полза на бюджета на ОДМВР-Б. направените в
хода на досъдебното производство разноски в размер на 126, 60 лева за
изготвените експертизи.
Осъди подсъдимата А.К.Ч., родена на *** ***, Р. П. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд-Б. направените разноски в размер на 1 187,47 лева за
възнаграждения на вещи лица и превод.
Мотивиран от горното съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.